№ 6073
гр. София, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110130503 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. И. К. срещу ..., с която са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 и
сл. ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между
страните Договор за кредит № .../22.07.2019г., а в условия на евентуалност на клаузата
от същия, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за
кредит, и клаузата, установяваща размера на ГПР, и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 264 лв., недължимо платена по нищожния договор.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за кредит
№ .../22.07.2019г., по силата на който последният му е предоставил сумата от 1100 лв.,
със срок на погасяване до 21.08.2019г., при посочени в договора ГПР 49,70% и ГЛП
40,99%, и предвидена дължима такса за експресно разглеждане на искането за кредит
в размер от 226,94 лв. Поддържа, че в уговорения срок е погасил изцяло задълженията
си, като заплатил на ответника обща сума от 1364 лв. Навежда подробни съображения,
че процесният договор, респ. оспорените клаузи от него са нищожни. Поддържа, че
посоченият в договора ГПР не съответства на действителния такъв, тъй като в същия
не е включена таксата за експресно разглеждане, с която ГПР надхвърля допустимия
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Поддържа нарушение на нормата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, съгласно която не се дължат такси във връзка с усвояване и управление на
кредита. Твърди още, че в противоречие с добрите нрави е налице оскъпяване на
кредита, целящо единствено обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, който
1
реално не получава конкретна услуга. Намира клаузата, предвиждаща дължимост на
визираната такса, за неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. С тези доводи ищецът
обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията
на ищеца за нищожност на процесния договор, като поддържа, че същият е изцяло
съобразен с изискванията по ЗПК. Твърди, че ищецът е заявил получаване на
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, таксата за която не следва да се включва в ГПР. Моли за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от
фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже наличието на сключен между страните договор със соченото в исковата молба
съдържание, и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ. на
оспорените клаузи от същия, както и извършено плащане на исковата сума в
погашение на поети задължения по договора, докато ответникът носи тежестта за
доказване на валидно правно основание за получаване на сумата.
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
на 22.07.2019г. между В. И. К., в качеството на кредитополучател, и ... (с предходно
наименование „.“ ЕООД), в качеството на кредитодател, е сключен Договор за кредит
№..., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 1100
лв., срещу поето от последния задължение за връщането й в срок до 21.08.2019г., при
следните условия по кредита: ГПР – 49,7%, лихвен процент за срока на кредита –
40,99%, и дължима такса за експресно разглеждане – 226,94 лв. Посочено е, че
указаният в договора ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се
наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за
допълнителни незадължителни услуги, предоставени му по негово искане.
Предвидената такса за експресно разглеждане е подробно регламентира в
приложимите към договора Общи условия, където в чл. 2.2 и чл. 2.4 е посочено, че
представлява такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по
искане от страна на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за
кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му и която се изчислява
спрямо сумата на кредита и срока на договора.
Не се спори и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се
2
установява, че кредитът е бил усвоен изцяло от ищеца. От експертното заключение се
установява също, че ищецът е заплатил в полза на ответника обща сума в размер от
1364 лв., с която са погасени, както следва: 1100 лв. – главница, 37,06 лв. – договорна
лихва и 226,94 лв. – такса за експресно разглеждане. Съгласно констатациите на
вещото лице с включване на таксата за експресно разглеждане при изчисляване на ГПР
по договора същият би бил в размер от 1269,72%.
Спорът между страните се концентрира върху валидността на процесния
договор и съдържащата се в него клауза, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане на искането за кредит.
Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният кредит
да е предназначен и използван във връзка с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, поради което съдът приема, че ищецът е страна по така сключения
договор като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП,
предоставена му от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на
престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК и отношенията между страните се регулират от специалния
закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал.
1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото
съдържание. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно
съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на
същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита
срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно –
арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.
От съдържанието на процесния договор се установи, че наред с главното
задължение по него в тежест на ищеца кредитополучател е възникнало и задължение
за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит. Съгласно чл.
10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите
3
и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга за
предоставяне на заемни средства. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче установява
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая уговорената такса за
експресно разглеждане не би могла да се подведе под дефиницията за допълнителни
услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, за която дейност е предвидена законова
възможност кредитодателят да събира допълнителни възнаграждения. Тази такса е
свързана с предоставянето на кредита, т.е. с усвояването му, поради което попада в
приложното поле на установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. Съгласно предвиденото
в Общите условия на процесния договор таксата се дължи само при одобряване на
кредита като зависи от размера на заетата сума и срока на договора, т.е. размерът на
таксата се преценява във всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за
кредит и в този смисъл се явява пряко свързана с предоставянето на самия кредит.
Липсват данни, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредитодателят прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна
такса. Бързото разглеждане на искането за отпускане на кредит само по себе си не
представлява допълнителна услуга, която да следва да се заплаща от потребителя
отделно.
Отделно от горното, съдът намира, че е налице и нарушаване на
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която разпоредба
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
4
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (в приложимата редакция обн. ДВ бр. 35/2014г.)
повелява императивно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
процесния случай уговорената такса за експресно разглеждане по съществото си
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите. В сключения договор за кредит е посочен размер на
ГПР 49,7%, с което формално са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно таксата за експресно разглеждане,
която се включва в общите разходи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и с която би
се формирал ГПР, надхвърлящ максималния допустим размер от 50%.
Изложеното налага извод, че макар формално процесният договор за кредит да
покрИ. изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират реално на необходимото съдържание по т. 10, тъй като в него не е
посочен реалния размер на годишния процент на разходите по кредита. Разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно, че при посочен,
макар и неправилно определен ГПР, се явява изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Затова и неяснотата или
подвеждащото му оповестяване законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не
е оповестил действителния ГПР в договора за кредит при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, кредитодателят е нарушил императивното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК влече като последица
недействителност на договора. При този извод следва да бъде уважен иска с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като процесният договор бъде прогласен за нищожен,
а съединените в условия на евентуалност установителни искове на останалите
наведени твърдения за пороци на договора и по отношение на оспорените клаузи от
същия не подлежат на разглеждане.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в
процесния случай в размер на сумата от 1100 лв., като не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следователно заплатената в погашение на уговорената
възнаградителна лихва и на таксата за експресно разглеждане, несъставляващи част от
5
чистата стойност на кредита, сума в общ размер от 264 лв., подлежи на връщане като
платена при начална липса на основание. Така осъдителният иск също е основателен и
следва да се уважи, а като законна последица на ищеца се следва и законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2024г. до
окончателното плащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква в полза на ищеца, който своевременно е заявил искане за присъждане на
разноски и доказва сторени такИ. за държавна такса в размер от 100 лв. и за депозит
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в размер от 350 лв. или общо 450 лв.,
които следва да му се присъдят.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. М. Д.,
предоставил на ищеца безплатно процесуално представителство съгласно уговорка в
този смисъл в представения договор за правна защита и съдействие, следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер от
600 лв., отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на делото и
съобразявайки Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., съгласно което
решаващият състав не е обвързан от минималните прагове на адвокатските
възнаграждения, приети от съсловната организация на адвокатите.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по предявен от В. И. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. ...., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сключен между страните Договор за
кредит № .../22.07.2019г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „., да
заплати на В. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., по иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 264 лв., представляваща платена без основание сума по
сключен между страните Договор за кредит № .../22.07.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „., да
заплати на В. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 450 лв. – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „., да
заплати на адв. М. Д. Д. от САК, служебен адрес: ., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв., сумата от 600 лв. – възнаграждение за предоставено на ищеца В. И. К.
6
безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7