№ 5045
гр. Варна, 05.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело №
20253100502173 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от К. В. М., с ЕГН **********, с адрес:
гр.В., ул.“В. Х.“ №**, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2,
офис 1, чрез адв.Й. А., против Решение №3014/11.08.2025г. постановено по гр.д.№657/2024г.
по описа на Районен съдВарна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.432 от КЗ
предявен от жалбоподателката против “ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад,
бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Калоян Митков Костадинов и Тони Йонков
Веков, за присъждане на сумата от 2165.22лв., представляваща частичен иск от общи размер
от 5731.55лв., съставляващи застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна на задна дясна
врата, задна дясна вежда, стикер протектор врата задна дясна, лайсна праг десен ПВЦ и
панел заден десен на собствения на ищеца лек автомобил “С. Т.“, с рег.№ТХ **** МТ,
причинени в резултат от ПТП реализирано на 25.09.2023г. в гр.Варна по вина на водача на
лек автомобил “***“, с рег.№В **** НТ, който към този момент е застрахован при ответника
по договор за “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-21.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
С подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и
необосновано, и постановено в нарушение на процесуалния и материалният закон. Оспорва
се правилността на извършения от съда анализ на събраните по делото доказателства, като
се поддържа, че в резултата от превратното възприемане на доказателствата се е достигнало
до постановяване на неправилно решение за отхвърляне на иска. Твърди се, че е
ирелевантно за спора по делото, е дали водачът на увреденият л.а.“С. Т.“ е бил
1
правоспособен или не, към момента на инцидента. Поддържа се, че механизма на
процесното ПТП е еднозначно установен, като оспорването му от ответника е бланкетно и
общо. Сочи се, че установеният от вещите лица по САТЕ механизъм не е опорен от
ответника, който е имал единствено възражения по вида и степента на уврежданията,
съответно по размера на щетата. Сочи се още, че спор за механизма на ПТП не е имало в
хода на проведеното обезпечително производство, както и че доброволното извън съдебно
плащане от застрахователя е признание, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му. Поддържа се, че оплакванията, касаещи доказателствената стойност на
двустранния протокол за ПТП, тъй като водача на увредения автомобил е бил
неправоспособен към този момент са развити за първи път в писмените бележки, поради
което същите са били преклудирани и не е следвало да се вземат под внимание от съда.На
следващо място се поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е
разпределил коректно доказателствената тежест по правния спор. Твърди се, че щом е приел,
че е налице спор относно механизма на пътния инцидент, то е следвало да укаже на
страните, за кои факти следва да представят доказателства, като това не е сторено. Поддържа
се, че посоченото процесуалното нарушение, е препятствало възможността ищецът да
организира защитата си, съответно решението да бъде постановено при изяснена
фактическа обстановка.
Във въззивната жалба са развити съображения за реда и условията, при който следва
да се определи размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на имущество,
като се твърди, че за постигане на пълна обезвреда е нужна сумата от 2165.22лв. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и произнасянето на ново, с което претенцията да се уважи в
цялост.
С подадения отговор на въззивна жалба, се поддържа, че същата е допустима, но
изцяло неоснователна. Излага се, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, и
постановен при липса на допуснати процесуални нарушения. Излага се още, че в
определението по чл.146 от ГПК коректно е разпределена доказателствената тежест,
включително съдът е указал на ищеца, че дължи установяване на обстоятелствата, при които
е настъпило процесното застрахователно събитие. Оспорват се оплакванията на
жалбоподателката, че застрахователят е оспорил надлежно механизма на пътния инцидент,
като се поддържа, че това е сторено още с отговора на исковата молба, където са
формулирани въпроси към вещото лице по САТЕ. Излага се, че именно оспорванията по
повод обезпечителното производство, са обусловили необхоД.стта от назначаване на тройна
експертиза в исковия процес. Поддържа се, че механизмът на произшествието не е
установен по делото, което обстоятелство се подкрепя от факта, че пострадалият не е
представил автомобила за оглед на вещите лица. Също така и от факта, че само въз основа
на снимките по делото, е установено несъвпадение между височината на увреждащия и
увредения елемент. Оспорва се и твърденията на жалбоподателката, че извършеното
извънсъдебно плащане от застрахователя, е признание на неизгодни за ответника факти.
Твърди се, че застрахователното дружество се стреми да удовлетвори всяка една предявена
2
претенция, с цел избягване на съдебни дела, като за целта извършва плащания дори при
съмнения за механизма на произшествието. Поддържа се, че в настоящият случай такова
колебание е било налице, като освен това застрахователят не е имал възможност за контакт с
виновното лице. Ето защо се твърди, че реализираното плащане е израз на
добронамереността на застрахователя. По отношение на представения по делото двустранен
протокол за ПТП се твърди, че е оспорена неговата вярност, в това число е оспорен
описания в него механизъм на инцидента. Твърди се, че липсата на валидно свидетелство за
правоспособност на водача на увреден автомобил, води до липса на законно основание
настъпилото ПТП да бъде удостоверено, чрез съставяне на двустранен констативен протокол
между участниците. Твърди се, че въпросното обстоятелство е такова, за което съдът следва
да следи служебно, тъй като е относимо за годността на доказателственото средство. На
следващо място са развити доводи в противовес на твърденията на жалбоподателката, че
претърпените имуществените вреди са в размер от 2165.22лв. Сочи се, че застрахователят
дължи възстановяване на вещта в състоянието й преди настъпването на произшествието, а
според двете заключения на САТЕ автомобила е имал увредени детайли, преди ПТП.
Поддържа се, че в резултат от замяна или ремонт на вече увредените детайли по автомобила,
стойността на вещ значително ще се повиши. Поддържа се, че тъй като не възможно да се
установи степента на отговорността на всяка от страните, то разходите следва да се понесат
по равно между тях и обезщетението да бъде редуцирано с 50 %.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
В подадената въззивна жалба е направено искане за събиране на гласни доказателства
на основание чл.266, ал.3 от ГПК по съображения за допуснати от първоинстанционният съд
процесуални нарушения, тъй като при доклада на делото, съдът не е указал на страната, че
не сочи доказателства във връзка с механизма на произшествието.
Настоящият съдебен състав като взе в предвид, че в определението, с което е изготвен
доклад по делото, първоинстанционният съд не е указал на страните, в частност на ищеца, за
кои твърдения и подлежащи на доказване факти, не се сочат доказателства, е допуснал
процесуално нарушение. Въпросното нарушение, следва се поправи в настоящото
производство, като се уважи направеното доказателствено искане от страна на въззивника за
разпит на свидетел-очевидец за установяване на механизма на процесното ПТП.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, депозирана от К. В. М., с ЕГН
**********, против Решение №3014/11.08.2025г. постановено по гр.д.№657/2024г. по описа
3
на Районен съд Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.432 от КЗ предявен от
жалбоподателката против “ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, с ЕИК *********, за
присъждане на сумата от 2165.22лв., представляваща частичен иск от общи размер от
5731.55лв., съставляващи застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна на задна дясна
врата, задна дясна вежда, стикер протектор врата задна дясна, лайсна праг десен ПВЦ и
панел заден десен на собствения на ищеца лек автомобил “С. Т.“, с рег.№ТХ **** МТ,
причинени в резултат от ПТП реализирано на 25.09.2023г. в гр.Варна по вина на водача на
лек автомобил “***“, с рег.№В **** НТ, който към този момент е застрахован при ответника
по договор за “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-21.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА до разпит, при режим на призоваване, свидетелят Н. Р. Б., с адрес за
призоваване: гр.В., бул.“В. Л.“ №**, вх*, ет.*, ап.**, тел.: **********, за установяване на
обстоятелства във връзка с механизма на процесното пътно произшествие.
УКАЗВА на жалбоподателката, че в тридневен срок от съобщаването, следва да
представи доказателство за внесен депозит за призоваване на свидетеля в размер на 100лв.,
след което ще бъде извършено призоваването.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2025г. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящето
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4