О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/……..2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на тринадесети април през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
1869
по описа за 2019г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: „Биптан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ул. „Ген. Скобелев“ № 32, представлявано от Б.П. -управител
срещу
ОТВЕТНИК: „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано заедно
от всеки двама от членовете на управителния съвет Атанас Андреев Колев,
Красимир Тодоров И. и Р.Г.Л.
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните,
на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2020 г. от 10:15 часа, за която дата и час
да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ
твърди, че е собственик на ТП Цех „Буря“ и съоръженията в него,
находящ се в с. Ряховците, общ. Севлиево, като се позовова на документ за
собственост – нотариален акт № 55, том 5, н.д. – 2255/1987 г. на нотариус при
РС – Севлиево.
През 2018 г. била образувана преписка пред КЕВР, приключила с издаването на
Решение № Ж-825/09.11.2018 г., съдържащо и предписания към
„Електроразпределение Север“ АД. Сред констатациите в решението, ищецът се
позовава на: установена е собствеността на ищцовото дружество върху ТП Цех
„Буря“, както и че същият захранва с ел. енергия 36 броя абонати.
Ищецът сочи, че с писмо от 01.03.2018 г. „Елекроразпределение Север“ АД
признало, че не е собственик на ТП Цех „Буря“ и че от него се захранват 36 броя
абонати/клиенти.
Ищецът счита, че за периода от м. юли 2014 г. до м. юни 2019 г.
включително, ответникът е използвал процесния ТП Цех „Буря“, използвайки чужда
/на ищеца/ собственост, без да заплаща наем или каквито и да било обезщетения е
снабдявал с ел. Енергия различни абонати – физически и юридически лица. По този
начин ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като
използва за снабдяване на 26 броя абонати трафопост /сграда и съоръженията в
нея/, който не е негова собственост.
Претендира се обезщетение в размер на 450 лева месечно или общо за периода
в размер на 27 000 лева, ведно със законна лихва от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата. Отправено е искане за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, по
делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, с който твърди, че
исковете са неоснователни.
Ищецът
„Биптан" ЕООД не бил лицензиран да получава приходи от процесните съоръжения,
тъй като те представлявали енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от Закона
за енергетиката (ЗЕ), а
ищецът не бил лицензирано
енергийно предприятие по
смисъла на § 1, т. 24 от ЗЕ. Праводателят на ищеца не можел
да извършва пренос, разпределение, преобразуване или доставка на електрическа енергия,
тъй като нямал лицензия за такава дейност. Следователно
същият не би могъл да използва обекти, предназначени единствено и само за
лицензирана дейност, след като не можел да
извършва подобна дейност.
Предвид
посоченото, ищецът не би могъл да се обедни, тъй като за него съществувала
императивна забрана, до придобиването на съответната лицензия, да използва енергийни
обекти, каквито били процесните.
Текстът на
чл. 59 ЗЗД предполагал установяване на предпоставка „липса на
основание". В процесния случай специалният закон създавал
особен режим. Съгласно нормата на чл. 67, ал. 3 от Закона за енергетиката,
действала през целия процесен период, „Енергийните предприятия ползват
безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други
съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия." Нормата
била възприета от предишния Закон за енергетиката и енергийната ефективност
обн., ДВ, чл.64 от 16.07.1999г.), но при отпадане на ограничението за това
особено право ползването да бъде само досежно потребителите в сградата.
Съгласно действалата през процесния период норма от ЗЕ, правото на безвъзмездно
ползване на монтиране на съоръжения, свързани с доставката на електрическа
енергия (каквито несъмнено се явяват кабелни линии НН и СрН, трафомашина, както
и стоманено-решетъчните стълбове), важало за всички случаи.
Ако се приемело,
че било налице ползване от страна на ответника, то твърди, че това ползване от
страна на енергийното предприятие било на основание специалния закон,
произтичащо от задължението му да присъедини всички потребители на електрическа
енергия (чл. 117, ал. 1 ЗЕ) и да разпределя (транспортира) до техните обекти
електрическа енергия (чл. 88, ал. 2, ЗЕ във връзка с § 1, т. 4 ДР на ЗЕ).
Твърди, че
поставянето под напрежение на електрическите съоръжения и достъпа до същите
(например за монтиране на уреди за търговско измерване) не биха могли да се
приравнят на ползването в контекста на претенцията за обезщетение за ползване
на процесиите енергийни обекти на основание чл. 59 ЗЗД.
Оспорва,
че ищецът е собственик върху процесните обекти за ползването, на които
претендира обезщетение. Ищецът
твърди, че неговият праводател е собственик на процесните енергийни обекти от
1987г. В тази връзка сочи, че чл. 2, ал. 1 от
Закона за електростопанството/отм./, действащ за периода 1976г. -1999г. изрично
посочвал, че електрическите централи за производство
на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение
на електрическа енергия били държавна собственост. Доколкото
търговските дружества не попадали в кръга на кооперативните и други обществени
организации, то разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от същия закон била неприложима в
конкретния случай. Съгласно чл. 8 от
Закона за електростопанството /отм./, електрическите централи, уредби и мрежи
за общо ползване се изграждали и поддържали от Асоциация "Енергетика"
и съгласно чл. 2, ал. 1 били държавна собственост.
С оглед на
гореизложеното, праводателят на „Биптан" ЕООД, както и самият ищец не е и
не е бил собственик на процесните енергийни обекти по силата на закона.
Ответникът твърди, че
договорът за продажба на търговско предприятие бил нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД. Към исковата молба бил представен договор за продажба на
търговско предприятие от 18.12.2006г., сключен между ЕТ „Биптан-Б.П.",
като продавач и „Биптан" ЕООД, като купувач. Купувачът прехвърлил
търговското си предприятие на ищеца, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, заедно с фирмата за сумата от 1000 /хиляда/ лв. Правело
се заключение, че този трафопост бил оценен за доста ниска сума, щом цялото
търговско предприятие било продадено само за 1000 лв. С оглед на изложеното,
било неоснователно да се претендира обезщетение за ползване на процесния
трафопост в размер на 450 лв., след като ищеца го бил придобил за сума, стотици
пъти по-малка от претендираното обезщетение.
Към представения договор за продажба
на търговско предприятие от 18.12.2006г. липсвал финансов отчет, сметка на
активите и пасивите или документ, от който да било видно какви
активи и пасиви били преминали към новия купувач „Биптан" ЕООД и на каква стойност
били придобити.
От
представените доказателства това не се установявало по несъмнен начин, че
ищецът е собственик на процесния трафопост, тъй като към описания по-горе
договор не бил представен документ, от който да било видно, че процесният
трафопост бил продаден на ищеца.
С оглед на
гореизложеното, твърди, че ищецът не е придобил собствеността на процесния
трафопост.
Ответникът
твърди, че между ищеца и ответното дружество няма сключван договор по реда на
чл. 117, ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 1 от Методиката за определяне на цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители
през собствените им уреди и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ /Методиката/.
Сочи, че
съобразно закона заплащането на цена за ползване на електрически уредби и
съоръжения е предпоставено от сключването на договор за достъп, а не по реда на
неоснователното обогатяване. Ищецът не бил посочил какво е количеството на
твърдяната от него доставена електроенергия на лица, различни от ищеца, през
процесния период.
Ответникът
твърди още, че към момента на изграждане на трафопоста, сервитутното право по
отношение на енергийните обекти възникнало по силата на
закона, съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.)
Ищецът
твърди, че процесните кабелни линии били изградени през 1987г., т.е. са
съществували към датата на влизане в сила на ЗЕЕЕ. С
оглед на което, се правел категоричен извод, че ответното дружество ползвало
процесния енергиен обект на правно основание - създадено сервитутно право по
силата на закона.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. „б" и
б. „в" от ЗЗД, доколкото ищецът основавал исканията си на еднородни и
ежемесечни претенции, както и че претендирал обезщетение.
Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
II. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И
ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Предявени от ИЩЕЦА: „Биптан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Севлиево, ул. „Ген. Скобелев“ № 32, срещу
ОТВЕТНИКА: „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете
на управителния съвет Атанас Андреев Колев, Красимир Тодоров И. и Р.Г.Л. , са обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1
и чл. 86 ЗЗД да да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 27 000 /двадесет и седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за ползването на собствения на ищеца ТП Цех „Буря“ и
съоръженията в него, находящи се с. Ряховците, общ. Севлиево, за периода от м.
юли 2014 г. до м. юни 2019 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда: 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
III. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване наличието на всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване, а именно наличието на
обогатяване, обедняване, липса на основание, обогатяването на получателя да е
за сметка на обеднилото се лице, връзка между обогатяването и обедняването. В конкретния случай и по изложените по главния иск
факти, ищецът следва да установи, че е собственик на процесния имот/вещ - ТП Цех „Буря“ и съоръженията в него, че ответникът е ползвал фактически
имота/вещта без наличие на правно основание за това в посочения период от
време; размерът на обогатяването на ответника, което да е за сметка на
обедняване на собственика.
В тежест
на ответника е да установи
фактите по възраженията си, от които черпи изгодни
за себе си последици, а именно, че ползвал имота на правното основание,
посочено от него, както и да проведе насрещно доказване за опровергаване на
твърденията на ищеца, че е собственик на трафопоста, че ищецът е обеднял.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени
доказателства по делото, представените с исковата молба писмени документи,
надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като
писмено доказателство по
делото, представеното с отговора на исковата молба копие от лицензия за обществено снабдяване с електрическа енегрия №
Л-139-11/13.08.2004 г.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ на
СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА /по искане на ищеца/, със
задача на вещото лице след запознаване с материалите по делото и при необходимост след оглед на имота, да даде заключение:
1)
За периода от м. юли 2014 г. до м. юни 2019 г.
включително, колко са абонатите, присъединени към ТП „Буря“ с. Ряховците и
доставяна ли е ел. енергия към тях?
2)
Какъв е размерът на средния пазарен наем за ТП „Буря“ с.
Ряховците, заедно със съоръженията в него за периода от м. юли 2014 г. до м.
юни 2019 г. включително, помесечно и сумарно?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 500
лв. /петстотин лева/, платими от ищеца по сметка на ВОС в тридневен
срок от получаване на съобщението за настоящото определение, като в същия
срок ищецът следва да представи доказателства за извършеното плащане по делото.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 195,
ал. 1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача ел. инж. Л.С.Б., която да
бъде уведомена за изготвяне на експертизата, след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице задължението да
информира съда с мотивиран отказ в
седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви
заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина
или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една
седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и
199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справка –
декларация, съгласно чл. 23, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/29.05.2015 г.
за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ
ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл. 140,
ал. 2 ГПК и чл. 11, ал. 2
Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет. 4 /сградата, в която се помещава СИС при
ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба и становище по
уточняващата молба – на ищеца по делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от
Наредба № 7/22.02.2008 г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с
връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: