Р Е
Ш Е Н
И Е № 260144
гр. Хасково, 22.04.2021
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на двадесет и четвърти
март две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
2. КАПКА ВРАЖИЛОВА
при секретаря Р.Г…….като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д. №
135 по описа на съда за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София е останал недоволен от решение №
260282 от 09.12.2020 год., постановено по гр.д. № 1127 / 2020 год. по описа на
Районен съд – Хасково, в частта, с която са отхвърлени предявените от него установителни
искове за съществуване на вземания, присъдени със заповед № 1686 от 14.11.2019 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3490 / 2019 год. на Районен съд –
Хасково, в размер на разликата над уважения размер от 3 284.95 евро до
предявения размер от 4 000 евро – главница; в размер на 4 548.85 евро
– договорна лихва за периода от 17.03.2011 год. до 03.11.2019 год., и за
разликата над уважения размер от 839.07 евро до предявения размер от
2 660.27 евро – обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от
16.04.2011 год. до 03.11.2019 год., поради което го обжалва с искане за отмяна
на решението в посочената част и постановяване на друго, с което въззивният съд
уважи исковете до предявените размери. Обжалва решението и в частта на
разноските.
ВЪЗЗИВАЕМАТА
– С.Х.Х. - оспорва въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена
от „Първа Инвестиционна Банка“ АД –
гр.София против С.Х.Х., с искане да се признае за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземания в размер на 4 000 евро – просрочена
главница; 4 548.85 евро – непогасена договорна лихва за периода от 17.03.2011 год. до 03.11.2019
год.; 2 660.27 евро - обезщетение
за забава за просрочени плащания за периода от 16.04.2011 год. до 03.11.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението, присъдени със заповед № 1686 от 14.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 1686 / 2019 год. на Районен съд – Хасково.
Безспорно
по делото е, че на 11.11.2019 год. в Районен съд – Хасково е постъпило
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от
„Първа Инвестиционна Банка “ АД – гр.София против С.Х.Х., въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 3490 / 2019 год. и издадена Заповед № *** от 14.11.2019
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.Х.Х.
да заплати на кредитора „Първа Инвестиционна Банка “ ЕООД – гр.София сумите от 4
000 евро – главница; 4 548.85 евро
– непогасена договорна лихва за периода
от 17.03.2011 год. до 03.11.2019 год.; 2 660.27 евро - обезщетение за забава за периода от 16.04.2011
год. до 03.11.2019 год.; 7.78 евро – непогасена законна лихва и 12.27 евро – разноски за връчване на покани, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2019 год.
С
определение № 423 от 04.03.2020 год., постановено по в.ч.гр.д. № 217 / 2020
год. по описа на Окръжен съд – Хасково, е отменено разпореждането в частта, с
която е допуснато незабавно изпълнение въз
основа на документ по отношение на вземанията в размер на 7.78 евро – непогасена
законна лихва и в размер на 12.27 евро –
разноски за връчване на покани, ведно с което издадения изпълнителен лист за
посочените две вземания е обезсилен. Въз основа на това и исковото
производство, образувано по иск за установяване съществуването на посочените
две вземания е прекратено частично, съгласно определение № 260236 от 23.09.2020
год., постановено по гр.д. № 1127/2020 год. по описа на РС – Хасково.
На
23.12.2019 год. от длъжника е постъпило възражение по чл.414 от ГПК.
С
разпореждане от 27.04.2020 год. съдът е
указал на заявителя, че в едномесечен срок, считано от връчването му, сторено
на 20.05.2020 год., може да предяви иск за установяване на вземането си. Искът
е предявен на 19.06.2020 год. – в указания на заявителя едномесечен срок.
Изложените
по - горе фактически обстоятелства обуславят извода за допустимост на иска –
предявен в едномесечния срок за установяване съществуването на вземане,
присъдено в полза на ищеца – заявител със заповедта за изпълнение на парично
задължение.
В
настоящото производство, което е установително по своя характер, кредиторът
е този, който следва да установи съществуването на вземането си и неговия
размер. Вземането на заявителя, основано на договор № *** год. за банков
кредит е установено по основание,
съдържащо се в нормата на чл.430 от Търговския закон, съгласно която заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока.
Безспорно е установено,
че на 17.03.2011 год. между страните по
делото е
сключен договор за банков
кредит с № *** по силата на който ищецът е
предоставил на ответника банков кредит в размер на 4000 евро, с краен
срок на погасяване – 15.03.2021 год. Годишният процент на разходите е определен
на 20.71 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя – на 8 827.48
евро.
Безспорно установено е още, че
кредиторът е изпълнил своевременно задължението си да предостави на
кредитополучателя цялата сума по договора в размер на 4 000 евро – данна в
каквато насока съдът цени представеното по делото заключение по допуснатата
пред първоинстанционния съд счетоводна експертиза, от което се установява още,
че кредитът е усвоен на 17.03.2011 год. Първото захранване на сметката било
извършено от титуляра на 10.05.2011 год. със сумата от 6.65 евро, като с
настъпване на падежа на първата вноска – 15.04.2011 год., кредитополучателят е
бил в забава на плащанията по договора. На 04.11.2019 год. е било извършено
счетоводното записване на предсрочната изискуемост на кредита по договора. По
процесния договор били постъпили следните суми – 0.28 евро – начално салдо към
17.03.2011 год.; 6.65 евро – на 10.05.2011 год. – превод от разплащателна
сметка към кредитна карта на ответницата; 25.53 евро – на 08.09.2011 год.
вноска на каса от ответницата; 25.53 евро – на 19.05.2012 год. – вноска на каса
от ответницата. Към 11.11.2019 год., когато е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, дължимите от кредитополучателя суми са определени
както следва – 103 бр. неиздължени месечни погасителни вноски, с падеж на
първата – 15.04.2011 год. в размер на 44.33 евро, включваща 29.60 евро –
договорна лихва и 14.73 евро – главница, а от втората до сто и третата – 72.73
евро всяка. Считано от датата на счетоводното записване на предсрочната
изискуемост на кредита – 04.11.2019 год., размерът на неиздължената главница е
бил 4 000 евро, а преди тази дата, размерът на неиздължената главница е
2 918.19 евро. Размерът на неиздължената възнаградителна лихва е определен
на 4 544.11 евро за периода от 17.03.2011 год. до 03.11.2019 год., а на
наказателната лихва – на 2 657.28 евро – за периода от 16.04.2011 год. до
03.11.2019 год. Размерът на главницата за периода от 17.03.2011 год. – дата на
сключване на договора до 10.11.2014 год.
– пет години преди подаване на заявлението, е определен на сума от 715.07 евро.
Договорната лихва за периода от 17.03.2011 год. – дата на сключване на договора
до 10.11.2016 – три години преди подаване на заявлението, е определена в размер
на 3 477.17 евро. Размерът на наказателната лихва за забава за периода от
16.04.2011 год. до 10.11.2016 год., е определен на 894.78 евро. Съдът цени
представеното по делото заключение, неоспорено от страните като обективно и
компетентно дадено, установяващо както изпълнението на договора от страна на
ищеца да предостави на ответницата договорения кредит, както и допуснатото от
страна на последната неизпълнение на поетите задължения за заплащане на
месечните вноски по кредита – за главница и лихва, в посочените от експерта
размери и срокове.
Заявеното
от ответницата оспорване на иска се свежда до това, че не й е била съобщена по
надлежния ред обявената от кредитора предсрочна изискуемост на кредита. В тази
връзка по делото е представена и приета като писмено доказателство покана,
изходяща от ищеца и адресирана до ответницата, с която е предоставен седемдневен срок от получаването й за
доброволно погасяване на всички просрочени задължения, като в противен случай
след изтичане на срока, банката е заявила, че ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Поканата, изпратена на адреса, посочен в договора – гр.***,
ул.***, е връчена на 11.10.2019 год., при условията на отказ, видно от
придружително писмо с изх.№ 43285 от 24.09.2019 год. на ЧСИ Н.Кавакова и
разписка, от съдържанието на която се установява, че адресатът е открит лично,
но на друг адрес – ул.***, на който поканата е връчена при условията на отказ. Ценейки
посочените по – горе писмени доказателства, представени от ищеца и неоспорени
от ответницата, съдът приема, че
поканата, обективираща изявлението на кредитора за предсрочна
изискуемост на кредита, е редовно връчена, съгласно чл.44, ал.1, предл.последно
от ГПК, според който отказът на получателя да приеме съобщението не засяга
редовността на връчването. Обстоятелството, че връчването е извършено на адрес,
различен от посочения в поканата, съдът намира за правно ирелевантно, предвид
разпоредбата на чл.49 от ГПК, според която място на връчване е и всяко друго
място, на което адресатът може да бъде намерен. В този смисъл съдът споделя
изцяло изложените от първостепенния съд мотиви относно редовността на
връчването и момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита –
18.10.2019 год. – с изтичане на седемдневния срок за изпълнение, даден от
кредитора на длъжника, считано от връчване на поканата – 11.10.2019 год.,
независимо от извършеното на 04.11.2019 год. от ищеца счетоводното отразяване на предсрочната изискуемост. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че към настоящия момент е изтекъл и
крайният срок на договора – 15.03.2021 год.
Като
основателно съдът намира заявеното от ответницата възражение за погасяване на
част от вземанията по давност, по следните съображения: Съгласно нормата на
чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Видно от приложения по делото погасителен план към договора за банков
кредит, главницата и договорната лихва са дължими на месечни вноски с точно определен
срок за плащане на всяка една от тях.
Считано от последната дата, на която е извършено плащане по договора – на 19.05.2012
год., вземанията за дължими вноски по кредита са станали изискуеми и за същите
е започнал да тече давностен срок. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна
практика, давностния срок за дължимата главница по договора за банков кредит е
пет годишен на основание чл.110 от ЗЗД, предвид това, че уговорката между
страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части, съгласно чл.66 от ЗЗД. Давностният срок за
погасяване на вземането на лихви е три годишен – чл.111, б.“в“ от ГПК, с
изключение на случаите, когато лихвата е възнаградителна и е включена в общия
размер на месечната вноска – хипотеза, в която разглеждания случай не попада,
предвид приетия като писмено доказателство погасителен план, в който размерът
на месечните вноски за лихва и за договорна /възнаградителна/ лихва е определен
поотделно. Съдът не споделя изложените във въззивната жалба доводи за това, че вземанията
за главница и лихви са станали изискуеми от момента на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 04.11.2019 год., съгласно отразяването му в счетоводството на ищеца, а
при условията на алтернативност – от момента на изтичане на крайния срок на
договора – 15.03.2021 год., по следните съображения: С уговарянето на изпълнение
на части през определени периоди в отклонение на правилото по чл.66 от ЗЗД,
наред с правото на Банката по чл.60, ал.2 от ЗКИ и в унисон с ТР № 8/2017 год.
на ОСГТК на ВКС да се снабди с изпълнителен лист за вноските с настъпил падеж и
при предсрочна изискуемост – за всички вноски, сроковете за анюитетните вноски
по договора за банков кредит следва да се считат уговорени и в полза на
кредитора в отклонение на диспозитивното правило на чл.70, ал.1 от ЗЗД. При
наличието на установени както със закона, така и с договора възможности за
кредитора да се погрижи за интересите си, бездействието му да предяви иск за
вноските с настъпил падеж или да обяви на длъжника кредита за предсрочно
изискуем, не може да има и няма за последица запазване на правата спрямо
длъжника до крайния срок по договора за кредит, което разбиране следва от
възприемането на изискуемостта на отделните вноски като начало на давностния
срок, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД. Липсва основание както от гледище на
закона, така и с оглед интересите на гражданския и търговски оборот, при бездействие
на кредитора да упражни правата си в собствен интерес, за начален момент на
давностния срок да бъде възприеман крайният срок на договора за кредит, а не
този на изискуемостта на анюитетите. При разсрочено плащане на отпуснатия
кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния
падеж, поради което следва да се считат за погасени по давност задълженията за
главница за пет годишния период, предхождащ подаването на заявлението, а за лихви
– за три годишния период. В подкрепа на този извод е трайната съдебна практика,
обективирана в Решение № 45 от 17.06.2020 год. на ВКС по т.д.№ 237/2019 год.,
на II т.о., ТК; Решение № 193 от 02.04.2020 год. на ВКС по
т.д. № 1246/2019 год., II т.о., ТК; Решение № 157 от 12.03.2021 год. на ВКС по т.д.№
1574/2020 год., I т.о., ТК, в които се приема още, че когато вземането на банката по
кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на
постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. Според
разпоредбата на чл.116, б.“б“ от ГПК, давността се прекъсва с предявяване на
иск, а в конкретния случай – с подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, съгласно нормата на чл.422, ал.1 от ГПК. С оглед на изложеното, съдът приема, че за
падежиралите главни задължения, давността тече от съответния падеж на месечната
вноска, при което вземането на главница в
размер на 715.07 евро, съгласно заключението на вещото лице А., е погасено за
периода преди 10.11.2014 год. – за период от пет години преди подаване на
заявлението. С оглед на това, съдът намира, че предявеният иск за установяване
вземането за главница се явява основателен и доказан до сума в размер на
3 284.93 евро, определен като разлика между предявения размер от
4 000 евро и 715.07 евро –
представляваща сбор от погасените месечни вноски за главница за посочения
по-горе период от време. Достигайки до същия краен извод за дължимост на
главницата в посочения размер и отхвърляйки иска за разликата до предявения
размер от 4 000 евро, като погасен по давност, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което в посочената част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Като основателен и доказан следва да се
уважи и иска за присъждане на обезщетение за забава в размер на 1 762.50
евро, определен като разлика между установения като дължим размер от 2 657.28
евро, съгласно заключението на вещото лице А., неоспорено от страните и 894.78
евро, вземането за която сума, дължима за периода от 16.04.2011 год. до 10.11.2016 год. – три
години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, определена
от експерта, е погасено по давност. Отхвърляйки иска за разликата над уважения
размер от 839.07 евро до определения по-горе - 1 762.50 евро,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено в посочената част и вместо него въззивният съд постанови друго, с
което уважи иска допълнително за сумата от 923.43 евро /1 762.50 евро -
839.07 евро/. Решението в частта, с която искат е отхвърлен за разликата над
1 762.50 евро до предявения размер от 2 660.27 евро, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Като основателен и
доказан следва да се уважи и иска за присъждане на договорна лихва в размер на 1 066.94
евро, определен като разлика между установения
в заключението на вещото лице А. като дължим размер от 4 544.11 евро и 3 477.17 евро, вземането за която
сума, определена от експерта е погасено по давност за периода от 17.03.2011
год. до 10.11.2016 год. – три години преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Съдът не споделя изложените в обжалваното
решение изводи за нищожност на клаузите от сключения между страните договор за
кредит, като неравноправни и неиндивидуално уговорени, въз основа на които
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска за установяване вземането за
договорна лихва. В отговора на исковата молба и до приключване на устните
състезания от страна на ответницата не е заявено възражение за нищожност на
договора, на която съдът се е позовал служебно. Изводите на първоинстанционния
съд за това, че клаузите в договора не са индивидуално уговорени се опровергава
от съдържанието на самия договор, съгласно
който годишната лихва е
определена в размер на базовия лихвен
процент – 7.99 % годишно, с надбавка от 10.01
% - раздел II, т.4 от договора. В т.5 от същия е посочена и общата дължима сума от
кредитополучателя, както и годишния процент на разходите. Размерът на кредита и
срокът за ползването му са изцяло съобразени с искането на ответницата за
отпускане на кредит, прието като писмено доказателство, съдържащо и декларация
за това, че кредитополучателят е
запознат с условията на договора и ги приема. От събраните по делото
доказателства не се установява в рамките на действие на договора да е бил
променян БЛП, което налага извода, че същият е определен като абсолютна
стойност. По същите съображения посочената договорна клауза не следва да бъде
преценена и като неравноправна, доколкото същата е ясно и точно формулирана и
представлява част от същественото съдържание на договора. Предвидената в
договора клауза, уреждаща определянето на размера на възнаградителната лихва не
се явява нищожна, като такава, накърняваща добрите нрави съгласно чл.26 от ЗЗД,
отчитайки в тази насока както обстоятелството, че предоставения на ответницата
кредит не е бил обезпечен, така и продължителността на срока за ползването
му. С оглед на това съдът счита, че обжалваното
решение в частта, с която е отхвърлен иска за установяване вземането на
договорна лихва в размер на 1 066.94 евро, определен като разлика между
установения от експерта като дължим размер от 4 544.11 евро и
3 477.17 евро – погасени по давност вноски за периода от 17.03.2011 год. –
дата на сключване на договора до 10.11.2016 год. – три години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде отменено и
вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска в посочената
част. Обжалваното решение в частта за разликата над уважения размер 1 066.94
евро до предявения от 4 548.85 евро, за която част искът е отхвърлен,
макар и с други мотиви, следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и в
частта на разноските, като в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски в размер общо на 1 040.13 лева – определени съразмерно на
уважената част от иска от общо направените разноски, включващи – 278 лева – ДТ
за въззивно обжалване; 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд; 439.55 лева – ДТ – за
образуване на първоинстанционното производство; 300 лева – възнаграждение за
вещо лице; 300 лева - възнаграждение за юрисконсулт за осъществено процесуално
представителство пред първоинстанционния съд; 439.25 лева – ДТ за образуване на
заповедно производство и 50 лева възнаграждение за юрисконсулст – в заповедното
производство. В полза на процесуалния представител на въззиваемата следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 656.44 лева – по 828.22 лева –
възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред
първоинстанционния и въззивния съд, съразмерна на отхвърлената част от иска,
определено на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимо на основание чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 260282 от 09.12.2020
год., постановено по гр.д. № 1127 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково
в частта, с която е отхвърлен установителния иск за съществуване на вземане в
размер на 1 066.94 евро – договорна лихва за периода от 11.11.2016 год. до
03.11.2019 год.; в частта, с която е отхвърлен установителния иск за съществуване
на вземане в размер на разликата над уважения размер от 839.07 евро до
1 762.50 евро – обезщетение за забава за просрочени плащания и изцяло в
частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на вземане
в размер на 1 066.94 евро – договорна лихва за периода от 11.11.2016 год.
до 03.11.2019 год. и на вземане в размер на 923.43 евро –
обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 11.11.2016 год. до
03.11.2019 год., дължими от С.Х.Х., ЕГН ********** *** на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Драган
Цанков“ № 37, присъдени със Заповед № *** от 14.11.2019 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 3490 / 2019 год. по описа на Районен съд – Хасково.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260282 от
09.12.2020 год., постановено по гр.д. № 1127 / 2020 год. по описа на Районен
съд – Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37 против С.Х.Х., ЕГН ********** ***, установителен
иск за съществуване на вземане в размер на разликата над уважения размер от
3 284.95 евро до предявения размер от 4 000 евро – главница.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260282 от 09.12.2020 год.,
постановено по гр.д. № 1127 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Драган
Цанков“ № 37 против С.Х.Х., ЕГН ********** ***, установителен иск за
съществуване на вземане в размер на разликата над уважения размер от
1 066.94 евро до предявения размер от 4 548.85 евро – договорна лихва.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260282 от 09.12.2020 год.,
постановено по гр.д. № 1127 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Драган
Цанков“ № 37 против С.Х.Х., ЕГН ********** ***, установителен иск за
съществуване на вземане в размер на разликата над уважения размер от общо
1 762.50 евро / 839.07 евро – присъдени с обжалваното решение и 923.43
евро – присъдени с настоящото решение/ до предявения размер от 2 660.27 евро – обезщетение за забава за просрочени
плащания.
ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН ********** *** да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37 сумата в размер на
1 040.13 /хиляда и четиридесет лева и тринадесет стотинки/ лева -разноски
по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Драган
Цанков“ № 37 да заплати на адвокат К.Ж.Я. *** сума в размер на 1 656.44
/хиляда шестотин петдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ лева –
разноски по делото – възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част
от иска за осъществено процесуално представителство на С.Х.Х., ЕГН ********** ***,
на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: