М О Т И В И към присъда по НОХД № 3993/2014
г.
Съдебното производство е образувано
по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против И.И. ***, с
обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК от НК.
В съдебно заседание представителят
на Бургаската районна прокуратура поддържа обвинението и пледира за като за
престъплението по чл.216, ал.1 от НК наказанието следва да бъде лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да се отложи за
изпитателен срок от три години.
Защитата на подсъдимия в съдебно
заседание пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият счита, че следва да
бъде оправдан.
Съдът след като се съобрази със
събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установени следните обстоятелства.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На 22.09.2013г. в гр. Бургас се
провело автомобилно състезание „Писта Бургас", с организатор св. Р.П., и с
директор св. В.А.. В състезанието като състезатели участвали св. П.К. и подсъдимия
И.Ц.. По време на състезанието на един от завоите автомобилите на двамата
участници се ударили. Вследствие на удара, подсъдимият Ц. се блъснал челно в
крайпътния билборд. На И.Ц. била предложена медицинска помощ, която той
отказал. Отказът му от медицинска помощ бил документиран.
След като му помогнали да излезе от
състезателния си автомобил, подсъдимият Ц.
се отправил към бокса си, който се намирал на паркинга на стадион
„Черноморец". На същото място се намирали и боксовете на останалите
състезатели. Ц. бил афектиран от поведението на свидетеля К. , което довело
автомобилната злополука, съответно незавършване на състезанието от подсъдимия Ц.
.
Подсъдимият И.Ц. видимо ядосан се
насочил към бокса на К., където бил паркиран автомобилът, който той ползвал
-л.а."БМВ 530 Д" с peг. № СА **** ТС. Автомобилът бил собственост на
св. С.И.С. - приятелка на К.. Подсъдимият Ц. ритнал с десния си крак автомобила
в предния ляв калник. Вследствие на ритниците калника се огънал и се скъсал.
След това подсъдимия Ц. отишъл при задната част на автомобила и отново с десния
крак ударил левия стоп. От ритника стопът се счупил и стъклата се пръснали по
земята. След нанасянето на ударите подсъдимият Ц. излязъл от бокса на К. и
отишъл в своя бокс. Заедно със св. Й. се качили в автомобила на Ц.,***.
На състезанието като публика
присъствали и свидетелите Д.М., С.И., Н.К. и Ж.Ж.. Приссъствал също и бащата на
Д. - св. В.М., който бил в приятелски отношения с П.К.. По тази причина
свидетелите ходели по състезанията и познавали по физиономия всички
състезатели, включително и И.Ц..
Веднага след катастрофата свидетелите Д.М., С.И.,
Н.К. и Ж.Ж. се насочили към бокса на И.Ц., като искали да видят състоянието на
автомобила му. Свидетелите станали очевидци на извършеното от подсъдимия Ц.
деяние.
Св. Д.М. веднага се обадил на баща
си - св. В.М., който познавал П.К., и му съобщил, че подсъдимия Ц. ритал колата
на K.. Свидетелят В.М. от своя страна се обадил на св. С.С. - собственичката на
автомобила и приятелка на К..
Свидетелите, останали до
пристигането на механик от екипа на К., на С. и на самия К., за да разкажат
какво са видели. За случая били уведомени органите на полицията На място били
изпратени полицейски служители. Бил извършен оглед местопроизшествие и били изготвени
фотоснимки. В хода на разследването е назначена съдебно-оценъчна експертиза, вещото
лице, по която оценило причинените вреди на стойност 900 лева.
Описаната фактическа обстановка се приема на
основание събраните в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства
чрез следните доказателствени средства: показанията на свидетелите, протокол за
оглед местопроизшествие, фотоалбум, съдебно-оценителна експертиза, съдебно
медицинска експертиза, справка за съдимост.
Безспорни факти по делото са, че на
автомобила на гражданския ищец С.С. е причинена повреда, изразяваща се в
счупване на ляв светлинен блок-стоп и огънат и скъсан преден ляв калник. Тези
обстоятелства са констатирани при извършения от разследващият полицай оглед на
местопроизшествието и съставения от експерт-технически помощник фотоалбум. Тези
промени са отразени в протокола за оглед и са отразени в снимковия материал на
фотоалбума. Повредата върху автомобила се потвърждава и от показанията на
гражданския ищец С.С., свидетелите П.К., Д.М., С.И., Ж.Ж., Н.К.. Спорно по
делото е кой е причинил това увреждане. Според обвинението - държавно и частно
– това е подсъдимият И.Ц.. Подсъдимият и неговия защитник отричат съпричастност
на Ц. към причиняването на повреди по автомобила на С..
Съдът приема за доказана по
безспорен и категоричен начин тезата на държавното обвинение и на частния
обвинител, а именно, че подсъдимият Ц. е повредил противозаконно лекия
автомобил на С.С. чрез нанасяне на удари с крак по предния ляв калник и ляв
светлинен блок-стоп. За да стигне до този извод съдът приема за достоверни показанията
на свидетелите Д.М., С.И., Ж.Ж. и Н.К.. Четиримата свидетели са очевидци на
извършеното от Ц. деяние. Не са обвързани със страните по делото и поради тази
причина съдът счита, че техните показания са достоверни. За достоверността на
показанията съдът съди и по това, че и четиримата свидетели описват деянието по
абсолютно идентичен начин относно брой на нанесените удари, по коя част на
автомобила са нанесени, с кой крак е ритал автомобила подсъдимият, неговото
психическо състояние към момента на деянието, както и цялостната обстановка в
този момент около повредения автомобил, а именно мястото, където се е намирал
автомобилът на С., присъстващите наоколо хора и тяхното поведение. Свидетелите
сочат, че Ц. е нанесъл два удара по лекия автомобил, като първият е бил в
областта на предния ляв калник, а вторият в областта на блок-стопа. Ударът
върху преден ляв калник е довел до неговото огъване и скъсване. От вторият
удар, нанесен в областта на блок-стопа, той се е счупил и от него са изпадали
на платното стъкла. Свидетелите твърдят, че в момента на деянието подсъдимият е
бил видимо ядосан и афектиран. Свидетелите сочат и че Ц. е нанесъл ударите с десния
си крак. В същия смисъл са показанията на свидетелката К., който съдът приобщи
към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.
„второ” от НПК. По реда на чл.281 от НПК съдът приобщи показанията на
свидетелите С.И., Ж.Ж. относно това с кой крак е нанесъл ударите подсъдимия Ц..
Показанията на тези четирима
свидетели се потвърждават от показанията на свидетеля К.Б.К. /л.72 от НОХД
№3993/2014 на БРС/. Свидетелят твърди пред съда, че е възприел един удар в
задната част на автомобила, нанесен с крак от подсъдимия Ц., след което
подсъдимият се е преместил в предната част на автомобила, но свидетелят няма
възприятие за извършени други действия от страна на подсъдимия. Същият свидетел
е познат с подсъдимия Ц. и свидетелите П.К. и С.С.. Заявява, че е имал
професионални конфликти с него преди време, тъй като също се е занимавал с
автомобилен спорт. Въпреки заявения от свидетеля факт, съдът счита, че показанията
му са достоверни, защото кореспондират с показанията на останалите четирима
свидетели, а и заедно с това свидетелят споделя само за един възприет от него
удар, докато останалите свидетели заявяват, че ударите са били два. Две са и
повредите причинени на лекия автомобил „БМВ 530Д”. Кореспондират показанията на
свидетелите и със заявеното от свидетеля В.М.. Последният е баща на свидетеля Д.М.
и депозира пред съда факти, в които сочи, че синът му се е обадил по телефона и
му е съобщил, че подсъдимият Ц. рита автомобила на П.К..
Показанията на свидетеля Л.В. /л.67
от НОХД №3993/2014 по описа на Районен съд Бургас/ са от значение основно за
установяване дали по автомобила на С. са причинени повреди. Свидетелят заявява,
че е видял повредената кола на пострадалата, като уврежданията са били в
областта на предния ляв калник и задния ляв стоп. Свидетелят споделя също така,
че научил от други хора, че повредите са причинени от подсъдимия Ц..
По искане на защитата съдът назначи
съдебно медицинска експертиза, която да даде отговор на въпроса дали след
претърпяната злополука за подсъдимия Ц. е било възможно да нанася удари с крак.
Вещото след запознаване с всички материали по делото и медицинска документация
даде категорично заключение, че претърпяната от подсъдимия Ц. травма не му е
пречила да нанася удари с крак, както и да се движи самостоятелно. От тази
гледна точка заключението на вещото лице подкрепя обвинителната теза, че
причинител на повредите по автомобила на гражданския ищец е подсъдимият Ц..
Подсъдимият Ц. в обясненията си
пред съда твърди, че не е причинявал увреждане на автомобила на С.. Твърди, че
след катастрофата е бил наранен. Не е посещавал бокса на свидетеля П.К.. Отишъл
е в кемпера си. Престоял е там около десетина минути, след което потеглил със
свидетеля Константин Й. за гр.Панагюрище. Защитната теза на подсъдимия се
поддържа от свидетелите Д.Д. /л.68 от НОХД 3993/2015г./, П.С. /л.93 от НОХД
3993/2015г./, Лазар Лазаров /л.94 от НОХД 3993/2015г./, Константин Й. /л.122 от
НОХД 3993/2015г./. Общото в показанията на тези свидетели е, че след
катастрофата между автомобилите на Ц. и К., подсъдимият е бил в увредено
състояние, отправил се е с чужда помощ към своя кемпер и след като е престоял
известно време там и се е възстановил след удара, е потеглил с автомобила си
към град Панагюрище, първоначално управлявайки сам автомобила, а впоследствие
заместен от свидетеля Й..
Съдът не възприема за достоверни
показанията на посочените свидетели, тъй като и четиримата са в близки
приятелски и колегиални отношения с подсъдимия. Свидетелите придружават подсъдимия
по време на състезанията, в които участва и му оказват съдействие във връзка
със състезателната му дейност. Техните показания са коренно противоположни на
показанията на посочените по-горе свидетели С.И., Ж.Ж., Д.М., Н.К., чиито
показания съдът приема за достоверни, тъй като свидетелите са необвързани със
страните по делото, били са очевидци на извършеното деяние, не се намират в
никакви отношения, нито с подсъдимия, нито с пострадалата С.. От тези свидетели
единствено свидетелят Д.М. познава свидетеля П.К. и С.С., тъй като неговия
баща, свидетелят В.М., е в приятелски отношения със свидетеля К.. Останалите
трима свидетели съдът намира за абсолютно безпристрастни и неповлияни от
приятелски или друг вид човешки взаимоотношения.
По делото бяха разпитани и
свидетелите Г.Г. /л.71/, П.Т., Р.П. и бяха прочетени със съгласието на страните
показанията на свидетеля В.А. /л.73/. Показанията на тези свидетели не изясняват
фактическата обстановка, имаща значение за решаването на делото. Свидетелите не
са очевидци и не споделят факти, който се отнасят към предмета на доказване по
настоящото наказателно производство.
Съдът приобщи към доказателствения
материал представените от страните писмени доказателствени средства,
фотоснимки, автотехническа експертиза, възложена от Националния спортен
трибунал, преписката, образувана за разследване на причините за катастрофата
между автомобилите на К. и Ц.. Съдът счита, че в представените доказателствени
средства не се съдържат данни относно предмета на доказване по смисъла на чл.102
от НПК и не намира за нужно да бъдат коментирани.
Предвид направения анализ на
доказателствата, установени чрез доказателствените средства, съдът намира, че
тези факти водят към категоричния и безспорен извод, че автор на престъплението
е подсъдимият И.И.Ц..
ІІ. ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
От
установените по делото факти съдът приема, че подсъдимият И.И.Ц. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, като на 22.09.2013г., в гр. Бургас, на паркинга на стадион „Черноморец”,
чрез нанасяне на удари с крак, повредил противозаконно чужда движима вещ - л.а.
„БМВ 530 Д”, с peг. № СА **** ТС, собственост на С.И.С. ***, като повредата се
изразява в счупен ляв светлинен блок-стоп и огънат и скъсан преден ляв калник,
всичко на обща стойност 900,00 (деветстотин) лева.
От
обективна страна подсъдимият И.И.Ц. е осъществил признаците на престъплението повреждане
на чужда вещ. Същият е въздействал върху автомобила на С.С. като е причинил
нарушаване целостта на вещта. Подсъдимият е нанесъл удари с крак върху предния
ляв калник и левия блок-стоп. Тези удари са довели до нарушаване целостта на
блок-стопа и неговото счупване. Другият удар е довел до огъване и скъсване на
предния ляв калник. Налице е увреждане субстанцията на вещта, което води до
временното й неизползване по предназначение. За да бъде автомобилът отново
годен за използване, съобразно изискванията на закона и предназначението на
самата вещ, е било необходимо тези повреждания да бъдат отстранени чрез поправянето
им, което е извършено видно от заключението на вещото лице и представената по
делото фактура.
Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. И.И.Ц.
е съзнавал обстоятелствата от обективната страна на престъплението, а именно,
че е повредил чрез счупване на стопа и огъване и скъсване на калника на чужда
движима вещ – лек автомобил, собственост на гражданския ищец С.С.. Това увреждане
е противно на закона, тъй като собствеността на гражданите се намира под
закрилата на Конституцията на Република България и съответните законови норми,
регулиращи упражняването на собствеността и защитата правата на собствениците
на вещи. Законът забранява изрично в чл.45 от ЗЗД да се причиняват имуществени
вреди на чужди вещи и всеки, който стори това следва да възстанови причинените
от деянието вреди. Законодателят е въздигнал в престъпление, формулирано в
чл.216 от НК, такова деяние, което уврежда чуждата собственост. Подсъдимият е извършил деянието целенасочено.
Съзнавал е, че това деяние има общественоопасен характер. Предвиждал е, че ще
накърни обществените отношения, свързани със защитата на правото на
собственост, но въпреки това е искал настъпването на престъпните последици, а
именно да наруши целостта на чуждата движима вещ.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи на подсъдимия И.И.Ц. наказание
по обвинението по чл.216, ал.1 от НК и го осъди на наказание на наказание лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца. Отложи на основание чл.66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три
години.
При определяне на наказанието съдът
съобрази следното:
Подсъдимият Ц. към момента на
деянието е бил реабилитиран, т.е. неосъждан, тъй като на същия е наложено
наказание от 7 месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три
години, по НОХД № 231/2007г. по описа на Районен съд Панагюрище, чиято присъда
е изменена с Решение на Върховния касационен съд и на подсъдимия е наложено
наказание пробация за срок от 6 месеца. Наказанието е изтърпяно през периода
10.11.2008г. до 10.05.2009 година /л.54 от ДП/. Престъплението по настоящото
дело е извършено на 23.09.2013г., т.е след 3-годишния срок, предвиден в чл. 86,
ал.1, т.2 от НК, изтичащ на 10.05.2012 година. Следователно подсъдимият Ц. е
реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.2 от НК.
Причинените от деянието вреди не са
на висока стойност – по-малко от трикратния размер на минималната работна
заплата към датата на деянието в страната – 310 лева. За да извърши деянието
подсъдимият е бил афектиран от възникналата непосредствено преди това
катастрофа между неговия и автомобила на К.. Според показанията на свидетелите
и личното убеждение на подсъдимия, виновник за причинената катастрофа е
свидетелят К.. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете психическото
състояние, в което се е намирал към момента на деянието подсъдимия, а именно
бил е афектиран от възникналото транспортно произшествие и тоталното увреждане
на собствения му автомобил. Поради това съдът определи наказанието при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, като му наложи наказание от шест
месеца лишаване от свобода, близко до законовия минимум, като счита, че това
наказание ще постигне целите, предвидени в чл.36 да се превъзпита подсъдимия и
да се приучи към спазване на закона.
Съдът счита, че спрямо подсъдимия
може да се приложи институтът на условното осъждане. Деецът не представлява
висока обществена опасност. Извършеното престъпление също не е от този вид и
целите на наказанието могат да се постигнат с отлагане на изтърпяването на
наложеното наказание.
ІV.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът намери за основателен и частично
доказан иска на гражданския ищец С.И.С. и осъди подсъдимият И.И.Ц. да му
заплати сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за
причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 22.09.2013 година до окончателното изплащане на сумата.
Гражданският иск на ищеца С.С. е напълно доказан по своето правно основание -
чл. 45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
ищецът е претърпял имуществени вреди, които са пряка последица от извършеното
от подсъдимия Ц. деяние.
Относно размера на дължимото от
подсъдимия Ц. обезщетение за претърпените имуществени вреди, съдът се съобрази
със заключението на приетата по делото съдебно оценъчна експертиза, според
което причинените вреди на автомобила на С. са оценени за 900 лева.
Накрая съдът се занима и по въпроса
за разноските, като осъди подсъдимия И.И.Ц., на основание чл.189, ал.3 от НПК,
да заплати по сметка на Районен съд Бургас сума в размер на 50,00 (петдесет)
лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както и сумата в размер на 5,00 (пет) лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъди също така подсъдимия И.И.Ц. да
заплати по сметка на Районен съд Бургас сумата в размер на 165,00 (сто и
шестдесет и пет) лева, представляваща направени по делото съдебни разноски за
съдебномедицинска експертиза и възнаграждение на вещото лице по оценъчната
експертиза, както и сумата в размер на 5,00 (пет) лева по сметка на Районен съд
Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Осъди също така подсъдимия И.И.Ц. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Бургас сумата в размер на 50,00 (петдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски в хода на досъдебното
производство за съдебно-оценъчна експертиза, както и сумата в размер на 5,00
(пет) лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.