Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна, …………………… г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Веселка Крумова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова адм.
дело № 2097/2021 г., като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.К.А. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Ж.Г. – ВАК, срещу Заповед № 21-0819-001162 от 01.09.2021 г., постановена от Началника на група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ -Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.4 ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, на когото са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.
С жалбата се настоява, че оспорваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че в оспорвания акт е обективирано, че са отнети всички контролни точки на водача, а от справката за нарушител се установява, че му е издавано ново свидетелство за управление на МПС (СУМПС) на 05.02.2002 г., 08.01.2004 г., 29.12.2005 г., 02.06.2011 г., 04.12.2015 г., поради което не е налице субективният елемент на нарушението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, т.к. водачът, на когото издават ново СУМПС счита, че има и нужния брой контролни точки и е правоспособен водач, доколкото в противен случай не би му било издадено ново СУМПС. Изтъква се, че от посочените в заповедта наказателни постановления до издаване на обжалваната заповед са минали повече от 17 години. Искането е да се отмени оспорваната заповед.
В съдебно заседание оспорващият, чрез преупълномощения адв. П. Б. поддържа изложените в жалбата доводи и искането за отмяна на оспорвания акт. Сочи се, че според справката оспорващият към 22.12.2004 г. е имал 32 точки, предвид възстановяването на контролни точки, което очевидно е станало преди връчването на Наказателно постановление (НП) № 3094/20.01.2004 г., а и след това многократно на водача е издавано ново СУМПС със син талон, с пълен брой точки. Претендира са присъждане и на разноски по делото. С писмени бележки оспорващият настоява, че доколкото не е представено по делото НП № 3094/26.01.2004 г. фактът, че са отнети всички контролни точки остава недоказан. Позовавайки се на справката, която според А. е официален документ и няма как да бъде оспорена от органа, който я е издал, оспорващият настоява, че от една страна, след влизане в сила на всички НП водачът е с оставащи 32 точки, получени след възстановяване, а от друга страна, че е несъстоятелно твърдението на ответника за грешка, дължаща се на влизане в сила на нова наредба през 2006 г., и това е защитна теза, непочиваща на никакви доказателства. Изтъква се, че след като сектор ПП е допуснал възстановяване на точки, то точките са отнети само частично (чл. 158, във вр. с чл. 157 ЗДвП)
Ответникът – Началникът на група към ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“ -Варна, с придружителното писмо, с което е изпратена на съда жалбата, заедно с административната преписка, както и чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Г Г. поддържа становище за неоснователност на жалбата. Заявява се, че НП 3094/26.01.2004 г. е унищожено и не може да бъде представено по делото, както и че след мигриране на данните от всички системи в централната единна система се е визуализирала информация за всички издадени против А. НП и след подробна проверка е установено, че същият е загубил правоспособност по смисъла на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Сочи се, че е неотносим институтът на погасителната изпълнителна давност по ЗАНН и че не са налице 2 години, през които против лицето да не е издавано НП, с което му се отнемат контролни точки. Изтъква се, че предвид отнемането на всички контролни точки на водача (последното НП, влязло в сила на 03.08.2004 г.), отразяването на 22.12.2004 г. служебно възстановяване на притежаваните от лицето контролни точки на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП е недопустимо и незаконосъобразно. В хода по същество се прави искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на оспорвания акт като правилен и законосъобразен. Пояснява се, че след сливането на двете системи не може да се установи от системата колко контролни точки има лицето, поради което при издаване на ново СУМПС се изчислява за всеки водач колко са контролните точки. Изтъква се, че след като един път лицето е останало без контролни точки, няма как да му се възстановят без съответния ред – 6 месеца без СУМПС и изпит. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Подадената на 17.09.2021 г. жалба (предвид клеймото на пощенския плик – л. 6 от делото) е в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, с оглед съобщаването на оспорваната заповед на А. на 14.09.2021 г. (предвид отбелязаното лично от А. на гърба на самата заповед – л. 4 от адм. преписка). Жалбата произхожда от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването – с оспорения акт се засягат негови права и законни интереси.
По своя характер процесната ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК – съдържа волеизявление на административен орган, поради което се явява годен за оспорване акт.
По отношение компетентността на издателя на акта:
По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 и т. 4 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1.3. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-2747 от 20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 11 от адм. преписка), издадена в изпълнение на т. 3 от Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, следва да се приеме, че началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е постановил оспорената заповед в пределите на материалната (предметна) и функционалната си компетентност, т.е. оспорената заповед не е нищожна в този аспект.
По отношение спазването на административнопроизводствените правила:
Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ.
Оспорваната заповед е издадена след изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 35 АПК. Дали органът правилно е установил фактите и дали правилно ги е отнесъл към правото е въпрос, отнасящ се до правилното приложение на материалния закон.
Не се установява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяната на оспорвания акт.
По отношение изискванията за спазване на
установената форма на акта:
Оспорваният акт отговаря на изискванията да е в писмена форма и да съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.
В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 4 ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени отнемането на всички контролни точки на оспорващия с изброени НП и невръщането на СУМПС от оспорващия в съответната служба на МВР.
В разпоредителната част на оспорваната заповед обаче е обективирано налагане на ПАМ не изземване на СУМПС, а временно отнемане на СУМПС на А., на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Оспорваната заповед се явява незаконосъобразна поради неяснота на волята на административния орган. Липсват изложени от административния орган фактически и правни основания за налагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС, предвидена в чл. 171, т. 1 ЗДвП, която ПАМ се явява различна от ПАМ - изземване на СУМПС по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Не се съдържат и в административната преписка доказателства, от които да се направи извод за наличие на основание за налагане на ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач. Същевременно посочените в заповедта фактически основания по принцип обуславят налагането на ПАМ по чл. 171 т. 4 ЗДвП – изземване на СУМПС. Словесно обаче в разпоредителната част на оспорваната заповед е посочено, че се налага ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП и едновременно, че наложената ПАМ е „временно отнемане на СУМПС на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП“.
Неяснотота на волеизявлението на административния орган – дали наложената ПАМ е временно отнемане или изземване на СУМПС, съответно дали ПАМ е по чл. 171, т. 1 или чл. 171, т. 4 ЗДвП, се приравнява на липса на волеизявление и обуславя нищожност на административния акт. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Извън горепосоченото основание, дори да се приеме, че волята на административния орган е ясна – да наложи ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на СУМПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4, то оспорваната заповед е постановена в несъответствие с материалноправните норми предвид следните съображения:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са релевантни юридически факти според хипотезата на правната норма и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 ЗАНН).
Съгласно чл. 171 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.
Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП “изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4“ би била законосъобразна, ако се установяват по делото следните релевантни факти: 1. издадени срещу оспорващия наказателни постановления; 2. въпросните наказателни постановления да са влезли в сила; 3. като последица от тези наказателни постановления да са отнети нормативно определените контролни точки на оспорващия като водач на МПС; 4. оспорващият да не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР.
От общо посочените в оспорената заповед 6 бр. НП, с които са отнети контролни точки на оспорващия, по делото са приобщени като доказателства 5 бр. НП и 5-те издадени от началника група на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ (л. 15-18 и л. 20 от адм. пр.), а именно: НП № 11753/09.01.2003 г., НП № 1037/10.02.2003 г., НП № 4036/15.04.2003 г., НП № 10740/13.08.2003 г. и НП № 10759/13.08.2003 г.
И петте, издадени срещу А. НП са му връчени лично на 23.11.2003 г. предвид вписаното в разписките, ситуирани под НП, респ. влезли са в сила на 02.12.2003 г., както е и отбелязано върху самите НП с печат на ОД на МВР – Варна, доколкото не са налице доказателства за обжалването им.
С НП № 11753/09.01.2003 г., издадено от началника група на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ (л. 15 от адм. пр.), на оспорващия са отнети 11 контролни точки.
С НП № 1037/10.02.2003 г., издадено от началника група на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ (л. 16 от адм. пр.), на оспорващия са отнети 4 контролни точки.
С НП № 4036/15.04.2003 г., издадено от началника група на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ (л. 17 от адм. пр.), на оспорващия са отнети 2 контролни точки.
С НП № 10740/13.08.2003 г., издадено от началника група на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ (л. 18 от адм. пр.), на оспорващия са отнети 6 контролни точки.
С НП № 10759/13.08.2003 г., издадено от началника група на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ (л. 20 от адм. пр.), на оспорващия са отнети 9 контролни точки.
По отношение на 6-тото НП, посочено в оспорваната заповед, а именно НП № 3094/26.01.2004 г., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, не са приобщени доказателства за релевантните по спора факти – за издаването му, за влизането му в сила и за броя на отнетите с него контролни точки на оспорващия. От писмо с рег. № 851р-4315/01.09.2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич се установява, че процесното НП не се съхранява, т.к. е изтекъл срокът му за съхранение, поради което същото не е приобщено към административната преписка. По отношение на това НП според справката картон на водача е посочено, че отнемането на 7 контролни точки е с дата на действие 03.08.2004 г.
Информацията от справката картон на водача е само индиция за наличието на фактическите основания за налагането на мярката, но не установява по надлежния ред визираните по-горе релевантни факти. От представената справка се установява единствено фактът на вписването на определени обстоятелства в информационната система. Т.е. налице е само едно твърдение на ответника, че посочените НП са издадени и влезли в сила, както и че като последица от тях са отнети определи контролни точки. Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относимите и допустими от закона доказателствени средства.
Действително в хипотезата на чл. 171, ал. 4 ЗДвП органът действа в условията на обвързана компетентност, но преценката му за релевантните факти следва да е обоснована и да се основава на непосредственото му възприятие за всеки един от тях. В случая няма доказателства, от които по безспорен начин да се установи както съдържанието на НП № 3094/26.01.2004 г., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, така и факта на надлежното му връчване с оглед преценката за датата му на влизане в сила, а оттам и че с него са отнети контролни точки на оспорващия.
Към 2003 г., а и към 2004 г., т.е. в периода на спорното административно правоотношение е действала Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (до 15.02.2008 г.) Съгласно чл. 4 от посочената наредба отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а според чл. 2, ал. 1 - първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39.
Контролни точки на оспорващия, които ответникът доказва, че са отнети са само по представените по делото 5 бр. НП, визирани и в обжалваната заповед и посочени по-горе, т.е. общо 32 контролни точки. Не е доказано по делото, че на А. са отнети всички контролни точки. Не се установява по делото за А. да е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне СУМПС в съответната служба на МВР предвид загубване на придобитата от него правоспособност, респ. недоказани са елементите от фактическия състав на наложената мярка.
Като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби оспорената заповед е в несъответствие и с целта на закона – недопускане на лица, които са загубили правоспособността си като водачи на МПС да извършват тази правно-регламентирана дейност, т.е. целта да се опазва животът и здравето на участниците в движението по пътищата – чл. 1, ал. 2 ЗДвП, тъй като не се установява оспорващият да е загубил правоспособността си за водач на МПС.
По доводите на страните:
Не е налице срок, в който да се наложи ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Издаването на заповедта в един много по-късен момент от изгубване на правоспособността не погасява правото на органа за налагане на мярката, тъй като все пак ще се постигне целената ефективност на мярката, макар и със закъснение, ако са съобразени принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания.
Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат регламентира, че броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от службата за отчет на водачите наМПС при областните дирекции "Полиция" – чл. 5, ал. 1 (идентично задължение е вменено и с нормата на чл. 27, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина). С нормата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. е вменено задължение на службата за отчет на водачите на МПС при областните дирекции "Полиция" при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки да изпраща на водача писмено съобщение. В този смисъл, доколкото данни за такова съобщение не се установяват, репликата на ответника, че всеки сам трябва да се следи колко контролни точки има не следва да се приема, че сама по себе си обосновава законосъобразността на оспорваната заповед.
Справката картон на водач (л. 5-9 от адм. пр.) не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за налични, респ. отнети брой контролни точки, нито служи като доказателство за служебно възстановени контролни точки и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административния орган, нито за съда (в този смисъл е Решение № 15813/18.12.2018 г. по адм. дело № 5172/2018 г. на ВАС, І отделение; Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о.) Ето защо, не следва да бъде зачетено записаното в нея на ред 14 възстановяване на контролни точки на 22.12.2004 г., тъй като не са били налице условията на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП за това (към датата на служебното възстановяване не е изминал период от 2 години от влизане в сила на предходното посочено в справката НП, с което жалбоподателят е наказан и са му отнети контролни точки). По принцип ирелевантен е и не променя този извод фактът, че съгласно приложената справка картон на водача, на лицето са били издавани след 2004 г. 5 пъти нови СУМПС, доколкото ако е изгубена правоспособността от страна на водача, не са били налице предпоставките за издаването на тези СУМПС. Правоспособността се губи еx lege, поради което и издадената от ответника справка картон на водача не може да игнорира визираните в правната норма юридически факти (Решение № 9772/28.06.2013 г. по адм. д. № 2228/2013 г. на VІІ отд. на ВАС).
Изходът на спора и направеното от оспорващия своевременно искане за присъждане на разноски, обуславят правото на оспорващия на такива. На основание чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР Варна (в чиято структура е ответникът – началникът на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, издал оспорената заповед, и доколкото групата в сектора не е самостоятелно юридическо лице) следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия разноски по делото в размер на 500 лв., представляващи платеното адвокатско възнаграждение.
На основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на
Заповед № 21-0819-001162 от 01.09.2021 г., постановена от Началника на група
към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ –Варна.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на А.К.А.
с ЕГН **********,*** сумата в размер на 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: