Решение по дело №3865/2013 на Окръжен съд - Пловдив

                                       Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е    171                            

                                    гр. Пловдив, 24.01.2014 г.

 

Пловдивски Окръжен Съд, гражданско въззивно отделение, Х състав в закрито заседание на 24. 01. 2014 г. в състав

                                                                  Председател: Елена Арнаучкова

                                                                          Членове: Величка Белева

                                                                                   Пламен Чакалов

 

при секретаря, като разгледа докладваното от съдията Белева гр. д. № 3865/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 435 от ГПК.

Обжалва се от К.Г.Г. - длъжник по изпълн. д. № 1310/2013 г. на ЧСИ Д. М., рег. № 828 Разпореждането на съдебния изпълнител от 02.12.2013 г., с което е оставено без уважение искането му за намаляване поради прекомерност на заплатеното от взискателя по изпълнението адв. възнаграждение от 748 лева. Поддържаните от жалбоподателя възражения са че така договореното и заплатено адв. възнаграждение е прекомерно спрямо размера на дълга и спрямо фактическата и правна сложност на делото. Иска се намалянето му до минимума съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Взискателят по изпълнението взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа че не е налице прекомерност, тъй като договореното и заплатено от него за адвокат възнаграждение не надвишава минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г., както и че делото не е с ниска фактическа и правна сложност.  

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3, предложение последно от ГПК.

Съдът установи следното:

 Жалбата е депозирана в едноседмичен срок от постановяване на обжалваното разпореждане, изхожда от надлежна страна,  внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК и е срещу обжалваемо действие на съдебен изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.2, предложение последно от ГПК – постановление за разноските, тъй като с атакуваното разпореждане ЧСИ се е произнесъл относно дължимостта и размера на направени за изпълн. производство разноски, сред които несъмнено е и адв. възнаграждение. Следователно жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълн. д. № 1310/2013 г. е образувано на 28.11.2013 г. по молба на адв. Н. А. – пълномощник на малолетния взискател Г.К.Г., действащ чрез своята майка и законен представител М.Х. въз основа на изпълн. лист от 20.11.2013 г., издаден от Районен Съд – гр. Пловдив, удостоверяващ подлежащи на изпълнение парични вземания на взискателя срещу длъжника за издръжка, признати със съдебно решение по гр.д. № 3598/2013 г. на РС – Пловдив. Длъжникът е осъден да заплаща на малолетния си син/ роден 2006 г. /  месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 28.02.2013 г. до настъпване на законоустановена причина за изменяването или прекратяването й, както и месечна издръжка в същия размер от 120 лв. за минало време – периода от 28.02.2012 г. до 28.12.2013 г. Така към момента на получаване на ПДИ / 02.12.2013 г. / жалбоподателят е дължал на взискателя главница в размер на 2 600 лв. и 236 лв. лихви за забава, като доброволно изпълнение не е престирал. Договореното и заплатено от взискателя адв. възнаграждение за изпълн. производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие е в размер 748 лева.  

Съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. минималния размер адвокатско възнаграждение за образуване на изпълн. дело е 100 лв. / чл. 10 т.1 /, а съгласно чл. 10 т. 2 минималния размер за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване парични притезания на взискателя се определя на ½  от съответните възнаграждения в чл. 7 ал. 2. В случая минимума е в размер на 410 лв. – 100 лв. по чл. 10 т.1 от наредбата и 310 лв. по чл. 10 т.2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т.2 от наредбата, изчислено на база размера на дълга към получаването на ПДИ – декември 2013 г. Или договореното възнаграждение надвишава минимума с 338 лева. При съобразяване с пълния размер на дълга – и за в бъдеще време, възнаграждението не е над минимума.

Следва да се има предвид – съгласно данните по приложеното изпълн. дело, че доброволно изпълнение на задълженията си до този момент длъжникът не е престирал / изключая едно плащане от 200 лв. / и няма индикации че ще изпълнява и бъдещите си такива по изпълн. лист регулярно и в пълен размер. От което следва извод че са непревидими способите на изпълнение, времетраенето на изпълнението, а оттам съответно и правната и фактическа сложност на делото – както основателно се поддържа от взискателя в отговора на жалбата.    

На основание изложеното следва да се приеме че договореното за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 748 лв. не е прекомерно както предвид размера на дълга, така и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Поради което отказът на ЧСИ да намали размера на направените от взискателя разноски, съставляващи адв. възнаграждение е правилен, съответно жалбата – неоснователна.  

И Съдът

                                       Р  Е  Ш  И

 

Оставя без уважение жалбата на К.Г.Г., ЕГН - ********** – длъжник по изп. д. № 1310/2013 г. на ЧСИ Д. М., рег. № * против постановеното по делото Разпореждане на ЧСИ от 02.12.2013 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК на заплатеното и претендирано от взискателя Г.К.Г. адвокатското възнаграждение по делото в размер на 748 лева.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                          Членове:1.                   2.