Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 416
гр. Перник, 28.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора
РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа административно дело № 248/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А.М.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище: гр. София, бул. Македония № 3.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление №
5305/17.08.2018 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканска пътна
мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ на основание чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от Закона за пътищата му
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Сочи, че
наказателното постановление е отменено с Решение от 02.10.2019 г., постановено
по АНД № 3630/2019 г. по описа на Софийски районен съд, оставено в сила с
Решение № 1366/26.02.2020 г. на Административен съд – София-град. Твърди, че в
хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява,
за което е сключил договор за правна
защита и съдействие, в изпълнение на който е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. Сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява
претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност
наказателно постановление.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати
сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени
съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – наказателно постановление № 5305/17.08.2018 г., издадено от
началник отдел „Контрол по републиканска пътна мрежа“, дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ отменено с
Решение от 02.10.2019 г., постановено по АНД № 3630/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, оставено в сила с Решение № 1366/26.02.2020 г. на
Административен съд – София-град, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2020 г. до окончателното
плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
С представения писмен отговор, ответникът – Агенция „Пътна
инфраструктура“ оспорва иска. Счита, че ищецът не е доказал заплащане на
адвокатско възнаграждение в хода на съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление, поради което не е налице подлежаща на обезщетяване
имуществена вреда. Сочи, че евентуално причинените имуществени вреди са в
резултат на правораздавателна, а не на административна дейност, поради което не
подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и
евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по
обжалването му. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, включително и това в настоящото производство.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск, като
неоснователен.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,
Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. К., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е
изпратил представител.
В съдебно заседание Прокуратурата на Република България,
чрез прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за
основателност на предявения иск. Предлага на съда да го уважи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл.
21, ал. 2 от Закона пътищата и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК,
поради което е процесуално допустим.
Необходимо е да се посочи, че предмет на иска е
обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение само в производството пред
СРС, което е приключило с приключване на съдебните прения на 25.09.2019 г. Към
този момент не е влязла в сила разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 03.12.2019 г./ и
ищецът не е имал основание за заяви претенцията си за присъждане на направени
разноски. Не е можел да стори това и пред касационната инстанция, тъй като
процесуалното право на страната за направи искане за присъждане на разноски се
преклудира с приключване на съдебните прения, в съответната съдебна инстанция.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той,
е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
имуществени вреди.
От изисканото и представено АНД № 3630/2019 г. по описа на
Софийски районен съд се установява, че с Решение от 02.10.2019 г., постановено
по АНД № 3630/2020 г. по описа на СРС, оставено в сила с Решение №
1366/26.02.2020 г., постановено по КАНД № 12533/2019 г. по описа на
Административен съд – София-град, влязло в сила на 26.02.2020 г. е отменено
наказателно постановление № 5305/17.08.2018 г., издадено от Началника на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на ищеца е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.
26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП. Затова настоящият състав приема, че е налице
първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред
акт на администрацията.
Неоснователно е възражението на ответника, че
наказателното постановление не е акт на администрацията по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази причина отмяната му
не е основание за търсене на отговорност, за причинените с него вреди.
Действително, наказателното постановление не съдържа белезите на индивидуален
административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на АПК. По
естеството си то е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на
дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал
по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е осъществена в
защитата на реда на държавното управление. Представлява санкционираща
управленска дейност, която е една от формите на административна /изпълнителна/
дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа
на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Затова в
обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат
и електронните фишове, отменени с влязло в сила съдебно решение. За преценка
приложното поле на цитираната законова норма, определяща е не правната природа
на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е
издал. Затова независимо че електронният фиш не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, той
е властнически акт, издаден от административен орган, в резултат на изпълнение
на нормативно възложени задължения, в рамките на административната му
правосубектност. Следователно електронният фиш е резултат от изпълнение на
административна дейност и отмяната му като незаконосъобразен е основание за
търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения смисъл са и
мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г.,
постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Неоснователно е и възражението на ответника, че твърдените
имуществени вреди не се намират в причинна връзка с издаването на
незаконосъобразния акт на администрацията. От приложеното АНД № 3630/2019 г. по
описа на СРС, се установява, че в хода на съдебното производство пред СРС по
обжалване на наказателното постановление ищецът, в качеството му на
жалбоподател е бил представляван от адвокат В.К.. Като негов процесуален
представител, тя е получавал изпращаните призовки и съобщения и го е
представлявала в проведените две открити съдебни заседания. Тези процесуални
действия са извършени въз основа на упълномощаване от ищеца от 01.04.2019 г. и
сключен на същата дата договор за правна защита и съдействие, приложен към
андминистративно-наказателното дело. За предоставената му правна помощ и съдействие
пред СРС, ищецът е заплатил на адвокат К., в брой, сумата от 300 лв. Това е
отразено в представения договор. Следователно, съдът приема, че в резултат на
издаването на незаконосъобразния акт на администрацията ищецът е претърпял
имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Доказано е и оспореното в
отговора обстоятелство за заплащане на адвокатското възнаграждение. То е
удостоверено в договора за правна защита и съдействие, представен пред СРС по
АНД №3630/2019 г. по описа на СРС. Затова предявеният иск е изцяло основателен
и следва да се уважи.
Неоснователно е направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в
минимално предвидения размер, определен съгласно правилата на чл. чл. 18, ал.
1, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, редакцията и действаща към момента на плащането –
ДВ бр. 7 от
22.01.2019 г.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане
на законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.04.2020 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание 10,
ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника - АПИ следва да се присъдят направените от
ищеца разноски в настоящото съдебно производство в размер на общо 310 лв.
Неоснователно е оплакването за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар,
тъй като същия е в минимално предвидения размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище: гр.
София, бул. Македония № 3 да заплати на А.М.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** сумата от 300 лв./триста лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на
незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление №
5305/17.08.2018 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканска пътна
мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, отменено с Решение от 02.10.2019 г., постановено по АНД №
3630/2019 г. по описа на Софийски районен съд, оставено в сила с Решение №
1366/26.02.2020 г. на Административен съд – София-град, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.04.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със
седалище: гр. София, бул. Македония № 3 да заплати на А.М.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** сумата от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/