№ 82
гр. Търговище, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. И.А
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500224 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Тузлушка гора“ЕООД(н)-
гр.Антоново против решение №125/28.03. 2025г., постановено по гр.д.
№185/2024г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените
против ответниците Т. Г. Г. от гр.Добрич и Н. Б. Ю. от с.Ч..., общ.Търговище
искове по чл.422 от ГПК във вр. чл.27, ал.4 от ЗДФИ за установяване
съществуването на парични вземания, както следва: срещу Т. Г. Г. от гр.
Добрич за сумата от 10 944,50 лева - част от главница по акт за начет № 11-04-
21/30.10.2018 г. на АДФИ; сумата от 10 645,77 лева - лихва за периода от
22.11.2013 г. до 30.10.2018 г., сумата от 8 577,71 лева - лихва за периода от
31.10.2018 г. до 24.10.2022 г.; както и срещу Т. Г. Г. от гр. Добрич и Н. Б. Ю. от
с. Ч..., общ. Търговище като солидарни длъжници за сумата от 10 278,70 лева -
част от главница по акт за начет № 11 -04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК в съда - 25.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноските
по делото в заповедното производство -205.57 лв.- държавна такса от двамата
1
солидарни длъжници и 603.36 лв. - държавна такса - само против Т. Г. Г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 742/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 1509/2022г. по
описа на Районен съд–Търговище, като на първия ответник са присъдени
деловодни разноски в размер на 20лв., а по сметка на съда-държавна такса в
размер на 1 617.87 лв.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния
закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и
за уважаване на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна Т. Г. Г., действащ чрез процесуалния си представител адв.А. Н. от АК-
Търговище оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата
страна Н. Б. Ю. не е постъпил.В открито заседание процесуалният му
представител адв.А. М. оспорва основателността на въззивната жалба и моли
за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.422, ал.1 във вр.с чл.417, т.9 от ГПК за
установяване на съществуването на вземания по акт за начет №11-04-
21/30.10.2018г. на гл. финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова
инспекционна дейност“ на АДФИ, както следва: срещу Т. Г. Г. от гр. Добрич-
за сумата от 10 944,50 лева - част от главница по акт за начет № 11-04-
21/30.10.2018 г. на АДФИ; сумата от 10 645,77 лева - лихва за периода от
22.11.2013 г. до 30.10.2018 г., сумата от 8 577,71 лева - лихва за периода от
31.10.2018 г. до 24.10.2022 г.; както и срещу Т. Г. Г. от гр. Добрич и Н. Б. Ю. от
с. Ч..., общ. Търговище като солидарни длъжници за сумата от 10 278,70 лева -
част от главница по акт за начет №11-04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК в съда-25.10.2022г. до окончателното й изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 742/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 1509/2022г. по описа на
Районен съд-Търговище, са обосновани с неизпълнение на задължението до
2
настоящия момент от страна на длъжниците, възразили срещу заповедта по
реда на чл.414 от ГПК.
С писмени отговори по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК
ответниците оспорват исковете с възражения за изтекла погасителна давност,
както и за липса на останалите предпоставки за ангажиране на пълната им
имуществена отговорност.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
прие за установено следното:
По силата на договор за възлагане на управление № 390/ 27.07.2012г.
ответникът Т. Г. е бил управител на ищцовото дружество в периода
27.07.2012г.-01.09.2014 г., като с акт за начет №11-04-21/30.10.2018г. на АДФИ
е констатирано, че относно издадените 50 бр. позволителни за сеч на
дървесина за маркиране на насажденията същият е сключил договори за
услуги с личен труд на физически лица, които нямат нужната лесовъдска
квалификация и не притежават удостоверения за упражняваме на лесовъдска
практика по чл.235 от ЗГ, без определено възнаграждение, нито възложени
количества по асортименти, а с договорена единична цена на услугата, за
което пък е следвало да бъдат правоимащи лица, регистрирани за дейността
лесовъди с КГМ, които да могат самостоятелно да извършат маркирането и
сортиментирането на дърветата, да съставят сортиментната ведомост, където
да запишат количеството извършена работа или броя маркирани дървета,
както и съответните категории и асортименти маркирана дървесина в плътни
куб.м.В резултат на това, по посочените граждански договори без правно
основание били платени суми на Мурад Исмаилов Мурадов в размер на
9 809.30 лв. и на Н. Б. Ю.- в размер на 10 278.70 лв.. както и удържани
осигурителни вноски за сметка на лицата-488.40 лв. и начислени и внесени
осигурителни вноски за сметка на „Тузлушка гора“ ЕООД – 646.80 лв., или
вреда в общ размер на 21 223,20 лв., настъпила на 22.11.2013г.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗДФИ, независимо от спирането
и прекъсването на давността, имуществена отговорност по този закон не се
търси, ако са изтекли 10 години от причиняване на вредата, като така
регламентираната абсолютна давност е относима не само в частност към
ревизионното производство, а включая и към производните от него заповедни
и искови производства.В конкретния случай, вредата е настъпила на
3
22.11.2013г. и 10-годишната погасителна давност е изтекла на 22.11.2023г.,
независимо дали е имало основание за нейното спиране или прекъсване в хода
на някои от тези производства-напр.съставяне на акт за начет, подаване на
заявление по чл.417 от ГПК и искова молба по чл.422 от ГПК, поради което и
имуществена отговорност по чл.21 от ЗДФИ не може да бъде ангажирана-
достатъчно за отхвърляне на предявените установителни искове по чл.422 от
ГПК.
Но дори и абсолютната давност да не бе изтекла, не са налице
останалите предпоставки за реализиране на отговорността.
Съгласно нормативната уредба, за да е налице умисъл по смисъла на
чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ, то поведението на лицето следва да сочи на
категоричен извод, че е съзнавало настъпването на вредните последици, като
ги е целяло пряко или ги е допускало-решение №54/12.08.2022г. по гр.д.№876/
2021г. на ВКС, IVг.о.
В конкретния случай, съгласно събраните по делото доказателства,
лицата по цитираните 2 бр. граждански договори са били натоварени само със
спомагателни функции в помощ на оторизирания по маркировката лесовъд-
товарене и разтоварване, носене на блажна боя, задялкване ствола на дървото,
почистване и др., поради което и за тях не е необходима специална лесовъдска
квалификация, притежание на лиценз за упражняване на лесовъдска практика,
нито регистрация на лесовъд с контролна горска марка /КГМ/.
При тези обстоятелства, умисъл за увреждане не е възможно да се
приеме за установен, опровергаващо констатациите по акта за наличие на
такъв, което да обуславя ангажиране на пълната имуществена отговорност на
ответниците и предявените установителни искове са неоснователни.
При разрешаване на спора първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви, които се споделят и от настоящия състав на въззивната
инстанция, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва
препращане към същите.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на ответника
следва да се присъдят направените по делото във въззивното производство
разноски в размер на 5 220 лв., а по сметка на Окръжен съд-Търговище-
държавна такса по обжалването в размер на 808.93 лв. за сметка на масата на
4
несъстоятелността-чл.620, ал.7 от ТЗ.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №125/28.03. 2025г., постановено по гр.д.
№185/2024г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ищеца „Тузлушка гора“ЕООД(н)-гр.Антоново да заплати на
ответника Т. Г. Г. от гр.Добрич, ЕГН:********** направените по делото във
въззивното производство разноски в размер на 5 220 лв., а по сметка на
Окръжен съд-Търговище-държавна такса по обжалването в размер на 808.93
лв. за сметка на масата на несъстоятелността-чл.620, ал.7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5