Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 15.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на двадесет и втори
април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретар К.Лозева , като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 11832 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 425856/08.06.2018г. по гр.д. № 56546 по описа за 2017г. Софийски
районен съд, 74-ти състав са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
2018482/17.08.2017г. на „А.С.В.”ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление7 гр. София, ул. „*****,
офис-сграда *****срещу Б.Й.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския
кредит ( в сила от 12.05.2010г.), за признаване за установено, че Б.Й.Р., ЕГН ********** дължи на „А.С.В.”ЕАД, ЕИК ***** заплащане на
сумата от 1283,22лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.03.2017г., до
изплащането й, представляващи неплатена
главница по договор за потребителски кредит №
CASH-10100239/22.03.2013г.; сумата от 1096,78лв.,
представляващи договорна лихва по
договор за потребителски кредит № CASH-10100239/22.03.2013г.за периода от
26.07.2013г. до 21.03.2014г.; лихва за забава в размер на 617,50лв. за периода от 27.07.2013г. до 28.03.2017г., придобити от
ищеца по договор за цесия от
28.07.2014г. сключен с „И.А.М.”АД, който ги придобил от кредитодателя
„БНП П.П.Ф.”ЕАД по договор за цесия от 21.07.2014г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 19231/2017г. на Софийски районен съд.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5114473/06.07.2018г. по
регистъра на СРС от ищеца „А.С.В.”ЕАД,
ЕИК *****, в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че за цесията длъжникът бил уведомен. В случая имало два договора
за цесия, като кредитодателят БНП П.Ф.” ЕАД бил упълномощил „И.А.М.” АД да
уведоми длъжника за цесията от 21.07.2014г. Същевременно с тези права , както и
с правата да уведоми длъжника за втория договор за цесия от 28.07.2014г. „И.А.М.”АД
упълномощил ищеца. Така полученото от
длъжника уведомление от ищеца установявало, че на него са съобщени и двата
договора за цесия, а изводите на районния съд в обратния смисъл били
неправилни. По делото било установено съществуването на вземанията, както и че
те са придобити от ищеца по договора за цесия. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете
Б.Й.Р., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в
обжалваната част е правилно. По делото не било установено, че ищецът е кредитор
на сумите, не било установен размер на вземанията, не били установени оспорените
с отговора на исковата молба обстоятелства. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба
вх. № 2018482/17.08.2017г. на „А.С.В.”ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление7 гр. София, ул. „*****,
офис-сграда *****срещу Б.Й.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** , с която е поискал от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от от
Закона за потребителския кредит ( в сила от 12.05.2010г.) да признаване за
установено, че Б.Й.Р., ЕГН **********
дължи на „А.С.В.”ЕАД, ЕИК *****
заплащане на сумата от 1283,22лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
28.03.2017г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит №
CASH-10100239/22.03.2013г.; сумата от 1096,78лв.,
представляващи договорна лихва по
договор за потребителски кредит № CASH-10100239/22.03.2013г.за периода от
26.07.2013г. до 21.03.2014г.; лихва за забава в размер на 617,50лв. за периода от 27.07.2013г. до 28.03.2017г., придобити от
ищеца по договор за цесия от
28.07.2014г. сключен с „И.А.М.”АД, който ги придобил от кредитодателя
„БНП П.П.Ф.”ЕАД по договор за цесия от 21.07.2014г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 19231/2017г. на Софийски районен съд,
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че на 22.03.2013г. „БНП П.П.Ф.” ЕАД сключило с
ответника договора за кредит и изпълнило задълженията си по него, като му
предоставило 1500лв. срещу задължение на ответника да я върне ведно с надбавка,
покриваща разходите по кредита , както и да плати възнаградителна лихва от общо
2036лв. на 52 седмични вноски от по 68лв. в периода от 29.03.2013г. до 21.03.2014г. Посочил е, че длъжникът
платил 216,78 лв. главница и 939,22лв. лихва, непогасени били процесните суми.
Вземанията за тях кредитодателят прехвърлил на 21.07.2014г. на „И.А.М.”АД, а
последният ги прехвърлил на ищеца с договор за цесия от 28.07.2014г., за което
длъжникът бил уведомен с изпращане на две уведомления на адреса, посочен от
него в договора и за който е приложим чл. 6 от ОУ, авторът на уведомленията бил
упълномощен от прехвърлителя на вземанията за същото.
Ответникът Б.Й.Р., ЕГН ********** в предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че бил платил
задълженията по договора и доказателство било признанието в исковата молба за
плащане на част от сумите от общо 1156лв., както и това, че задълженията не
били обявени за предсрочно изискуеми. Лихвата за забава била погасена по
давност, а не се дължала поради начисляването й преди крайния срок на договора.
Не бил длъжник на ищеца, не бил уведомяван за прехвърляне на вземанията по нито
един от посочените от ищеца договори за цесия. Извлечението от сметки не
установявало дължимост на сумите. Клаузата за рекламация по Общите условия била неравноправна и като такава нищожна.
Претендирал е разноски.
По делото не се спори, а и от приложеното заповедно
дело № 19231/2017г. по описа на СРС, 74-ти състав се установява, че същото е
образувано по заявление вх. № 3022228/28.03.2017г., със заповед от 06.04.2017г.
районният съдът е разпоредил Б.Й.Р.,
ЕГН ********** да заплати на А.С.В.”ЕАД,
ЕИК ***** цедирани суми, както следва: сумата от 1283,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 28.03.2017г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит
от 22.03.2013г.; сумата от 1096,78лв.,
представляващи договорна лихва за
периода от 26.07.2013г. до 21.03.2014г.; лихва за забава в размер на 617,50лв. за периода от 27.07.2013г. до
28.03.2017г., както и съдебни разноски от 259,95лв., за така издадената заповед
длъжникът е уведомен на 13.06.2017г., на 23.06.2017г. длъжникът е депозирал
възражение срещу задълженията по заповедта, като е посочил че задълженията са
погасени по давност, на 17.07.2017г.
заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 17.08.2017г.
По делото е приет договор за потребителски кредит № CASH-10100239/22.03.2013г.
и погасителен план, Общи условия (ОУ), носещи подпис , който не се спори, че е
положен от ответника, съгласно който „БНП П.П.Ф.”ЕАД се е задължило да предостави на Б.Й.Р. с
посочен адрес *** и телефон *******кредит
в размер на 1 500лв. при годишен лихвен процент от 204,36% и годишен процент на
разходите от 642,88%, срещу задължение на Б.Р. да плати лихвата и да върне
сумата на 52 седмични вноски от по 68лв. в периода от 29.03.2013г. до
21.03.2014г. Съгласно чл. 15 от ОУ кредитодателят може да прехвърли вземанията
на избрано от него трето лице без съгласие на потребителя. Съгласно чл. 6 от ОУ
всички изявления до заемателя се считат
за узнати от него, ако бъдат доставени на адреса, посочен от заемателя или са съобщени
по телефон, посочен от заемателя. Съгласно чл. 4 от ОУ при забава на плащане на
вноска върху забавена сума се начислява законна лихва за забава. На стр. 2 от
Общите условия, изр. последно е посочено, че полагането на подпис от
потребителя удостоверява получаване на сумата по договора за кредит и такъв
подпис е положен за ответника.
По делото е приет договор от 21.07.2014г., носещ
подписи за страните по него, съгласно който „БНП П.П.Ф.”ЕАД е продало на „И.А.М.”АД
вземания, произтичащи от неплатени задължения по договори за потребителски
кредит-вноски и лихви върху тях.
Съгласно §5, ал. 6 от договора БНП П.П.Ф.”ЕАД е упълномощило „И.А.М.”АД
да уведоми длъжниците от името на продавача за прехвърляне на вземанията.
Представен е документ, озаглавен „Приложение към
договор за цесия от 21.07.2014г.”, който не носи подпис и сочи числа, като на
една от страниците са изписани имената на ответника срещу текст
№ CASH-10100239/1500/2380.
По делото е приет договор от 28.07.2014г., носещ
подписи за страните по него, съгласно който „И.А.М.”АД е продало на „А.С.В.”ООД
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от БНП „П.П.Ф.”ЕАД,
продадени на И.А.М.”АД с договор за цесия от 21.07.2014г. Съгласно § 5, ал. 6
от договора И.А.М.”АД е упълномощило „А.С.В.”ООД да уведоми длъжниците от името
на продавача за прехвърляне на вземанията.
По делото е прието потвърждение от И.А.М.”АД за
сключения договор за цесия от 28.07.2014г.
Прието е пълномощно от „И.А.М.”АД, издадено на
04.08.2014г., с което е упълномощило „А.С.В.”ООД да уведоми от името на И.А.М.”АД
длъжниците за договора за цесия от 28.07.2014г.
Прието е пълномощно от 01.10.2015г., с което „И.А.М.”АД като пълномощник на БНП П.П.Ф.”АД е
упълномощило А.С.В.”ООД да уведоми от името на БНП П.П.Ф.”АД длъжниците за
договора за цесия от 21.07.2014г.
Приети са уведомления от 08.03.2017г. с автор ищеца и
адресат ответника, с които ищецът като пълномощник на БНП Париба Пълсънъл
Файненс”ЕАД и на „И.А.М.”АД е съставило изявления до ответника, с които ги
уведомява за договорите за цесия от 21.07.2014г. и от 28.07.2014г.
Прието е известие за доставяне съгласно което писмо от
ищеца до ответника, изпратено на адреса ап. 32, бл. 108, ж.к. Овча купел”, гр.
София, е върнато на 30.03.2017г. като непотърсено.
Приети са уведомления от 01.08.2017г. с автор ищеца и
адресат ответника, с които ищецът като пълномощник на „БНП Париба Пълсънъл
Файненс”ЕАД и на „И.А.М.”АД е съставило изявления до ответника, с които ги
уведомява за договорите за цесия от 21.07.2014г. и от 28.07.2014г.
Приета е
обратна разписка, съгласно която пратка от ищеца до ответника, изпратено
на адреса ап. 32, бл. 108, ж.к. Овча купел”, гр. София с телефон *******, е
върната като отказана по телефона.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и
проверки при ищеца, при БНП П.П.Ф.”АД и при И.А.М.”ЕАД е посочило, чеответникът
е платил задължения по договора в размер на общо 1156лв. в периода от
25.03.2013г. до 25.07.2013г. Тези плащания са отнесени за погасяване на
216,78лв. главница и 939,22лв. договорна лихва от кредитодателя. По записвания
на кредитодателя неплатени са 1283,22лв. главница и 1096,78лв. договорна лихва.
Размер на лихва за забава на плащането на тези суми от падежа по погасителния план
до 28.03.2017г. е 713,95лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския
кредит( в сила от 12.05.2010г.) и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
„потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което
е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съдът
приема за установено по делото, че на 22.03.2013г. между БНП П.П.Ф.”АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, като БНП П.П.Ф.”АД е предоставило на ответника потребтелски кредит от 1500лв.
срещу задължение да върне сумата на 52 равни седмични вноски в периода от
29.03.2013г. до 21.03.2014г.. и лихва за забава в размер на законната лихва при
просрочие на вноската, че е уговорена възможност за прехвърляне на вземанията
на ІІІ-то лице, както и че всички изявления до ответника да се изпращат на
посочения от него адрес в гр. София, ж.к. „Овча купел”, бл. 108, ап. 32 или да
се съобщят по телефони номер на един от които е *******и достигането до адреса
се приема за уведомяване. Тези обстоятелства се установяват от приетите по
делото договори за кредит, Общи условия, които не са оспорени от ответника.
Съдът приема, че по делото не е установено валидно уговорена клауза за
възнаградителна лихва по този договор. Действително, договора съдържа уговорка
за възнаградителна лихва, но размер на същата от 204,36% годишно и съдът
приема, че противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна. За
съответствието на клаузи от договора за потребителски кредит с добрите нрави
съдът следи служебно. Това е така,
защото това е от съществено значение за валидността на отделни клаузи от
договора, а и при определени обстоятелства– на
целия договора. При констатиране на свърхпрекомерност на уговорена
престация по договора, която не е обоснована икономически съдът служебно следва
да съобрази противоречието на тази клауза с добрите нрави, тоест нищожността на
клаузата и дали същото влече нищожност
на целия договор. (В този смисъл Решение № 125/10.10.2018г. по т.д. №
4497/2017г. по описа на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 252/21.03.2018г. по т.д. №
951/2017г. по описа на ВКС, ІІ-ро Т.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В случая договора , сключен от ответника е със срок от една година с главница от 1500лв., като уговорената
възнаградителна лихва от 204,36%, която за срока на договора е в размер от 2036лв. Размерът на лихвата
съотнесен към размера на главницата при съобразяване с периода на договора не
позволява извод за валидност на клаузата за взнаградителна лихва. В случая така
уговорената клауза води до значително неравновесие в правата и задълженията на
страните по договора, тя е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност. Размер на възнагрдителна лихва е
свръхпрекомерен, икономическа обоснованост същия по делото не е установена. При така
възприето съдът приема, че по делото не е установено валидно възникнало
задължение на ответника за плащане на възнаградителна лихва по договора за
кредит.
По делото не се спори, че ответникът е платил по договора сумата от общо 1156лв. в периода от 25.03.2013г. до 25.07.2013г.
Това е признато от
ищеца, а и се установява от прието по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, непоровергано от
другите доказателства по делото.
С оглед гореизложеното и като съобрази,
че по делото не се претендира лихва преди 27.07.2013г., отделно като
съобрази извода на съда, че по договора
е установено само задължение за връщане на предоставената главница от 1500лв. и
да се плати лихва за забава при
просрочие на вноските, то съдът приема, че
платената сума от 1156лв. е погасила задължения на ответника за връщане
на главница по договора за кредит. При така възприето съдът приема, че
непогасени задължения по договора за кредит към 27.07.2013г. е главница от 344лв. и само за тази сума,
съответно на лихва за забава на плащането й отговорността на ответника пред
кредитодателя, съответно неговите правоприемници може да се ангажира. В случая
се претендира лихва за забава от
27.07.2013г., но заявление е подадено на 28.03.2017г., поради което и възражението за погасяване по давност
на лихвата за периода до 27.03.2014г.
е основателно. Вземанията за лихви се погасяват с кратката три-годишна давност
по чл. 111 от ЗЗД, по делото не са ангажирани тази давност да е била прекъсната
или спряна преди подаване на заявлението, поради което и съдът приема, че
отговорността на ответника може да се ангажира само за лихва в периода от 28.03.2014г.
При така възприето съдът приема, че отговорността на ответника за плащане на задължения, възникнали по
договора от 22.03.2013г. може да се ангажира само за сумите от 344лв. главница и за лихва за забава на
плащането й в размер на законната лихва, считано от 28.03.2014г.
Съдът приема, че по делото не е установено валидно прехвърляне на вземането
с договорите за цесия от 21.07.2014г. и от 28.07.2014г. Действително,
възможност за такова прехвърляне е предвидено с договора за кредит.
Осъществяване на такова прехвърляне, обаче, по делото не е установено. Приетите
по делото договори за цесия не сочат процесните вземания. Представеното
приложение към договора за цесия от 21.07.2014г. не носи подписи на страните по
договора за цесия и не е от естество да обоснове извод, че е част от договора
за цесия. Отделно, приложението сочи договора, но не и вземанията, които се
прехвърлят – основание, размер на същите. Такива данни не се съдържат и в
потвържденията за цесията, нито в други
събрани по делото доказателства. Счетоводните записвания на ищеца сами
по себе си не са от естество да установят тези изгодни за него факти. При така
възприето съдът приема, че по делото не е установено ищецът да е придобил с
договор за цесия вземанията по договора
за кредит.
С оглед гореизложеното съдът приема, че исковете са неоснователни, като
безпредметно е да се обсъжда по делото дали ответникът е бил валидно уведомен
за договорите за цесия преди подаване на исковата молба.
При така възприето
съдът приема, че решението на районния съд в обжалваната част е следва да бъде
потвърдено, макар и по други мотиви.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника следва да се поставят разноските по делото и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за производство пред
СГС в размер на 450лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 425856/08.06.2018г. по гр.д. № 56546 по описа за 2017г. Софийски районен съд,
74-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „А.С.В.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление7 гр.
София, ул. „*****, офис-сграда *****да заплати на Б.Й.Р., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 450лв.. (четиристотин и
петдесет лева), представляващи
разноски в производство пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.