№ 101
гр. Варна, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000081 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначално образувано в прекратено ВТД 18/2024г. на АС- Варна се
разглежда по реда на чл. 258 от ГПК по подадена въззивна жалбa на ЗД
„ЛЕВ ИНС“ АД срещу решение №260/06.11.2023 г. постановено по
електронно дело 20233600100179 (ТД 179/2023 г.) по описа на Окръжен съд
– Шумен, с което застрахователното дружество е било осъдено да заплати на
Д. Б. Х. застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за неимуществени вреди понесени от нея като пътник, увреден
при ПТП, причинено от застрахован водач в размер над 20 000 лв. до 40 000
лв. и са му били възложени разноските.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд с контрола върху акта по същество са
разгледани в определение № 122/16.02.2024 г., неоспорено след обявяване на
страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания
акт.
Въззивникът ЗД „ЛЕВ ИНС“АД, чрез адв. В., се оплаква за
необосновани изводи по обстоятелствата, обуславящи критериите за
справедливост и незаконосъобразно остойностяване на неимуществените
вреди до изключително завишен размер, в противоречие с установени в
практиката за сходни травми справедливи обезщетения. Сочи, че преценката
не следва да включва увреждания (счупени ребра), каквито не са били
твърдяни и доказани, нито утежняването на нормално протичащо
възстановяване от костни фрактури без операции (потвърдено от
медицинския експерт), което не е пряко породено от пътния инцидент, а е
1
резултат от множеството хронични заболявания и негативни изживявания в
миналото, начина на живот преди инцидента и последващ инсулт, които
самостоятелно са влошили и психологичния статус на ищцата до депресивно
състояние.
Със същите доводи в пледоария по същество пълномощникът поддържа
тезата за остойностяване на комплекса от физически болки и психически
страдания до 20 000лв, като адекватен размер за понесеното през 2020 г.
увреждане на рамото при удара на тялото на повлечената от потеглящ
автомобил пътничка, което е възстановено без остатъчни трайни последици.
Моли за отмяна на неправилното осъждане за горница над тази сума до
претендираните 40 000лв. и съответно преразпределяне на отговорността за
разноски.
Въззиваемата страна Д. Б. Х. не е депозирала отговор по тази въззивна
жалба. Пред настоящия състав, пълномощник на въззиваемата оспорва
оплакванията, като признава, че посоченото в мотивите на първата инстанция
увреждане на ребрата е явно погрешно, тъй като не е било претендирано, нито
установявано както при първоначалното разследване, така и при прегледите
на пострадалата, но счита, че тази очевидна фактическа грешка не се е
отразила на оценяването на вредите, тъй като са били остойностени именно
понесените от пострадалата увреждания и размера им е съответен на
справедливо обезщетение. Моли за потвърждаване на обжалваната част от
решението, съответна на уважен основателен размер на претенцията за
главница със съответните лихви и разноски.
Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във
въззивното производство. Пълномощникът на въззивника е конкретизирал
разходите в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л. 25), а адвокатът на
въззиваемата е поискал присъждане на възнаграждение за безплатно
предоставена правна услуга.
За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в
обжалваните части на уважена част от предявена от пострадало от ПТП лице
пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил
неимуществени щети.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но
неизплатено от ответника, като справедлив еквивалент за причинени
неимуществени вреди на обща стойност 40 000 лв. за понесени болки и
страдания поради телесни увреждания и психически стрес, дължими по
задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите,
включваща и дължима от застрахования законна лихва върху главниците,
считано от 20.04.2021 г. до окончателното погасяване. Ищцата е основала
претенцията си на твърдения за претърпяно телесно увреждане в областта на
рамото (фрактура на раменната кост на лявата ръка в областта на главата и
хирургическата шийка на костта), проведено на следващия инцидента ден –
12.03.2020 г. оперативно лечение за закрито наместване на фрактурата, без
вътрешна фиксация, поставяне на мека имобилизация и последващи
2
процедури по рехабилитация и физиотерапия. Възстановяването на
пострадалата продължило след изписването от болницата в домашни
условия. Ищцата твърди, че въпреки спазените препоръки болките
продължавали и затова се наложило и допълнително лечение с
кинезитерапевтични процедури през февруари 2021 г., но и след това
движенията на ръката не били възстановени напълно. Претърпяното
произшествия станало причина за психологически дискомфорт у
пострадалата, която имала кошмари, страхове за бъдещото си възстановяване,
прекъснала социалните си контакти, като продължителните прояви на
симптоми на тревожност и депресия наложили и консултация и лечение на
диагностицирано психично разстройство на адаптацията. Комплексът от тези
телесни и психически увреждания са посочени като пряк резултат от
настъпилото на 11.03.2020 г. ПТП, с участието на ищцата Д. Х., в качеството
на пътник в таксиметров автомобил, управляван от признатия за виновен в
производството по АНД №2078/2021 г. по описа на ШРС, застрахован водач
Петко Върбанов, който нарушил правилата за движение по пътищата, като е
започнал маневра (потегляне след слизане на пътниците) без да се увери, че
няма да създаде опасност, реализирала се при удара на Х. след защипването
на якето й от затворената врата.
Застрахователят е признал в отговора по исковата молба както
покритието по риска „гражданска отговорност“ на водача на застрахования
таксиметров автомобил, така и полученото уведомление от пострадалата, по
което била заведена преписката по претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди и разходи за проведено лечение. Ответникът не е
оспорил механизма на настъпване на застрахователното събитие, както и
вината на застрахования водач Петко Върбанов, установена в посоченото по-
горе производство пред ШРС. Първоначално наведените от страна на
застрахователното дружество твърдения за съпричиняване на вредоносния
резултат не се поддържат и по тях няма оплаквания. Оспорени са били обема
на последиците от удара на падналата на земята повлечена от МПС пътничка,
извън съставомерната средна телесна повреда, за която застрахователят е
признал, че може адекватно да се обезщети със сума до 20 000 лв., която
според ответника кореспондира с реално претърпените вреди от пострадалата.
Обезщетението за неимуществени вреди в рамките на обжалваната
горница до 40 000 лв. е било поискано от пострадалата преди предявяване на
претенцията в съда и срокът за разглеждане на претенцията за обезщетяване
на вредите е изтекъл без застрахователят да е съобразил резултат от
разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на
автомобилист, причинил телесни увреждания на пътник. Затова съдът намира
за установен интересът на неудовлетворена от застрахователя, ползваща се от
задължителна застраховка пострадала да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ
разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение,
ведно с акцесорни към него лихви, считано от уведомяването на
застрахователя.
Решението, в частите, с които е присъдена сума от 20 000 лв. и
имуществени разходи за проведено лечение, като застрахователни
обезщетения за понесени неимуществени и имуществени вреди поради
съпътстващи телесно увреждане на раменна кост болки и психически
3
страдания и разходите за лечение, наред с определени лихви за забава от
20.04.2021г., не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното
вече установяване както на основанието за възникване на покритата от
застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист,
причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за
изплащане на обезщетение, поискано ведно с дължими от застрахования
лихви(като акцесорна последица от определяне на главниците).
Обжалваната допустима част от съдебното решение визира само точния
паричен еквивалент определен от първа инстанция по справедливост като
пълна компенсация на неимуществените вреди без съпричиняване.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на
вредоносното събитие, установен от първата инстанция въз основа на влязло
в сила решение № 300/15.12.2021 г., постановено по АНД №2078/2021 г. по
описа на ШРС, с което застрахован водач на такси е признат за виновен и е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административна
санкция, на основание чл. 78а НК, заместващо присъда за престъпно
причиняване на телесната повреда от автомобилист. Неоспорим, на основание
чл. 300 ГПК е резултатът от неправомерното поведение на застрахования като
съставомерно средно по степен увреждане на тялото на ищцата в областта на
рамото (фрактура на раменната кост на лявата ръка в областта на главата и
хирургическата шийка на костта), установени като пряка последица от
защипване на якето на пострадалата при слизане от таксиметровия автомобил
и падането на платното, диагностицирани при проведено, на деня следващ
инцидента, както и оперативното лечение за закрито наместване на
фрактурата, без вътрешна фиксация, обездвижването с мека имобилизация и
последващи процедури по рехабилитация и физиотерапия.
Спорен е резултатът, който се е проявил чрез продължителните болки,
страдания и психически и емоционални негативни изживявания, породен от
стреса от пътния инцидент и влошеното здраве.
Въззивният съд съобразява събраното заключение на експерта –
съдебен лекар като резултат от съпоставянето на данните в медицинската
документация и спецификата на провеждано лечение и неговия резултат
(възприети непосредствено от вещото лице при освидетелстване на
пострадалата с личен преглед). Вещото лице е категорично, че при подобна
травма, счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка,
нормалната продължителност на оздравителния процес е в рамките на три до
четири месеца. В конкретния случай обаче, вземайки предвид възрастта на
пострадалата, е заключил, че оздравителния процес може да се удължи до пет
– шест месеца след травмата. Експертът потвърждава, че пострадалата е
изпитвала значителни болки за период, през който е била с поставена
обездвижваща превръзка – около 30-35 дни. В рамките на оздравителния
период болките са отслабвали с напредване на оздравителния процес. Вещото
лице дава категорично заключение, че зарастването на фрактурата е
4
приключило без медицински данни за усложнения, а установените
ограничения в движенията в лявата раменна става са идентични с такива и за
дясната раменна става, но те се дължат на възрастта на пострадалата и
типични за нея хронични ставни проблеми(коксартроза), които не са пряко
причинени от инцидента. Остатъчните болкови усещания, споделени от
пострадалата при прегледа, се изчерпват именно с болките в лявата раменна
става при движение, разпространяващо се към шията и лявата предмишница,
но и в допълнителните обяснения на експерта пред първоинстанционния съд
е потвърдено, че фрактурата не е засегнала ставата и дори и функционирането
й да е било повлияно от принудително обездвижване, ограниченията в
движенията на увредения крайник не се различават от тези на неувредената
дясна ръка и обективни данни за остатъчни последици от фрактурата след
проведеното адекватно лечение и физиотерапии няма. Движенията на ръката
са възстановени до обема на другата ръка, съответен на възрастта (69 г.) и
естественото физиологичното състояние преди и след инцидента.
Отражението на преживяното ПТП върху психиката на пострадалата е
изследвано със съдебно-психологична експертиза. Вещото лице определя
психичното състояние на ищцата като лабилно, с преобладаващи емоции на
мъка и тъга и по-рядко такива на яд или гняв, с преобладаващи чувство за
безсилие и безпомощност, водещи до отчаяние, страхове и притеснения,
което съответства на клинична картина на умерена депресия. Според
психолога, пострадалата не е успяла да отработи негативната реакция на
острия стрес и се нуждае от специализирана психиатрична помощ,
включително с медикаменти, но това разстройство на настроенията и
емоциите не е пряк резултат само от преживяното стресогенно събитие.
Вещото лице посочва, че инцидента е „отключил“ негативни емоции, които са
се добавили към фактори, постоянно влияещи върху психологичното
състояние, като напредналата възраст на пострадалата и водения от нея
изолиран начин на живот без трудова или друга социална активност (останала
вдовица 3 години преди ПТП и преживяла по-рано тежко съдово заболяване),
като внезапното телесно увреждане, съвпаднало по време с въвеждане на
извънредно положение в страната поради пандемията от Ковид е засилило
чувствата на притеснение, нервно напрежение, усещане за влошаване на
качеството на живот и трудност при ежедневните дейности, оттегляне и
изолиране от социалната среда.
В първата инстанция са събрани и гласните показания на свидетели
(син и близка приятелка на пострадалата), чиито впечатления върху
ежедневието на пострадалата са трайни и непосредствено придобити и
кореспондират на медицинската документация за начина на проведеното
лечение, пояснено от медицинския експерт. Свидетелите споделят
впечатленията си за изпитвани от въззиваемата в продължение на около шест
месеца болки и неприятни усещания от нараняването на рамото, поне първите
три месеца имала нужда от чужда помощ за дребни домакински задачи,
включително да се облича, да обслужва тоалета си и т.н, като грижите
осигурил нейния син, който се преместил да живее при нея и да работи от
дома й докато траели ограниченията за пандемията, а в последствие
приятелката й я успокоявала и помагала при нужда в домакинството и я
съпровождала за прегледи и процедури. И двамата свидетели описват
5
различни оплаквания за продължаващи болки и ограничени движения на
ръката на пострадалата, както и значителните страхове, които тя
продължавала да споделя като преживявания за нощни кошмари и страх от
таксита.
При така установените със събраните доказателства последици, както
по отношение на физическите страдания, така и по отношение емоционалната
и психическа преработка на стреса, въззивният съд приема за частично
основателни оплакванията на въззивника за отчитането на спецификата и
интензитета на вредоносните последици.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, загрозявания и пр. Според установената
съдебна практика, критериите за справедливост изискват съотнасяне на
доказаните обстоятелства към конкретна стойност, която засегнатите блага са
имали за своя притежател като комплекс от понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката
му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост следва да получат
паричен израз. Конкрентият размер всякога е детерминиран и от
икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и
нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя,
независимо че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Паричният еквивалент следва да
кореспондира на динамика на конкретни икономически показатели и
практиката на ВКС за аналогични случаи (решение № 9 от 4.02.2022 г. на
ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК). При обосновката на справедливия
размер в първата инстанция, съдът е посочил освен значителни физически
болки, които са понесени в първия месец(съответен на срастването на
счупването на раменната кост установен с експертизата) и по-продължителен,
съответен на заварено физическо състояние и напреднала възраст по-дълъг
възстановителен период, така и характерни за телесното увреждане
ограничения на социални функции поради нужда от чужда помощ и
неудобство в ежедневието и допълнитгелно установените от психолога
страхови и депресивни изживявания с лоша прогноза за психологично
възстановяване без специализирано лечение. Наред с тези
обстоятелства(които и въззивния съд установява), обаче са посочени и по-
продължително търпени болки поради счупване на ребра, каквито не са
установени изобщо по делото. Не са обсъдени обясненията на медика относно
причините за съществуващо и понастоящем ограничение на движенията на
лявото рамо и на психиатъра относно тенденцията на развитие на стресовата
реакция и не отразен какъвто и да е извод за влиянието на икономически
6
критерии. Оплакванията на въззивника за необосновано определяне на
справедливия размер на компенсацията се оказват основателни. Това налага
въззивният съд да извърши самостоятелна преценка по така посочените
критерии за справедливост.
На първо място макар и да е причинено в значима високо стересогенна
ситуация (удар при падане и влачене след излизане на пътничка от
таксиметров автомобил), увреждането е средно по степен като телесна
повреда, а лечението на счупването на костта извън ставата е типично за
закрита фрактура – наместване на фрагменти под упойка в болнични условия
и прилагане на болкоуспокояващи медикаменти и обездвижване до
зарастване в домашни условия, последвано от предписана физиотерапия за
раздвижване на крайника. Усложнения на тази травма нито при първоначално
диагностициране, нито в хода на лечението не са доказани. Показанията на
свидетелите за сложност на фрактурата и гипсиране не се потвърждават от
обективните находки, отразени в образни изследвания и медицинска
документация, и съдът ги възприема като субективна интерпретация от
неспециалисти и резултат от емоционалната връзка на свидетелите с
пострадалата, която е споделяла по-скоро свои собствени страхове и
недоверие в лечението, а не фактически резултати от него. Продължилото 4-5
месечно възстановяване е съпътствано от първоначално силно изразен
болкови синдром, а с течение на времето след срастване на костта на
обездвижения с колан крайник ,те постепенно са намалявали като са били
изместени от осезаем дискомфорт в раменната става. Продължаващите след
края на сравнително по-продължителен период (надхвърлящ обичайно 2-3
месечно възстановяване на по-млад организъм) затруднения при движения на
рамото при обективно изцяло възстановен от фрактура ляв крайник, съдът не
може убедително да свърже с началното увреждане, тъй като категорично е
доказано еднакво по степен увреждане на ставите, което не би могло да е
налице и в непонесло удар дясно рамо. В тази връзка съдът кредитира
заключението на медика, който убедително обяснява влошеното състояние на
ставите с естествени дегенеративни промени на тялото на възрастната
пострадала, която е провела предписаната лечебна физиотерапия за
преодоляване на последиците от принудително обездвижената ръка. Затова,
макар действително да е протекъл по-дълго заради особеностите на
възрастния организъм, възстановителният процес е приключил до резултат,
идентичен с този до който ставната скованост води и без механично
увреждане. В заключение въззивиният съд намира, че липсват такива
характеристики на фрактурата на хумеруса като средно по степен телесно
увреждане, които да обуславят възприемането му като нетипично тежко,
усложнено с допълнителни страдания, неприключило възстановяване или
обуславящо съществена трайна промяна на начина на живот, така че със
сигурност да остави завинаги непоправим негативен отпечатък върху
качеството на живот на пострадалата.
Удълженият като период възстановителен процес около шест
месеца,освен физически измерения като постепенно отшумяващ остър
болкови синдром, е дал отражение и върху психичното здраве на
въззивницата, самочувствието и социалната й активност. Наложило се да
ползва помощ за изпълняване на ежедневните нужди, като е приемала
7
грижите на нейният син, неминуемо осъзнавани от обгрижваната като
създадено неудобство поради преместването му от обичайното му
местожителство. За този период може също така да се приеме, че ищцата е
имала проблеми с нормалното си социално функциониране, доколкото и след
като е отминало принудителното обездвижване, пострадалата е продължила
да търси помощ при излизане от дома си и е получавала такава от свои
приятелки. Може обосновано да се приеме (и предвид данните от СПЕ), че
първоначалната реакция на острия стрес от застрашаващо здравето телесно
увреждане при внезапен пътен инцидент не е преодоляна, като още в хода на
лечението на фрактурата (при преглед малко повече от месец след ПТП),
психиатър е констатирал наличие на разстройство на адаптацията, което
въпреки предписано медикаментозно лечение се е развило до умерено тежък
депресивен епизод, с продължаваща симптоматика на дистимни емоции,
отчаяние, страхове и притеснения за бъдещето, което не би могло да се
преодолее без специализирано лечение. Този краен и значим за психиката на
пострадалата негативен резултат обаче, съдът не намира за изцяло причинен
от началния стрес и проточилото се възстановяване от телесното увреждане,
тъй като клиничната картина на установената от психолога понастоящем
„депресия“ е била повлияна и от поддържания от самата пострадала начин на
живот (вдовица – пенсионер, която е живеела сама, няма лични интереси и
социално значими ангажименти) и от създадената от самата нея обективно
необоснована представа за изключително тежко и сложно нараняване, което
не може да бъде изцяло излекувано и пречи на движението както на ръката й,
така и на краката й, на слуха й и я обрича в бъдеще на зависимост. Затова в
обема на пряко причинените вреди не могат да се отчитат по- тежките
депресивни симптоми, а следва да се включат само типична негативна за
психиката реакция на остър стрес със задълбочена продължителност на
адаптацията в рамките на шестте месеца на възстановяване от телесното
увреждане, но без наличната все още преодолима тревожно-депресивна
симптоматика и без доказано необратима промяна на емоционално-
психическото състояние на личността.
Справедливостта налага отчитане на среден размер на обезщетението за
типично физическо увреждане на горен крайник в област на рамото,
възстановимо за 4-5 месеца и типична реакция на остър стрес на това
травматично събитие. Характеристики на уврежданията като особено
интензивни, надхвърлящи обичайните период за възстановяване и адаптация,
съществени непредолими в бъдеще дефицити, които травмират трайно
личността и със сигурност променят негативно живота на пострадалата в
бъдеще, не са доказани и оплакванията за необоснованост на фактическите
изводи в тази връзка, изложени в жалбата са неоснователни.
При така установените със събраните доказателства последици, както
по отношение на физическите страдания, така и по отношение емоционалната
и психическа преработка на стреса, въззивният намира за основателни
оплакванията по оценката на вредите. За прилагане на точната мяра за
обществена справедливост съдът съобразява и съдебната практика при
определяне на обезщетения при средни телесни повреди от подобен характер
в периода до 2018г., вариращи от 15 000лв. до 25 000лв.( Решение № 78 от
6.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1278/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 50045 от
8
6.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 347/2022 г., I т. о., ТК). Динамиката на
икономическите процеси след този период налага завишаване на стойностите,
съответно на повишаването на жизнения стандарт изразен като общият доход
средно на лице от домакинство ( 6013 лв. през 2018г., 6592лв. през 2019г. и
7002лв. през 2020г. според данните на НСИ) и завишаването на нормативните
лимити на застрахователно покритие с 1.04 от 2016г. до 2018г. (чл. 492 т. 1 на
КЗ), които също индикират динамиката на икономическа конюнктура в
страната. Претендираният от ищцата размер от 40 000 лв. е съответен на над
5-кратен размер на годишния доход на едно лице в страната при настъпване
на деликта, а тази стойност надхвърля значително усреднен размер,
възприеман от съдилищата. Въззивният съд намира за по-адекватен размер от
30 000лв., актуализиран към релевантния за настъпване на увреждането
момент на 2020г., съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за всестранно
отчитане на всички ползвани в практиката критерии (Решение № 103 от
9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., Решение № 9 от 4.02.2022
г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК и мн.др.). По-ниската призната от
въззивника стойност от 20 000лв не би била достатъчна да компенсира в
цялост комплекса от негативни изживявания, така както е установен от
въззивиния съд (и особено характеристиките на психическите преживявания
на самотна възрастна жена, чието самочувствие е силно обусловено от
усещането за физическо възстановяване и негативите от рязката промяна в
бита трудно се компенсират с други позитивни емоционални преживявания).
По-висок от този размер не би бил съответен и на социалния статус на
увреденото лице, който като допълнителен критерий следва да се отчита при
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Към
датата на деликта пострадалата е била пенсионерка, вдовица, обитаващ
следно голям град в икономически регион на страната, където статистиката
отчита по- ниски средно годишни доходи (6539лв за 2020г.), без данни за
определени особени характеристики на общественото положение на
пострадалата. Завишаването на обезщетението ще накърни критерия за
социални различия, отразяващи съществуващи фактически разлики в
жизнения стандарт, произтичащи от обичайни редовни доходи на различни
групи от населението на страната. Доколкото обезщетението за
неимуществени вреди има компенсаторен характер като паричен еквивалент,
значими са именно икономическите характеристики на индивида, които го
причисляват към група лица с една или друга социално-икономическа
възможност да разполага със собствени парични средства. Явно е, че при
изначално ненадхвърлящ усреднен жизнен стандарт на 70 годишна
пенсионерка, не може да се оправдае имуществен еквивалент към
актуализирана със завишение горна граница на обезщетения за този вид
вреди, за да не се стигне до застрахователно плащане, което от средство,
заместващо загуба ще се превърне в средство за извличане на неоправдано
обогатяване и промяна в социалното положение и стандарта на живот на
получателя на обезщетението(ППВС № 4/68 г.). Затова претенцията на
ищцата следва да се уважи за горница над безспорната сума от 20 000лв до
справедлив еквивалент от 30 000лв., а за частта над 30 000лв до 40 000лв да се
отхвърли като неоснователена.
В заключение, въззивният съд достига до извод за частична
9
основателност на оплакванията във въззивната жалба за необосновано
завишаване на главницата по обезщетението за неимуществени вреди в
следствие на увреждането. Съобразявайки направените правни изводи,
въззивният състав намира, че обжалването решение следва да потвърди до
размера на присъдени 30 000 лв., и да се отмени за неоснователно присъдена
горница до 40 000лв.
По отношение на обезщетението за забавено изплащане на завишената
главница няма развити въззивни оплаквания. Доколкото в необжалваната част
от решението съдът вече е определил момент на забава, който е изцяло
съответен на законовата регламентация, въззивният съд препраща към тази
част от мотивите и потвърждава същата начална дата на начисление на
законната лихва, за която отговаря уведомения застраховател.
По разноските:
Промяната на резултата по делото по същество налага ревизиране и на
разпределението за отговорността за разноски и за двете инстанции.
Възложените в тежест на ответника разходи за дължими такси за изцяло
уважени искове (1650лв.), авансирани от бюджета разходи (859,50лв.) и
възнаграждение на адвокат, предоставил безплатна услуга на ищцата
(3880,40лв), следва да се намалят до суми, съразмерни на основателните
размери в съотношение (30480/40723,02), както следва до 1234,98лв. за
таксите и 643,31лв разходи в полза на първоинстанционния съд и само
2904,36лв. в полза на адвокат К..
Съразмерно на отхвърлените части от исковете за имуществени и
неимуществени вреди(10243,02/40723,02), правото на разноски, направени от
ответника (признати по неоспорен списък в размер на 1000лв, внесен
адвокатски хонорар) възлиза на общо 251,53лв. Това налага присъдените вече
5,97лв да се завишат с допълнителна сума от 245,56лв.
Разноските се разпределят между страните за настоящата фаза на
процеса съразмерно на обжалвания интерес. Съразмерни на основателната
част от жалбата(10000/20000) са само половината от разходите, посочени в
списъка на въззивника (изчерпващ се с внесена такса за обжалване) или само
200лв., които се възлагат на ищцата. Въззиваемата е била представлявана от
адвокат, обявил договорена безплатна услуга по защита във въззивна
инстанция, за чието предоставяне се дължи минимален хонорар в размер на
400лв., който съдът определя, като отчита обема на извършената дейност
(пледоария по същество на спор без промяна на фактите по делото) и момента
на поемане на новия ангажимент, непосредствено преди откритото заседание
след пропуснатата вече възможност за предварителна защита с отговор по
въззивната жалба. Съразмерна на неоснователна част от жалбата е само сума
от 200лв. и тя следва да бъде платена от въззивника пряко на адвоката, на осн.
чл. 38 ал. 1 т.2 ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение №260/06.11.2023 г. постановено по електронно дело
20233600100179 (ТД 179/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Шумен В
ЧАСТТА, с която е присъдено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди в размер над 30 000 лв.
до 40 000 лв., причинени на пострадала пътничка от застрахован водач на
таксиметров л.а. марка „Шевролет”, модел „Авео”, рег. № Х ХХХХ ХХ,
както и в ЧАСТТА, с която са присъдени разноски за първа инстанция,
дължими от ответника над 1234,98лв. до 1650лв. за такси и над 643,31лв. до
859,50лв. разходи в полза на първоинстанционния съд, както и над 2904,36лв.
до 3880,40лв. в полза на адвокат К., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Д. Б. Х., ЕГН ********** срещу ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК **********, иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, за присъждане на горница
над 30 000лв. до 40 000лв, като размер на претендирано застрахователно
обезщетение дължимо по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите за причинени неимуществени вреди за
понесени болки и страдания поради телесно увреждане (фрактура на
раменната кост на лявата ръка в областта на главата и хирургическата шийка
на костта), проведено лечение и последващи процедури по рехабилитация и
физиотерапия и преживян психически стрес.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260/06.11.2023 г. постановено по
електронно дело 20233600100179 (ТД 179/2023 г.) по описа на Окръжен съд –
Шумен В ЧАСТТА, с която е присъдена сума над 20 000лв до 30 000 лв .
(тридесет хиляди лева) като справедливо застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди, понесени на
11.03.2020 г. в гр. Шумен от пострадала при слизане от автомобил пътничка,
причинени от застрахован водач на таксиметров л.а. марка „Шевролет”,
модел „Авео”, рег. № Х ХХХХ ХХ, ведно със съответната законна лихва и
върху тази част от главницата, както и в ЧАСТТА, с която са присъдени
разноски за първа инстанция, дължими от ответника до 1234,98лв. за такси и
до 643,31лв. разходи в полза на първоинстанционния съд, както и до
2904,36лв. в полза на адвокат К..
ОСЪЖДА Д. Б. Х., ЕГН ********** с адрес гр. Шумен, ул. „Велики
Преслав” № 8, ап. 45, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
следните суми:
251,53лв. (двеста петдесет и един лева и петдесет и три стотинки),
представляваща горница над присъдени вече 5,97лв до дължими за първа
инстанция разходи, съразмерно на отхвърлена част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
200лв. (двеста лева), представляваща направени разходи във въззивната
инстанция, съразмерно на основателна част от жалбата.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. К.
К. К. от РАК, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща част от
дължимо възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга за защита
на въззиваемата Д. Б. Х., съразмерни на неоснователната част от въззивна
жалба, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
11
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в
необжалваната му част, с която са присъдени главници до размер на 20 000лв.
за неимуществени и 480 лв. за имуществени вреди, със съответна законна
лихва и са определени разноски в полза на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1,
респ. ал. 2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12