Решение по дело №955/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 323 от 19.03.2025 г., постановено по АНД № 6968/2024 г. по описа на Районен съд – [област], XXIII нак.състав е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-009519/20.11.2024 г. , издадено от Началник група към ОД на МВР-[област], сектор „Пътна полиция“, с което на Р. С. И., [ЕГН] на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и са отнети общо 18 контролни точки на основание Наредба Iз-2539 от 17 декември 2012 г.

Решението се обжалва от наказаното лице. В жалбата основно се твърди, че районният съд не е отчел, че наказанието е наложено при допуснато процесуално нарушение при водене на производството, понеже е извън сроковете по чл. 34 ЗАНН. На второ място се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на административното обвинение и при допуснати съществени процедурни нарушения. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. С писмена молба от 12.06.2025 г. се поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касация- Началник група към ОД на МВР-[област], сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] предлага да се остави в сила обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При постановяване на обжалвания акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. За да потвърди обжалваното постановление, районният съд е приел нарушението за безспорно доказано. Приел, че шофирането с превишена скорост е установено с техническо средство, което е било изправно и обозначено, а оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство са неоснователни. Наложените административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са във фиксирания размер, предвиден за процесното административно нарушение и са законосъобразно определени в този размер. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства. Събраните такива ПРС е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. Обсъдени са всички възражения, посочени в жалбата, като са изложени подробни мотиви, които настоящият касационен състав на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

В допълнение на това следва да се посочи, че приетата по делото разпечатка от паметта на техническото средство (снимка от техническо средство ARH CAM S1 120сса8) за посочената дата доказва шофирането с превишена скорост по категоричен начин. Доколкото в него изрично е отразена не само датата, а и часът на установеното нарушение, то е безспорно установено. Съдът намира, че нарушението е констатирано по начин, предвиден в закона. Наказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя и в случая съставянето на АУАН от автоконтрольор при наказващия орган след преглед на видеоклипа е поставило законосъобразно начало на административнонаказателното производство.

Съдът не възприема доводите на касатора за изтекли срокове по чл. 34 от ЗАНН. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни и като институт на материалното право за давността съдът трябва да следи служебно. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Началото на тримесечната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г., ВС, ОСНК). Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. В конкретния случай деянието е извършено на 20.06.2024 г. и едногодишният срок за съставяне на АУАН (до 20.06.2025 г.) очевидно е спазен. Спазен е и по-краткият срок от три месеца от откриване на нарушителя, тъй като началната дата, от която е започнал да тече този срок е датата на попълване на декларация /сведението/ по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила - 17.10.2024 г. Именно от този момент контролните органи са били наясно със самоличността на водача, респективно от тази дата следва да се приеме, че нарушителят е бил открит по смисъла на ЗАНН. Попълването на декларация /сведение/ е способът, чрез който контролните органи установяват заснетите нарушители. По този начин се осигурява защита на правните субекти и по-конкретно - на собствениците, доколкото им дава възможност да заявят кой е управлявал тяхното МПС, а не се пристъпва към директното им санкциониране само на основание притежаваното от тях право на собственост.

В обобщение, нарушението е извършено на 20.06.2024 г., самоличността на нарушителя е установена на 17.10.2024 г., с попълването на декларация /сведение/, а АУАН е съставен на 23.10.2024 г., т. е. в рамките на една година от извършване на нарушението и в рамките на три месеца от установяване на нарушителя, което мотивира настоящия състав да приеме, че законовите срокове за съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН в конкретния случай са спазени.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е неприложим в случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.

За разлика от процедурата по издаване на електронен фиш, в която производството е съкратено и няма състезателен характер, в хода на административнонаказателното производство, което се е развило по общия ред, на наказаното лице са били осигурени дори повече възможности за защита, доколкото са събрани доказателства за нарушението (приобщени са записи от мобилната камера), както и декларация по чл. 188 ЗДвП за това кое лице е управлявало автомобила. Не се споделят оплакванията на касационния жалбоподател за неяснота в определяне на водача МПС в деня на контрол. Каза се, че е била депозирана декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а и автомобилът, който е заснет, е достатъчно индивидуализиран. В случая, за да бъде проверена посочената като разрешена скорост от 50 км/ч е достатъчно посочването, че това е лек автомобил. Правната квалификация на нарушението е правилно определена, тъй като административният състав на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е самостоятелен и завършен, като съдържа и съответната санкция при посоченото нарушено правило. Най-съществените реквизити в протокола за използване на АТСС като дата, време на работа, контролиран участък, ограничение на скоростта, са посочени, поради което доводите за съществени непълноти в същия са неоснователни.

Касационната инстанция намира, че от приобщените по делото доказателства е доказано и авторството на вмененото на Р. И. нарушение. Установява се от снимка № 0282850, удостоверяваща автомобила, с който е извършено нарушението-превишение на скоростта, че това е МПС с рег. № [рег. номер], който автомобил по данни от справката от делото на РС е собственост на „Е.“ ООД с управител М. Н. И.. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗАНН, в 14-дневен срок от получаването на ел. фиш, собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се изпраща покана за съставяне на акт за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В изпълнение на процедурата, разписана в цитираната разпоредба, М. Н. И. е депозирала пред Директора на ОД на МВР-[област] декларация от 17.10.2024 г. с данни за лицето, извършило нарушението. Това е било напълно достатъчно, за да настъпят разписаните в цитирания текст последици- да се анулира съставеният на собственика на автомобила електронен фиш и да се започне процедура по налагане на административно наказание на лицето, посочено в декларацията, което е станало и в процесния случай. По делото липсват доказателства Р. И. да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП и да е подал възражение в 7-дневен срок от получаване на поканата.

Изпълнено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за съставяне на протокол за използване на мобилно АТСС за контрол. Представени са фотоснимки както на заснетото МП, така и на самата АТСС.

Въз основа на попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, посочени в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.(Наредбата) и е технически изправно. Изпълнено е изискването на чл. 4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 /07.09.2017 г. на БИМ, с което се удостоверява, че преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване по чл. 1а, ал. 4 от НСИПМК под № 5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и Протокол за използване на АТСС вид ARH CAM S1 № 120сса8, рег. № 1030р-15708/27.06.2024 г. и Протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023 г. от Български институт по метрология, с което се удостоверява, че система за измерване на скорост тип ARH CAM S1 е преминала периодичен контрол.

Мястото на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, тъй като в НП се говори за точно място на констатацията за превишена скорост на автомобила, като мястото на извършване на нарушението безспорно попада в пределите на населено място и поради това важи общото правило за ограничение на скоростта в населени места.

Нарушението е правилно квалифицирано от наказващия орган и правната квалификация на същото съответства на установените по делото факти. Санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба от 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място и превишението е над 50 км. /ч., като за всеки следващи 5км/ч. превишаване на 50км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. В случая превишението е 62км/ч., след приспадане на 3% от установеното, и наказващият орган правилно е приложил материалния закон и е наложил предвиденото наказание- глоба в определения размер от 800 лева.

В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка без всякакво съмнение следва да се зачете приетото от въззивния съд обстоятелство, че превишението на скоростта е с 62 км/ч над разрешената скорост и разкрива висока степен на опасност, като такава разкрива и самият нарушител, с оглед данните за издадени ел. фишове също за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в периода 7.11.2024 г.- 22.11.2024 г., като всички са влезли в сила.

В заключение следва да се има предвид, че водачът е длъжен винаги да спазва ограниченията на скоростта, независимо дали ще е поставен под угрозата да бъде видеозаснет или не. С наложената глоба се постига целта на административното наказание – да насочи нарушителя към спазване на установения от закона ред при управление на МПС в населени места.

Като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районен съд-[област] е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ето защо и на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК Съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 323 от 19.03.2025 г., постановено по АНД № 6968/2024 г. по описа на Районен съд – [област], XXIII нак.състав.

Решението е окончателно.