Решение по дело №568/2015 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

№ 3                                                          06.01.2016 г.                                            гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърски районен съд                                                                            граждански състав

на осемнадесети декември                                                 две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар: Д.Г.

като разгледа докладваното от съдия Моллова- Белчева

гражданско дело № 568 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 4, бизнес ********, представлявано от ********, против М.К.К., ЕГН **********,*** . Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ********. в размер на 712,95 лв., която сума е трябвало да бъде изплатена на 11 месечни вноски /всяка по 72,43 лева/, като във всяка месечна вноска била включена и надбавка, съставляваща печалба на дружеството, съгласно чл.2 от договора, съставляваща общо в размер на 83,77 лв. за целия период на договора. Длъжникът бил преустановил плащането на вноските по кредита на 20.06.2014г., като към тази дата не бил погасил нито една вноска. Съгласно чл.3 от договорът, вземането на кредитора ставало автоматично предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Въпреки това на ответникът била изпратена покана за доброволно изпълнение през месец септември 2014 г. За вземането било подадено заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 641/2015 г. по описа на РС- Шумен, по което била издадена и заповед. Срещу последната било постъпило възражение, което пораждало правния интерес на ищеца да предяви настоящата претенция за приемане за установено по отношение на К. съществуването на вземането. Същият дължал и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 46,19 лева за периода от настъпване на предсрочната изискуемост- 18.07.2014 г. до датата на подаване на заявлението- 23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото. 

В месечния срок ответникът е депозирал отговор, с който навежда твърдения за недопустимост на претенцията предвид на това, че по партидата на ЕТ „М.К.- П.” по т.д. № 527/2011 г. по описа на БОС, било обявено решение за приключване на производство по несъстоятелност на основание 735, ал.1, т.2 от ТЗ. Тъй като вземането на ищеца не било предявено в това производство, то същото било погасено на основание чл.739 от ТЗ. Навежда възражения и за неоснователност на иска като оспорва всички факти, релевирани от ищеца, включително сключването на договора за кредит и изпълнение на задълженията на ищеца. Оспорва се и верността и автентичността на представените с исковата молба писмени доказателства, по отношение подписите на всички лица, които се сочели за автори на документите. С допълнителен отговор се твърди, че с процесния договор ищеца не бил отпуснал паричен заем в сочения размер; че сумата, предмет на договора, ищеца не бил предоставил директно на търговеца; че за ответника не било възникнало задължение да погася заема с твърдените заемни вноски; че вземането не е станало предсрочно изискуемо; че ищеца не му бил изпратил и той не бил получавал покана за изпълнение. Оспорва се и че се дължат такса за обработка и законна лихва. Предявява възражение за неизпълнен договор като твърди, че ищеца не бил изпълнил задължението си да плати на „Т.Б.” ЕАД процесната сума и кани ищеца да изпълни задължението си.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По отношение на наведените възражения за недопустимост на производството, съдът не ги споделя. От изложеното в исковата молба е видно, че процесния договор е сключен с К. в качеството му на физическо лице, а не като ЕТ. Последният, макар и да се отъждествява с физическото лице, съставлява самостоятелен правен субект, различен от физическото лице, поради което според настоящата инстанция производството по несъстоятелност по отношение на ЕТ е ирелевантно в случая. Предвид на това предявените претенции са допустими.

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № ********* г., сключен между страните, в размер на 712,95 лв., която е трябвало да бъде изплатена на 11 месечни вноски, всяка от които по 72,43 лева. Предмет на съглашението било финансиране закупуването на мобилен телефон на стойност 699 лв. Представено е и уведомително писмо, което да послужи пред „Т.Б.” ЕАД като основание за предоставяне на клиента /М.К./ на желаната стока, обект на договора за финансиране. Приложено е копие на фактура за сумата от 699 лв., от които 679 лв.- платени с кредитна карта на ищеца, и сумата от 20 лв.- платени от ответника.

От страна на ответникът бе направено възражение, че същия не бил подписвал сочения по- горе договор. В тази връзка бе допусната и извършена съдебно- графологична експертиза, вещото лице по която даде заключение, че с категоричност подписите, положени в договора в графата „кредитополучател”, са изпълнени от М.К.К.. Подписът срещу „Декларатор” в уведомителното писмо също бил положен от ответника.

С оглед на така изложеното съдът намира, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение, от което е видно, че на ответника е бил предоставен на посочената дата заем в размер на 712,95 лв. срещу задължение да върне заетата сума, заедно с начислено оскъпяване- надбавка съгласно чл.2 от договора в размер на 83,77 лв., дължима за периода от 20.06.2014 г. до 20.04.2015 г. Съгласно чл.3 от договора ответника дължи и лихва за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, която възлиза на сумата от 46,19 лв. Същата се дължи за периода от 18.07.2014 г.- датата на настъпване на предсрочната изискуемост, до 11.03.2015 г. Съдът намира, че предсрочната изискуемост е настъпила на 18.07.2014 г., която дата е тази на втората пропусната месечна вноска, видно от плана за плащане, обективиран в договора. Съгласно чл. 3 от съглашението изискуемостта настъпва без да съществува задължение за ищеца да уведоми ответника за това. Сумата е била заплатена, видно от приложената фактура, поради което за длъжника е възникнало задължението да погася дадения заем.

Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ответникът е да докаже, че е върнал заетата сума в уговорения срок. Последната обаче нито твърди, нито представя доказателства за това. Предвид на това предявеният главен иск се явява основателен. С оглед така формирания извод относно основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията за присъждане на мораторни лихви. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай такова неизпълнение е налице и следователно, ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените от него вреди. В конкретния случай, съгласно чл. 3 от договора за кредит, цялото вземане е станало изискуемо с неизпълнението от ответника на задължението й да заплати две поредни месечни вноски.

Предвид на това, че процесните суми съвпадат с тези, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 641/2015 г. по описа на РС- Шумен, К. следва да бъде осъден да заплати и сумата от 325 лв., съставляваща направени разходи в заповедното производство.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 525 лв., представляваща направени от ищеца разноски за настоящото производство, от които 125 лв.- държавна такса, 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 100 лв.- възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземанe в полза на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление-***, *********, представлявано от ********, против М.К.К., ЕГН **********,***, по Заповед № 264/24.03.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 641/2015 г. по описа на РС- Шумен, за сумата от 712,95 лева /седемстотин и дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки/- главница по договор за потребителски паричен кредит № ********., сумата от 83,77 лева /осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/- възнаградителна лихва за периода от 20.06.2014г. до 20.04.2015г., сумата от 46,19 лева /четиридесет и шест лева и деветнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 18.07.2014г. до 11.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 23.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление-***, *********, представлявано от ********, сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски по заповедното производство, и сумата от 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/, представляващи разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

След влизане в сила на решението заверен препис да се приложи по ч.гр.д. № 641/2015 г. по описа на РС- Шумен.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: