№ 356
гр. Сливен, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230104404 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за потребителски кредит № **** от
**** г., сключен между ищеца Г. Д. Х. и ответното дружество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
ищецът е получил кредит в размер на 7100 лева, със срок за връщане на кредита 15.03.2028
г.
Твърди се, че ищецът бил неграмотен, трудно четял и възприемал написан текст,
подписвал се като изписвал частично букви от първото си име. Предвид спешната му нужда
от финансови средства, същият бил сключил договор, който не му бил прочетен и не му
било обяснено, че за получения кредит в размер на 7 100 лева, ще дължи връщане на 19
344.63 лева.
Сочи се, че в чл.7.1 от договора била посочена застрахователна премия по
застраховка „BANK66+“ в размер на 2129.99 лева, която сума била неоснователно и
необосновано прибавена към стойността на кредита, като общата стойност на кредита,
вместо действително получения кредит от 7100 лева, била посочена сумата от 9 229.99 лева -
общ размер на кредита.
В чл.9.1 от същия договор бил посочен лихвен процент - 34,12%, а в чл.10 - годишен
процент на разходите в размер на 39,54 %. В Същия член било посочено, че общата
дължима сума от потребителя е 19 344.63 лв.
На 24.10.2023 год., било подадено Заявление до „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, Офис
Сливен, с искане да бъде издадено удостоверение, от което да е видно, какви плащания е
1
извършил ищеца за периода от 15.04.2023 г. до 24.10.2023 г. в качеството му на страна по
Договор за потребителски кредит № **** от **** г.
На посочения в заявлението имейл адрес, до ищеца бил изпратен документ, от който
било видно, че от началото на действие на договора до настоящия момент, ищецът в
качеството му на кредитополучател, е действал добросъвестно и е заплащал всяка една от
погасителните вноски по договора.
Сочи се, че от извършените до настоящия момент 8 погасителни вноски по договора
на обща стойност 2231,18 лева, само 454,77 лв. били за погасяване на главницата, в която
неоснователно била включена сума за застрахователна премия и 1799,69 лв. били за
погасяване на лихви.
Сочи се, че ищецът получавал пенсия в размер на 546.45 лева, от които 322,41 лева
били ежемесечните му вноски по договора. Към датата на сключване на договора пенсията
му била в размер на 511,39 лв., а в договора било посочено, че кредитополучателят получава
пенсия в размер на 1150.00 лева, което не отговаряло на обективната истина.
Предвид изложеното се счита, че клаузите на чл. 7, чл.9, чл.10 и чл.11 от
Договора за потребителски кредит са недействителни, тъй като противоречат на закона и на
добрите нрави, като се излагат аргументи в тази насока.
Твърди се, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, както и на
основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 10 от ЗПК.
Сочи се, че приложеният в кредитното приложение ГПР е различен от посочения в
договора. Кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 39,54% е заблудил потребителя. Това е
довело до неравноправност на уговорката за ГПР, което от своя страна водело до
нищожност на клаузата за ГПР. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил
реално прилаганият, представлявало заблуждаваща търговска практика. Счита се, че
кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора
по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, с което нарушил принципите
заложени в ЗЗП, 3ПK и чл. 5 от Директива 93/13 ЕИО.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което на основание с чл.
26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, да прогласи нищожността на Договор за потребителски
кредит № **** от **** г. сключен между ищеца и ответното дружество.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество чрез
процесуален представител, в който се счита иска за допустим, но неоснователен.
Относно твърденията на процесуалния представител на ищеца, че последният бил
неграмотен се сочи, че Банката като кредитор не следва да извършва или да й се вменява
като задължение да извършва задълбочена проверка на грамотността на своите клиенти. В
Договора за потребителски кредит, същият се бил подписал собственоръчно на всяка от
страниците му, също така бил положил подпис и на съпътстващите документи.
По отношение на застрахователната премия и включването й като главница в ГПР
2
към договора за кредит се твърди, че когато кредитополучателят е пожелал сключване на
застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждали
от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят давал изричното
си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит. Сумата за застрахователната
премия по застраховката бивала отпусната под формата на кредит от банката и по
нареждане на кредитополучателя бивала заплатена на застрахователя.
Сочи се, че съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при
сключване на договора, потребителят не бил длъжен да сключва застраховка. Само по свое
желание и по собствено усмотрение можел да сключи някоя от застраховките, или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми предлагани от кредитора, без това
обаче да е задължително условие за сключване на самия договор. В конкретния случай
кредитополучателят бил пожелал да бъде сключена застраховка, видно от чл. 13 от
подаденото от него Заявление - декларация за установяване на договорни отношения.
Допълнителната услуга застраховка не била задължително условие за получаването на
кредита, т.е. застрахователната премия не следвало да бъде включвана в общите разходи по
кредита.
Твърди се, че размерът на ГПР правилно и законосъобразно бил определен на
39,54%, като в него били включени всички разходи по кредита съобразно законовите
изисквания на чл. 19 ал. 1 и § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗПК, включително
разходите, които съпътствали договора и изготвянето му, включително договорна лихва,
такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит.
Твърди се, че съгласно § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за 3
потребителския кредит „Общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по
кредита, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, като се излагат аргументи в тази
насока и се сочи съдебна практика.
Предвид изложеното се моли съда да приеме, че не са налице обстоятелствата по чл.
22 от ЗПК и чл.26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения Договор
за потребителски кредит № **** от дата **** г., съответно се моли да бъдат отхвърлени
предявените искове изцяло като недопустими, неоснователни и недоказани.
Алтернативно, в случай че съдът признае за установено, че Договор за потребителски
кредит № **** от дата **** г. е нищожен, се моли да бъде осъден ищеца да заплати на
Банката чистата неплатена стойност на усвоената част от кредита, а именно сумата в размер
на 4868,82 лева.
Претендират се разноски за юриск. възнаграждение.
Прави се възражение на основание чл.78 ал.5 от ГПК и се моли съдът да намали адв.
хонорар до размера на нормативно установения минимален размер.
3
В с.з. ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск и признае за установено,
че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като включената застрахователна премия
като главница към кредита, която съгласно договора представлява застраховка, е нищожна,
поради което ищецът дължи на ответното дружество чистата неплатена стойност на
усвоената част от кредита. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На **** г. между ищеца Г. Д. Х. и ответното дружество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № ****, съгласно който ищецът е получил
кредит в размер на 7100 лева, със срок за връщане на кредита 15.03.2028 г.
В чл.7.1 от договора била посочена застрахователна премия по застраховка
„BANK66+“ в размер на 2129.99 лева, която сума е прибавена към стойността на кредита.
Посочен е лихвен процент - 34,12%, а в чл.10 - годишен процент на разходите в
размер на 39,54 %. Общата дължима сума от потребителя е 19 344.63 лв.
На 24.10.2023 год., е подадено Заявление до „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, Офис Сливен, с
искане да бъде издадено удостоверение, от което да е видно, какви плащания е извършил
ищеца за периода от 15.04.2023 г. до 24.10.2023 г. в качеството му на страна по Договор за
потребителски кредит № **** от **** г.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че:
1.1.Погасителен план с главница 7100 лева, за срок от 60 месеца, лихвен процент
34,12%, без такса застрахователна премия – 2129,99 лева, следва:
Общо вноски за изплащане 14880,00 лева, от които:
Главница – 7100 лева; лихва 7780 лева; средна месечна вноски – 248 лева.
1.2. При вариант на изчисление, в който се включва и застрахователната премия в
размер на 2129,99 лева, към стойността на главницата с разсрочено плащане, сумите по
погасителния план са:
Общо вноски за изплащане – 19343,85 лева, от които:
Главница – 7100 лева; лихва – 10113,86 лева, при лихвен процент 34,12%;
застрахователна премия – 2129,99 лева, разсрочена сума прибавена към главницата; средна
месечна вноски – 322,40 лева; ГПР – увеличен в размер на 62,77%.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Г. Д., внук на ищеца сочи, че баба му и дядо му били
изтеглили кредит, три месеца плащали по 300 лева и понеже и той имал кредит, отишли да
се допитат до него. Вземали били кредит в размер на 7000 лева, трябвало да върнат 9000
лева, а в договора пишело 19000 лева. Усъмнил се, че трябвало да върнат много пари и ги
4
посъветвал да отидат при адвокат. Тогава разбрали, че имало някаква застраховка. Дядо му
бил неграмотен, не можел да чете и да пише. Когато е сключил договора не бил сам, бил със
братовчедка на свидетеля, защото парите й трябвали на нея.
В показанията си свид. С. Г. сочи, че работи в ответното дружество като банков
служител. Сочи, че бегло си спомня ищеца, той отишъл в банката с едно младо момиче.
Идвали два пъти. Доколкото си спомня, ищецът имал договор към тях. Получил
предложение, тръгнали си и след това се върнали. Абсолютно всички процедури на банката
били спазени. В самия договор за кредит имало клауза, в която била обяснена защитата, кога
клиента можел да се възползва от нея и каква била сумата. Клиентът имал право винаги по
всяко време да се откаже от защитата, като си подаде към застрахователя заявление. Тя била
длъжна да обясни на клиента клаузата по защитата. Застрахователният договор бил
подписан от ищеца, той бил добавък към самия договор. Документите идвали подготвени.
След като клиентът дадял съгласие, че желае да има застраховка, тази полица се изготвяла,
това се случвало едновременно с договора, този документ излизал с договора. След като
клиентът дадял съгласие, това се изготвяло автоматично. Първо се подписвал
застрахователя. Ако клиентът не желаел застраховка, този документ не излизал. Банката
работела съвместно със застрахователния посредник. След като клиентът дадял съгласие,
този формуляр излизал автоматично както и при другите банки, това било от централния
офис на Банката. Клиентът имал право да посети офис на Банката и да каже, че иска отказ от
защита. Имената на мястото на подписа на договора изписало момичето, което било с
господина. Ищецът се подписал понеже казал, че трудно пишел. Не бил казал, че е
неграмотен, имал подпис на личната карта, сложил си бил подписа. Казал, че трудно го
изписва и момичето написало имената. Нямала право да дава кредит на клиент, който нямал
подпис на личната карта, а той си имал подпис. Когато клиента бил неграмотен,
процедирали с пръстов отпечатък. Помолил понеже трудно пишел и се затруднявал,
внучката му да му изпише имената. В заявление-декларация за установяване на договорни
отношения, внучката му била изписала имената, ЕГН-то също. В същото заявление
чекванията ги била направила тя, след като му обяснила. Казала му била за договора за
застраховка и той потвърдил. Когато клиента бил неграмотен, процедирали с пръстов
отпечатък и с двама свидетели. Подписвала се декларация и се прилагала към договора.
Нямало как да разписва документите друго лице. Към договора имало приложено и копие от
личната карта на клиента, абсолютно същият бил подписа, който бил положен на всички
места в договора.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Безспорно се установи в производството , че на **** г. е склочен между Ти Би Ай
5
Банк ЕАД и Г. Д. Х. договор за потребителски кредит № **** за сумата 7100 лева за срок от
60 месеца с размер на вноската 322.41 лева, включваща главница и лихва. При лихвен
процент 34.12% и ГПР 39.54%.
От приложенито по делото като доказателство писмо е видно, че ищецът за периода
от 28.03.2023 г. до 18.10.2023 г. е погасил сума в размер на 2231.18 лева, от които 454.77
лева главница, 1799.69 лева договорна лихва и 0.72 лева наказателна лихва.
В исковата молба са изложени от ищеца твърдения за нищожност на сключения
договор за кредит, тъй като в ГПР не е включено уговореното възнаграждение за
застрахователна премия и заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и 20, и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит,
като последиците са уредени в чл. 23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло,
но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които
влече нищожност на целия договор за потребителски кредит и тъй като ответницата е
релевирала възражения за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери
съответствието на договора със същите.
Като потребител, ищецът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидени в ЗЗП, за които съдът следи служебно и следва да се произнесе, независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се
приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Съдът намира че процесният договор за кредит е нищожен на следните
самостоятелни основания: Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва
да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. ГПР следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова
стойност, както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т. е. какво се
включва в годишния процент на разходите. Необходимо е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
6
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи, като в този смисъл е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 39.54 % като абсолютна
процентна стойност. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР , каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая ГПР е посочен
единствено като процентна стойност в цифри. Поради липсата на яснота относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, се препятства възможността на потребителя да прецени
дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и
обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
за потребителя начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. Поради неспазване на изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК,
поради което и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи чистата
стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.
Съгласно заключението на ВЛ, при изчисление, в което се включи застрахователната
премия в размер на 2129.99 лева към стойността на главницата с разсрочено плащане ГПК
ще бъде в размер на 62.77% .
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява
невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да
се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква
или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би
взел.
Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
7
Уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, но отделно
от главницата – като допълнителен разход – чл. 19, ал. 1 и 2 от, ЗПК поради следното:
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, тоест годишният процент на разходите включва лихвеният
процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към
момента на сключване на договора или в бъдеще.
Този извод следва и от обстоятелството, че в случая застрахователната премия,
представлява част от месечната погасителна вноска по кредита. В Решение от 15, 03, 2012 г.
по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита
и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива
2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна
информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание
член 6, параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
Общото задължение на ответника е съответно на вписаните в погасителния план –
неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и
задължението за плащане на застрахователна премия 2129.99 лева. Плащането на
застрахователна премия обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР , въпреки, че е включена в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. При
отчитането на застрахователната премия като несъмнен разход, не към главницата,
действителният ГПР би бил значително завишен – 62.77% , което означава, че процесният
договор е в противоречие и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според същата, която
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ответното
дружество е нарушило изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
Тази разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен недействителен
договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена от съда,
независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в заявлението. Действително по този
8
въпрос е съществувало колебание в практиката на съдилищата, което е преодоляно с
постановени решения на ВКС – вж. решение № 50174/26, 10, 2022 г. на ВКС по гр. д. №
3855/2021 г., ІV г. о. по правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато:
допустимо ли е предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск да бъде уважен на основание чл. 23
ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до
извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК, е даден положителен
отговор. Аргументите са, че при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че процесният договор е недействителен
на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 10а от ЗПК. Съгласно
чл. 23 от ЗПК, в случай че договорът потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следователно, в настоящия случай, ответникът дължи на ищеца само
непогасената главница по договора.
Предвид изложеното, съдът следва да прогласи нищожността на договора за
потребителски кредит № ****/**** г., сключен мегжду Г. Д. Х. и Ти Би Ай Банк ЕАД.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на АДВ. Ю. И. С.-
АК- Сливен разноски в производството в размер на 250 лева възнаграждение за вещо лице ,
внесени за сметка на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ответното
дружество дължи на адв. Ю. И. С. – пълномощник на ищеца адвокатско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 1000 лева. Ответното дружество на осн. чл. 78, ал.6
от ГПК следва да бъде осъдено да заплати д.т. в размер на 284 лева, тъй като ищецът на осн.
чл. 83, ал.2 от ГПК е освободен от заплащане на такси и разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № ****/****
г., сключен между ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
**** и Г. Д. Х. с ЕГН ********** с адрес **** на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
9
управление **** да заплати на АДВ. Ю. И. С. 250 лева депозит за вещо лице и 1000 лева
адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление **** да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 284 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10