№ 360
гр. Перник, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720102528 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК, в първа фаза по допускане на делбата.
Образувано е по искова молба с вх.№ 11892/06.06.2023г., уточнена с молба вх.№
15480/21.07.2023г., подадена от З. П. Б., чрез адв. Д. Г. против А. П. К. и В. Г. К., с
която е предявен иск за делба на следните недвижими имоти:
1/ Масивна жилищна сграда, построена в северната част на парцела, която сграда
е със застроена площ от 75 кв.м., състояща се от два етажа и таван;
2/ Масивна сграда на допълващо застрояване - лятна кухня, със застроена площ
от 32 кв.м.
и
3 / Гараж със застроена площ от 28 кв.м., които сгради са построени парцел XIII-
130, кв.4 , по плана на село Д., с площ от 970 кв.м, при съседи: улица, парцел XIV-131
и парцел IX-128 и 129, идентичен по сега действащия регулационен план с УПИ
XV638,639, кв. 27, по плана на с.Д., с площ от 1109 кв.м., при съседи: улица „****”,
УПИ XVI-640, УПИ II-642, УПИ XI-636, 1451, 1450, 1452 и УПИ XIV-1448, при
следните квоти: за З. П. Б. 1/6 идеална част, за А. П. К. 1/6 идеална част по наследство,
за В. Г. К. и А. П. К. - 4/6 идеални части, придобити в режим на СИО.
В исковата молба се твърди, че страните придобили посочения имот по
наследство и чрез прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт № 123, том
1
IV, дело № 687 от 2021 г., на Нотариус рег. № 141, вписан в СВ-Перник под акт №171,
том 15, дело № 2530 от 2021г. Излагат се доводи, че страните не могат да постигнат
съгласие за подялбата. В тази връзка се иска процесният недвижим имот да бъде
допуснат до делба между страните при посочените квоти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците по делото
е постъпил писмен отговор, в който се изразява, че искът е допустим само в частта за
претендираната 1/6 ид.част от жилищната сграда със застроена площ от 75 кв.м., с
твърдения, че второстепенните постройки - лятна кухня с площ от 32 кв.м. и гараж с
площ от 28 кв.м. не попадат в наследствената маса, тъй като са изградени изцяло със
средства на ответника.
Със становище от 16.01.2024г. ищцата, чрез адв. Г. заявява, че оспорва
твърдението искът за делба на лятната кухня и гаража да е недопустим. Твърди, че
ищцата е активно легитимирана да предяви иск за делба срещу ответниците, тъй като
и двете сгради са построени в съсобствен парцел, без ответниците да имат учредено
право на строеж. Твърди, че снабдяването на ответника с разрешение за строеж и
протокол за строителна линия не създава собственост и не променя факта, че на същия
не е учредено право на строеж от собствениците на парцела, с оглед разпоредбата на
чл. 56 от ЗТСУ /отм./, изискванията за форма, условие за действителност на
учредяването на правото на строеж. Поради което и по силата на чл. 92 от ЗС, при
липса на надлежно учредено право на строеж, то построеното е станало собственост на
собственика на земята, в случая П.Ф. и неговата съпруга. Поради което твърди, че
ищцата по силата на наследствено правоприемство е придобила правото на
собственост върху посочените два имота с квота 1/6 идеална част.
В съдебно заседание, ищецът поддържа исковата молба, като уточнява, че
построената в имота сграда е на родителите на ищцата и ответника А. К., а именно ЦВ.
и П.Ф.а, които са го построили и са го придобили по давност. Поддържа предявените
искови претенции, като иска допускане на имотите до делба при посочените от нея
квоти.
Ответниците, редовно призовани, поддържат депозирания отговор, молят съдът
да постанови решение във връзка с изразеното в същия становище.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С протоколно Определение от 25.03.2024г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните в настоящето производство, че процесната двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м., състояща се от два етажа и
таван е съсобственост между страните, при посочените квоти.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183 от 08.09.1970г., том III,
2
н. д. № 1508/1970 г. се установява, че С.К.Ф. и П.К.Ф. са придобили собствеността
върху незастроено урегулирано място от 970 кв.м., при граници: улица, продавачите,
парцел № XIV 131 с парцел IX – 128 и 129, представляващо парцел XIII – 130 в кв.4 по
плана на с. Д., окр. Пернишки, с уредени регулационни сметки.
По делото липсва спор, че към датата на придобИ.е на имота П.К.Ф. е бил в брак
с лицето ЦВ. Д.Ф., както и страните не спорят, че П.К.Ф. и П.К.Ф. са имена на едно и
също лице.
Липсва спор, като е представено и удостоверение, от което е видно, че УПИ XV
– 638,639 в кв.27 от 1109 кв.м., по сега действащия план на с. Д., общ. Перник, одобрен
със Заповед № 437/05.03.1999г. е идентичен с час от имота подробно описан в нот.акт
№ ****, том III, д.№ 1508/1970г. и нот.акт № 123, т. IV, рег.№ 8602, д.№ 687/2021г.
От удостоверение за наследници на П.К.Ф. с ЕГН ********** се установява, че
е починал на 06.02.2009 г. като е оставил за свои наследници съпруга – ЦВ. Д.Ф., А. П.
К. – син и З. П. Б. – дъщеря.
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № 123/28.09.2021г., том ІV, рег. № 8602, дело № 687 от 2021 г.
ЦВ. Д.Ф. е прехвърлила на В. Г. К. 4/6 ид. части от следния недвижим имот, а именно:
½ ид.част от УПИ, представляващ дворно урегулирано мястно с площ от 1 109 кв.м.,
находящо се в землището на с. Д., община Перник, област Перник, ул. **** и означено
по скица като УПИ XV-638,639 в кв.27 по плана за регулация и застрояване на с. Д.,
община Перник, утвърден със Заповед № 437 от 05.03.1998г., заедно с разположената в
северната част на имота Масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м.,
състояща се от два етажа и таван и с подобренията и приращенията в имота, при
граници на УПИ: от югозапад – улица „****“, от северозапад – УПИ XVI-640 и УПИ
II-642, от североизток – УПИ XI-636, 1451, 1450, 1452 и от югоизток – УПИ XIV –
1448, срещу полаганите от приемателя В. К. за ЦВ. Ф. грижи по издръжката и
гледането й до момента на прехвърлянето, както и срещу задължението на приемателя
да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, като й осигури нормален и
спокоен живот докато е жива.
От удостоверение за данъчна оценка от 21.07.2023 г. се установява, че З. П. Б. е
декларирала като собствени 1/6 идеална част от процесните имоти.
Представени са от ответниците още обяснителна записка от м.01.1994г.,
Разрешение за строеж № 2/12.04.1994г. в полза на А. П. К., съобразно одобрените
/съгласувани/ проекти на 18.01.1994г. за гараж в парцел XX-130, кв.4 по плана на с. Д.,
ул. ****, Протокол № 2 /12.04.1994г. за определяне на строителна линия за строеж на
гараж.
Представена е и Декларация № 100/31.07.1996г. от П.К.Ф. и С.К.Ф., като
3
собственици на парцел VIII – 130 в кв.4 по плана на с. Д., общ. Перник по нот. акт №
183 от 08.09.1970г., том III, н. д. № 1508/1970 г., с която дават съгласието си А. П. К.
от с. Д. да има право да се снабди с петно за строеж на гараж със селскостопанска
постройка и надстройка в парцела им по одобрен план.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. С.В.П. и ЕМ.О. Ф.
/първи братовчеди на съделителят А. К./, от показанията на които се установява, че на
мястото на второстепенните сгради е имало стопанска сграда, която е използвана от
родителите на съделителите З. и А., за отглеждане на животни. След смъртта на П.Ф.,
тази стопанска сграда е преустроена в гараж и надстроена. Свидетелаката Пърличева
заявява, че всичко е извършено със средства на А. К., докато свидетелката Ф. заявява,
че тези сгради са построени със средства на А., от баща му докато е бил жив и майка
му, която е жива. Знае, че постоянно са теглили кредити. Заявява също, че А. и
съпругата му никога не са възпрепятствали достъпа до тази сграда на Петър и ЦВ.
Филипови.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по допускане на
делбата /първа фаза на делбения процес/.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 34 от Закона за собствеността /ЗС/
вр. с чл. 69 от Закона за наследството ЗН/, доколкото съсобствеността е възникнала от
наследяване.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна
уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако
това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съгласно ал. 3 от
същата разпоредба искът за делба не се погасява по давност.
От своя страна съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска
делбата /решението, с което приключва първата фаза на производството по делба/,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши
делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
В настоящия случай производството е изцяло допустимо – видно от
приложеното удостоверение за наследници на П.К.Ф., починал на 06.02.2009 г., който е
оставил за свои законни наследници съпруга – ЦВ. Д.Ф., А. П. К. – син и З. П. Б. –
дъщеря. От своя страна ЦВ. Д.Ф. е извършила разпоредителна сделка с притежаваните
от нея идеални части и в тази връзка всички съсобственици на имота участват в
делбата като са страни по делото.
Предявеният иск следва да се приеме и за изцяло основателен – спрямо
процесните имоти и страни като съображенията за това са следните:
4
Няма спор между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че лицето П.К.Ф., заедно със С.К.Ф., е придобил собствеността върху имот
върху незастроено урегулирано място от 970 кв.м., при граници: улица, продавачите,
парцел № XIV 131 с парцел IX – 128 и 129, представляващо парцел XIII – 130 в кв.4 по
плана на с. Д., окр. Пернишки, с уредени регулационни сметки, чрез покупко-продажба
в режим на СИО с преживялата му съпруга ЦВ. Д.Ф..
Доколкото П.К.Ф. е починал, то неговите наследници са преживялата му съпруга
и децата му, които след смъртта му наследяват имотите при равни дялове – съобразно
чл. 5, ал. 1 и чл.9, ал.1 ЗН, като с оглед наличието на съсобственост в режим на СИО
преживялата съпруга притежава 4/6 ид.части от процесните имоти, а децата му
наследяват по 1/6 ид.част.
Няма спор между страните в настоящето производство, че двуетажната масивна
жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м., състояща се от два етажа и таван е
построена по време на брака на ЦВ. Д.Ф. и съпруга й П.К.Ф., сключен 28.09.1961
година, които са го построили и са го придобили по давност, като е обявено за
безспорно, че ищцата притежава 1/6 идеална част от цялата двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м.
По отношение релевираните от ответниците възражения, че масивна сграда на
допълващо застрояване - лятна кухня, със застроена площ от 32 кв.м. и гараж със
застроена площ от 28 кв.м., които сгради са построени парцел XIII-130, кв.4, по плана
на село Д., с площ от 970 кв.м не попадат в наследствената маса и са изключителна
собственост на ответниците, съдът намира за недоказано.
С представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства
ответниците не доказаха по безспорен и категоричен начин да са изключителни
собственици на процесните лятна кухня и гараж. Установи се, че същите са
съществували в имота и ползвани от бащата на съделителите З. Б. и А. К., като
стопански постройки за отглеждане на животни, а едва след смъртта на наследодателя
са преустроени в лятна кухня и гараж. Същите са построени в собствен на родителите
на страните парцел, като не се доказа ответниците да са имали учредено право на
строеж. От представените по делото доказателства не се установява ответникът А. К.
да е придобил същите на годно правно основание, като не е направено и възражение за
придобИ.ето им по давност. Действително снабдяването на ответника с разрешение за
строеж и протокол за строителна линия не създава собственост и не променя факта, че
на същия не е учредено право на строеж от собственика на парцела, съгласно
изискванията на ЗТСУ за формата, а именно нотариално заверена декларация по чл.
56, ал.2, т.2 ЗТСУ /отм./. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗТСУ /отм./ съгласието за извършване
на строеж в чужд имот в полза на посочените в тази разпоредба лица следва да бъде
изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на
5
общинската администрация, вписано в нотариалните книги, като по силата на така
даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя.
Заявлението по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ /отм./ поражда действие от момента, в който
достигне до административния орган, до когото е адресирано, като вписването на това
заявление предхожда момента на неговото представяне пред компетентния орган.
Поради това следва да се приеме, че само ако адресираното до съответния
административен орган заявление е вписано, то би могло да породи предвиденото в
закона правно действие по надлежно учредяване на право на строеж. Даването на
гласност на заявлението спрямо трети лица е установено като предхождащо
депозирането му пред общинския народен съвет изискване и следователно
представлява елемент от фактическия състав на това учредяване, т. е. макар вписването
само по себе си да има като последица само даване на гласност на действието по
учредяване на ограниченото вещно право, в тази хипотеза по отношение на правните
последици в отношенията между съсобствениците на имота същото има конститутивно
действие /в този смисъл Решение № 27 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 2072/2008 г. на
ВКС-IV г. о., Решение № **** от 18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г., г. к., ІІ г. о. на
ВКС/.
Няма данни заявлението да е вписано в нотариалните книги, следователно не е
породило конститутивно действие и въз основа на него ответникът К. не е станал
титуляр на вещно право върху процесната масивна сграда за допълващо застрояване –
лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м. и гараж със застроена площ от 28 кв.м.
Допуснатият порок във формата на заявлението, водещо до липса на елемент от
фактическия състав при учредяването на правото на строеж е особено тежък, който е
установим от съда и без нарочно позоваване на него. При разрешаване на спор за
собственост, когато страните се позовават на вещни права, придобити по деривативен
способ, съдът е длъжен да прецени валидността на сделката и да се произнесе, когато
установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката /в този
смисъл ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед установената липса на надлежно учредено право на строеж, то
процесната масивна сграда за допълващо застрояване – лятна кухня със застроена
площ от 32 кв.м. и гараж със застроена площ от 28 кв.м. е собственост на собственика
на земята, а именно П.Ф. и неговата съпруга, която пък от своя страна е прехвърлила
собствените й 4/6 идеални части на В. Г. К. срещу задължение за издръжка и гледане на
28.09.2021г. и по отношение подобренията и приращенията в имота, както е описано в
нотариалния акт.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото следва да бъде допусната
делба на процесните имоти, описани в исковата молба при следните делбените квоти -
за З. П. Б. 1/6 идеална част, за А. П. К. 1/6 идеална част по наследство, за В. Г. К. и А.
6
П. К. - 4/6 идеални части, придобити в режим на СИО.
По исканията за разноски на страните:
По арг. от чл. 355 от ГПК по разноските в производството съдът се произнася
във фазата по извършване на делбата, поради което на този етап не следва да се
произнася по така направеното искане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА делба между З. П. Б. С ЕГН **********, с адрес: село М., ул. „К.“ №
14, А. П. К. с ЕГН ********** и В. Г. К. с ЕГН **********, двамата с адрес: с. Д., ул.
****, на съсобствените им по наследство и прехвърлителна сделка недвижими имоти,
представляващи:
1/ Масивна жилищна сграда, построена в северната част на парцела, която сграда
е със застроена площ от 75 кв.м., състояща се от два етажа и таван;
2/ Масивна сграда на допълващо застрояване - лятна кухня, със застроена площ
от 32 кв.м.
и
3 / Гараж със застроена площ от 28 кв.м., които сгради са построени парцел
XIII-130, кв.4 , по плана на село Д., с площ от 970 кв.м, при съседи: улица, парцел XIV-
131 и парцел IX-128 и 129, идентичен по сега действащия регулационен план с УПИ
XV638,639, кв. 27, по плана на с.Д., с площ от 1109 кв.м., при съседи: улица „****”,
УПИ XVI-640, УПИ II-642, УПИ XI-636, 1451, 1450, 1452 и УПИ XIV-1448, при
следните квоти:
за З. П. Б. - 1/6 идеална част по наследство,
- за А. П. К. - 1/6 идеална част по наследство,
- за В. Г. К. и А. П. К. - 4/6 идеални части, придобити в режим на СИО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на решението за продължаване на
съдопроизводствените действия във фаза по извършване на делбата /втора фаза на
делбения процес/.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7
8