РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330105691 по описа за 2021 година
Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем №
******** от *********, по силата на който ответното дружество е предоставило на
ищеца паричен заем в размер на 300 лв. Сочи се, че сумата е усвоена от потребителя.
Поддържа се, че в клаузата на чл. 8 от договора била уговорена и неустойка, ако
ищецът не осигури в тридневен срок от сключването му, обезпечение под формата на
поръчител, който следва да да отговаря на многобройни, кумулативно предвидени
критерии в чл. 9, ал. 2 от общите условия на ответното дружество или банкова
гаранция. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка не е включена в ГПР,
въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето
същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора.
Поддържа се, че неустойката е противоречаща на добрите нрави, доколкото предвижда
задължение потребителят да заплати необосновано високо обезщетение при
неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, тъй като неустойката е
равна на почти половината от стойността на предоставения кредит. Моли се така
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Сити Кеш” ООД, със
становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и
недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати
длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа се, че
законът не поставя изискване при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се
компенсират чрез нея. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил
кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва
да се предостави обезпечение от страна на длъжника. Тоест, ако длъжникът бе
действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не би
възникнало и вземането за неустойка. Сочи се и че размерът на вземането за неустойка
не е прекомерен, тъй като поетият от кредитора финансов риск е значителен. Моли се,
1
така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между
„Сити Кеш” ООД като заемодател и М. С. И. като заемател е възникнало
правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № ******** от
*********, по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 300
лв. / л. 63- 64/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 08%,
годишният процент на разходите е 50.00 %, а задължението следва да се погаси на
осемнадесет седмични вноски. Съобразно чл. 8 от Договора, в тридневен срок
сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: 1) банкова гаранция или 2) едно или две лица- поръчители, които да
отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания в чл. 9, ал. 2 от Общите
условия на кредитора: имат осигурителен доход общо в размер на най- малко 7 пъти
размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за
заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори
за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, в
тежест на длъжника е да заплати на кредитора неустойка съобразно чл. 8 от договора,
която възлиза на сумата от 125 лева. Самата неустойка изначално фигурира в
погасителния план / л. 64 от делото /, към всяка анюитетна вноска се прибавя и част от
горепосоченото вземане за неустойка.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
"Сити Кеш" ООД като заемодател и М. С. И. като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 300 лв.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
В процесния случай, твърденията за частична недействителност на Договора за
кредит следва да бъдат разгледани в светлината на разписаното в чл. 8 от договора
задължение за заплащане на сума в размер от 125 лева при непредоставяне от страна на
длъжника на обезпечение по кредита. Разпоредбите на чл. 8, вр. чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от
договора, възлагат в тежест за заемателя да осигури в тридневен срок от сключването
на договора едно измежду следните обезпечения: физически лица- поръчители ( които
следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания ) или
банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение, съобразно чл. 8 от договора,
длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер от 125 лв. Прочитът на
2
съдържанието на клаузата на чл. 8 от договора и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя
представляват скрито възнаграждение за кредитора ( което последният е прикрил,
обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които клаузата на чл. 8 от договора
възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (
300 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция или
поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания
към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ).
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане,
което обозначава като „неустойка“. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от
факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора, изначално разсрочва
вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на всяка
анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за „неустойка“. В тази връзка,
явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за
осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че
вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора ( съответно, сигурен разход за потребителя ). В тази връзка и самата
„неустойка“ излиза извън присъщите си функции ( обезщетителна, обезпечителна и
санкционна ). Размерът на неустойката е равен на почти половината от чистата
стойност на предоставения финансов ресурс, като съдът не възприема твърдението на
ответника, че по този начин се компенсира поетият от него кредитен риск. В случай, че
кредиторът счита, че длъжникът не разполага с добро кредитно досие, то би могъл да
му откаже кредитно финансиране, но не и да използва този аргумент, с цел да си
осигури драстично увеличение на крайната сума, която би му се дължала от длъжника.
Съдът счита за нужно да посочи и че този похват представлява нелоялна и по –
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1
от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на
цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата
на чл. 8 от договора за кредит, освен че се явява нищожна като противоречаща на
добрите нрави, е и неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива
93/13/ЕО.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен и да бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ******** от ********, предвиждаща
заплащане на неустойка в размер от 125 лева при непредоставяне на обезпечение по
кредита от страна на длъжника, като противоречаща на добрите нрави.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са
предоставени правни услуги от адв. Н., като съобразно Договор за правна защита и
съдействие / л. 16/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
Закон за адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. сума в размер от 300 лв.
Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
3
в лично качество сума в размер от 50 лв.- държавна такса за образуване на исковото
производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД
нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ******* от ******,
сключен между ищцата М. С. И., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, предвиждаща заплащане на неустойка в размер от 125 лева при
непредоставяне на обезпечение по кредита от страна на длъжника, като противоречаща
на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. С.Н., АК-
********, адрес на упражняване на дейността- гр. *******, ул. „**********“ №
*******, сума в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено на ищцата М. С. И. безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на М. С. И., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 50 лева, представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4