Р Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 30.04.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и седми март година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9691 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на производството са два субективно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, приложим съгласно § 22 от КЗ. Предявен е и обратен иск с правно
основание чл. 274, ал. 1, т.1, пр.1 от КЗ (отм.).
Производството
по делото е образувано по предявени от К.К.Г., ЕГН ********** и А.М.Н., ЕГН **********
двамата с адрес: ***, чрез адв. Н.Б. против З. ”Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на всеки един от тях на сумата от по 100 000в., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на настъпила смърт на тяхната
майка – С.И.Г., в резултат на ПТП настъпило на 08.07.2011г., ведно със
законната лихва считано от 16.07.2011 г.
до окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените разноски по
делото.
Твърди се в исковата молба, че на 08.07.2011г. К.И.Г.,***,
при управление на л.а. „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № *******, като се движел
с посока на движението от бул. „Г.М. Димитров“ към бул. „Ал. М.“***, нарушил
правилото на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, според който:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“, като загубил контрол върху управляваното моторно превозно
средство, вследствие на което същото занесло и напуснало пътното платно и по
непредпазливост причинил смъртта на пътничката в автомобила – С.И.Г., ЕГН **********
на 48 години, настъпила на 16.07.2011г., която е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични увреждания: мастна
емболия, развила се на базата, на счупената хирургична шийка, на дясната
раменна кост, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта му – 2,2 на хиляда. По
случая било образувано ДП №11380/2011г. по описа на СДВР.
Твърди се, че ищците К.К.Г. и А.М.Н. са деца и законни
наследници на пострадалата С.И.Г.. Сочи се, че
пряка и непросредствена последица от настъпилото ПТП причинило смъртта
на С.Г.- майката на ищците са преживените от тях болки и страдания от загубата
на близкия човек. Сочи се, че ищците тежко понесли внезапната загуба на майка
им. Били силно разстроени и преживели
трудно внезапната и смърт.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, в срока по чл.367 ГПК
е депозирал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
застрахователното правоотношение. Оспорва да е извършен деликт. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата
наследодателка на ищците, като твърди, че последната е била без предпазен колан
и се е качила в автомобил, управляван от пиян водач с високо съдържание на
алкохол в кръвта. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на главните искове и претенциите за присъждане на лихва за забава.Претендира
разноски.
К.И.Г. е привлечен по реда на чл.219, ал.1 ГПК, като третото
лице - помагач на страната на ответника.
В срока за отговор е
предявен от З. „Б.И.” АД против К.И.Г., при условията на евентуалност, обратен
иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т.1, пр.1 от КЗ (отм.) и чл.86,ал.1 ЗЗД,
за заплащане в случай на уважаване на исковете срещу З. „Б.И.“ АД на сумата от
50 000 лв. частично от глобалната сума от 200 000 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на плащане по
първоначалните искове за лихва до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба на обратния иск, че
причина за настъпилото ПТП и произлезлите от него вреди са действията на
водача на л.а „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № *******,
който, нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, загубил контрол на
управлявания автомобил, след употреба на алкохол, със съдържание в кръвта му
2,2 промила. Обратния иск е приет за
съвместно разглеждане с Определение от з.с.з. на 30.12.2015г.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от
ответника по обратните искове - К.И.Г. ,конституиран, като трето лице помагач,
на страната на З. “Б.И.“ АД.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията
на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетото Удостоверение за наследници изх.№НАС-966/08.07.2015г. изд. от Община
Столична се установява, че ищците К.К.Г.,
ЕГН ********** и А.М.Н., ЕГН **********, са наследници на С.И.Г., ЕГН **********,
починала на 16.07.2011 г., като и двамата са съответно нейни син и дъщеря./л.7 от делото/ Като деца на
починалата, ищците попадат в кръга посочен
в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящи и възходящи роднини, които
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от ответника.
По делото е приет Констативен протокол № К 601 на СДВР- отдел ”ПП” относно посетено ПТП
настъпило на 08.07.2011 г., около 21:10 часа в гр.София, на бул.”Цариградско
шосе” на 40 метра след ул. „Йерусалим“ с лек автомобил,
„Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******* с водач К.И.Г.,***, загубил контрол,
напуснал платното и самокатастрофирал в
метален стълб, при което пострадала пътничката С.И.Г. с контузия на главата и
самия водач./л.30- л.31 от делото/
С
влязла в сила Присъда № 66 от 25.02.2015 г. постановена от СГС, НО, 29 състав,
по НОХД №5502/2014год. по описа на СГС,
подсъдимият К.И.Г. е признат за виновен
в това, че на 08.07.2011 г., около 21:10 часа в гр. София, по бул. „Цариградско
шосе“, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“,
с рег. № *******, като се движел с посока на движението от бул. „Г.М. Димитров“
към бул. „Ал. М.“***, нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата, според който: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, като загубил контрол върху
управляваното моторно превозно средство, вследствие на което същото занесло и
напуснало пътното платно и по непредпазливост причинил смъртта на пътничката в
автомобила – С.И.Г., ЕГН ********** на 48 години, настъпила на 16.07.2011г.,
която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с получените при ПТП
травматични увреждания: мастна емболия, развила се на базата, на счупената
хирургична шийка, на дясната раменна кост, като деянието е извършено в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта му – 2,2 на хиляда, установено
по надлежния ред – със съдебно-медицинска експертиза изготвена на базата на
Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 1510/11.07.2011 г. съгласно Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието
/обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006 г./,
поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр.1, б.”б”, вр.чл.343, ал.1, б.”в”,
във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. На основание
чл.66,ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание на К.И.Г.
за срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила. На основание
чл.343г, вр. чл.343,ал.1 от НК е наложено на Г. наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от пет години. Присъдата е постановена след проведено съкратено
съдебно следствие, като подсъдимия е признал изцяло фактите по обвинителния
акт. /вж. приложеното НОХД №5502/2014год. на СГС/
Съдът приема горните факти за
доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлата в сила присъда по НОХД №5502/2014год.
по описа на СГС, НО, 29 с-в, същата на основание чл. 300 ГПК установява по
задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на С.И.Г.,
майка на ищците.
Съгласно заключението на вещите лица – инж. К.Г. и д-р
Т. Д. по приетата неоспорена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза /КСМАТЕ/, процесното ПТП е настъпило на 08.07. 2011 г., около 21.10 ч.
в София на бул. „Цариградското шосе“, на около 40 м след кръстовището с ул.
„Йерусалим” в посока бул. „Ал. Малинов”, при което л.а. „Опел Вектра” с per. № *******,
управляван от К.И.Г., самокатастрофира извън пътното платно в метален стълб от
уличното осветление. При произшествието е пострадала пътничка на предна дясна
седалка в автомобила - С.И.Г. на 48 години. В.л. д-р Д. се позовава на медицинската документация в делото: Копие на
ИЗ № 17952 на Военна болница от 08.07.2011г., според която след ПТП
пострадалата С. Г. е приета с диагноза - КОНТУЗИЯ НА ГЛАВАТА. СЪТРЕСЕНИЕ на
МОЗЪКА. ОХЛУЗВАНЕ на ЛЕВИЯ КЛЕПАЧ. Придружаващо
заболяване - органично афективно разстройство. На 15.07.2011г. на визитация е
установена деформация на дясната раменна кост. Цитирани са данни от ИЗ № 22633
на болница „Пирогов“ от 15.07.2011 г., според които С.Г.е докарана от
Психиатричната болница и е приета с диагноза - СЧУПВАНЕ на ХИРУРГИЧНАТА ШИЙКА
на ДЯСНАТА PAМЕННА КОСТ. При постъпването е била в тежко общо състояние, неориентирана, с оток
на дясното рамо с кръвонасядане, ограничен пасивни и активни движения.
Придружаващо заболяване - Психично разстройство. В 06.15 часа на 16.07.2011 г. С.Г.починала.
Относно констатираните увреждания е цитиран Аутопсионен протокол № 60 от
18.07.2011 г. : Охлузване на челото в дясно - 4,8/1,9 см; Кръвонасядане на
лявата скула на лицето; Кръвонасядания / 3 бр / върху и над лявата млечна
жлеза; Счупване на дясната раменна кост
в горния край; Кръвонасядане на рамото, мишницата и горната трета на
предмишницата в дясно; Кръвонасядания / 4 бр / на дясното бедро и на дясното
коляно; Точковидни кръвоизливи в мозъка; Мастна белодробна емболия; Няма данни
за травматични увреди преди процесното ПТП. От заключението на КСМАТЕ в
медицинската му част се установява, че
основаната причина за настъпилата смърт на
С.Г.е състоянието на мастна емболия, получено след счупването на
хирургична шийка, на дясната раменна кост.
Вещите лица посочват, че лек автомобил „Опел Вектра“ с
per. № ******* и рама № WOL000089P5316925 е произведен през 1993 г. По данни на
официалния вносител на автомобилите „Опел“, процесният лек автомобил е
оборудван фабрично за всички места с предпазни обезопасителни колани
триточкови, бедрено-раменен, инерционен тип. За средното задно място, коланът е
двуточков бедрен инерционен тип. Този тип колани са ефективни при челни удари. Посочват
още, че с оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреди
наС.Г., мястото на което е пътувала, механизма на ПТП, скоростта на лекия
автомобил преди удара и деформациите му, може да се приеме, че тя е била без
правилно поставен предпазен колан. Ударът е челен централен, изместен на около
15-20 см вдясно със силно проникване на металния стълб във двигателното
отделение, при което арматурното табло не е деформирано. Носенето на правилно
поставен предпазен колан от пострадалата при конкретното ПТП, не би позволило
тя да получи травмата - Счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост,
която е основна причина за мастната емболия - състояние, което е причинило
смъртта й.
От
заключението на приетата по делото съдебно – токсикологична експертиза с в.л.
д-р И.Г. – лекар-клиничен токсиколог, се установява, че на 08.07.2011 г. около 21:10 часа е настъпило ПТП с водач К.Г., поради тази причина след
откарването му в болница му е взета кръв за анализ на количеството алкохол в
кръвта. Според изискванията на Наредба № 30/2001 г. кръвта е откарана в
оторизирана лаборатория за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в МБАЛ „Св. Анна“ София. На 11.07.2011 г. кръвта е изследвана
от химик М.М.и с протокол № 1510/11.07.2011 г. е установена концетрация 2,2 %
на етилов алкохол чрез газхроматографски метод. Вещото лице сочи, че посочената
концетрация отговаря на средна степен алкохолно опиване. Посочва още, че при
така посочената средна степен на алкохолноопиване външните прояви се характеризират
с нарушение на движенията, походката и координацията, нарушение на настроението
/раздразнителност, придричиви, емоционално лабилни/, нарушения в речта
/забавена, накъсана поради нарушения мисловен процес/. Вещото лице посочва, че
всички тези прояви се изявяват в различна степен в зависимост от индивидуалната
реактивност на индивида.
В показанията си свидетелят К.Д./35г./, живеещ на семейни начала с ищцата посочва, че за
случилото се ПТП разбрал от самата А.Н.,
която придружил до болницата. Сочи, че след
катастрофата с родителите и А. била в трагично състояние. Св. Д. сочи, че я придружавал я на всички
посещения в болницата, като К.Г. също е идвал там. И А. и К.
били потресени.
Показанията
на си свидетелят К. Д., съдът преценява
по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, доколкото почиват на преки лични
впечатления на свидетелят.
От приета неоспорена справка от
базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, от която се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка ”Гражданска отговорност” на л.а.”Опел”, модел ”Вектра”, рег. № *******
към датата на настъпване на процесното ПТП на 08.07.2011 г. при ответното застрахователно
дружество. /л.103 – л.104 от делото/
Така установеното от фактическа страна, сочи
на следните правни изводи:
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените субективно съединени искове са допустими.
По
същество:
Искът с правно основание чл.
226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди.
При така
предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Безспорно
се установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на
08.07.2011г. Безспорно е установено, че
смъртта на С.И.Г. е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП
на 08.07.2011г., като безспорно се установява виновното противоправно поведение
на водача на увреждащото МПС – К.И.Г., който по непредпазливост в нарушение на
правилата за движение по пътищата е причинил процесното ПТП, което се
установява, както от влязлата в сила присъда на СГС, НО, 29-ти състав, по НОХД
№5502/2014год.,така и от приетото в настоящото производство заключение на вещите
лица по КСМАТЕ.
Нарушени
са от К.И.Г. правилата за движение по пътищата- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според
който: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като загубил контрол върху управляваното моторно
превозно средство, вследствие на което същото занесло и напуснало пътното
платно и по непредпазливост причинил смъртта на пътничката в автомобила – С.И.Г..
Следователно следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответното дружество за настъпилите вреди.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние
от водача К.И.Г..
По отношение
на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество:
поради изричното изявление на ответното застрахователно дружество съдът приема
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че З. „Б.И.” АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за
доказани по основание.
По размера:
Съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия,
степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и
претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети
и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС,
която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират
съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на
целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта
неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр.
с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания на свидетелят К. Д., от които се установява, че ищците
К. и А. - деца на починала С.Г./на 48
годишна възраст/ - са имали топли и
близки отношения и са били потресени от внезапната и смърт. Следва да бъде отчетено, че
стресовата реакция на сина и дъщерята от внезапната преждевременна смърт
на майка им, преминала в реакцията на скръб, което е свидетелство за изключително
високия интензитет на болките и страданията.
Поради изложеното, съдът счита за
справедливото обезщетение за всеки един от низходящите на С.И.Г. в предявения размер от по
100 000лв.
Неоснователно е възражението на ответника,
че вземанията на ищците за главница са погасени по давност. Съобразно нормата
на чл. 197 от КЗ (отм.), правата по
застрахователния договор при застраховки "Гражданска отговорност" се
погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В случая
събитието е настъпило на 16.07.2011г., т.е. петгодишният давностен срок изтича на
16.07.2016 г. Настоящите искове са предявени с искова молба депозирана в регистратура на СГС на 24.07.2015 г., т.е.
преди изтичане на срока, поради което не са погасени по давност.
Частично основателно е възражението на
ответника за погасяване на вземанията за лихва, поради изтекла погасителна
давност. Вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с
кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от
деня на настъпилото ПТП, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от
непозволено увреждане (решение № 128/25.06.2013 г. по т. д. № 396/2012 г. на
ВКС, ІІ ТО). В случая искът е предявен на 24.07.2015 г. след повече от три
години от началната дата на възникване на вземането за лихви, на която датата е
починала С.И.Г. – 16.07.2011 г. Ето защо, акцесорните вземания за лихва следва
да се считат погасени за периода от 16.07.2011 г. до 24.07.2012 г., т. е. за
периода, предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба. За
останалата част от периода – от 24.07.2012 г. до датата на исковата молба 24.07.2015
г. – възражението за давност е неоснователно.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно
в отговора на ИМ е наведен довода на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, доколкото се
установи, че С.Г.е била без поставен обезопасителен колан и се е качила в
автомобил управляван от пиян водач с високо съдържание на алкохол в кръвта и
трябва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. От представената и
приета по делото съдебно-токсикологична експертиза се установява, че виновният
водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ - К.Г. е установена концентрация 2,2 % на
етилов алкохол в кръвта. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона
за движение по пътищата в редакцията й към датата на процесното ПТП водачът на
пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В случая се
касае за особена хипотеза на
съпричиняване на вредата, според задължителните за съдилищата разяснения в т. 7
от Тълкувателно решение № 1/14 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, е налице и
когато пострадалият е пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен, или е
могъл да му бъде известен при проявена нормална дължима грижа да охрани
собствения си живот и здраве, т. е. когато рисковото поведение на увредения,
съставляващо обективен принос, е проява на съзнателен и свободно формиран негов
избор.
В горепосочения см. е и създадената по
реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, обективирана в
решения на ВКС, ТК: № 206/12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г., на II т. о.; №
58 от 29.04.2011 г., по т. д. № 623/2010 г. на II т. о.; № 45 от 15.04.2009 г.,
по т. д. № 525/2008 г. на II т. о.; № 54/22.05 2012 г. по т. д. № 316/2011 г.
на II т. о.; № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на II т. о.; №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на II т. о.; № 33 от 04.04.2012 г.
Според цитираната практика, този принос
всякога трябва да е конкретно изразен и доказан, при условията на пълно и
главно доказване в процеса, а не да е предполагаем.
По делото е установено, че ищецът се
качил в автомобил управляван от лице в алкохолно опиянение, поради което възражение за съпричиняване е доказано. На
следващо място от приетата заключение на КСМАТЕ се установи, че пострадалото лице – С.И.Г. е
била без правилно поставен предпазен колан. Вещите лица инж.Г. и д-р Д.
уточниха, че ударът е челен централен, изместен на около 15-20 см вдясно със
силно проникване на металния стълб във двигателното отделение, при което
арматурното табло не е деформирано. Вещите лица посочиха още, че носенето на
правилно поставен предпазен колан от пострадалата при конкретното ПТП, не би
позволило тя да получи травмата – счупване на хирургичната шийка на дясната
раменна кост, която е основна причина за мастната емболия – състояние, което е
причинило смъртта й. С оглед изложеното, настоящия съдебен състав определя 30 %
съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от пострадалото лице.
На
ищците след приспадане от размерите на определените обезщетения от по 100 000лв.,
на суми съответни на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
починалото лице, дължимото обезщетение е в размери на сумите от по 70 000лв.,
като претенциите следва да се отхвърлят за разликите над сумите от по 70 000лв., до общите предявени
размери от по 100 000лв., като неоснователни и недоказани, поради това,че
са завишени по размери.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки един от ищците на сумата
от по 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна
лихва считано от 24.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумите.
По
предявения от З. ”Б.И.”АД против К.И.Г. обратен иск с пр. основание чл. 274,
ал. 1, т.1, пр.1 от КЗ (отм.):
С оглед уважаване на първоначално предявения иск
против застрахователя, съдът дължи произнасяне и по предявения евентуален
обратен иск от З. "Б.И." АД против третото лице - помагач К.И.Г..
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ/отм./,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е
бил застраховател по гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на
покритие на застраховката ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да
е предизвикал ПТП; 3. ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата норма; 4. от ПТП да са настъпили вреди за
трето лице; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за вредите,
претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице всички предпоставки визирани в
цитираната правна норма.
С влязлата в сила присъда № 66 от 25.02.2015 г. на
СГС, НО, 29-ти състав, по НОХД №5502/2014 г. ответникът е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1, б.”б”, вр.чл.343, ал.1,
б.”в”, във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, деянието е извършено в пияно
състояние, поради което съдът приема за доказан този факт по делото.
Тъй
като съдът прие за основателен искът по чл. 226, ал.11 т.1, пр.1 от КЗ/отм./ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 70 000 лв., за
всеки ищец, елементите от състава на чл.274, ал.1, т., пр.1 от КЗ/отм./ също са
установени по делото.
При така установените факти, предявеният иск с правно
основание чл. 274, ал.1, т.1 пр.1 от КЗ/отм./ е
основателен и доказан за сумата от 50 000 лв. частично от глобалната
сума от 200 000 лв.
По
разноските по предявените
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм.):
На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът З. "Б.И."
АД следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците - адвокат
Н.Б. сумите общо в размер на 5200 лв.,
съразмерно на уважените части от двата иска.
Ищците
трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1968 лв.,за направени разноски, съразмерно на отхвърлените части
от исковете.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество Б.И.АД следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на СГС сумата 5600
лв., държавна такса, съразмерно на уважените части от исковете.
По разноските по обратния иск:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът К.И.Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца З. "Б.И."
АД разноски в общ размер от 8225 лв., от които 2 000 лв. – платена държавна
такса за разглеждане на обратния иск, 600 лв. заплатени разноски за експертизи,
сумата от 5625 лв. – адвокатско възнаграждение, както и 5 лв. държавна такса за
обезпечителна заповед./Ответникът е представил договор за правна помощ и
преводно нареждане за 16875лв. платено адвокатско възнаграждение, без да е
уточнено възнаграждението за всеки от исковете, поради което, решаващия състав
приема, че то е уговорено за трите иска предмет на производство общо и по равно./
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І – 7
състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на К.К.Г., ЕГН **********,***
на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на загуба-смъртта на
неговата майка – С.И.Г. на 16.07.2011 г.,в резултат на ПТП настъпило на
08.07.2011 г., ведно със законната лихва считано от 24.07.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода 16.07.2011 г.-24.07.2015 г., включително,
като погасени по давност, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдения
до предявения размер от 100 000 лв., както и претенцията за законна лихва в периода от 16.07.2011г. до 23.07.2012г.
ОСЪЖДА З. „Б.И."
АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на А.М.Н., ЕГН **********,*** на основание
чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), сумата от 70 000
/седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на загуба-смъртта
на нейната майка – С.И.Г. на
16.07.2011 г., в резултат на ПТП настъпило на 08.07.2011г., ведно със законната
лихва считано от 24.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
периода 16.07.2011 г.-24.07.2015 г., включително, като погасени по давност,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдения до предявения
размер от 100 000 лв., както и претенцията за законна лихва в периода от 16.07.2011г. до 23.07.2012г.
ОСЪЖДА К.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Б.И." АД ЕИК ********,
сумата от 50 000 лв. частично от
глобалната сума от 200 000 лв.,по
предявения обратен иск с пр. основание
чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.); ведно със законната лихва, считано от
датата на изплащане на обезщетението от страна на З. "Б.И." АД към К.К.Г.
и А.М.Н., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 8 225 лв. - разноски, след като З. "Б.И. " АД
изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.);.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД ЕИК ********, да заплати на адвокат Н.Б. ***, адрес за призоваване:
гр.София, ул.” *********, Бизнес център
ИВЕЛ, ет.2, офис 8, на основание чл. 38,
ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 5200 лева.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН ********** и А.М.Н., ЕГН **********
двамата с адрес: *** да заплатят на З.
„Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата 1968 лв. съдебно - деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 5 600 лева върху уважените искове.
Решението е постановено при участие на К.И.Г., ЕГН **********,
като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: