Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Кюстендил, 14.06.2022 г.
Кюстендилският окръжен
съд, в открито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Б.
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Любка
Николова
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Б.
в. гр. д. № 266
по описа за 2020 г. на КнОСи, зада се
произнесе взе предвид:
Производството по делото е
образувано по постъпила въззивна жалба от адв. А.Б., действаща в качеството на
процесуален представител по пълномощие на Р.А.Я., ЕГН ********** и Л.А.Я., ЕГН **********,
и двете с адрес: ***, насочена срещу решение № 793/31.12.2019 г., постановено
от РС – Дупница по гр.д.№1669 по описа на съда за 2019 г.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС – Дупница е отхвърлил предявения от Р.А.Я., ЕГН: ********** и Л.А.Я., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС, за осъждане на Т.К.С., ЕГН: **********, Д.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********, трите с адрес: ***, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правата си върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 612, с площ от 490 кв. м, за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № 611, е отреден УПИ VIII-611, 612 и УПИ IX-611, 612 в кв. 48 по плана на с. Стоб, община Кочериново, област Кюстендил, одобрен със заповед № 4387/01.10.1963г., при граници и съседи на поземления имот: от две страни улици, УПИ VII-614, 615, УПИ Х-613 и поземлен имот с пл. № 611, като премахнат изградената в УПИ VІІ-614, 615, в квартал 48, по плана на с. Стоб-улична и дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 4387/01.10.1963г., с площ от 892.50 кв. м., при граници и съседи: УПИ Х-613, УПИ VIII-611, 6121, улица с осеви точки от 135-136, УПИ VI- 616, ЕДНОЕТАЖНА MACИBHA СГРАДА с плосък покрив-тераса, с изграден върху нея парапет от бетонови тухли с височина от около 0.90 м., разположена до имотната и регулационна граница със собствения на ищците имот, като неоснователен.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р.А.Я., ЕГН: ********** и Л.А.Я., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Т.К.С., ЕГН: **********, Д.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********, трите с адрес: ***, сумата от 714.00 лева /седемстотин и четиринадесет лева/, представляваща сторените от ответниците разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат и депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената СТЕ.
Осъдил е на основание чл. 77 от ГПК, Р.А.Я., ЕГН: ********** и Л.А.Я., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, да внесат по сметка на РС-Дупница сумата от 114.00 лева, представляваща доплащане на определеното от съда окончателно възнаграждение на вещото лице по назначената СТЕ, за което са останали задължени.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, породена от постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вследствие на което съдебния акт се приема и за необоснован. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Приема за неправилен извода на съда, че плътно до границата между имот пл.сн. № 614 /собственост на ответниците/ и имот пл.сн.№ 612 /собственост на ищците/, респективно на регулационната линия между УПИ Х и УПИ IX, има изградена едноетажна масивна сграда с площ от 63 кв.м., с плосък покрив – тераса, с изграден върху нея парапет с бетонни тухли с височина от около 0.93 м., разположена в дъното на имот с пл.сн. № 614, попадащ в УПИ Х – 613 в кв. 48 по плана на с. Стоб, Кочериново. Твърди, че съдът в случая се е позовал единствено на изготвената по делото СТЕ, която в следствие нарушение на процесуалните правила, ищците били лишени от възможността да оспорят и при която твърдят, че вещото лице не е изследвало процесната постройка, която е различна от заснетата в КП и която е описана като находяща се около регулационната граница на УПИ VII с УПИ Х, но не изцяло и само в последно посочения имот. Сочат, че противно на отразеното от вещото лице, на мястото на спорната сграда никога не е имало сграда /плевня/, а е съществувал навес, при което съдът е изложил мотиви относно сграда, за която не е бил сезиран. Твърдят, че представеното от ответниците по делото удостоверение за търпим строеж с №АГ-09-86/18.10.2018 г. касае не изследваната от вещото лице сграда. Изтъква, че съдът не е взел предвид, че след като за обследвания от вещото лице строеж няма строителни книжа за процедиране на строителството му по плана на с. Стоб от 1963 г., както и че удостоверението за търпимост не се отнася за него, то единствения правилен извод е, че строежът е незаконен и следва да се премахне. Счита, че няма как нов строеж, към който е бил приложим ЗТСУ, да се твърди, че е законно изграден към минал момент, без строителни книжа и то на регулационната линия с друг УПИ и без съгласието на собствениците му. За неправилен се приема и извода на съда, че е налице реновиране и промяна в предназначението на „бивша плевня“ в едноетажна
- 2 -
масивна сграда с плосък покрив. Неправилно също така съдът бил приел, че не е налице хипотезата на чл.109 ЗС, като се твърди, че всяко едно нарушение на изискванията, установени със закон при застрояването на един имот, води до възпрепятстване реализирането на предвиждания за застрояване на съседните имоти и с това създава препятствия и ограничения за ползването им. Изтъква, че интерес от исковата защита по чл.109 от ЗС е налице винаги, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. В тази връзка за неправилен се приема и извода на ДнРС, че по делото не било доказано от страна на ищците, че същите търпят ограничения, надхвърлящи обичайните и изграденото им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Позовава се на установената съдебна практика в ТР № 31/84 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/84 на ОСГК на ВКС, където е прието, че собственикът на вещта може да осъществява защита на правото на собственост срещу всяко действие на друго лице, с което се застрашава, накърнява или засяга правото му на собственост, или му се пречи да осъществява което и да било от правомощията на това право на собственост, с иск по чл.109 ЗС. Твърди, че неправилно съдът е приел, че в случая се касае за административни нарушения, които следвало да се отстранят по административен ред. С въззивната жалба се прави доказателствено искане за допускане и назначаване на нова съдебно – техническа експертиза, изпълнима от вещо лице архитект или строителен инженер – конструктор, което след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед и измерване на място, извърши справка в техническата служба на Община Кочериново, да даде заключение по въпросите, формулирани от страните по делото пред РС – Дупница.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Въззивният съд, след преценка на
твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на надлежно събрани в
първоинстанционното производство доказателства, първоинстанционният съд е
устаноил правилна фактическа обстановка, както следва:
Между
страните не се спори, а и от приетия като доказателство по делото нотариален
акт за удостоверяване право на собственост № 88, том III, peг. № 12066, дело №
425/18.12.2017 год. на Нотариус Д. Г., вписана в Нотариалната камара под № 518,
с район на действие - ДРС, който акт е вписан в Агенцията по вписванията-
служба по вписванията при ДРС с вх. № 4996 от 18.12.2017г., акт. № 152, том 18,
дело № 2558 се установява, че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. №
612, с площ от 490 кв. м, за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № 611, е
отреден УПИ VIII-611, 612 и УПИ IX-611, 612 в кв. 48 по плана на с. Стоб, общ.
Кочериново, обл. Кюстендил, одобрен със заповед № 4387/01.10.1963г., при
граници и съседи на поземления имот: от две страни улици, УПИ VII-614, 615, УПИ
Х-613 и поземлен имот с пл. № 611, ведно с находящите се в поземления имот
сгради, а именно: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с мазета и лятна кухня с
навес.
Няма
спор, а и от приетия като доказателство по делото нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 133, том ІІ, peг. № 3968, дело 302 от 2018г., по описа на
нотариус А.Р., с район на д-вие ДРС се установява, че ответниците са
собственици на 1/2 една втора идеална част от УПИ VІІ-614, 615, в квартал 48,
по плана на с. Стоб-улична и дворищна регулация, утвърдена със Заповед №
4387/01.10.1963г., с площ от 892.50 кв. м., при граници и съседи: УПИ Х-613,
УПИ VIII-611, 6121, улица с осеви точки от 135-136, УПИ VI- 616, ведно с
построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застоена площ от
85 кв. м. и едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 35 кв. м., както и
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63 кв. м.
По делото е прието като доказателство Удостоверение за
търпим строеж по § 16, ал. 1 от ЗУТ с № АГ-09-86/18.10.2018г., издадено от
Главния архитект на общ. Кочериново, с което се установява, че в имот пл. №
614, попадащ в УПИ VІІ-614, 615, кв. 48 по плана на с. Стоб, са изградени
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 85 кв.м., едноетажна
масивна сграда със застроена площ 35 кв.м. и едноетажна масивна сграда със
застроена площ 63 кв.м. Сградите са допълнени в действащия кадастрален и
регулационен план на с. Стоб и за тях не са налични строителни книжа.
Находящите се в имота сгради са търпими строежи, не подлежат на премахване,
забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
По делото е приложена скица № 32/08.03.2019г., в която
собствените на ищците и на ответниците съседни имоти са индивидуализирани.
В
първоинстанционното производство е прието заключение по назначена
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, от което както правилно
е приел и ДнРС се установява, че на имотната граница между имот пл. сн. № 614
/собственост на ответниците/ и пл. сн. № 612 /собственост на ищците/,
респективно на регулационната линия между УПИ Х и УПИ ІХ, има изградена
едноетажна масивна сграда с плосък покрив-тераса, с изграден върху нея парапет
от бетонни тухли с височина около 0.93 м., разположена в дъното на имот с пл.
сн. № 614, попадащ в УПИ Х-613 в кв. 48 по плана на с. Стоб, Кочериново. Същата
е изградена върху изцяло каменните основи на второстепенна постройка,
представляваща „заварена“ към 1963 г. „паянтова плевня, висока около 6 м.“, на
която през 1986 г. е намалена височината от 6.00 м. 3,63 м., а южната ограждаща
каменна стена с дебелина 45 см, дължина 1078 см и височина 220 см в същата
година е изцяло вградена в обема на видоизменената „едноетажна масивна сграда
със застроена площ 63 кв.м., ведно със заварената от плевнята „каменна основа“
с дебелина 60 см. Така видоизменената сграда е с намалена нова височина 3,63
кв.м. и е описана в документ Удостоверение за търпим строеж по § 16. ал.1, с №
АГ-09-86/18.10.2018г. (л. 33 от делото), като: „едноетажна масивна сграда със
застроена площ 63 кв.м“.
Вещото лице сочи, че пряко касаеща разпоредба по отношение на отстояние от имотната и регулационната линия на процесната едноетажна масивна сграда, изградена върху изцяло каменните основи на второстепенна постройка, която е „заварена'' към 1963 г., като „паянтова плевня, висока около 6 м.“, е разпоредбата от раздел IX. „Второстепенни и временни постройки“ на Наредбата строителни правила и норми за изграждане на населени места от 1959г., които са действали по времето (1963 г.) на кадастралното заснемане и отразяване в КРП на същата второстепенна постройка с наименование: „паянтова сграда - ПС”, която сочи, че второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена сграда или
- 3 -
със съгласие на
собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до
техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика
на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата
служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава
постройка така, че калканните зидове да се покрият напълно. Когато постройката
се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен
пожаропредпазен зид към съседния парцел. В този смисъл е спазено изискването на
разпоредбата на § 21 от Заключителни разпоредби на ЗУТ, когато във връзка с
устройството на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид
законните строежи. В съответствие с изискванията на § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ,
за процесната сграда са относими разпоредбите на инструкцията за прилагането на
кадастралните и регулационни планове от 1963г. и едноименна такава от 1973г., и
по реновиране на заварени строежи, която предвид разпоредбите на чл. 203 ЗТСУ
(отм.) и §20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ, е запазила своето действие и до днес. В тази
инструкция има разпоредби с указания как да се отбелязват масивните,
полумасивни и паянтови и пр. сгради и постройки. До колкото ЗКИР възприема
заварените от него регулационни и кадастрални планове като специализирани
носители на информация, то данните за съответните видове сгради са намерили
данни в планоснимачните номера на имотите и обозначенията на сградите залегнали
в информационните масиви по този закон. Съгласно чл.115, ал. 1 от ЗУТ, при
създаването на ПГП КРП през 1963г., планът е съобразен според заснемането с
определените на място заварени законни видове сгради, постройки мрежи и
съоръжения. АГКК прилага посочената инструкция. Подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на ЗТСУ, се прилагат до издаването на съответните
нови подзаконови нормативни актове, доколко те не противоречат на този закон.
Едноетажната
масивна сграда с плосък покрив тераса, с изграден върху нея парапет от бетонни
тухли с височина от около 0,93 м., представлява масивна сграда и е с размери,
както следва: заварена каменна основа на „бивша плевня" с площ 63 кв.м., с
форма на правоъгълник, с дължина 1078 м., широчина 615 см. и дебелина 60 см.;
южна ограждаща каменна стена на „заварената бивша плевня “ с дебелина на
съществуващ каменен зид 45 см., дължина на съществуващ каменен зид 1078 см.,
височина на съществуващ каменен зид 220 см., иззидана върху заварена каменна
основа на „бивша плевня" с площ 63 кв.м. Същата заварена каменна стена е
неразделно свързана чрез „каменна превръзка" със заварената каменна
зидария на калканната ограда по регулационната линия между УПИ X и УПИ IX.
Времето на изграждане на заварената каменна зидария на калканната ограда и на
южната ограждаща каменна стена на „заварената бивша плевня“ е 1922-24 г.;
източна плътна ограждаща стена от нови каменни блокчета (40/20/15) с дължина
615 см, дебелина 15 см. височина 270 см, иззидана върху заварена каменна основа
на „бивша плевня" с площ 63 кв.м.; западна плътна ограждаща стена от нови
каменни блокчета (40/20/15) с дължина 615 см., дебелина 15 см., височина 270
см. и със 151 см., надвишение над съседната ограда на калкан, но в съответствие
с действащата към 1963 г. разпоредба на иззидана върху заварена каменна основа
на „бивша плевня" с площ 63 кв.м., изградена на „фуга” от 7 см със
заварената каменна зидария на калканната ограда по регулационната линия между
УПИ X и УПИ IX; северна ограждаща стена с прозоречни отвори от нови каменни
блокчета (40/20/15) с дължина 1078 см., дебелина 15 см., височина 270 см.,
иззидана върху заварена каменна основа на „бивша плевня" с площ 63 кв.м.
Във
всички ограждащи стени са „прошити“ 6 броя вертикални носещи конструктивни
елементи - стоманобетонови колони с размери 25/40 см и височина 270 см.
Колоните са „насадени" върху заварена каменна основа на „бивша
плевня" с площ 63 кв.м. през напречни и надлъжни оси. Вертикалните носещи
конструктивни елементи - стоманобетонови колони са свързани помежду си на кота
+2,70 м. посредством хоризонтални стоманобетонови греди по напречните и
надлъжните оси, видно от приложените чертежи, като по този начин образуват
стоманобетоновата скелетна конструкция на процесната сграда. Върху същата стоманобетоновата
скелетна конструкция е изпълнена хоризонтална покривна конструкция,
представляваща стоманобетонова плоча с дебелина 12 см, която „ поема"
вертикалните и хоризонтални натоварвания и ги „пренася" чрез
стоманобетоновата скелетна конструкция, през заварената каменна основа на
„бивша плевня" с площ 63 кв.м. в земната основа. По този начин и чрез
ограждащите стени от масивни бетонови блокчета , както и бетоновия парапет,
сградата е осигурена както на вертикалните и хоризонтални натоварвания, така и на
земетръс.
Вещото
лице сочи, че процесната сграда, обозначена като петно със запис „мс“ на СКИЦА
№ 32/08.03.2019г. (на л. 5 от делото) по местоположение и конфигурация,
съответства на петно със запис „пс" с положен геодезически знак „Z"
от цветното копие на СКИЦА № 89/11.11.2016г., на ПИ № 611, с площ 506 кв.м.,
съставляващ част от УПИ - 611, 612 и УПИ IX – 611,612, издадена от отдел
„УТСКБУП" гр. Кочериново, като извадка от одобрения КРП на с. Стоб. Налице
е съответствие и спрямо одобрения КРП на с. Стоб, одобрен със Заповед № 4387 от
01.10.1963 г. на Председател на ОНС гр. Станке Димитров, който представлява по
същество три плана, обединени в КРП/ПГП/: 1. Улично регулационен план, утвърден
със заповед № 4387 от 01.10.1963 г.; 2. Дворищно
регулациднен план, утвърден със заповед №4387 от 01.10.1963 г. и 3. Кадастрален
план, утвърден със заповед № 4387 от 01.10.1963 г., където процесната масивна
постройка „мс" е отразена със същата конфигурация и размери със запис „пс”
и с положен геодезически знак „Z” върху петното, описано в к.д., като заварена
„двуетажна плевня, построена през 1922 г.“. Спазено е изискването на
разпоредбата на § 21 от ЗР на ЗУТ: „Когато във дръзка с устройството на
територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните
строежи“. Същия план КРП е действащ и към настоящия момент по смисъла на § 6,
ал.1 от ПР на ЗУТ, чиято разпоредба сочи, че действащите към деня на влизане в
сила на закона териториално устройствени планове, общи и подробни
градоустройствени планове запазват действието си.
Така
видоизменената процесна сграда от „пс”, с положен геодезически знак „Z“ върху
петното, във петно със запис „мс“ е с намалена нова височина 3,63 м. и е
описана в документ Удостоверение за търпим строеж по § 16, ал.1 с №
АГ-09-86/18.10.2018г. (лист 33 от делото), като: „едноетажна масивна сграда със
застроена площ 63 кв.м.” по заявление вх. № БС-09-Т-8/26.04.2018 г., във връзка
с изготвено геодезическо заснемане (за допълване на кадастъра, на л. 36 от
делото).
Реновирането и промяната на предназначението на „бивша плевня” с площ 63 кв.м. и височина около 6.00 м. в едноетажна масивна сграда „мс“ с плосък покрив - тераса, с изграден върху нея парапет от бетонни тухли с височина от около 0,93 м. с ново предназначение „склад за инвентар” видоизменя процесната „двуетажна плевня, построена през 1922 г.” обозначена на КРП със запис „пс” и с положен геодезически знак „Z” върху петното, във масивна постройка „мс“, отразена със същата конфигурация и размери, както е била в съответствие с плана от 1963 г., т.е. строежът представлява „заварен строеж" по
4
действащия ПГП КРП на
с. Стоб, одобрен със Заповед № 4387 от 01.10.1963 г. на Председател на ОНС гр.
Станке Димитров.
Вещото
лице е категорично, че процесната сграда не е опасна, не е застрашена от
самосрутване и не застрашва живота и здравето на ищците, изградена е от
подходящи по вид материали, в съответствие с Наредба за влагане на строителни
продукти в строежите на Република България и същата не засенчва имота на
ищците.
В
първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В.П. Т., Ф.С. Н., Р.К.Н.
и А. Н.П..
Показанията
на свидетелите са безпротиворечиви относно това, че процесната сграда е
изградена плътно до съществуващата
каменна ограда, изградена между имотите на страните.
Свидетелите
В.Т. и Ф.Н. сочат, че процесната постройка е изгадена на мястото на паянтов
навес през 2011-2012г. в имота на ответниците, плътно до оградата, а свидетелите Р. Н. и А. П.дават показания,
че на мястото на процесната сграда е съществувала двуетажна плевня, която била
частично разрушена през 80-те години на ХХ-ти век и на нейно място била
изградена съществуващата в момента масивна постройка, която е на височината на
оградата.
Във
въззивното производство е прието основно
и допълнително заключение на в.л.арх. С.
Ч., като според в. л. всички документи касаят една и съща постройка, а в
заключението прието в първоинстанционното производство е допусната техническа
грешка отно описанието на имота. В.л. е установила, че има два екземпляра от
КРП на с. Стоб, в които екземпяри се съдържат различни данни, според нанясяни
изменения в плана, като обосновано в.л.,
сочи кой от екземпярите съдържа достоверна информация.От заключението на в.л.
се установява местоположението на процесната сграда, на вътрешната имотна
граница между имотите.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен искът с правно основание
чл. 109 от ЗС, приемайке че не са налице предпоставите, респективно приемайки,
че процесната сграда е търпим строеж и с местоположението й въпреки
местоположението й на вътрешната имотна граница не пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост.
При така установеното от фактическа
страна, КнОС от правна приема следното:
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото приема, че въззивните жалби са допустими, доколкото
изхождат от страните в първоинстанционното производство, подадени са в срок и
са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по
чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и
прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно
- постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Настоящата инстанция намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За уважаването на такъв иск е необходимо ищците да докажат, че ответниците осъществяват неоснователно въздействие /действие или бездействие/ и че с това създават за ищците пречки за използването на собствения им имот, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
В конкретния случай ищците са доказали и двете предпоставки, необходими за уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС за събаряне напроцесната постройка, изградена на върешната имотна граница между имотите на страните от наследодателя на ответниците.
На първо място, построяването на процесните постройки в имота на до каменната ограда обозначаваща имотната граница ежду имотите и плътно долепена до оградата /за което не се спори, а и от показанията на свидетелите се установява, че е извършено от наследодателя на ответниците/ представлява неоснователно действие на ответниците: тъй като строежът на постройката е незаконен /без издадено строително разрешение/ и представлява нетърпим строеж. По смисъла на пар. 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г., търпими са строежите, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон /ЗУТ/.
В случая, безспорно установено е, че процесната постройка е построени на мястото на съществуваща плевня, като липсват категорични данни това да е станало в периода 1984-1986 г., както твърдят ответниците. дори да се приеме, чее построена към момента сочен от ответниците, то същатаса не е била допустима съгласно действащите към момента на изграждането й или към настоящия момент разпоредби. Изграждането на постройките е било в нарушение както на действащите към горепосочения момент норми, така и към сега действащите. Съгласно чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г., отменена през 1995 г. второстепенни постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласието на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при общинския народен съвет, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните страни да се покриват напълно.
В случая безспорно установено по делото е, че както към момента на изграждане на процесната постройка в имота на ответниците не е имало, така и към настоящия момент в имота на ищците няма изградена стопанска сграда на калкан към сградата в имота на ответниците; като изрично заявено от ищците е , че не са имали и нямат намерение да изграждат такава в имота си. За изграждането на процесната сграда няма дадено от ищците или техните праводатели съгласие, каквото изисква чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г.
5
Доказването на обстоятелството, че собственикът на съседния имот е дал такова съгласие, е било в тежест на ответниците съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което при непредставяне на доказателства за това обстоятелство следва да се приеме, че съгласие не е било давано. Представеното по делото удостоверение за търпимост на строежа описано по-горе не доказва, че процесната постройка е била изградени в съответствие с действащите към датата на построяването йм или към настоящия момент разпоредби.
Независимо от горното, както приема в константната си практика ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС без значение е дали постройките са със статут на "търпим строеж", а само дали обективно пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Търпимостта на строежа по смисъла на пар. 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. е свързана със задължението на техническите органи да не събарят извършен до 31.03.2001 г. строеж, който съответства на действащите към момента на извършването му или към настоящия момент благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост. В този смисъл е константната практика на ВКС, например решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр. д. № 1699 от 1992 г. на ВС, ГК, I г. о., решение № 591 от 25.06.2009 г. по гр. д. № 1593 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2770 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр. д. № 4880 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др.
Доказана е и втората предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС за събаряне на процесната постройка: че изграждането и поддържането на такива постройка в имота на ответниците пречи на ищците да упражняват правото им на собственост върху съседния имот в пълен обем и по предназначение. В конкретния случай, за да се приеме, че постройките пречат на ищците за пълноценното упражняване на правото им на собственост, е достатъчно да се установи /както е установено и по настоящото дело/, че те са незаконно изградени, без съгласието на собствениците на съседния имот, и предвид иложеното по-горе при липса на необходимото остояние от вътрешната имотна граница.
Предвид на всичко изложено по-горе обжалваното решение, с което искът е отхвърлен следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да съборят процесната постройка.
По разноските:
Предвид основателността на предявения иск на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците се дължат разноски по водене на делото в първоинстанционното производство в размер на общо 712 лева, от които 55 лева д.т., 500 лева адвокатско възнаграждение и 157 лева възнаграждение за в. л., както и сумата от 825 лева разноски по водене на делото във въззивното производство, от които 25 лева д. т., 600 лева адвосатско възнаграждение и 200 лева разноски за заключение на в.л..
Воден от горното,КнОС
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯВА решение
№ 793/31.12.2019 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№1669 по описа на съда
за 2019 г. И вместо него постановява:
ОСЪЖДА Т.К.С., ЕГН: **********, Д.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********,***
на основание чл.109 от ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на ищците Р.А.Я., ЕГН: ********** и Л.А.Я., ЕГН: **********, двете с адрес: ***,
да упражняват правата си върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 612, с площ от 490 кв. м,
за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № 611, е отреден УПИ VIII-611, 612
и УПИ IX-611, 612 в кв. 48 по плана на с. Стоб, общ. Кочериново, обл.
Кюстендил, одобрен със заповед № 4387/01.10.1963г., при граници и съседи на
поземления имот: от две страни улици, УПИ VII-614, 615, УПИ Х-613 и поземлен
имот с пл. № 611, като ПРЕМАХНАТ
изградената в УПИ VІІ-614,
615, в квартал 48, по плана на с. Стоб-улична и дворищна регулация, утвърдена
със Заповед № 4387/01.10.1963г., с площ от 892.50 кв. м., при граници и съседи:
УПИ Х-613, УПИ VIII-611, 6121, улица с осеви точки от 135-136, УПИ VI- 616, ЕДНОЕТАЖНА MACИBHA СГРАДА с плосък
покрив-тераса, с изграден върху нея парапет от бетонови тухли с височина от
около 0.90 м., разположена до имотната и регулационна граница със собствения на
ищците имот
ОСЪЖДА Т.К.С., ЕГН: **********, Д.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********,***
да заплатят на Р.А.Я., ЕГН: ********** и Л.А.Я.,
ЕГН: **********, двете с адрес: *** сумата от общо 712 лева, представляващи
разноски по водене на делото в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Т.К.С., ЕГН: **********, Д.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********,***
да заплатят на Р.А.Я., ЕГН: ********** и Л.А.Я.,
ЕГН: **********, двете с адрес: *** сумата от общо 825 лева разноски по водене
на делото във въззивното производство. ,
Рищинието подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: