Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4
гр. Севлиево,
10.01.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Севлиевският
районен съд, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като
разгледа докладваното от съдията Христов НАХД № 398 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Ц.А.Й., с
ЕГН **********, с адрес *** ***6, Община Габрово, срещу наказателно постановление № 19-0341-000284, издадено
на 11.06.2019 г. от
Началника на Сектор към ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, с което за административни нарушения по чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП
са му наложени административни наказания глоба в размер 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата се сочи, че жалбоподателя не
е допуснал
никакво умишлено нарушение на правилата за движение. При издаване на наказателното
постановление не било конкретизирано нарушението, а
бланкетно бил цитиран чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в който се посочвали различни видове ППС. Особено съществено бил нарушен законът при ангажиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 140, ал. 1 ЗДвП при липса изцяло на
субективната страна за подобно нарушение. Автомобила бил собственост на трети лица и жалбоподателя дори не предполагал, че същият е със служебно прекратена
регистрация на 23.04.2019 г.. Образуваното за същото деяние досъдебно производство било прекратено с
постановление на прокурор от РП - Севлиево от 30.05.2019 г., поради липса на субективната страна на престъплнията по чл. 345, ал. 1 и ал. 2 НК. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели, водачът, който
не е собственик на автомобила, не осъзнавал общественоопасният характер на
извършеното действие по управление на автомобила, не предвиждал или допускал
настъпването на общественоопасните последици, нито пък бил длъжен и могъл да ги
предвиди. Водача разполагал с надлежни документи за
регистрация на автомобила -
свидетелството за регистрация, представено на контролните органи в деня на
проверката. Налице била идентичност на деянията, разследвани
в хода на досъдебното производство и на административно наказателното
производство, с оглед фактическата идентичност от обективна и субективна страна
на осъщественото oт дееца поведение. Налице била и идентичност на субекта в двата
процеса, като двете производства несъмнено следвало да се квалифицират като наказателни по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Предвид тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година по т. д. № 3/2015 година на ОСНК на ВКС,
никой не можело да бъде съден или наказван от съда на
една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или
окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази
държава, поради което обжалваното наказателно постановление
следвало да се отмени като незаконосъобразно. В случая при идентичност на субекта в
двете производства, както и фактическа идентичност от обективна и субективна
страна на осъщественото от дееца поведение, и влязъл в сила акт за прекратяване
на досъдебното производство, било недопустимо наказване на лицето по реда на ЗАНН. Иска се отмяна или изменение на оспореното наказателното
постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателя лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата
страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 14 НПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На
05.05.2019 г., свидетеля
И.В.К.,*** и колегата му свидетеля М.Г.М.,
осъществявали контрол на автомобилния транспорт на територията на Община
Севлиево. Около 21,41 часа на същата дата двамата свидетели изпълнявали
служебните си задължения и се намирали в с. ***на ул. „И. Г.". Тогава
свидетелите спрели за проверка лек автомобил, марка Рено, модел Клио, с рег. № **,
който се движел по ул. „И. Г." до бензиностанция "Стена" в
посока центъра на селото. При извършената проверка на документите и след справка
от дежурния, свидетелите К. и М., установили, че жалбоподателя Ц.А.Й. управлява
МПС, с рег. № **, което било регистрирано като собственост на К.С.М.. Автомобила с рег.
№ ** бил закупен с договор за покупко – продажба, с нотариална заверка на
подписите от 20.02.2019 г. от Ц.А.Й., но договора не бил регистриран. МПС, с
рег. № ** било със служебно прекратена регистрация от 23.04.2019 г., предвид
неизпълнението на задължението на новия му собственик да регистрира превозното
средство в двумесечен срок от придобиването. Свидетелите К. и М. поканили
жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер, с фабр. № 7410/0193. Жалбоподателят бил изпробван за употреба на
алкохол, с посоченото по - горе техническо средство и уредът отчел концентрация
на алкохол в издишвания от него въздух 0,76 промила. Свидетелят И.К. издал и
талон за изследване в 21,41 часа на същата дата, в който жалбоподателя вписал,
че приема показанията на техническото средство и се подписал.
За
нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП и чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, свидетеля
К. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, в присъствието на свидетеля М., който присъствал при
установяване на нарушенията, за което той се подписал на акта. АУАН бил
съставен в присъствието и на жалбоподателя Й., който се запознал със
съдържанието му, заявил липса на възражения, което било вписано на съответното
за това място, след което подписал акта. На жалбоподателя бил връчен срещу
подпис екземпляр от АУАН.
След
съставянето на АУАН материалите по извършената на 05.05.2019 г. проверка били изпратени, по компетентност на
РП - Севлиево, като на 30.05.2019 г. бил
постановен отказ за образуване на досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, предвид липса на знание у Ц.А.Й.
за прекратяването на регистрацията на управлявания от него автомобил и
следващата от това несъставомерност на деянието от субективна страна.
След
изпращане на препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно
производство от 30.05.2019 г. на административно наказващият орган, същият въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение издал и
атакуваното наказателно постановление, в частта за посочените в АУАН нарушени
разпоредби на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, а в частта за нарушението по чл.
140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, посочил че НП се издава, на основание постановление за
отказ за образуване на досъдебно производство от 30.05.2019 г. на Районна
прокуратура – Севлиево. В наказателното постановление административно
наказващият орган е възпроизвел обстоятелствата посочени в обстоятелствената
част на акта и приел, че жалбоподателя е извършил административни нарушения по чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което наложил на жалбоподателя
административни
наказания, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП - глоба в размер 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото
доказателства: показания на свидетелите К. и М., АУАН № 860875 от 05.05.2019 г., заповед № 8121з
-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, справка картон на водача за Ц.А.Й., талон за
изследване на Ц.А.Й., обяснение от Ц.А.Й. от 05.05.2019 г., заповед за
прилагане на принудителна административна мярка от 05.05.2019 г., прекратяване
на регистрация за МПС, с рег. № **, постановление № 467/19 от 30.05.2019 г. за отказ да се
образува ДП и договор за покупко – продажба от 20.02.2019 г.. Съдът кредитира
изцяло показанията на двамата свидетели – К. и М., възприемайки ги като
безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по
делото.
С
оглед установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Относно административното
нарушение по чл.
174, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Жалбата
е неоснователна, в обсъжданата част.
Съдът намира, че в хода на административно
- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да налагат отмяна на оспореното наказателно постановление. АУАН
съдържа реквизитите, установени в чл. 42 ЗАНН, отговаря и на изискванията на Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съставен е в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Съставеният акт е подписан от
наказаното лице и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. В акта е налице пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като са
описани всички елементи от фактическия състав на нарушението: на посочените в
него дата, място и час
жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол; точно е посочена нарушената от същия разпоредба на ЗДвП. Така описаните в акта факти
са възпроизведени изцяло и в НП. Наказателно постановление е издадено и връчено при спазване на изискванията
на чл. 57 и 58 от ЗАНН. Налице
е пълно съответствие между правната квалификация на
деянието и неговото словесно описание в обжалваното НП. За установеното нарушение на ЗДвП
против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен
орган съгласно приложената заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против
които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е
могло да се защитава. Налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Констатираното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно
пълно, точно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, като са посочени законните
разпоредби, които са нарушени, поради което правото на защита на жалбоподателя не
е накърнено.
Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение предвид, че при издаване на наказателното постановление не било
конкретизирано нарушението, а бланкетно бил цитиран чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в
който се посочвали различни видове ППС. Действително в наказателното
постановление е цитирана сочената законова норма и са изброени различните
видове ППС, посочени в чл. 174, ал. 1 ЗДвП, но в НП, както и в АУАН ясно и
точно, е посочено конкретното ППС управлявано от
жалбоподателя - лек автомобил, Рено Клио, с рег. № **. Детайлно,
непротиворечиво и изчерпателно са посочени както в АУАН, така и в НП конкретните факти, осъществяващи всички
съставомерни от обективна страна признаци на административното нарушение по чл.
174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което следва да се приеме, че правото на защита
на наказаното лице в административно - наказателното производство е охранено.
Действителната гаранция за осигуряване правото на защита на лицето, срещу което
е съставен АУАН в административно-наказателното производство се състои в
задължението на актосъставителя да изложи в АУАН всички съставомерни факти за
административното нарушение и в задължението на административно-наказващия
орган да се позове в НП само на такива факти, които са посочени в АУАН, какъвто
е конкретният случай. Предвид изложеното,
съдът след като съобрази и липсата на разлика между цифровото и текстово
изписване на нарушението в АУАН, при липса на такава разлика и в НП, намира че
правилно и законосъобразно административно - наказващият орган е издал НП, тъй
като е счел, че извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
вината му са безспорно установени, в който случай за него е налице задължение
да издаде НП, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, дори да бе имало нередовност в акта,
каквато в случая не е налице.
По същество съдът намира, че
от обективна страна жалбоподателя е извършил административно нарушение по чл.
174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на 05.05.2019 г., около 21,41 часа, в с. ***по ул. „И. Г." до
бензиностанция "Стена" в посока центъра на селото, е управлявал лек автомобил, марка Рено, модел Клио, с
рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително, а именно 0,76 на
хиляда, установена с техническо средство Алкотест Дрегер, с
фабр. № 7410/0193. С
посоченото деяние жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП въвеждаща забрана да се управлява пътно превозно средство
под въздействие на алкохол,
като неизпълнението на това
задължение е обвързано с налагане на предвиденото в чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба от 500 лв..
Извършването
на нарушението е доказано от показанията на свидетелите К. и М., а също и от
редовно съставения АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила, установена в
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не бе оборена по никакъв начин в настоящото
производство. По изрично изложените по – горе съображения съдът счита извършването на нарушението от жалбоподателя за доказано по безспорен и
несъмнен начин.
Безспорно
по делото е установено и обстоятелството, че жалбоподателя е извършил деянието
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал го
е и е искал настъпването му. Тези факти следват от действията на жалбоподателя,
предвид възприетото от обективна страна.
Деянието на жалбоподателя е
квалифицирано правилно от административно-наказващия орган като административно
нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП и законосъобразно е санкционирано с налагане
на кумулативно предвидените в санкционната разпоредба наказания „глоба” и
„лишаване от право да управлява МПС”, в размери определени, съобразно абсолютно определената санкция на
приложимата норма.
Извършеното
от жалбоподателя административно нарушение не представлява „маловажен случай”
по смисъла на чл. 93, т. 9 НК вр. чл. 11
ЗАНН, поради което не са налице материално - правните предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Административното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е формално, тъй - като самото деяниe на
водача на МПС, е обявено за административно - наказуемо, без да е необходимо от
това да произтичат други вредни последици, поради което тяхното наличие/липса или
незначителност не следва да бъде обсъждано при преценка дали случаят е маловажен.
Младата възраст на жалбоподателя, недоброто
му имотно състояние, установено от липсата на доказателства за обратното, при
доказателствена тежест на АНО, обстоятелството, че не са установени користни
или други укорителни подбуди за извършване на нарушението у жалбоподателя не
представляват такива смекчаващи обстоятелства, с оглед на които извършеното от жалбоподателя
административно нарушение да представлява по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този
вид, а други смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице.
Относно административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, в обсъжданата част.
По силата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на §2, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи,
регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по делото,
че на процесната дата жалбоподателя е управлявал лек автомобил, чиято
регистрация е била прекратена служебно, но същото е било с табели с
регистрационен номер **. В
конкретния случай регистрацията на МПС, с рег. № **, е прекратена при приложение на разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, която предвижда, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По делото
липсват обаче каквито и да е доказателства жалбоподателя да е знаел за това прекратяване
на регистрацията. По делото и по приложената административно наказателната преписка
няма никакви доказателства, от които
да се установява, че са налични данни не само за жалбоподателя, но и за собственика
на процесното МПС, с рег. № ** да е знаел,
че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена. При това положение
следва да се приеме, че собственика на лекия автомобил, с рег. № ** изобщо е бил наясно с обстоятелството, че
служебно е била прекратена регистрацията на това МПС, като на още по силно
основание следва да се приеме, и че жалбоподателя, като лице получило
фактическата власт върху автомобила от собственика също не е знаел това.
От събраните по делото
доказателства се установи, че жалбоподателят действително не е знаел, че
предоставеният му автомобил е с прекратена регистрация - обстоятелство,
изключващо умисъла, но доколкото на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното деяние е извършено
по непредпазливост или се касае за случайно такова. За да е налице непредпазливост
под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да
предвиди общественоопасния резултат,
като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не
изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото
поведение, т.е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Като
лице, ползващо определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил
длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да
започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация жалбоподателя не е могъл да предвиди
неправомерния резултат, а именно
управлението на нерегистрирано МПС. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя
не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация -
обстоятелство, с което не е бил наясно дори и собственика, предоставил
превозното средство. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма
задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Няма представени
доказателства жалбоподателят да е узнал по друг начин за прекратената
регистрация, а в съставеният при проверката АУАН няма данни водачът да не е
носил другите изискуеми при управлението документи. Жалбоподателят не е
собственик – предишен или настоящ на автомобила, и преди да предприеме
управлението му е направил всичко нужно, за да се убеди че може да се движи по
пътищата отворени за обществено ползване. Жалбоподателят не е собственик на
автомобила, същият е възприел, че процесното МПС е с поставени табели, с рег.
№ **, не е било възможно да узнае за
прекратяване на регистрацията и от незнаещия това обстоятелство, собственик на МПС. Предвид изложеното следва
да се приеме, че преди да предприеме управлението на МПС жалбоподателя е
направил всичко необходимо, за да се убеди че може да се движи по пътищата
отворени за обществено ползване, респективно жалбоподателят не е осъществил от
субективна страна състава на посоченото от АНО административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Предвид особеностите на
случая съдът намира, че жалбоподателят Й. е положил дължимата грижа, за да се
увери, че автомобилът е изряден, като действията му са в рамките на това
поведение, което се изисква в подобни случаи. Прекалено е да се очаква от
гражданите, да провеждат детайлно изследване на всички обстоятелства, свързани
с предоставен им за ползване автомобил, още повече, че жалбоподателя Й. не е
имал никакви причини да се съмнява в липсата на надлежна регистрация на
превозното средство, което е било с поставени регистрационни табели. По
изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай е изключен не само
умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при
които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно
нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна
страна на елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че дори и жалбоподателят да е
действал виновно, т.е. по непредпазливост, случаят би следвало да бъде счетен
за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Всички обсъдени по – горе
обстоятелства, които са попречили на жалбоподателя да предвиди настъпването на
общественоопасните последици от управлението на процесното МПС, сочат, че
настоящият случай се отличава от обичайните случаи на управление на
нерегистрирано МПС, поради което се налага единствено възможния извод за
маловажност на нарушението, тъй като същото несъмнено силно се отличава от
обикновените нарушения от този вид. При това положение наложените наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца очевидно не съответстват на
тежестта на извършеното и не могат да бъдат счетени за справедливи -
обстоятелство, което би обусловило отмяната на обжалваното наказателно
постановление поради неприлагането на чл. 28 ЗАНН и в случай на преценка, че е
налице административно нарушение. В посочения смисъл е и съдебната практика /решение № 186 от 02.07.2019
г. по к. адм. н. д. № 135 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; решение № 306 от 20.11.2019 г. по
к. адм. н. д. № 255 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; решение № 343 от 19.12.2019 г. по
к. адм. н. д. № 311 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; решение № 237 от 30.12.2019 г. по
к. адм. н. д. № 217 / 2019 г. на Административен съд - Кърджали/.
Всичко изложено налага извод
за допуснато нарушение на материалния закон, наличието на което обуславя отмяна
на атакуваното наказателно постановление, в частта за административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като в конкретния случай не е
необходимо обсъждане на останалите доводи в жалбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-0341-000284, издадено на 11.06.2019 г. от Началника на Сектор към
ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, В ЧАСТТА МУ, с която на Ц.А.Й., с ЕГН **********,
с адрес *** ***6, Община Габрово, за административно нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му е наложени административни
наказания глоба в размер 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0341-000284, издадено
на 11.06.2019 г. от Началника на Сектор към ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, В
ЧАСТТА МУ, с която на Ц.А.Й., с ЕГН **********, с адрес *** ***6, Община
Габрово, за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – Габрово в 14 - дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му по реда на глава ХІІ - та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: