Решение по НАХД №12152/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3738
Дата: 17 октомври 2025 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20251110212152
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3738
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110212152 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,ГЕОСТРОЙ" АД, ххх
представлявано от упълномощен юрисконсулт против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
********** издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура" при МППБ, с който
на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2
500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от
Закона за движение по пътищата.
В жалбата си до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на
електронния фиш с оплакването, че е издаден при наличието на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и погасяване на деянието
по давност. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го
отмени като присъди и сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,ГЕОСТРОЙ" АД, редовно
призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа
жалбата и предлага на съда да я уважи, ведно с произтичащите от това
законови последици. Развива подробни съображения в тази насока.
Претендира разноски.
Административно – наказващият орган: Агенция ,,Пътна
инфраструктура", редовно призована, се представлява от упълномощен
юрисконсул, който оспорва жалбата и предлага на съда да потвърди
обжалвания електронен фиш.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимна страна, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено следното:
На 15.04.2022г. в 13:37ч. било установено нарушение №
DD79FC9636FE28FFE053041F160AD830 с ППС влекач МЕРЦЕДЕС АКТРОС
с рег.№ ххх, с технически допустима маса 25 000, брой оси 3, Екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа
допустима маса на състава 60000, в Община Столична, за движение по път А -
2 км. 6+804 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото пътно превозно средство изцяло не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, тъй
като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването, но платената категория е била по – малко от
измерената. Нарушението е било установено с устройство № 2042,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от ЗДвП.
Срещу дружеството - жалбоподател, като собственик на заснетото
ППС, бил издаден процесният електронен фиш за извършено
административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена след анализ на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
От доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал.3 от ЗДвП за установяване на нарушения по чл.19, ал.3 - 3в от закона
се установява, че в процесното време и място заснетото МПС се е движело по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата, не била изцяло заплатена. Видно от
справката за собственост е, че въпросното ППС е било собственост на
,,ГЕОСТРОЙ" АД.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съгласно
която електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,
ал.3 - 3в от ЗДвП, към които се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите,
ведно с приложените към тях изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал,
2
снет от електронната система, с което се доказва извършеното нарушение.
При извършената служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания електронен фиш съдът констатира, че в хода на проведеното
административно наказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната на санкциониращия
административен акт, а и същият е издаден и в нарушение на закона.
Санкционирането на едно деяние чрез издаването на електронен фиш
представлява отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП и
винаги изрично се предвижда за кои нарушения се прилага този диференциран
подход.
Обжалваният електронен фиш е бил издаден на основание чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Анализът на посочената разпоредба сочи, че
законодателят е предвидил възможността да се издава електронен фиш за
нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такива по чл.179, ал.3б от ЗДвП,
какъвто е конкретният случай. Процедурата за налагане на административно
наказание на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е регламентирана в
чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП и предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП.
Предвид това обстоятелство административно наказващият орган е следвало
да започне процедура със съставянето на АУАН, респ. на НП, а не на издаване
на електронен фиш.
Това следва и от обстоятелството, че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от
ЗДвП имат различно съдържание - първата се предвижда за наказание на
водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1 т.1 от Закона
за пътищата, а втората санкционира собственик, респ. вписания ползвател на
ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от Закона запътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата. т.е. както лицата, така и предвидените административни наказания
са различни. Допускането и прилагането на разширително тълкуване е
недопустимо, тъй като накърнява правата на наказателно, респ.
административно наказателно правните субекти (в този смисъл е Решение №
12450 от 19.07.2024г. по а.д.№ 4541/2024г. по описа на АССГ).
На следващо място във фактическото описание на нарушението не е
посочен размера на дължимата пътна такса, която жалбоподателят е следвало
да заплати, което накърнява правото на санкционираното лице да узнае в
пълен обем всички параметри по вмененото му административно обвинение.
Като е сторил противното наказващият оган е допуснал съществени
процесуални нарушения относно реда на закона за ангажиране на
административноказателна отговорност и яснотата на самото нарушение, в
резултат на което са ограничени правата на лицето, посочено за нарушител да
направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в
рамките на утвърдената от закона процедура.
3
На следващо място следва да се приеме, че по силата на Решение № С -
61/2023г. постановено на 21.11.2024г. на СЕС изискването на съразмерност не
допуска наказания, които предвиждат налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за нарушения на правилата относно задължението
за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на ,,компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Ето защо и наложеното наказание освен, че се явява
непропорционално на вмененото ,,нарушение“, но се приема и за
незаконосъобразно по силата на постановеното решение.
По отношение на въведеното възражение за погасяване на вмененото
административно нарушение по давност съдът счита същото за
неоснователно. Видно от приложената като писмено доказателство справка за
нарушения е, че същата е обхващала периода 01.01.2022г. до 01.01. 2023г.
Поради тази причина съдът приема, че след датата на деянието – 15.04.2022г.
административно наказващият орган е извършил действия, насочени срещу
,,ГЕОСТОРЙ“ АД, с които е била прекъсвана относителната погасителна
давност поне до 01.01.2023г. Тъй като разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК
предвижда изключване на административно преследване, когато то не е
възбудено в продължение на три години, като същевременно съгласно чл.81,
ал.2 от НК с всяко действие на надлежния орган спрямо лицето, срещу което е
насочено производството, давността се прекъсва и започва да тече нова
такава, в случая срокът за погасяване на административното преследване от
три години не е изтекъл
Доколкото електронният фиш подлежи на отмяна на процесуално
основание се явява безпредметно обсъждането на неговата законосъобразност
по същество.
Предвид изложените правни съображения съдът счита, че обжалваният
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По отношение на претенцията на защитника на ,,ГЕОСТРОЙ" АД, с
която се иска АПИ да бъде осъдена да заплати направените по делото
разноски, съдът счита същата за основателна, като в тежест на
административно наказващия орган следва да бъде възложена сумата от
240.00 лева, съобразно приложения списък.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция ,,Пътна
инфраструктура" при МППБ, с който на ,,ГЕОСТРОЙ" АД, ххх, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 102, ал.2 от Закона за движение по
пътищата.
4
ОСЪЖДА АПИ да заплати на ,,ГЕОСТРОЙ" АД, ххх сумата в размер
на 240.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – София град.






Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,Г." АД, ЕИК: ******* със
седалище и адрес на управление: ххх представлявано от упълномощен
юрисконсулт против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** издаден от Агенция ,,Пътна
инфраструктура" при МППБ, с който на жалбоподателя е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева за извършено
административно нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по
пътищата.
В жалбата си до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на
електронния фиш с оплакването, че е издаден при наличието на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и погасяване на деянието
по давност. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го
отмени като присъди и сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Г." АД, редовно призован, се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и
предлага на съда да я уважи, ведно с произтичащите от това законови
последици. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира
разноски.
Административно – наказващият орган: Агенция ,,Пътна
инфраструктура", редовно призована, се представлява от упълномощен
юрисконсул, който оспорва жалбата и предлага на съда да потвърди
обжалвания електронен фиш.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимна страна, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено следното:
На 15.04.2022г. в 13:37ч. било установено нарушение №
DD79FC9636FE28FFE053041F160AD830 с ППС влекач МЕРЦЕДЕС АКТРОС
с рег.№ ххх, с технически допустима маса 25 000, брой оси 3, Екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа
допустима маса на състава 60000, в Община Столична, за движение по път А -
2 км. 6+804 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото пътно превозно средство изцяло не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, тъй
като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването, но платената категория е била по – малко от
измерената. Нарушението е било установено с устройство № 2042,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от ЗДвП.
Срещу дружеството - жалбоподател, като собственик на заснетото
1
ППС, бил издаден процесният електронен фиш за извършено
административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена след анализ на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
От доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал.3 от ЗДвП за установяване на нарушения по чл.19, ал.3 - 3в от закона
се установява, че в процесното време и място заснетото МПС се е движело по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата, не била изцяло заплатена. Видно от
справката за собственост е, че въпросното ППС е било собственост на ,,Г."
АД.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съгласно
която електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,
ал.3 - 3в от ЗДвП, към които се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите,
ведно с приложените към тях изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал,
снет от електронната система, с което се доказва извършеното нарушение.
При извършената служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания електронен фиш съдът констатира, че в хода на проведеното
административно наказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната на санкциониращия
административен акт, а и същият е издаде в нарушение на закона.
Санкционирането на едно деяние чрез издаването на електронен фиш
представлява отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП и
винаги изрично се предвижда за кои нарушения се прилага този диференциран
подход.
Обжалваният електронен фиш е бил издаден на основание чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Анализът на посочената разпоредба сочи, че
законодателят е предвидил възможността да се издава електронен фиш за
нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такива по чл.179, ал.3б от ЗДвП,
какъвто е конкретният случай. Процедурата за налагане на административно
наказание на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е регламентирана в
чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП и предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП.
Предвид това обстоятелство административно наказващият орган е следвало
2
да започне процедура със съставянето на АУАН, респ. на НП, а не на издаване
на електронен фиш.
Това следва и от обстоятелството, че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от
ЗДвП имат различно съдържание - първата се предвижда за наказание на
водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1 т.1 от Закона
за пътищата, а втората санкционира собственик, респ. вписания ползвател на
ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от Закона запътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата. т.е. както лицата, така и предвидените административни наказания
са различни. Допускането и прилагането на разширително тълкуване е
недопустимо, тъй като накърнява правата на наказателно, респ.
административно наказателно правните субекти (в този смисъл е Решение №
12450 от 19.07.2024г. по а.д.№ 4541/2024г. по описа на АССГ).
На следващо място във фактическото описание на нарушението не е
посочен размера на дължимата пътна такса, която жалбоподателят е следвало
да заплати, което накърнява правото на санкционираното лице да узнае в
пълен обем всички параметри по вмененото му административно обвинение.
Като е сторил противното наказващият оган е допуснал съществени
процесуални нарушения относно реда на закона за ангажиране на
административноказателна отговорност и яснотата на самото нарушение, в
резултат на което са ограничени правата на лицето, посочено за нарушител да
направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в
рамките на утвърдената от закона процедура.
На следващо място следва да се приеме, че по силата на Решение № С -
61/2023г. постановено на 21.11.2024г. на СЕС изискването на съразмерност не
допуска наказания, които предвиждат налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за нарушения на правилата относно задължението
за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на ,,компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Ето защо и наложеното наказание освен, че се явява
непропорционално на вмененото ,,нарушение“, но се приема и за
незаконосъобразно по силата на постановеното решение.
По отношение на въведеното възражение за погасяване на вмененото
административно нарушение по давност съдът счита същото за
неоснователно. Видно от приложената като писмено доказателство справка за
нарушения е, че същата е обхващала периода 01.01.2022г. до 01.01. 2023г.
Поради тази причина съдът приема, че след датата на деянието – 15.04.2022г.
административно наказващият орган е извършил действия, насочени срещу
,,ГЕОСТОРЙ“ АД, с които е била прекъсвана относителната погасителна
давност поне до 01.01.2023г. Тъй като разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК
предвижда изключване на административно преследване, когато то не е
възбудено в продължение на три години, като същевременно съгласно чл.81,
ал.2 от НК с всяко действие на надлежния орган спрямо лицето, срещу което е
насочено производството, давността се прекъсва и започва да тече нова
3
такава, в случая срокът за погасяване на административното преследване от
три години не е изтекъл
Доколкото електронният фиш подлежи на отмяна на процесуално
основание се явява безпредметно обсъждането на неговата законосъобразност
по същество.
Предвид изложените правни съображения съдът счита, че обжалваният
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По отношение на претенцията на защитника на ,,Г." АД, с която се иска
АПИ да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски, съдът счита
същата за основателна, като в тежест на административно наказващия орган
следва да бъде възложена сумата от 240.00 лева, съобразно приложения
списък.
4