Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2943
гр.Варна, 07.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16–ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №6508 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от И.А.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.С.Л.,***, тел. ** срещу В.Д.Д.,
ЕГН: ********** с адрес: ***.
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на следния имот: 580кв.м. от новообразуван
поземлен имот № *, целия с площ от 4220 кв.м. по ПНИ на местност „*",
землище *, земеделски земи, одобрен със Заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012 г.
на Областен управител на област Варна, възстановен на наследниците на Л. И. М.,
б.ж. на гр.Аксаково, при граници: ПИ * и от три страни ПИ *, съставляващ
поземлен имот № * с площ от 580 кв.м. по КП от 1990г. /отразяващ имотите на
ползвателите/, при граници: север-път, изток- имот с пл.№ *, юг- имот с пл.№ *,
и на запад имот с пл.№ *-записан на М. и Д. Д., съставляващ имот № * по ПКП/комбиниран/. Впоследствие след направено изменение на
иска се поддържа искане за признаване за установено, че ответникът В.Д.Д., ЕГН ********** не е собственик на част от новообразуван
поземлен имот №508.2166, целия с площ от 4220 кв.м. по ПНИ на местност „*“,
землище А., земеделски земи, одобрен със Заповед №РД-12-7706-235 от
15.08.2012г. на Областен управител на област Варна, възстановен на наследниците
на Л. И. М., б.ж. на *, с площ на частта
от 282 кв.м., при граници: ПИ *, от две страни ПИ №*, ПИ №*, съставляващ
част от поземлен имот №* с площ от 580 кв.м. по КП от 1990г. (отразяващ имотите
на ползвателите), при граници: север – път, изток – имот с пл.№*, юг – имот с
пл.№* и на запад имот с пл.№*, съставляващ част от имот №* по ПКП към ПНИ.
Моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Обстоятелства от
които произтича претендираното
право:
Ищцата И.Д. е наследник на Л. И. М., бивш жител ***, починал на
14.02.1946 г. и на сина му Н. Л. М., бивш жител ***, починал на 28.07.1993 г.
Наследодателят Л. И. М. е бил собственик на Нива с площ от 7,300
дка в местност „*", при граници: Л. П., брат му Т. Ив. М., И. Н., Д. И.,
собствеността върху която е придобил по наследство и доброволна делба,
извършена с нот. акт № 175 от 10.11.1922 г. При
коопериране на земите, наследодателят
е станал член на ТКЗС и е внесъл
за кооперативно обработване цялата притежавана от него земя.
С Решение № 1684/20.10.1997 г. ПК Аксаково възстановява правото
на собственост на наследниците на Л. И. М. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на множество имоти вкл.: Нива от 7.300 дка, четвърта категория, находяща се в терен по параграф 4 на село Аксаково в
местността „*", при граници: Л. П., Т. И. М., И. Н., Д. И..
Към момента на постановяване на решението на ПК за местността
няма изработен и приет план на старите имотни граници, поради което в него не
са посочени номерата и границите на възстановените имоти. Макар, че решението
на ПК е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г.,
същото не е породило конститутивно действие, тъй като
в него подлежащите на възстановяване имоти не са индивидуализирани, поради
което и съдебната практика приема, че с тези решения не е възстановено правото
на собственост, а само се признава право на възстановяване на собствеността
върху земеделски земи, като за приключване на реституцията, е необходимо
постановяване на заповед по пар.4 к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Със Заповед № 122/24.08.2015 г. на Кмета на Община Аксаково,
издадена на основание пар.4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и
чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти на местност „*", земеделски земи, одобрен със Заповед №
РД-12-7706-235/15.08.2012 г. на Областен управител на област Варна, решение на
ПК Аксаково по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на
наследниците на Л. И. М., б.ж. на гр.Аксаково, върху новообразуван имот №
508.2166 с площ от 4220 кв.м. С протокол за трасиране от 12.08.2016 г. на
правоспособно лице инж. К. В. е извършено трасиране на имота.
Видно от писмо изх. № УТ 70-12/24.02.2016 г. на Община Аксаково
в новообразувания поземлен имот № 508.2166 по ПНИ местност „*", землище
Аксаково попадат имоти или части от имоти №№ *, *, *, *, *, *, * - записани в
списъка на имотите предоставени за ползване на неидентифициран собственик,
както и части от имот * записан на З. С. З. Съгласно изработения през 1990 г.
кадастрален и регулационен план обаче, който отразява имотите раздавани по
различните ПМС визирани в пар.4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, във
възстановения ПИ * попадат имоти №№ * - записан на М. К. Д. и Д. К. Д., * -
записан на Д. Д., * - записан на Г. В.
С разпореждане от 28.07.2013 г. на Варненския районен съд, 12
състав, постановено по гр.д. № 16181/2012 г., съдът е оставил без разглеждане
жалба на Я.В.Д. против Заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012 г. на Областен
управител на област Варна за одобряване на ПНИ на местност „*", в частта
за новообразувани имоти №№ *, *, на основание чл.159 т.4 от АПК. Съдът е приел,
че жалбата е недопустима, тъй като не е налице активна процесуална легитимация
т.е. жалбоподателите нямат правен интерес от оспорване на ПНИ. В производството
по обжалване на ПНИ ответника е представил н.а. за собственост върху недвижим
имот придобит по давност с който са признати за собственици по давност на
недвижим имот, находящ се в землището на гр.Аксаково,
местност „До селото", поземлен имот № * с площ от 580 кв.м., при граници:
север-път, изток- имот с пл.№ *, юг - имот с пл.№ *, и на запад имот с пл.№ *.
Видно от писмо изх.№ УТ 53.3-9/1/17.09.2018 от Кмета на Община
Аксаково до ищцата, искането й за изготвяне на експертни оценки на трайните
насаждения и подобрения в имоти №№ *, *, * е оставено без движение, до решаване
на спора за материално право.
Предвид изложеното, счита, че за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост за отричане на правата на ответника.
Изхождайки от принципа, че давност не тече срещу онзи, който не
може да защити правата си по исков ред, следва да се приеме, че по смисъла на
чл.5, ал.2 ЗВСОНИ началният момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, е
свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на
собствеността. Давността започва да тече от момента, в който обекта на
собственост, за който се провежда реституционната процедура, е надлежно
индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт, в който смисъл
е трайната съдебна практика.
По отношение на имоти, находящи се в
терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се приема, че придобивна
давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по реда
на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на
общината по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ т.е. в настоящия случай от 24.08.2015 г.
В срока за
отговор на исковата молба, ответникът не депозира отговор.
В съдебно заседание искът се поддържа.Процесуалния представител
на ищеца, претендира за постановяване на решение при признание на иска и моли
за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът признава иска. Оспорва искането
на ищеца за присъждане на разноски.
Съобразно направеното признание на иска съдът намира, че са налице
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска по реда на
чл.237 от ГПК, като съдът признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът В.Д.Д., ЕГН ********** не е собственик
на част от новообразуван поземлен имот №*, целия с площ от 4220 кв.м. по ПНИ на
местност „*“, землище Аксаково, земеделски земи, одобрен със Заповед
№РД-12-7706-235 от 15.08.2012г. на Областен управител на област Варна,
възстановен на наследниците на Л. И. М., б.ж. на гр.Аксаково, с площ на частта
от 282 кв.м., при граници: ПИ *, от две страни ПИ №*, ПИ №*, съставляващ част
от поземлен имот №* с площ от 580 кв.м. по КП от 1990г. (отразяващ имотите на
ползвателите), при граници: север – път, изток – имот с пл.№*, юг – имот с пл.№*
и на запад имот с пл.№*, съставляващ част от имот №* по ПКП към ПНИ, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Не са налице отрицателните предпоставки на
чл.237, ал.3 от ГПК.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да
се присъдят на ищеца сторените по делото разноски, както следва 250лв.,представляващи
държавна такса в размер от 50лв. и 200лв. депозит за ВЛ. По отношение размера
на претендираното за присъждане адв.възнаграждение
от 600лв., съдът намира следното: Това възнаграждение е уговорено на
17.12.2019год. Съобразно цената на иска - 1356.42лв. и действащата към момента
на договарянето НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - редакция от 23.05.2017 г. /Обн.,
ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43
от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.; изм. с Решение № 14820
от 10.12.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 5.02.2016 г.;
изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г.; изм. с Решение № 9273 на ВАС на РБ от
27.07.2016 г. - бр. 41 от 23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г./ размерът на
минималното възнаграждение, възлиза на 324.95лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, възражението на ответника за намаляване на адв.възнаграждение се явява основателно. Ето защо и на
основание чл.78,ал.5 от ГПК, съдът намалява адв.възнаграждение
за ищцовата страна от 600лв. на 324.95лв. и присъжда адв.възнаграждение в намаления размер.
Настоящият съдебен състав не
споделя доводите на ответника, че не е дал повод за завеждане на иска. Налице
са действия с който формално ответникът
се позовава на процесната
собственост с оглед на което и не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 от ГПК
за освобождаването му от отговорността за разноски.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И.А.Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв.С.Л.,***, тел. * от една
страна и ответника В.Д.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***
от друга страна , че ответникът В.Д.Д., ЕГН ********** не е собственик на част от новообразуван
поземлен имот №*, целия с площ от 4220 кв.м. по ПНИ на местност „*“, землище *,
земеделски земи, одобрен със Заповед №РД-12-7706-235 от 15.08.2012г. на
Областен управител на област Варна, възстановен на наследниците на Л. И. М.,
б.ж. на гр.Аксаково, с площ на частта от
282 кв.м., при граници: ПИ *, от две страни ПИ №*, ПИ №*, съставляващ част
от поземлен имот №* с площ от 580 кв.м. по КП от 1990г. (отразяващ имотите на
ползвателите), при граници: север – път, изток – имот с пл.№*, юг – имот с пл.№*
и на запад имот с пл.№*, съставляващ част от имот №* по ПКП към ПНИ, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН: **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.С.Л.,***, както следва: сумата от 250лв.,
представляващи държавна такса в размер от 50лв. и 200лв. депозит за ВЛ и 324.95лв. адв.възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи
от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/