Присъда по дело №2144/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 19/27.05.2021 г. по НОХД № 2144/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Ф. В. Б. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че за времето от 02.15
часа до 02.25 часа на 11.03.2018 г. в гр.Бургас, ул. „Я. Комитов” от офис на „*” ООД гр.
Бургас, находящ се до хипермаркет „Кауфланд”, при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – счупване на стъклена входна
врата и чрез използване на техническо средство - неустановен твърд предмет, подбран или
подправен ключ различен от оригиналния, отнел от метална касета, чужди движими вещи –
парична сума в размер на 3900.00 /три хиляди и деветстотин/ лева, собствени на „*” ООД с
ЕИК: ********* с пълномощник *, без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 4,
предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Б. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че справедливо би било на подсъдимия да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, което след редукцията да се индивидуализира
на две години „Лишаване от свобода“. Счита, че веществените доказателства следва да
бъдат отнети в полза на държавата.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. И.Х. – БАК заявява, че напълно се
придържа към становището на прокуратурата относно авторството на деянието и
адекватното наказание. Споделя и становището, относно произнасянето по веществените
доказателства.
Подсъдимият Ф.Б. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В
предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че съжалява за
постъпката и моли за наказание, съобразно пледоарията на защитника му.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ф. В. Б. с ЕГН: ********** е роден на 26.10.1993г. в гр. Бургас. Той е
българин, български гражданин, със средно образование, неженен и безработен.
До датата на инкриминираното деяние, подсъдимият Б. е бил осъждан с общо 10
1

влезли в сила съдебни актове, предимно за престъпления против собствеността. Част от
последните осъждания на подсъдимия са както следва:
По НОХД 360/2013 г. на Районен съд Бургас, влязло в сила на 21.09.2013 г. за
деяние, извършено на 04.07.2012г. на Б. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца, което е било изтърпяно при първоначален „Строг“ режим за времето от
05.12.2012 г. до 09.01.2014 г.
По НОХД 666/2014 г. на Окръжен съд Бургас, влязло в законна сила на 25.07.2014
г. за престъпление, извършено на 06.03.2014 г. на Б. е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 4 години, което е било изтърпяно при първоначален „Строг“ режим
на 07.01.2018 г.
През месец март 2018 г. подс. Ф.Б. се намирал в гр. Бургас, където пребивавал, след
като изтърпял поредното наказание „Лишаване от свобода“ и бил освободен от Затвора
Бургас на 07.01.2018 г. Имал нужда от средства. Решил да влезе в офис на фирма „*“ ООД -
застрахователен брокер, находящ се на ул. „Янко Комитов“ до хипермарект „Кауфланд“ в
гр. Бургас, за да открадне служебните пари съхранявани там в брой в малка метална каса. За
целта подготвил предварително и взел със себе си - чук с метална дръжка, отвертка с
дървена дръжка и техническо средство от твърд материал, служещо като подправен касов
ключ. В началните часове на 11.03.2018 година, бил на местопрестъплението маскиран. Във
02.15 часа, със металния чук ударил стъклената входна врата, която се счупила. Проникнал в
помещението. С отвертката отварял шкафовете и намерил металната каса. Отворил
заключващия й механизъм с помощта на техническото средство служещо за подправен
ключ, и извадил намиращите се вътре в брой 3900 лв. Офисът бил оборудван със СОТ.
Сигнал за задействане бил получен в фирма „ЗS СОТ”. На смяна в района бил авто-патрул в
състав св. * и св. *. Двамата се намирали в момента на бул. „Янко Комитов“ и дори чули
трясъка от счупената стъклена врата. Насочили се към офиса на застрахователния брокер.
Подс. Б. усетил идването им и веднага напуснал местопрестъплението със сумата от 3900 лв.
и техническото средство, с което отключил касата, но не успял да вземе чука и отвертката
които останали на пода на служебното помещение. Двамата охранители видели подсъдимия
вече извън офиса, последвали го, но не успели да го задържат. Върнали се на
местопроизшествието и запазили обстановката до идването на полицейски служители от 02
РУ-Бургас.
На място бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били иззети,
изоставените от подсъдимия чук и отвертка.
За случая било образувано досъдебно производство, като на иззетите предмети била
назначена ДНК експертиза, която успяла да изолира ДНК-профил, но към онзи момент
нямало конкретен заподозрян, с чийто ДНК профил да бъде извършена съпоставка. Поради
това с постановление от 04.05.2018 г. разследването било спряно. Междувременно на
09.12.2020 г. било получено писмо от БНТЛ-Бургас, с което водещият разследването бил
уведомен, че при полицейската регистрация на подсъдимия по друго ДП в Националната
ДНК база било установено пълно съвпадение на неговия профил с профила от биологичната
следа, изолиран по ДНК експертизата. С оглед горното на 17.02.2020 г. производството било
надлежно възобновено и била извършена допълнителна ДНК експертиза, която излязла със
заключение, че ДНК профилът по иззетите ВД напълно съвпада с профила на подс. Б..
В последствие подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем, като в
последвалия разпит, в присъствие на защитник, се възползвал от правото си да не дава
обяснения по случая, но при предявяването на разследването се признал за виновен и
2

изразил разкаяние за постъпката си.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия Б. самопризнание, което се подкрепя от събраните по производство
доказателства, а именно:
От гласните доказателства: показанията на свидетелите: * (л. 10 от ДП); * (л. 11 от
ДП); * (л. 12 от ДП); * (л. 13 от ДП); * (л. 15 от ДП); * (л. 16 от ДП) и * (л. 17 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него (л. 4-8 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 24-27 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л. 29 от ДП); приемо-предавателен
протокол (л. 30 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 31 от ДП); приемо-
предавателен протокол (л. 32 от ДП); писмо (л. 33-34 от ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 35 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 39 от ДП); разписка (л. 41 от
ДП); приемо-предавателен протокол (л. 52 от ДП) и декларация за материално положение и
имотно състояние (л. 91 от ДП).
От експертизите: ДНК експертиза (л. 18-22 от ДП); дактилоскопна експертиза (л. 23-
25 от ДП); трасологична експертиза (л. 26-27 от ДП) и допълнителна ДНК експертиза (л. 67-
69 от ДП)
От веществените доказателства: един брой чук и един брой отвертка.

Съдът прецени събраните в хода на производство доказателства и доказателствени
средства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия
и непоследователност. Съдът кредитира всички гласни доказателства, инкорпорирани в
показания на разпитаните свидетели, като ги намира за последователни и хармонични.
Самопризнанията на подсъдимия Б. се подкрепят от гореизброените кредитирани
доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие
за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
3

съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяния на кражбата, посредством активни действия. Той е влязъл в офиса на *” ООД гр.
Бургас, находящ се до хипермаркет „Кауфланд”, взел е паричната сума, собственост на
търговеца и се е отдалечил. По този начин Б. е прекъснал фактическата власт на собственика
и на владелеца на вещите (физическото лице МОЛ – *), като същевременно е установил
своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че паричната сума е движима вещ по
смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние тя е била
„чужда” за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост върху нея.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственик на вещите
не е давал съгласие на подсъдимия да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е
така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено,
без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая манифестираното от
правоимащото лице поведение категорично изключва даването на съгласие, доколкото
парите са били поставени в заключено помещение именно с цел да не бъдат откраднати.
Налице е квалифициращия признак по т. 3 на чл. 195, ал.1 НК, доколкото деянието е
извършено, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, а именно –
счупване на стъклена входна врата. Съдебната практика (т. 10 от ППВС № 6/1971 г. и
Тълкувателно решение № 54/1989 г. на ОСНК на ВС) е категорична, че стъклените
прегради, когато са използвани за ограничаване на достъпа до имота, следва да се разгледат
именно като преграда, здраво направена за защита на имот. В случая в помещението е
проникнато, чрез нарушаване целостта на стъклената врата /преграда/, поради което и съдът
намира, че правилно РП-Бургас е приложила тази квалификация.
На следващо място е налице и обективния квалифициращ признак – „използване на
техническо средство”. От доказателствата, и най-вече от заключението на трасологична
експертиза, безспорно се установява, че подсъдимият е използвал техническо средство
(неустановен твърд предмет, подбран или подправен ключ различен от оригиналния),
посредством което е успял да отвори металната касета, в която се е намирала паричната
сума. Съгласно утвърдената съдебна практика, техническото средство е всяка вещ, която по
обичайното си предназначение служи за извършване на техническа операция или субектът
на престъплението, в конкретния случай, я е използвал за извършването на такава операция.
Във всички случаи обаче, това средство е използвано от субекта така, че да му осигури
достъп до инкриминираната вещ, респ. физически да му помогне да отнеме веща или поне да
го улесни за това (в този смисъл т. ІІ. 11 от Постановление № 6/1971 г. на ППВС, изм. с
Постановление № 7/1987 г. на ППВС).
Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Този извод
на съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи, наличието на квалифициращи
признаци, както и от обремененото съдебно минало на Б..
На последно място - извършената от подсъдимия кражба следва да се квалифицира,
като извършена в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. ”Б”
4

от НК. Това е така, доколкото към датата на извършване на деянието – 11.03.2018 г. Б. като
пълнолетен е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 НК и наред с това е
бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК,
което се доказва от цитираните по-горе осъждания. Към 11.03.2018 г. не са били изтекли пет
години от изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по цитираните присъди, поради
което и на основание чл. 30, ал. 1 НК приложение следва да намерят именно правилата за
опасния рецидив.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Б. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в поведението му - съзнавал е, че отнетите вещи са
чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец
и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това.
От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици
изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на
своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият е действал и с намерение
противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях,
като със свои. На последно място умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на това, че
извършва деянието след като е осъждан с гореописаните присъди, както и че за да извърши
кражбата разрушава преграда здраво направена за защита на имот, служейки си и с
техническо средство.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимия беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 до 15 години, а съгласно ал. 2 – съдът може да
постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият
състав счита, че за постигане целите на наказанието, като отчете и имущественото
положение на подсъдимия (видно от приложената декларация той не притежава никакво
имущество), и на основание чл. 57, ал. 1 НК, счита че на подсъдимия следва да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“, без налагане на конфискация.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.

Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита факта, че подсъдимият е
5

с обременено съдебно минало, извън осъжданията отчетени при квалифициране на деянието,
като извършено в условията на опасен рецидив. Съдът отчита и сравнително високата
стойност на отнетите вещи. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
изразеното съжаление за стореното, както и сравнително младата възраст на подсъдимия,
към датата на деянието.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в размер на три години
„Лишаване от свобода“ и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал. 1 НК намали така
определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на
две години „Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Б. и наред с това ще въздейства върху него предупредително и най-вече
ще му отнеме възможността да върши други престъпления в един сравнително
продължителен период от време. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание
биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на "Лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, за които не е бил
реабилитиран, поради което по отношение на него не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК.

По отношение на режима.

Доколкото настоящето умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от
свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде определен първоначален „ Строг” режим
за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

По разноските:

Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното
производство разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше намерен за
виновен, то и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъди да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР – град Бургас, направените в хода на досъдебното производство
6

разноски в размер на 383,38 лева за изготвени експертизи.

По веществените доказателства:

По делото има приложени веществени доказателства - един брой чук и един брой
отвертка, които на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК следва да се отнемат в полза на
държавата и да се унищожат след влизане в сила на настоящата присъда като вещи без
стойност.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	19
Дата:	27 май 2021 г. (в сила от 12 юни 2021 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20212120202144
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 април 2021 г.

Присъда по дело №2144/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите