№ 315
гр. гр. Червен бряг, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20244440101051 по описа за 2024 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие
Образувано е по молба от М. И. П., с ЕГН **********, с адрес с. Чомаковци, обл. Плевен,
ул. „Васил Левски“ № 30, срещу П. Т********** Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Луковит, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Кръгояр“ № 54, вх. Г, ет. 5, ап. 15. В постъпилата
молба от М. И. П., с ЕГН **********, с адрес с. Чомаковци, обл. Плевен, ул. „Васил Левски“
№ 30, се излагат твърдения за причинен й „психически тормоз, закани и заплахи“ от П.
Т********** Й., живуща на съпружески начала с внук й Иван Тодоров на същия адрес, а
именно с. Чомаковци, обл. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 30. В молбата се твърди, че П. Й. е
подписвала три броя предупредителни протокола в МВР – Червен бряг. Като дата на
последния протокол бил от дата 01.08.2024г. Действия, като закани и заплахи от П. Й. към
М. П., били от 27.07.2024г. Психическия тормоз се състоял в думи и викове - „ще те убия,
главата ще ти откъсна, няма да си жива“, „ще ме запали да изгоря и няма да съм жива“. С
първоначалната молба е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита,
включваща мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
Молителката счита, че това е изпълнило състава на разпоредбата на чл.18, ал.1 от с.з. и това
представляват „данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или
здравето на пострадалото лице“. Твърди се за многократни случаи на психически и
физически тормоз, без да се сочат конкретни периоди, или се сочат разбъркани такива. Не се
съдържат никакви доказателства за актове, които могат да бъдат квалифицирани като такива
1
по Закона за защита от домашното насилие, които евентуално да обосноват основателен
извод за наличието на пряка, непосредствена или последваща опасност за живота и здравето
на пострадалото лице.
С определение № 412/04.09.2024г. по описа на Районен съд-Червен бряг, настоящият състав
е оставил без уважение молбата на М. И. П., с ЕГН ********** с правно основание чл.18,
ал.1 ЗЗДН като неоснователна и е отказал да издаде Заповед за незабавна защита срещу
ответника.
МОЛИТЕЛКАТА – редовно призована се явява лично и с адв. Н. С. Н. от ПлАК, който
поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. М. И. П. твърди, че
срещу нея е извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в постоянен психически
тормоз, закани и заплахи от П. Й.. В проведеното открито заседание изразява становище, че
не комуникира с Й..
ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично и с адв. Р. М. от АК – Ловеч. Адв. Р. М.
оспорва изцяло молбата, както по допустимост, така и по основателност на същата.
Претендира разноски. П. Т********** Й. изразява становище, че от години не комуникира с
молителката и не е извършила, каквото и да е деяние спрямо ищцата, което да бъде прието
като акт на домашно насилие.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Искът е допустим. Безспорно по делото, като неоспорено от страните е, че молителката е
баба на Иван Тодоров и ответника П. Й. живее на съпружески начала с внук й. Делото се
води между надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на
домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в
срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и
териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото с молбата са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН;
Разпореждане с № 14224984622/30.09.2022г. от НОИ – териториално поделение – Плевен,
пожизнено ТЕЛК Решение № 3113/14.11.2018г. и предупредителни протоколи в МВР –
Червен бряг. Приложено е и удостоверение за наследник на Соня Радулова Съйкова, с №
000496/16.11.2004г.
По делото като свидетел е разпитан: П. Й., живуща на съпружески начала с Иван Тодоров -
внук на М. И. П.. Разпитан в о.с.з. свидетеля дава показания, че не комуникира с
молителката и не е извършила каквото и да е деяние спрямо ищцата, което да бъде прието
като акт на домашно насилие. Липсват и очевидци на твърдения от молителката случай на
домашно насилие. Свидетелят Иван Тодоров - внук на М. И. П., потвърждава казаното от П.
Й., като отделно от това, твърди че баба му отдавна се държала грубо и властнически
2
спрямо него и Й.. Звъняла в РУ, в което работи, с цел да контролира него и действията му.
Поддържа изложеното и в приетите писмени доказателства по делото, че на
инкриминираната дата – 27.07.2024г., той и П. Й. не били в с. Чомаковци, а били на почивка
извън района на общ. Червен бряг. Потвърждава, че с П. Й. има отношение от около 5
години и че същите живеят на семейни начала. С показанията си свидетелят Перонита
Берова, твърди, че не е пряк свидетел на техните взаимоотношения, както и че не помни да е
имало разправии между тях.
От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на
свидетелите не се установи, че ответника е причинил насилие на молителката в описания в
молбата случай. Установените от показанията на свидетелите факти опровергават изцяло
твърденията на молителката изнесени в молбата. Преследваната от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие,
като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие
лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Физическото домашно насилие от своя страна се
изразява в неслучайно физическо посегателство, което може да има множество проявни
форми включително и нанасянето на телесни травми. Гореописаните форми на насилие
представляват домашно насилие, спрямо което ЗЗДН е в състояние да предостави закрила на
пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че не е налице акт на домашно насилие
по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо, трето и четвърто от ЗЗДН – физическо, психическо
или емоционално домашно насилие, извършен от ответника П. Й. на 27.07.2024г. В
процесния случай съдът намира, че не са налице основания да бъде ангажирана
отговорността на ответника по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и
направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че не се
доказа по несъмнен начин твърденият от молителката случай на домашно насилие
причинено й от ответника по молбата, поради което същата се явява недоказана, а от там и
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.11, ал.3 от
Закона за защита срещу домашното насилие, молителката следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Районен съд – Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв. и на ответника
направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на М. И. П., с ЕГН **********, с адрес с. Чомаковци, обл. Плевен,
ул. „Васил Левски“ № 30, срещу П. Т********** Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
3
гр. Луковит, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Кръгояр“ № 54, вх. Г, ет. 5, ап. 15 за издаване на
заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН М. И. П., с ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС – Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. И. П., с ЕГН ********** да заплати на П.
Т********** Й., с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 600.00
/шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред
Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4