Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Светослав
Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3269 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 19.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 19903/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 120 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от В.Л.П.- К. /ЕГН **********/ срещу „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/
установителен иск по чл.422 ГПК „вр. чл.55, ал.1 ЗЗД за установяване, че
ответното дружество дължи на ищцата сумата 1 250 лв., недължимо платена по
изпълнително дело № 20128380409760 на ЧСИ М.Б.с peг.№
838 на КЧСИ, поради погасяване по давност и недължимо платена“. На основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищцата В.П.- К. е осъдена да заплати на ответника „Т.С.”
ЕАД сумата 100 лева- разноски за исковото производство /за юрисконсултско
възнаграждение/.
Постъпила е въззивна жалба от В.Л.П.- К. /ищца по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване
дължимостта на горепосочената сума, поради заплащането й в рамките на
осъществено принудително изпълнение след погасяване на вземането по давност, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ответник по делото/ не изразява
становище по повод подадената от ищцата въззивна жалба.
Предявен е установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта-
в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Фактическият
състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно
доказване факта на плащане на процесната сума /суми/, а ответникът дължи
доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото /чл.154 ГПК/.
Ищцата
обосновава липсата на материално- правно основание за извършеното в рамките на
горепосоченото изпълнително дело плащане на процесната сума от 1 250 лв. с
погасяване на вземането по давност.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства/
обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД материално- правни предпоставки за уважаване на иска, поради плащането без
основание на сумата 1 250 лв. в хода на осъществявано по изп. дело №
20128380409760 на ЧСИ М. Б.- с peг.№ 838 на КЧСИ,
принудително изпълнение. Процесното вземане, представляващо стойност на
потребена топлинна енергия и мораторни лихви, действително е погасено по
давност с изтичане на специалния 3- годишен давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД
/приложим относно вземанията за главница и за лихви/ към датата на първото
извършено по горепосоченото изпълнително дело на 16.06.2016 г. плащане.
Според
събраните в процеса доказателства относно процесното вземане в заповедно
производство по гр.д.№ 11156/ 2009 г. на СРС, 90 състав, са издадени заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на 29.10.2009 г. и изпълнителен лист /на 26.01.2010
г./ в полза на кредитора „Т.С.“ ЕАД срещу длъжника Л.К.П.- наследодател на ищцата,
починал на 26.02.2011 г.
Въз
основа на издадения на 26.01.2010 г. по посоченото дело изпълнителен лист, на
19.10.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20128380409760 на ЧСИ М.Б.с peг.№ 838 на КЧСИ, по което въз основа на
извършена на 22.10.2012 г. служебна справка в Национална база данни „Население“
/НБДН/ при МРРБ е установено, че посоченият от взискателя длъжник по
изпълнението Л.К.П. е починал на 26.02.2011 г., вследствие на което на 13.01.2015
г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на законната му наследница В.Л.П.-
К. /ищца по настоящото дело/, връчена на 26.01.2015 г. С цитираната покана за
доброволно изпълнение В.П.- К. е поканена да заплати на взискателя „Т.С.“ ЕАД „сумата
5 185.21 лв.- главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната
лихва върху нея от 8.10.2009 г., възлизаща на 2 127.04 лв. /до 13.01.2015 г./, неолихвяема сума от 108 лв., сумата 767 лв.- такса по т.26
Л.2 на Реш. по гр.д.№
3269/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
ТТРЗЧСИ, както и всички следващи се такси и
разноски по ТТКРЗЧСИ и присъдени публични държавни вземания по чл.458 ГПК“.
След
изтичане на срока за доброволно изпълнение до длъжника В.П.- К. е изпратено
съобщение от ЧСИ, връчено на 19.05.2016 г., че пристъпва към принудително изпълнение
чрез опис на движими вещи на адрес: гр. София, жк „*******, насрочен за
8.06.2016 г.
С
молба от 6.06.2016 г. В.П.- К. уведомила ЧСИ, че ще заплати еднократно сумата
3 000 лв. по изпълнителното дело и се задължава да заплаща по 200 лв.
месечно по сметка на ЧСИ до пълното й издължаване. Към молбата са приложени
платежни документи за плащане на сумата 1 000 лв. от длъжника Л.П.на
12.10.2010 г. на каса в „Т.С.“ ЕАД /касов бон и справка за плащане на абонат/ и
за безкасово плащане на сумата 3 000 лв. от В.П.- К. по специалната сметка
на ЧСИ на 16.06.2016 г. /л.41 от приложеното изпълнително дело/. Последващо
безкасово плащане- в размер на 3 000 лв., е извършено от В.П.- К. по
специалната сметка на ЧСИ на 16.09.2016 г. /л.42 от приложеното изпълнително
дело/.
Основателен, при установената по
делото фактическа и правна обстановка, е наведеният от ищцата В.П.- К. довод
/чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесното вземане от 1 250 лв., представляващо част
от вземането, за което е издаден изпълнителен лист на 26.01.2010 г. по гр.д.№
11156/ 2009 г. на СРС, 90 състав /стойност на потребена преди 1.05.2009 г.
топлинна енергия и лихви за забава за периода до 7.09.2009 г./, поради изтичане
на предвидения в закона специален 3- годишен давностен срок /чл.111, б.”в” ЗЗД/
с начална дата- 30.10.2009 г., и крайна дата- 30.10.2012 г., след която част от
посочените вземания /намалена с доброволно заплатената от Л. П.на 12.10.2010 г.
сума от 1 000 лв./, включая процесното вземане от 1 250 лв., следва да се
считат погасени.
Събраните
по делото доказателства не могат да обосноват извод на въззивния съд за валидно
прекъсване и спиране на погасителната давност, обосновани с предприемането на
действия по принудителното събиране на горепосочените вземания по изп. дело №
20128380409760 на ЧСИ М. Б., считано от 19.10.2012 г. /т.е. по- малко от 3
години след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК/, когато
взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал образуването на изпълнително дело и
извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника Л.П..
Не
може да се приеме в случая, че въз основа на издадената на 29.10.2009 г.
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и издадения въз основа на нея на 26.01.2010
г. изпълнителен лист валидно е образувано изпълнително производство, тъй като
процесуално правоотношение по отношение на починалия преди това длъжник Л.П./поч.
26.02.2011 г./ изобщо не е възникнало.
Приложими
според въззивния съд, независимо, че касаят исковия граждански процес, са
дадените с Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. по тълк. дело № 1/ 2017 г.
на ВКС- ОСГТК- т.2, разяснения, според които нито едно съдопроизводствено
действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално
неправосубектно лице; правоспособността е основна категория на правото, която
се определя по съдържание от закона; процесуалната правоспособност представлява
признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални
право-отношения; процесуалната правоспособност е качество на страната в
гражданския процес; според чл.27, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този,
който е правоспособен по материалното право. Нормата на чл.1 ЗЛС предвижда, че
всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде
носител на права и задължения. Смъртта прекратява съществуването на физическото
лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато
правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и
процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално
правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като
производство. Починалото физическо лице
не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на
процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск
срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално
възникването на валидно процесуално право-отношение. Исковото производство е
недопустимо и подлежи на прекратяване. Липсата на първоначална процесуална
легитимация на главна страна в процеса обуславя и невъзможност същият да
продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като
процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на
процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не
може и да бъде "продължено" при условията на чл.227 ГПК. Без правно
значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е
починал. 3аконодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се
приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство,
процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след
това производството продължава с участието на неговите правоприемници.
Доколкото
уредбата на изпълнителното производство е подчинена на същите принципи
касателно правосубектността на участниците в процеса и процесуалното им
положение, то горните разяснения са приложими и в настоящия случай, което
налага приемането на извод, че подаването на молба от кредитора „Т.С.“ ЕАД на
19.10.2012 г. за образуването на изпълнително производство, в която се съдържа
упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ, не е довело нито до прекъсване, нито до спиране
на погасителната давност относно горепосочените вземания, тъй като валидно
процесуално правоотношение спрямо починалия преди това длъжник Л.П./поч. 2011
г./ не е възникнало.
При
това положение, както към датата на първото извършено по изпълнителното дело
плащане- 16.06.2016 г., така и към датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело- 18.10.2017 г., предвидената в чл.111, б.”в” ЗЗД 3- годишна
погасителна давност, започнала да тече на 30.10.2009 г., е изтекла.
Л.3 на Реш. по гр.д.№
3269/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Приложим
относно процесното вземане, независимо дали се касае за вземане за главница
/стойност на топлинна енергия/, предвид даденото в ТР № 3/ 18.05. 2012 г. по
тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС относно понятието "периодични
плащания" тълкувателно разрешение, или за вземане за мораторна лихва, е
специалният 3- годишен давностен срок по чл.111, б."в" ЗЗД, а не общият
давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като влязлата в сила заповед за
изпълнение не представлява влязло в сила съдебно решение и като такава не се
ползва със сила на присъдено нещо относно спорното вземане. Поради това и
материално- правната последица, уредена в чл.117, ал.2 ЗЗД, предписваща, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години, в случая е неприложима. В тази връзка следва да се отбележи и че
според установената от ВКС константна съдебна практика по приложението на
чл.116, б."б" ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с
предявяването на иск от носителя на спорното вземане- кредитора, чрез
осъдителен иск /в т.ч. и насрещен осъдителен иск/ или респ. чрез предявяване на
притезанието в заповедно производство. Тъй като в случая искът е предявен от
длъжника, който оспорва съществуването на спорното вземане /с доводи за
погасяването му по давност/, давността не се прекъсва, но докато трае съдебният
процес относно спорното вземане, съгласно чл.115, б.ж“ ЗЗД давностният срок
спира да тече.
Не
може да бъде споделен от въззивния съд приетият от СРС извод за извършено от
ищцата доброволно плащане на процесната сума, което е обосновало отхвърлянето
на предявения установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД като
неоснователен.
Според
дадените в мотивите към т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06. 2014 г. по
тълк. д. № 4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК, тълкувателни разяснения, под
"удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес" следва да се има предвид
следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия,
въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми,
подлежащи на разпределение, включително
и при плащане от длъжника по сметката на съдебния изпълнител, и б/ от така
получените постъпления съдебният изпълнител е превел суми на взискателя-
кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен
лист. Под "доброволно погасяване на
вземането" се имат предвид плащания от длъжника на кредитора /без
сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния изпълнител/, както
и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи- прихващане, даване
вместо изпълнение, опрощаване.
Поради
това и, независимо, че сумите 3 000 лв., 3 000 лв. и 370 лв. са преведени по
специалната сметка на ЧСИ повече от една година след връчването на покана за
доброволно изпълнение на законната наследница на Л.П.- В.П.- К., с преводни
нареждания на същата, не се касае за доброволно погасяване на събираемото
вземане, а за принудителното му събиране в рамките на осъществявано принудително
изпълнение, което изключва приложението на чл.118 ЗЗД, на което е основано решението
на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за връщане на даденото без
основание.
За
начална дата на приложимия 3- годишен давностен срок следва да бъде приета датата,
следваща издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза „Т.С.“ ЕАД-
30.10.2009 г., поради което и към датата на извършеното по изпълнително дело №
20128380409760 на ЧСИ М. Б. плащане на сумата 3 000 лв. /16.06.2016 г./ и
към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело /18.10.2017 г./
този срок е изтекъл, вследствие на което събираемото вземане е било вече недължимо
и по отношение на него валидно принудително изпълнение не е могло да бъде
осъществено. Предвид несъществуването на изпълняемо право в размер на процесната
сума от 1 250 лв., представляваща част от вземането, за което е издаден
цитираният изпълнителен лист от 26.01.2010 г., към датата на принудителното му
събиране по изпълнителното дело, поради погасяване на вземането по давност,
предявеният от В.П.- К. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД като основателен и доказан следва да бъде уважен.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено
и вместо това да бъде постановено решение, с което да бъде призната дължимостта
на процесното вземане от 1250 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д.№ 74147/ 2017 г. на СРС, 120 състав, в полза на ищцата В.П.-
К. срещу ответника „Т.С.“ ЕАД.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът- въззиваема страна дължи да заплати на ищцата- въззивник сумата 27.50
лв.- разноски за първоинстанционното производство /за държ. такса/, сумата 30
лв.- разноски за заповедното производство /за държ. такса/, и сумата 25 лв.-
разноски за въззивното производство /за държ. такса/. На основание чл.38 ЗАдв
ответникът- въззиваема страна дължи да заплати на адв. Кр. Билева сумата 317.50
лв.- адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
19.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 19903/ 2018 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 120 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявения от В.Л.П.- К. /ЕГН **********/ срещу “Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *******/ установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, че “Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *******/ дължи
на В.Л.П.- К. /ЕГН **********/ сумата 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, заплатена
Л.4 на Реш. по гр.д.№
3269/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
по изп. дело № 20128380409760 на ЧСИ М.Б.с peг.№ 838 на КЧСИ /образувано въз основа на
изпълнителен лист от 26.01.2010 г., издаден въз основа на издадена срещу
длъжника Л.К.П. /ЕГН **********, починал на 26.02.2011 г./- наследодател на В.Л.П.-
К., заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.10.2009 г. по гр.д.№ 11156/ 2009
г. на СРС, 90 състав/, след погасяване на вземането по давност, за която сума в
полза на В.Л.П.- К. /ЕГН **********/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 74147/ 2017 г. на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА “Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *******/ да
заплати на В.Л.П.- К. /ЕГН **********/ сумата
27.50 лв. /двадесет и седем лева и 50 ст./- разноски за първо-инстанционното производство, и сумата 30 лв. /тридесет лева/- разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, и сумата 25
лв. /двадесет и пет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *******/ да
заплати на адв. К.Б.от РАК, осъществила безплатно процесуално
представителство на ищцата В.Л.П.- К.
/ЕГН **********/, сумата 317.50 лв.
/триста и седемнадесет лева и 50 ст./- адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.