Р Е Ш Е Н И Е
№ 432/3.7.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –VІІ – и състав
в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 360 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство
(ЗКН).
Образувано е по жалба, с вх. № 3078 от 10.04.2023 год. в Административен
съд – Пазарджик, на Община Пазарджик, представлявана от кмета на Община
Пазарджик, срещу разпореждане за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за културното наследство
(ЗКН) относно паметник на Св. Св. Константин и Елена, издадено на 27.03.2023
год. от Главен инспектор в Регионална инспекторат за опазване на културното
наследство (РИОКН) – Пловдив, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ (ГД „ИОКН“) при Министерство на културата (МК).
В жалбата се излагат оплаквания за нищожност, алтернативно за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона
– отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди
се, че разпореждането е издадено от некомпетентен орган, тъй като инспекторатът
на МК има правомощие да издава ПАМ само при упражняване на контролната си
дейност по чл. 15, ал. 2 от ЗКН, която е строго дефинирана в т. 1 – т. 7 от
същия. Не е в правомощието на инспектора да изисква документи, тъй като
изграждането на паметник, който не е недвижима културна ценност (НКЦ), не
попада в никоя от хипотезите на чл. 15 от ЗКН. Посочва се, че цитираният в
обжалваното разпореждане чл. 31, т. 2 от ЗК е неотносим. Също така се заявява,
че неоснователно с обжалвания акт се изискват Решение № 191 от 30.09.2021 год.
прието с Протокол № 10 на Общински съвет – Пазарджик и Решение № 83 от 27.04.2022
год. прието с Протокол № 5 на Общински съвет – Пазарджик понеже същите са
публични и са публикувани на интернет сайта на Общински съвет – Пазарджик, а и са
неотносими към предмета на издаденото разпореждане. Цитираните основания по чл.
192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 2 от ЗКН не са предписание за предотвратяване
или преустановяване на нарушенията, определени с цитирания нормативен акт,
както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Моли се
за обявяване нищожността на оспореното разпореждане на прилагане на ПАМ,
алтернативно за отмяната му като незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалните
представители юрисконсулт П. В. и адв. П. К., които поддържат жалбата и
претендират отмяната на акта. Адв. К. претендира се заплащане на направените по
делото съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000,00 (хиляда) лева, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК (л. 65 от делото). Представени са писмени бележки.
Ответникът – Главен инспектор в РИОКН – Пловдив, ГД „ИОКН“ при Министерство
на културата, в съдебно заседание се явява лично и се представлява от
юрисконсулт С. Ш., изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят за
отхвърлянето й. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представени са писмени бележки,
към които е приложено и Разрешение за строеж № 45 от 09.03.2023 год. на Главния
архитект на Община Пазарджик, издадено на осн. чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, за
изграждане на строеж: „Склуптурна композиция на светите равноапостоли Св. Св.
Константин и Елена“.
Административен съд-Пазарджик, VІІ–и състав, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С процесното разпореждане за прилагане на ПАМ, издадено на основание чл.
192, ал. 1, т. 2, б. „а“, ал. 2, чл. 31, т. 2 от ЗКН, във връзка с чл. 22 и чл.
23 от ЗАНН, с цел преустановяване на нарушение по чл. 193, т. 3 от ЗКН, е
разпоредено на Община Пазарджик, представлявана от кмета на Община Пазарджик, в
срок от три дни, считано от получаване на разпореждането, да предостави
заверени копия на следните документи: 1. Решение № 191 от 30.09.2021 год.
прието с Протокол № 10 на Общински съвет –
Пазарджик; 2. Решение № 83 от 27.04.2022 год. прието с Протокол № 5 на Общински
съвет – Пазарджик; 3. Скица, издадена от Главния архитект на Община Пазарджик;
4. Инвестиционен проект за изграждане и поставяне на паметник на
равноапостолите Св. Св. Константин и Елена, съгласуван по реда на ЗКН; 5.
Информация за инвеститора и за фирмата – изпълнител на проекта, договори за
изпълнение.
Мярката е наложена във връзка с извършена в периода 01.03. – 07.03.2022
год. проверка от РИОКН – Пловдив към ФГ „ИОКН“ в МК на строителство на паметник
на равноапостолите Св. Св. Константин и Елена в гр. Пазарджик, находящ се в
парковото пространство, при моста на река Марица, на южния бряг. С писмо рег. №
04-08-6 от 01.03.2023 год. в Община Пазарджик е поискана информация и
документация за реализацията на проекта (л. 20 от делото). С Констативен
протокол, вх. № 04-05-33 от 09.03.2023 год. в Община Пазарджик (л. 46), Главен
инспектор в РИОКН – Пловдив, ГД „ИОКН“ при МК е посочил, че с Решение № 191 от 30.09.2021
год. прието с Протокол № 10 на Общински съвет – Пазарджик е дадено съгласие за
изграждане в гр. Пазарджик на паметник на светите равноапостоли Св. Св. Константин и Елена – духовни
покровители на жителите на гр. Пазарджик, като необходимите средства за
паметника се събират по обявена от инициативен комитет банкова сметка. ***,
като инициатор на проекта участва в неговата реализация. С Решение № 83 от
27.04.2022 год. прието с Протокол № 5 на Общински съвет – Пазарджик е прието
предложението на кмета на Община Пазарджик общината да участва с 30 000,00
(тридесет хиляди) лева в изграждането на паметника и средствата да бъдат
преведени по банковата сметка на инициативния комитет. Установено е, че след
извършена проверка в архива на НИНКН и МК няма съгласуван проект по реда на ЗКН
и по реда на ЗУТ за изграждането на паметника. При извършена проверка на 07.03.2023
год. на място на
строежа на паметника е констатирано изграждането на бетонов фундамент, по който
се е работело и в момента на проверката. С Уведомление по реда на чл. 26, ал. 1
от АПК, изх. № 04-05-33 от 14.03.2023 год. Главен
инспектор в РИОКН – Пловдив, ГД „ИОКН“ при МК (л. 49), е предупредил кмета
на Община Пазарджик за започнатото производство по издаване на процесното
разпореждане за прилагане на ПАМ и е предоставен 7-дневен срок от получаването
му, за запознаване с документите по преписката и възможност за изразяване на
становище във връзка със започнатото административно производство. Констативният протокол съдържа и снимков материал.
При тази фактическа обстановка на 27.03.2023 год. от Главен инспектор в
РИОКН – Пловдив, ГД „ИОКН“ при МК е издадено разпореждането за налагане на
процесната ПАМ (рег. № 04-08-10 от 27.03.2023 год. в Община Пазарджик).
Мотивите на обжалвания акт възпроизвежда дословно съставения констативен акт,
както и са описани извършените административни действия по издаването на
разпореждането. Посочено е, че неизпълнението на наложената ПАМ влече след себе
си имуществена отговорност по чл. 228б ЗКН. Разпореждането за ПАМ е получено в
деловодството на Община Пазарджик на 27.03.2023 год. и му е поставен входящ
номер от тази дата (л. 19). Жалбата срещу ПАМ е подадена на 10.04.2023 год. в
Административен съд – Пазарджик.
В хода на настоящото съдебно производство са приети и приложени освен
посочените по-горе писмени доказателства, а и Решение № 191 от 30.09.2021 год. прието с Протокол № 10
на Общински съвет – Пазарджик и Решение № 83 от 27.04.2022 год. прието с
Протокол № 5 на Общински съвет – Пазарджик (л. 63 и
л. 64 от делото), както и Заповед № РД-14-792 от 23.11.2012 год. на министъра
на културата, с която издателят на обжалваното разпореждане Стоилка Георгиева И.
е назначена за държавен служител на длъжност „регионален инспектор в ЦРП –
Пловдив“, считано от 03.12.2012 год. (л. 44) и Заповед № РД-14-687 от
13.08.2020 год. на министъра на културата, с която Стоилка Георгиева И. е
преназначена на длъжност „Главен инспектор в регионален инспекторат по опазване
на културното наследство в ЦРП – Пловдив“, считано от 07.08.2020 год.
При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, Административен
съд-Пазарджик намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от активно
легитимирано лице - адресат на акта, за което обжалваният индивидуален
административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес от
предявеното оспорване, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна досежно искането за обявяване нищожността на процесното
разпореждане за ПАМ. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗКН в Министерството на културата се създава
Инспекторат за опазване на културното наследство, който предвид ал. 2 от
цитираната осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на
издадените въз основа на него актове, свързани със: 1. извършване на теренни и
подводни археологически проучвания; 2. териториално-устройствена защита на
недвижимите културни ценности; 3. опазване на движимите и недвижимите културни
ценности в музеите; 4. извършване на консервация и реставрация на движимите и
недвижимите културни ценности; 5. изпълнение на сключените концесионни договори;
6опазване на книжовни и литературни културни ценности, съхранявани в
библиотечните и архивните колекции - ръкописи, архивни документи и старопечатни
издания; 7. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) извършване на сделките с движимите
културни ценности.
С разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН е прието, че при
упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2
инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на
вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване
или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на
вредните последици от тях в определен срок. В следващата б. „б“ от цитираната
норма е възложено на инспекторите да спират строителството, въвеждането в
експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, а с т.
„в“ – да спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо
и движимо културно-историческо наследство. Според алинея 2 на чл. 192 от ЗКН
прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите.
В следващата разпоредба на чл. 193 от ЗКН е установено, че лицата, спрямо
които се извършва проверка по чл. 192, ал. 1, са длъжни да: 1. осигурят
безпрепятствен достъп до проверяваните обекти; 2. оказват съдействие на
длъжностните лица при упражняване на техните правомощия; 3. предоставят
исканите от длъжностното лице документи и доказателства.
В случая на жалбоподателя са дадени общо три разпореждания, свързани с
предоставяне на заверени копия от следните документи: 1. Решение № 191 от
30.09.2021 год. прието с Протокол № 10 на Общински съвет – Пазарджик; 2.
Решение № 83 от 27.04.2022 год. прието с Протокол № 5 на Общински съвет –
Пазарджик; 3. Скица, издадена от Главния архитект на Община Пазарджик; 4.
Инвестиционен проект за изграждане и поставяне на паметник на равноапостолите
Св. Св. Константин и Елена, съгласуван по реда на ЗКН; 5. Информация за
инвеститора и за фирмата – изпълнител на проекта, договори за изпълнение. Съдът
счита, че така определеният предмет на изпълнение не попада в обхвата на
посочената в разпореждането за ПАМ разпоредба на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“
от ЗКН, както и в следващите действия, приети от страна на инспекторите към МК
да упражняват контролна дейност при прилагане на принудителни
административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по Закона
за културното наследство, прието в чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ и б. „в“ от
същия нормативен акт. Тези разпореждания не представляват писмени предписания
за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за
отстраняване на вредните последици от тях в определен срок, по смисъла на чл.
192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, а са указания по представяне на документи,
свързани с изграждането и поставянето на паметник на равноапостолите Св. Св.
Константин и Елена на територията на гр. Пазарджик. Следователно извън правомощията
на инспектор от МК, съответно от регионалните й структури е да издава
разпореждане от вида на процесното, поради което Главен инспектор в РИОКН –
Пловдив в ГД „ИОКН“ на МК е излязъл извън законово предвидената си компетентност
и е постановил нищожен акт. Обжалваното разпореждане за ПАМ е издадена при
липса на компетентност за нейния издател, което обуславя нищожност на оспорения
административен акт. За наличието на този порок съдът следи служебно,
независимо от това дали жалбоподателят се е позовал на него. Предвид тези
правни изводи е безпредметно обсъждането на съответствието на ПАМ с
материалноправните разпоредби, целта на закона и спазването на
административнопроизводствените правила при издаването й. Във връзка с изложеното
съдът намира, че оспореното разпореждане за ПАМ е нищожно, поради което следва
да се обяви нищожността му с настоящото решение.
При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за
присъждане на съдебно – деловодни разноски за воденето на настоящия спор. Пред
настоящата съдебна инстанция е представляван от двама процесуални представители,
а искането е направено преди приключване на устните прения само от единия
пълномощник – адв. К. (на л. 60 от делото е приложено пълномощно за
извършваните от нея съдопроизводствени действия) и е обективирано в списък по
чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 1 000,00 (хиляда) лева,
съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. От ответната страна е направено възражение за
прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че същото е неоснователно. С нормата на чл. 8,
ал. 3 от посочената наредба, изм. с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 год., т.е. приета
преди датата на подаване на жалбата до съда, е определено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000,00
(хиляда) лева. Акцесорната претенция не надхвърля сумата, установена като
нормативно определена граница от законодателя в подзаконовия нормативен акт.
Ето защо, следва да се осъди Министерство на културата, гр.
София да заплати на Община Пазарджик направените по делото разноски в размер на
1 000,00 (хиляда) лева.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пазарджик –VІІ – и състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за културното наследство (ЗКН) относно
паметник на Св. Св. Константин и Елена, издадено на 27.03.2023 год. от Главен
инспектор в Регионална инспекторат за опазване на културното наследство –
Пловдив, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при
Министерство на културата.
ОСЪЖДА Министерство на културата, гр. София да заплати на Община Пазарджик
направените по делото разноски в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На
основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/