Р Е
Ш Е Н И Е
№ 31.03.2017
година град Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 27.02. 2017 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: А. Николова
като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
т.д. № 100 по описа за 2016 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД от „М." ЕООД, гр. П. против С.И.А., за
заплащане на сумата 310 000 лева като сума, дадена без основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на
08.04.2011г. е превел по банковата сметка на ответника без наличието на правно
основание сумата 150 000 лева, а на 13.04.2011г. по сметка на ответника без
наличието на правно основание е преведена още сумата 160 000 лева. Посочва, че
сумите не са върнати, което поражда правното основание на ищеца да предяви
настоящия иск. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди С.И.А.
да заплати на „М." ЕООД, гр. П. сумата 310 000 лева като сума, дадена без
основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
В писмения отговор ответникът заявява, че исковете са
изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Твърди, че през 2009 г.
ответникът в лично качество и като едноличен собственик и управител на
дружеството „А. *" ЕООД е предоставял заеми на ЕТ „П.-Т.П.", които
били обезпечени с два броя договорни ипотеки. Тези ипотеки били учредени върху
пет имота, всички находящи се в гр. П.Б.. ЕТ „П.-Т.П." се легитимирал като
собственик на тези имоти въз основа на Нотариален акт № 43, нот. дело №32/2009 г.
по описа на нотариус ***. Ответникът твърди, че поради неизпълнение на
задължението по договорите за заем, той предприел принудително изпълнение срещу
ЕТ „П.-Т.П.", като било образувано изпълнително дело и изпълнението било
насочено към дадените като обезпечение ипотекирани имоти. Преди да бъде
реализирана публична продан на тези имоти, ответникът бил потърсен от С.С.,
който е управител и собственик на ищцовото дружество, както и на дружеството „М."
ООД. Ответникът твърди, че С. заявил интерес да закупи посочените имоти,
ипотекирани в негова полза и в полза на управляваното от него дружество „А. *"
ЕООД. Страните се договорили да сключат предварителен договор за покупка на
тези имоти, като цената да бъде заплатена на ответника като трето лице и по
този начин да се погасят задълженията на едноличния търговец по договорите за
заем. Ответникът твърди, че в изпълнение на тези уговорки на 08.04.2011 г. между
ЕТ „П.-Т.П." като продавач и дружеството „М." ООД, представлявано от С.С.,
като купувач, и с участието на ответника като трето ползващо се лице, бил
сключен предварителен договор за продажба на ипотекираните имоти. Съгласно
чл.1, т.1 от предварителния договор в деня на подписването му купувачът „М."
ООД трябвало да заплати на третото ползващо се лице - С.И.А. сумата 150 000
лева, а на основание чл.1, ал.2 от същия договор остатъкът на продажната цена в
размер на 160 000 лева следвало да се изплати от купувача „М." ООД на
третото ползващо се лице - С.И.А. в деня на сключване на окончателния договор
за прехвърляне на имотите, но не по-късно от 15.04.2011г. Предварителният
договор бил нотариално заверен. Ответникът твърди, че с цел да се гарантират
правата на дружеството-ищец, във връзка с придобиване на ипотекираните имоти,
той се съгласил да прехвърли вземанията си към едноличния търговец ведно с
обезпеченията. Твърди, че на същия ден - 08.04.2011 г. са сключени два броя
договори за цесия с дружеството ищец „М." ЕООД. По силата на първия
договор „А. *" ЕООД като цедент прехвърлил възмездно вземането си към
длъжника ЕТ „П.-Т.П." в размер на 162 059,72 лева, формирано по
изпълнителното дело, на „М." ЕООД като цесионер. Вземането било
прехвърлено с всички принадлежности и обезпечения включително и с учредената
ипотека. С втори договор за цесия от същата дата между С.И.А., като цедент и „М."
ЕООД като цесионер е прехвърлено вземането на цедента към едноличния търговец в
размер на 147 940,29 лева, също обезпечено с ипотека и прехвърлено с всички
принадлежности и обезпечения включително и с учредената ипотека. Ответникът
твърди, че в изпълнение на договореностите по предварителния договор, на
08.04.2011 г. дружеството-ищец платило на ответника сумата от 150 000 лева,
като останалата част от 160 000 лева е била преведена на 13.04.2011 г. В
платежните нареждания било посочено, че се плаща по договор за цесия. Ищецът
твърди, че на 14.04.2011 г. С.С. му е изпратил писмо с нотариална заверка на
подписа, с което заявявал, че основанието на направените преводи всъщност е по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а не по договор за
цесия. След като получил плащанията, ответникът предприел действия по вдигане
на ипотеките в негова полза. С оглед изложените обстоятелства ответникът
твърди, че предявените искове са изцяло без основание. Излага съображения, че
направените от ищеца плащания са погасили валидно съществуващо вземане на
ответника към трето лице във връзка с предварителния договор и че това е
валидно правно основание ответникът да получи тези суми. Твърди, че договорите
за цесия представляват допълнително основание за получаване на сумите,
преведени от ищеца. Прави и възражение за изтекла погасителна давност с искане
исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва твърденията, направени с отговора на ответника, като на първо
място оспорва твърдението на последния, че ответникът С.И.А. е предоставил
лично и като управител на „А. *" ЕООД на ЕТ „П.-Т.П." заеми,
обезпечени с два броя договори за ипотеки. Оспорва също твърдението, че имотите
върху които са учредени договорите за ипотеки са собственост на ЕТ „П.-Т.П.".
Твърди, че тези имоти са общинска собственост. Оспорва валидността на сключения
договор за продажба на ипотекираните имоти и твърди, че същият е нищожен поради
невъзможен предмет, именно защото имотите са общинска собственост. Оспорва
твърдението, че плащанията са извършени на валидно правно основание. Оспорва
твърдението, че с цел да се гарантират правата на С.С., ответникът е прехвърлил
вземанията си от третото лице с договорите за цесия. Оспорва валидността на
представените от ответника договори за цесия от 08.04.2011г. Твърди, че същите
са нищожни поради липса на съгласие, липса на предмет, липса на основание и защото
са привидни. Освен това единият от представените договори за цесия бил
неотносим към спора, тъй като не бил сключен между ищеца и ответника, а по тази
цесия страните били други. Ищецът твърди, че договорът за цесия от 08.04.2011г.
е нищожен поради липса на предмет, както и поради липса на съгласие.
Направените от ищеца плащания не съответствали на сумите, посочени по договора
за цесия. Предварителният договор бил неотносим към спора, тъй като „М."
ЕООД не било страна по този договор. Ищецът оспорва твърдението на ответника,
че процесиите плащания са извършени в сроковете и съответстват по размер на
сумите, описани в договорите за цесия. Оспорва възражението за изтекла
погасителна давност.
Ответникът е подал отговор и на допълнителната искова
молба. Прави искане за прекратяване на производството по делото, тъй като
ответникът не бил легитимиран да отговаря по тези искове. Отговорност за
връщане на сумата следвало да се носи от ЕТ „П.-Т.П." като страна по
предварителния договор в качеството на продавач. Ответникът иска прекратяване
на делото поради това, че ищецът упражнявал пред съда чужди права в нарушение
на забраната на чл.26, ал.2 ГПК. Според него връщане на заплатените суми можело
да се търси единствено от „М." ООД, което е трето лице за спора, тъй като
плащанията били направени от името на това дружество. Ответникът твърди, че
това дружество е потвърдило по реда на чл. 301 ТЗ плащането, направено от ищеца
в полза на „А. *" ЕООД. Ответникът оспорва направените в допълнителната
искова молба възражения, че е извършено плащане поради грешка и моли съда да се
отхвърлят предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се установява
следната фактическа обстановка:
От преводно нареждане с дата
08.04.2011г. се установява, че „М." ЕООД е превело по банковата сметка на С.И.А.
сумата 150 000 лева. с посочено
основание по договор за цесия. С преводно нареждане от 13.04.2011 г. ищецът е превел
по банковата сметка на ответника сумата 160 000 лева., като е посочено
основание по договор за цесия.
От договор за заем с
нотариална заверка на подписите на страните, рег. №518/14.03.2009 г. се
установява, че „А. *" ЕООД, като заемодател е предоставило на ЕТ „П.-Т.П.",
като заемополучател сумата 100 000 лева за срок до 12.03.2011г. В договора
страните са уговорите дължимите лихви, обезпеченията на задължението и другите
условия на заемното правоотношение. Заемната сума е платена от заемодателя на
заемополучателя по банков път, на 17.03.2009 г., видно от преводно нареждане
№00565077 от същата дата.
От представения по делото договор за учредяване на
договорна ипотека №92, том I, рег.515, дело №75/2009 г. на Нотариус ***, с рег.
№*** се установява, че за обезпечение на заемното правоотношение
заемополучателят е учредил в полза на заемодателя договорна ипотека върху пет
свои недвижими имота, находящи се в град П.Б., в ***, а именно: ******* * от
882 кв.м., заедно с находящите се върху тях сгради и подобрения. Видно от
текста на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, ЕТ „П.-Т.П."
се е легитимирал като собственик на недвижимите имоти с Нотариален акт №43, том
I, нот. дело №30/2009 г. на нотариус ***. Ипотеката е заличена на 14.04.2011г.,
видно от представената по дело Молба-съгласие за заличаване вписването на
договорна ипотека, вх. рег. №2016/14.04.2011 г. на Агенция по вписвания. С
молбата си кредиторът „А. *" ЕООД е заявил, че заемополучателят е изплатил
напълно задължението си по договора за заем.
От Договор за прехвърляне на вземане, сключен на
08.04.2011 г. /л.44 от делото/ се установява, че „А. *" ЕООД е прехвърлило
възмездно на „М." ЕООД своето вземане към длъжника ЕТ „П.-Т.П.", в
размер на 162 059,72 лева. В договора е посочено, че това вземане е формирано
по изпълнително дело №20108710400373 като главница, мораторна лихва, законна
лихва, съдебни разноски, адвокатски хонорар и други разходи, заедно с всички
права на ипотекарния кредитор, следващи от обезпечение на вземането, който
договор е обезпечен с договорна ипотека, учредена с Договор за учредяване на
договорна ипотека №92, том I, рег.515, дело №75/2009 г. на Нотариус ***, с рег.
№***. В договора са описани имотите, предмет на обезпечението. Договорено е, че
прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера заедно с всички
принадлежности и обезпечения към него. Уговорено е при подписване на договора
да се платят 150 000 лева, а остатъкът да бъде заплатен до 27.04.2011 г. По
делото не са представени доказателства, длъжникът да е уведомен за извършеното
прехвърляне, съгласно чл.99 от ЗЗД или договорът да е вписан в Агенция по
вписванията, съгласно чл.17 от Правилника за вписванията.
Видно от преводно нареждане от 11.04.2011г., С.И.А. е
превел по сметка на „А. *" ЕООД сумата 150 000 лева. Записаното в банковия
документ основание е: Договор за прехвърляне на вземане от 08.04.2011г.
От Справка, изготвена от „А. *" ЕООД /л.157 от
делото/ се установява, че дългът по договора за заем е 134 378,48 лева, а
общият размер на вземането по договора за цесия - 162 059,72 лева. Вземането от
сключения договор за цесия е отразено в счетоводните книги на „А. *" ЕООД,
видно от Аналитичен регистър за периода 01.01.2011г. - 31.12.2011 г.
От изпълнителен лист от 21.10.2010г., издаден по частно
гражданско дело №2117/2010 г. по описа на Районен съд Казанлък се установява,
че ЕТ „П.-Т.П." е осъден да заплати на „А. *" ЕООД сумите: 100 000
лева главница, 22 500 лева просрочена лихва за периода 13.06.2009г. -
13.06.2010 г., законната лихва върху главницата и 6 065 лева разноски по
производството. Видно от Фактура №**********/20.04.2011г., по образуваното изп.
дело с №20108710400373 получателят на услугите - „А. *" ЕООД, дължи на ЧСИ
за плащане по сметка сумата 19 561,80 лева.
От представения по делото Договор за учредяване на
договорна ипотека №93, том I, рег.516, дело №76/2009г. на Нотариус ***, с рег.
№*** се установява, че ответникът С.И.А. като заемодател е сключил с Т.Г.П.
като заемател договор от 12.03.2009г. по силата на който заемодателят
предоставя на заемателя паричен заем в размер на 200 000 долара с краен срок на
издължаване 12.03.2011г. Описан е начинът на издължаване на заемната сума и
уговорените лихви. За обезпечаване на вземането на С.И.А., ЕТ „П.-Т.П." е
учредил в негова полза договорна ипотека върху пет свои недвижими имота,
находящи се в град П.Б., в ***, а именно: ******* XI от 882 кв.м., заедно с
находящите се върху тях сгради и подобрения. Видно от текста на нотариалния акт
за учредяване на договорна ипотека, ЕТ „П.-Т.П." се е легитимирал като
собственик на недвижимите имоти с Нотариален акт ***. на нотариус ***.
Ипотеката е заличена на 14.04.2011г., видно от представената по дело
Молба-съгласие за заличаване вписването на договорна ипотека, вх. рег. №2017/
14.04.2011 г. на Агенция по вписвания. С молбата си кредиторът С.И.А. е заявил,
че заемополучателят е изплатил напълно задължението си по договора за заем.
От преводно нареждане №643039/01.04.2009г. е видно, че
С.И.А. е превел по банковата сметка на Т.Г.П. сумата 71 404,78 долара по
договор за заем /без посочен номер или дата/.
От Договор за прехвърляне на вземане, сключен на
08.04.2011г. /л.46 и 47 от делото/ се установява, че С.И.А. е прехвърлил
възмездно на „М." ЕООД своето вземане към длъжника ЕТ „П.-Т.П.", в
размер на 147 940,29 лева - посочена цена с цифри и 162 059,72 лева - посочена
цена с думи. /чл.1 от договора/. Съгласно текста на този договор вземането е
формирано като главница, неустойка и лихва, заедно с всички права на
ипотекарния кредитор, следващи от обезпечение на вземането, който договор е
обезпечен с договорна ипотека, учредена с Договор за учредяване на договорна
ипотека №93, том I, рег.516, дело №76/2009г. на Нотариус ***, с рег. №***. В
договора са описани имотите, предмет на обезпечението. Договорено е, че
прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера заедно с всички
принадлежности и обезпечения към него. По делото не са представени
доказателства, длъжникът да е уведомен за извършеното прехвърляне, съгласно
чл.99 от ЗЗД или договорът да е вписан в Агенция по вписванията, съгласно чл.17
от Правилника за вписванията.
От писмо, издадено от „М."
ЕООД и адресирано до С.И.А., с нотариална заверка на подписа на издателя му,
рег. №1016/14.04.2011г. по описа на Нотариус **** се установява, че при посочване
на основанието за извършване на преводите от 150 000 лева и 160 000 лева,
направени съответно на 08.04.2011г. и на 13.04.2011г. е допусната грешка и
основанието на тези преводи е Предварителен договор за продажба на недв. имот
рег. №942/08.04.2011г.
От приетите по делото заключения на вещото лице,
извършило съдебно - икономическата експертиза се установява, че ищецът е превел
по личната банкова сметка ***, както следва: 150 000 лева на 11.04.2011 г. и
160 000 лева на 14.04.2011г. Съгласно заключението на 06.04.2009г. Т.Г.П. е
получил от С.И.А. сумата 71 404,78 щатски долара. На 11.04.2011 г. С.И.А. е
превел по банковата сметка на „А. *" ЕООД сумата 150 000 лева, а на
14.04.2011г. - още 12 059,72 лева. Тези плащания са осчетоводени в търговските
книги на „А. *" ЕООД като получени суми за погасяване на вземане от „М."
ЕООД. Установява се също, че 17.03.2009г. ЕТ „П.-Т.П." е получил по банков
път от „А. *" ЕООД сумата 100 000 лева с основание: договор за заем от
12.03.2009г. Според вещото лице, вземането на С.И.А. от Т.Г.П., обективирано в
Договор за учредяване на договорна ипотека №93, том I, рег.516, дело №76/2009г.
на Нотариус ***, с рег. №*** е: 459
870,64 лева към 12.03.2011г., 454 215,25 лева към 08.04.2011г. и 457 415,26
лева към 14.04.2011г.
От представения по делото Нотариален акт №43, том I,
рег. 214, нот. дело №30/2009г. на нотариус *** се установява, че ЕТ „П.-Т.П."
е собственик на описаните по-горе имоти, които е придобил въз основа на Договор
за даване вместо изпълнение от 10.11.2008г.
От договор за даване вместо
изпълнение като извънсъдебна спогодба, сключен на 10.11.2008г. между О.П.Б. и
ЕТ „П.-Т.П." се установява, че общината прехвърля на едноличния търговец ½ идеална част от имоти -
общинска собственост, находящи се в град П.Б., кв.2, а именно: ******* XI от
882 кв.м., ведно с находящите се върху тях сгради и подобрения, като даване
вместо изпълнение на свое установено парично задължение и ½ от същите имоти - срещу заплащане на уговорена
между страните цена, определена чрез възлагане на експертна оценка.
От предварителен договор сключен на 08.04.2011 г., с
нотариална заверка на подписите на страните, рег. №942/08.04.2011 г. по описа
на Нотариус **** /л.50-54 от делото/, е видно, че ЕТ „П.-Т.П." като
продавач, със съгласието на съпругата си М.И.П. и С.И.А., като трето ползващо
се лице и „М." ООД, като купувач са се споразумели ЕТ „П.-Т.П." да
продаде на „М." ООД имотите, описани в Нотариален акт ***. на нотариус ***:
******* XI от 882 кв.м., които са индивидуализирани и със съответните си
кадастрални номера, съгласно одобрената Кадастрална карта на град П.Б., а
именно: поземлен имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор ****,
поземлен имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор **** и
поземлен имот с идентификатор ****, заедно с находящите се върху тях сгради и
подобрения, подробно описани в договора. Страните са договорили продажна цена
от 310 000 лева, която купувачът да заплати по искане на продавача по сметка на
третото лице С.И.А., по следния начин: 150 000 лева в деня на подписване на
предварителния договор и 160 000 лева при сключването на окончателния договор,
но не по-късно от 15.04.2011г. - с лични средства или чрез банков кредит,
отпуснат на негово име. Според текста на този договор върху имота има една
единствена тежест, а именно: законна ипотека в полза на О.П.Б. за обезпечено
вземане от 403 830 лева.
Ищецът „М." ЕООД не е страна по този договор и от
текста на същия не може да се установи, че с плащането на договорената продажна
цена от 310 000 лева на третото за продажбеното отношение лице - С.И.А. се
погасяват задължения, възникнали от сключени преди това договори за заем между С.И.А.
и „А. *" ЕООД от една страна, като заемодатели и ЕТ „П.-Т.П." от
друга страна, като заемополучател.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №129, том I, рег. 1017,
дело 107 от 2011г. по описа на Нотариус **** се установява, че на 14.04.2011г.
ЕТ „П.-Т.П.", чрез пълномощника си С.М. С. е продал на „М." ООД,
представлявано от управителя С.М. С. имотите, описани в горепосочения
предварителен договор, които едноличният търговец е придобил чрез договор за
даване вместо изпълнение и покупко - продажба. В нотариалния акт е договорено,
че цената е 310 000 лева и същата е заплатена от дружеството - купувач „М."
ООД, съгласно нотариално заверен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с рег. №942/08.04.2011г. по описа на Нотариус **** на третото
лице - С.И.А., предварително. Към нотариалния акт са приложени: молба;
предварителен договор сключен на 08.04.2011 г., с нотариална заверка на
подписите на страните, рег. №942/08.04.2011г. по описа на Нотариус ****;
Нотариален акт ***. на нотариус ***; Удостоверение У-ДС-122/13.04.2011г. на
Областна администрация Стара Загора; Удостоверение изх. №АБУ-48/13.04.2011г. на
О.П.Б.; скици; дан. оценки; решение на съдружниците в „М." ООД за
закупуване на имотите; два броя молби-съгласия за заличаване на договорни
ипотеки; декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК; пълномощно рег. №943/08.04.2011г.
по описа на Нотариус ****; декларация рег. №946/08.04.2011г. по описа на
Нотариус ****; електронна справка от Агенция по вписванията /Служба по
вписванията - Казанлък/ по партидата на ЕТ „П.-Т.П."; справка от
Търговския регистър по партидата на „М." ООД; справка от Търговския
регистър по партидата на ЕТ „П.-Т.П."; удостоверение
№У-ДС-164/12.05.2011г. на Областна администрация Стара Загора; два броя
преводни нареждания /с които са извършени процесиите парични преводи/; декларация
по ЗМИП.
От Нотариален акт за поправка на нотариален акт №12,
том II, рег. 1175, дело 183 от 2012г. по описа на Нотариус **** се установява,
че при изписване на продажната цена в Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №129, том I, рег. 1017, дело 107 от 2011 г. по описа на Нотариус **** е
допусната техническа грешка. Вярната цена, договорена между страните била 689
245 лева, а не 310 000 лева, както първоначално било записано. От тази сума 379
245 лева трябвало да се преведат на О.П.Б., съгласно Договор за даване вместо
изпълнение като извънсъдебна спогодба, с рег. №3717/11.11.2008г. на Нотариус ***.
От Акт за частна общинска
собственост №1043/14.02.2005г. на ОбАПБ, Акт за публична общинска собственост №***.
на ОбАПБ, Акт за публична общинска собственост №***. на ОбАПБ, Акт за публична
общинска собственост №***. на ОбАПБ Акт за публична общинска собственост № ***.
на ОбАПБ се установява, че имотите, предмет на предварителен договор сключен на
08.04.2011г., с нотариална заверка на подписите на страните, рег.
№942/08.04.2011г. по описа на Нотариус ****, са били общинска собственост.
Единият от имотите - *** от 3 321 кв.м. е бил със статут - общинска частна
собственост, а останалите четири имота - със статут - общинска публична
собственост.
От представените от ищеца Решение №2307/29.10.2014г.
по адм. дело №130/2014г. на ПАС и Решение №519/18.01.2016г., постановено по
адм. дело №72/2015г. по описа на ВАС, както и от приложеното административно
дело №130/2014г. по описа на Административен съд П. се установява, че в хода на
административен съдебен спор, воден между О.П.Б. и НАП е установено, че
извършената между О.П.Б. и ЕТ „П.-Т.П." разпоредителна сделка с петте
недвижими имота, предмет на предварителния договор, посочен по-горе, не е
породила правни последици. Според това решение, тъй като четири от имотите са
публична общинска собственост, по волята на законодателя те са извадени от
гражданския оборот и други правни субекти не могат да бъдат носители на правото
на собственост, поради което договорът, имащ за предмет такава вещ е нищожен по
смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет. Относно петия имот,
който е частна общинска собственост, според състава на съда сключеният договор
е нищожен поради заобикаляне на закона.
От представеното по делото Решение №375/02.12.2016г., постановено по
гр. дело №114/2016г. по описа на СтОС, по което съдът извърши служебна проверка
и установи, че същото не е влязло в сила е видно, че между О.П.Б. и „М."
ЕООД е на лице висящ съдебен спор относно
собствеността на имотите,
предмет на предварителния договор. С постановеното към момента решение
съдът е приел, подобно на коментираните по-горе решения на Административен съд П.
и Върховен административен съд, постановени в рамките на адм. дело №130/2014г.
на ПАС, че извършената от О.П.Б. в полза на ЕТ „П.-Т.П." разпоредителна
сделка е нищожна поради невъзможен предмет за четири от имотите и поради
заобикаляне на закона — за петия имот.
От така установената
фактическа обстановка, описана по - горе, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен.
Като взе предвид, че искът е с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и че ищецът е превел процесиите суми от
свое име по банковата сметка на ответника съдът намира, че ответникът е
легитимиран да отговаря по предявения иск, както и че ищецът не упражнява пред
съда чужди права. Предвид изложеното съдът счита, че искът е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
Относно възражението на ответника, че правото на иск на ищеца е
погасено по давност, съдът намира за установено следното: Двете процесии
плащания са извършени съответно на 08.04.2011г. и на 13.04.2011г. Тъй като
претенцията на ищеца е за неоснователно обогатяване, приложима е общата
петгодишна давност, установена в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Според Решение
№8 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №3705/2013 г., III г. о., ТК срокът, който
се брои по години изтича в съответния ден на последната година. Следователно,
срокът в който може да се предяви иск за всяко едно от процесиите плащания е
съответно: 08.04.2016г. и 13.04.2016г. Исковата молба е подадена на
08.04.2016г. /петък/ по пощата и е постъпила в съда на 11.04.2016г.
/понеделник/, видно от приложения по делото плик /л.7/. Предвид горното и с
оглед разпоредбата на чл.62, ал.1 и ал.2 от ГПК съдът намира, че искът е
предявен в установения от закона петгодишен срок и не е погасен по давност.
С иска по чл.55, ал.1,
предложение 1 от ЗЗД ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на
ответника и в негова тежест е да докаже единствено предаването, включително и
кога е предадена и съответно получена престацията във връзка с твърдението за
липса на основание -причина, кауза. В тежест на ответника е да докаже, на какво
основание е получил даденото ако твърди, че престацията е дадена и получена на
някакво правно основание, да го посочи и съответно да го докаже по правилата
пълно и главно доказване.
По делото безспорно се установи, че ищецът „М." ЕООД е превел по
лична банкова сметка *** №: ВG88 DЕМ1
9240 4000 0095 08, на 08.04.2011г. сумата 150 000 лева и на 13 април 2011г.,
сумата 160 000 лева. Плащането се доказа с представените от ищеца преводни
нареждания, не се оспорва от ответника, потвърждава се от представените от него
банкови и счетоводни документи и се установи по безспорен начин от приетата по
делото съдебно - счетоводна експертиза.
В отговора на исковата молба
ответникът твърди, че направените от ищеца плащания са погасили валидно
съществуващо вземане на ответника към трето лице във връзка с предварителния
договор и че това е валидно правно основание ответникът да получи тези суми.
Твърди, че договорите за цесия представляват допълнително основание за
получаване на сумите, преведени от ищеца.
Съдът намира, че от текста на
сключения между ЕТ „П.-Т.П." като продавач, със съгласието на съпругата си
М.И.П. и С.И.А., като трето ползващо се лице и „М." ООД, като купувач
предварителен договор, подписан на 08.04.2011 г., с нотариална заверка на
подписите на страните, рег. №942/08.04.2011г. по описа на Нотариус **** не се
установява задължение за ищцовото дружество да извърши плащане към ответника С.И.А..
Действително по този договор за ответника е възникнало вземане в размер на 310
000 лева, но в договора изрично е посочено, че това задължение е на купувача „М."
ООД. Видно от точка 1.2 от договора страните са договорили, че остатъкът от
цената 160 000 лева ще бъде изплатена от купувача с лични средства или чрез
банков кредит, отпуснат на негово име.
В представените преводни нареждания изрично е
посочено, че се извършва плащане по договор за цесия. От писмото, издадено от „М."
ЕООД и адресирано до С.И.А. се установява, че при посочване на основанието за
извършване на преводите от 150 000 лева и 160 000 лева, направени съответно на
08.04.2011 г. и на 13.04.2011 г. е допусната грешка и основанието на тези
преводи е Предварителен договор за продажба на недвижим имот рег.
№942/08.04.2011г. Направеното от ищеца изявление в това писмо обаче няма
правната характеристика на заместване на длъжника в дълг по смисъла на чл.102
от ЗЗД, тъй като не е налице изрично съгласие от страна на кредитора, както
повелява законът. Извършеното плащане не може да се счита и за плащане на чуждо
задължение по смисъла на чл.74 от ЗЗД, тъй като от една страна липсва
волеизявление, че се плаща от името и за сметка на трето лице, в случая „М."
ООД, а от друга страна за ищеца не е на лице признат от закона правен интерес
да извърши такова плащане. Съдът счита, че не е налице и хипотезата на чл.301
от Търговския закон, тъй като от доказателствата по делото и в частност от
цитираното писмо не се установява дружеството „М." ЕООД да е действало
като пълномощник и представител на „М." ООД.
Предвид изложеното по-горе съдът намира за недоказано
твърдението на ответника, че посоченият предварителния договор е валидно правно
основание ответникът да получи процесиите суми.
По отношение на възражението на ищеца за нищожност на
предварителния договор съдът намира за правилно становището, изразено от
Върховен административен съд в Решение №519/18.01.2016г., постановено по адм.
дело №72/2015г. по описа на ВАС, а именно, че четири от имотите, предмет на
предварителния договор са публична общинска собственост и по волята на
законодателя те са извадени от гражданския оборот. По тази причина други правни
субекти не могат да бъдат носители на правото на собственост, поради което
договорът, имащ за предмет такава вещ е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет. С оглед изложеното съдът намира, че
предварителният договор, сключен на 08.04.2011г., с нотариална заверка на
подписите на страните, рег. №942/08.04.2011г. по описа на Нотариус **** е
нищожен досежно поземлените имоти: ***II от 12 754 кв.м., ***I от 1 879 кв.м., ***
от 2 909 кв.м. и ***I от 882 кв.м., заедно с построените върху тях сгради и
подобрения, поради невъзможен предмет. Предвид обстоятелството, че предмет на
продажбата по предварителния договор са общо пет съседни поземлени имота с
изградените върху тях сгради и съоръжения, за които страните са договорили една
обща цена, то същите не биха сключили договора само за единия от имотите, за
който е установено, че преди придобиването му от ЕТ „П.-Т.П." е бил частна
общинска собственост. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл.26, ал.4
от ЗЗД съдът счита, че предварителният договор е изцяло нищожен. Същият не е
породил права и задължения нито за главните страни по него: ЕТ „П.-Т.П." и
„М." ООД, нито за т.н. трето ползващо се лице - С.И.А..
С оглед изложеното съдът счита, че за ответника към
08.04.2011г. и към 13.04.2011г. не е било на лице вземане от ищеца „М."
ЕООД по предварителния договор за продажба на недвижими имоти с рег.
№942/08.04.2011г.
Твърдението на ответника, че
договорите за цесия представляват допълнително основание за получаване на
сумите, преведени от ищеца, съдът намира за неоснователно и недоказано по
следните съображения:
Относно представения по делото договор за цесия от
08.04.2011г., сключен между ищеца и „А. *" ЕООД съдът намира, че не са
налице твърдените от ищеца пороци, водещи до нищожност на същия. Съгласно
клаузата на чл.3, ал.2 от този договор ищецът е длъжен да преведе сумата 150
000 лева, но това задължение той е поел към цедента „А. *" ЕООД, а не към
ответника С.И.А.. Обстоятелството, че С.И.А. в последствие е превел по сметка
на дружеството - цедент получените парични средства и с тях е погасил
счетоводно вземането си от „М." ЕООД е без правно значение за
основателността на исковата претенция. В този смисъл: Решение № 89 от
20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2012 г., III г. о., ГК.
Предвид горното съдът намира, че към 08.04.2011г.
ответникът не е имал вземане от ищеца за сумата 150 000 лева по договор за
цесия.
Представеният по делото
договор за прехвърляне на вземане от 08.04.2011 г., сключен между ищеца и
ответника има посочени две стойности на прехвърленото вземане: 147 940,29 лева
и 162 059,72 лева. В договора е посочено бланкетно само, че тази стойност се
формира като главница, неустойка и лихва, заедно с всички права на ипотекарния
кредитор, следващи от обезпечение на вземането, обезпечен с договор за
учредяване на ипотека №93, том I, рег. 516, дело 76/2009г на Нотариус ***. В
нотариалния акт това вземане е индивидуализирано като 200 000 долара и по
делото няма данни сумата да е предадена от заемодателя на заемополучателя.
Според заключението на вещото лице Т.Г.П. е получил от С.И.А. само 71 404,78
щатски долара. Съгласно заключението, вземането на С.И.А. от Т.Г.П.,
обективиран в Договор за учредяване на договорна ипотека №93, том I, рег.516,
дело №76/2009г. на Нотариус ***, с рег. № *** е: 459 870,64 лева към
12.03.2011г., 454 215,25 лева към 08.04.2011г. и 457 415,26 лева към
14.04.2011г.
С оглед изложеното съдът счита, че по делото не се
установи нито за каква сума е сключен договорът за заем, който е реален и
неформален по правната си природа, нито се доказа, ответникът към 08.04.2011г.
да е имал вземане от Т.Г.П. за сумите 147 940,29 лева или 162 059,72 лева.
Според практиката на ВКС цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права /вземания/, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки
договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат
да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима
от закона и следва от тяхното естество - чл.99, ал.1 ЗЗД. От правилото,
установено в ал.2 на посочената норма, според което вземането преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на
цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е.
тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и
от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с
оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от
разнообразието на основанията, на които цесията се извършва /продажба, дарение,
даване вместо изпълнение и др./, определеността, респ. определяемостта на
съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях.
В този смисъл: Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II
т. о., ТК.
С оглед направеното от ищеца възражение за нищожност
на този договор за прехвърляне на вземане съдът намира, че договорът за цесия е
нищожен поради липса на предмет - чл.26, ал.2 ЗЗД. Извършеното от ищеца плащане
в размер на 160 000 лева е направено при начална липса на основание и подлежи
на връщане.
Съдът намира за недоказано
твърдението на ответника, че представените от него два договора за цесия са
сключени с цел гарантиране правата на купувача по предварителния договор.
Аргумент за това е и обстоятелството, че предварителният договор е сключен с
едно юридическо лице - „М." ООД, а договорите за цесия - с друго
юридическо лице - „М." ЕООД.
Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че с платената от
ищцовото дружество сума 310 000 лева се погасяват задължения на третото лице Т.Г.П.,
действащ лично и като едноличен търговец по заемни правоотношения от 2009г.
Няма никакво съмнение, че
страната, която носи тежестта на доказване следва да проведе пълно главно
доказване, а то е успешно, когато може да изгради абсолютна убеденост на съда в
осъществяване на твърдения факт. В хода на производството ответникът не успя да
докаже, на какво основание е получил даденото, поради което искът като
основателен следва да се уважи. На основание чл.86 от ЗЗД той дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 12 925,00 лева.
ВОДИМ от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********, с
адрес ***, *** да заплати на „М." ЕООД, гр. ***, ЕИК ***, представлявано
от С.М. С. сумата от общо 310 000 /триста и десет хиляди/ лева, представляваща
получени без правно основание: 150 000 лева на 08.04.2011г. и 160 000 лева на
13.04.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 08.04.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С.И.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, *** да заплати на „М." ЕООД, гр. ***, ЕИК ***,
представлявано от С.М. С., сумата 12 925,00 лева - разноски по настоящото
производство.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне
пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: