РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Велико Търново , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Ивелина Солакова
Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500961 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор в
Районна прокуратура-Велико Търново, въззивна жалба против Решение №
260209/12.10.2020г. по гр.дело № 576/2020 г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с
което първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от ИВ. Р. ИВ. иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ против жалбоподателя. С обжалваното решение съдът е
осъдил ответната по иска страна да заплати на ищеца обезщетение в размер на 4 000 лв. за
претърпени от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по ДП № ЗМ-872/2018г. по описа на РУ-Велико Търново,
наказателното производство по което е било прекратено, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 20.02.2019г. до окончателното изплащане, и е
отхвърлил исковата претенция до пълния предявен размер от 13 000 лв., като неоснователен
и недоказан в тази част. Жалбоподателят атакува решението в частта, в която е уважен иска
по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, като счита същото за неправилно - постановено при съществено
1
нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата по вътрешно
убеждение и необоснованост на фактическите изводи, довели до неправилно приложение на
материалния закон при определяне размера на присъденото обезщетение по справедливост.
Излага, че съдът е допуснал сочените нарушения при обсъждане на доказателствата за
претърпените вреди над обичайните и причинната им връзка с незаконното обвинение.
Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част чрез
намаляване размера на присъденото обезщетение с оглед спазване на принципа за
справедливо обезщетяване, съответно намаляване уважения размер на присъдените
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – ИВ. Р. ИВ., е депозирала отговор на
въззивната жалба, в който заема становище за нейната неоснователност и наведените в нея
оплаквания, поради което моли за оставянето й без уважение.
Същият е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която
е отхвърлен предявения от него иск за сумата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 13
000 лв. Този жалбоподател счита, че определеното от съда обезщетение не е справедливо
предвид интензитета на негативните преживявания, които е изпитал вследствие
повдигнатото му обвинение. Излага подробни фактически и правни съображения в този
смисъл и прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него
част и вместо това, постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена до
пълния предявен размер от 13 000 лв. Претендира присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на въззивната
жалба ИВ. Р. ИВ. и не е взела становище по същата.
В хода на проведеното съдебно заседание Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор от ОП-Велико Търново, поддържа подадената жалба и моли за уважаването й по
съображения, подробно изложени в нея.
Жалбоподателят ИВ. Р. ИВ. поддържа подадената от него въззивна жалба и искането,
направено с нея, както и подадения отговор на въззивна жалба на противната страна.
Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Всяка от въззивните жалби е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд
следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на
обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
2
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-Велико Търново е било образувано въз основа на ИМ на ИВ.
Р. ИВ. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ с искане за осъждане на ответната страна да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие обвинение в
извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Изложени са твърдения, че на
26.09.2018г. ищецът е бил задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа
поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК, че със
задържането му било образувано ДП № ЗМ-872/2018г. по описа на РУ-Велико Търново и
той бил привлечен като обвиняем, след което му била връчена и заповед за задържането му
за 72 часа и направено искане до съда за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
спрямо него „Задържане под стража“. Посочено е, че с определение от 28.09.2018г. по ЧНД
№ 1771/2018г. по описа на ВТРС, при разглеждане на делото в 14.30 часа, било оставено без
уважение искането на Районна прокуратура-Велико Търново за вземане на поисканата мярка
за неотклонение, но от момента на връчване на постановлението за задържането му за 72
часа на 27.09.2018г. в 16.30 часа до фактическото му освобождаване от ареста на
28.09.2018г. се е намирал в следствения арест, а за времето от 10.30 часа до 15.45 часа на
27.09.2018г. без правно основание е бил фактически задържан в РУ-Велико Търново. С
постановление на ВТРП от 20.02.2019г. наказателното производство срещу него било
прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление. Изложено е, че е
претърпял неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване за времето от
привличането му като обвиняем по посоченото досъдебно производство на 27.09.2018г. до
неговото прекратяване, като задържането му станало публично достояние чрез изнесеното в
медиите. Посочено е, че същите се изразяват в негативни преживявания и промяна в
здравословното му състояние, разстроено било психическото му състояние, накърнено
чувството му на достойнство и себеуважение, увредено било доброто му име в обществото,
загубил доверие в правозащитните институции. Сред близки и познати се разчуло, че е
престъпник, което го довело до безсъние, имал пристъпи на световъртеж с гадене и стягаща
болка в гърдите, вдигал високо кръвно налягане, бил нервен, избягвал посещението на
обществени места. По време на висящността на наказателното производство никой не му
предоставял информация какво ще последва и защо производство срещу него продължава,
кога ще бъде прекратено, което изострило чувството на притеснение, потиснатост и стрес.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна – Прокуратура на Република България, е
подала писмен отговор на ИМ, в който заела становище за допустимост, но неоснователност
на исковата претенция. Посочила е, че представената от ищеца заповед за задържане от
26.09.2018г. не установява незаконно задържане за период от 24 часа, че задържането на
ищеца въз основа на постановлението на прокурора не е продължило 72 часа, както и
оспорва твърдението за фактическото му задържане за времето от 10.30 часа до 15.45 часа на
3
27.09.2018г. Изложила е, че по време на разглеждане от съда на искането за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение, прокурорът не е поддържал същото и ищецът е бил
освободен още от съдебната зала. Твърди, че не носи отговорност за публикациите в
медиите, доколкото не е техен инициатор и че по време на висящността на наказателното
производство са били налице обстоятелства от друг характер – извършвано разследване от
телевизионното предаване „Господари на ефира“ относно държане и продажба на стоки с
изтекъл срок на годност от страна на представляваното от ищеца търговско дружество,
които да предизвикат твърдението от него душевни страдания. При евентуалност,
предявеният иск е оспорен по размер.
За да уважи иска в присъдения размер, районният съд е приел, че обвинението по
образуваното срещу ищеца наказателно производство е незаконно, доколкото същото е
прекратено с постановление на прокурора поради липса на осъществен състав на
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, както и на друго
престъпление по отношение на пострадалото лице. Намерил е за доказани твърдените от
него и претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение,
включително че станал по-затворен, не искал да общува с близки и колеги, бил
раздразнителен, появили се здравословни проблеми с кръвното налягане, което наложило
прием на медикаменти. Приел е за доказан факта, че по време на висящността на
наказателното производство в управляваното от ищеца дружество били извършвани
проверки по сигнали за продажба на храни с изтекъл срок на годност, образувани в тази
връзка административно-наказателни производства, включително и съдебни такива по
обжалване на издадени наказателни постановления, приключили едва през декември 2018г.,
респ. февруари 2019г., но е достигнал до извод, че дори ищецът да е изпитвал притеснения
във връзка със същите, това не променя извода, че е претърпял неимуществени вреди
от незаконното обвинение поради това, че е житейски логично и обяснимо висящо
наказателно производство да доведе до твърдените негативни изживявания. Счел е за
ирелевантно възражението на ответната страна, че публикациите в медиите и медийното
отразяване не е по инициатива на прокурора, тъй като е доказан обективния факт на
широкия обществен отзвук, причинил на ищеца неудобство и притеснения от това, че е
станал достояние на широк кръг от хора. При определяне размера на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът е съобразил всички относими
обстоятелства, установяващи размера на вредата.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорно е установено по делото, че ищецът е бил привлечен в процесуалното
качество на обвиняем за престъпление против личността – по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК, задържан за срок до 72-часа с нарочно постановление на прокурор,
считано от 27.09.2018г. до 28.09.2018г., бил е отведен в съда във връзка с внесено искане за
4
вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо него „задържане под стража“, както и
че с постановление на прокурор наказателното производство спрямо него е било прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Незаконността на обвинението
съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на
нейните правозащитни органи по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от
ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
Висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни
преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото,
злепоставяне сред близки и познати. В подобни случаи негативните преживявания се
презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно
защитените основни човешки права - чест и достойнство на личността, право на лична
свобода. В тази връзка следва да се приеме, че ищецът е изживял негативни емоции,
съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и
непосредствена последица от обвинението и които следва да бъдат компенсирани. На този
извод не противоречи наличието, паралелно с наказателното производство, на образувани
административно-наказателни производства срещу търговеца, чийто пълномощник бил
ищеца, и наказването на същия за нарушения по Закона за храните. Това обстоятелство, от
една страна, не изключва отговорността на държавата за вредите от незаконното обвинение,
а от друга, не следва да бъде взето предвид при определяне размера на справедливото
обезщетение в случая, доколкото е налице ясно разграничение на установените от
показанията на всички разпитани свидетели негативни преживявания на ищеца следствие
незаконното обвинение от субективните му преживявания и отношението на околните
заради обвинението на ЕТ в извършване на административните нарушения. Те еднопосочно
установяват, че той не е имал притеснения във връзка с последното, защото фактически
такива нарушения не били осъществени, и са категорични, че негативните му емоционални
преживявания били единствено вследствие обвинението в извършване на престъпление,
последиците от това и отношението на близки, приятели и клиенти на търговеца във връзка
с изнесените в медиите факти. Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на
разпитаните свидетели на ищцовата страна поради това, че са идентични в съществените им
части, досежно относимите към спора обстоятелства. Фактът, че двама от тях са служебно
подчинени на ищеца, а другият е съпруг на сестрата на фактическата му съжителка,
означава единствено, че следва да бъдат внимателно преценявани съобразно разпоредбата
на чл.172 ГПК, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Това е сторил
районният съд, приемайки, че липсват противоречия в показанията на тези свидетели,
логични са и последователни и изрично е посочил, че преценява показанията на съжителката
на ищеца съобразно горната разпоредба. Освен това следва да бъде отчетен и факта, че
установяването на емоционалните преживявания на ищеца вследствие незаконното
обвинение би могло да стане само от лица от най-близкото му обкръжение, както и от хора
от семейството.
5
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на чл.52 ЗДД - по справедливост. Прилагането на критерия
"справедливост" предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение
за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението,
чрез което те биха могли да бъдат репарирани. В съответствие с този критерий и
установената съдебна практика, районният съд е съобразил всички обстоятелства от
значение за размера на обезщетението – повдигнатото обвинение и предвиденото за
престъплението наказание, факта на задържането му и вида на предложената мярка за
неотклонение, злепоставящия характер на обвинението и интензитета на негативните
изживявания, предизвикани от него, данните за личността на ищеца с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на
психиката му, на контактите, на социалния живот, на положението му в обществото и
семейството, на работата, обществения отзвук /без правно значение е, че изнесеното в
публичното пространство чрез медиите не е инициирано от ответника, при все, че е станало
обществено достояние/. Районният съд е съобразил и продължителността на наказателното
преследване. Всички събрани гласни доказателства са установили притесненията на ищеца
поради неоправданата висящност на наказателното производство. Въпреки неуважаване
искането на ВТРП за вземане най-тежката мярка за неотклонение спрямо него и
установеният на този етап от разследването факт, че не е извършител на такова деяние,
наказателното производство е продължило още пет месеца. Основателно е оплакването във
въззивната жалба на ответника по иска, че при определяне размера на присъденото
обезщетение неправилно съдът е отчел здравословните проблеми на ищеца, предизвикани от
високо кръвно налягане, тъй като липсват доказателства по делото, които да обосноват
категоричен извод, че то се дължи и е следствие именно на незаконното обвинение, но дори
този твърдян от ищеца факт да е останал недоказан по делото, с оглед всички останали
установени по делото обстоятелства, същият е търпял вреди в присъдения размер. Съдът
намира, че е неоснователно оплакването в жалбата на ищеца за търпени значителни по
интензитет вреди, имайки предвид процесуално-следствените действия, в които е взел
участие.
Най-сетне, настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
дължимото на ищеца обезщетение, първоинстанционният съд е отчел всички онези,
предпоставящи основателността му фактори и е спазил принципа за справедливото му
възмездяване, поради което оплакванията във въззивните жалби за прекомерно завишено
или намалено по размер обезщетяване са неоснователни. Определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 4 000 лв. е достатъчно за справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При постановяване на решението си, за
да достигне до извод за основателност на предявения иск в присъдения размер, ВТРС е
извършил пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като изложените
от него мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което на основание
чл.272 ГПК въззивният съд препраща към тях.
6
По изложените съображения, първоинстанционният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При този изход на спора, на жалбоподателя ИВ. Р. ИВ. се следват разноски за
заплатената адвокатска услуга на упълномощения адвокат за изготвяне на отговор на
въззивната жалба, подадена от насрещната страна, възлизащи на сумата от 1 500 лв., видно
от приложения договор за правна защита и съдействие. Поради неоснователност на
подадената от него срещу първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част
въззивна жалба, неоснователна се явява претенцията му за присъждане на разноски за
изготвянето и депозирането й.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260209/12.10.2020г. по гр.дело № 576/2020 г. по описа
на Районен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Р. ИВ., ЕГН
**********, с адрес град В. Т., ул.“П.“ № .., вх...ет..., ап.... сумата от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лв., представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7