№ 299
гр. Варна , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503410 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. С. К. от
гр.Кърджали, срещу решение № 2704/29.06.20г., поправено с решение №260854/22.10.20г.,
постановени по гр.д.№16676/19г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от Д. С.
К. против ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, иск за осъждане на ответника да заплати на Д.
С. К. сумата над присъдените 2400лв до размера от 6000лв, предявен като частичен иск от
иск в общ размер на 15000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат от нанесени на ищеца телесни повреди,
както следва: контузия на дясната раменна става, кръвонасядания по дясната предмишница,
лявата подбедрица, ожулване по лявата подбедрица, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинени в резултат
на реализирано на 23.09.2016г. ПТП, настъпило около 12.00 часа, в гр.Варна, на паркинга
под „ДКС" до „Приморски парк", при което ищецът, като пешеходец в гръб е бил блъснат от
лек автомобил марка Ауди A3, с per. № М 7520 АТ, управляван от Боян Ранков, застрахован
по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и в частта, в която
е отхвърлен иска за заплащане на законна лихва за периода от 15.10.16г. до 11.07.19г.
В жалбата е наведено оплакването, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Намира, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл.432, ал.1 КЗ, а
не по чл.226, ал.1 КЗ. Счита, че обезщетението от 6000лв съставлява справедливо
1
обезщетяване, като се отчита телесното увреждане, преживяно със значителен болкови
синдром, съпроводено с влошаване на емоционалното състояние и неотшумяващи близо 4
години затруднения в движенията на лява раменна става. Намира за неправилен извода на
съда за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20%. Счита, че
пострадалият не е нарушил никое от вменените му с чл.108 и чл.114, т.1 от ЗДвП
задължения, а престояването на паркинг на необозначено място не може да се приеме за
противоправно, като в случай вината за настъпилото ПТП била единствено на водача на
лекия автомобил. Счита, че неправилно съдът е определил началния момент на
обезщетението за забава, тъй като приложение следвало да намери отменения КЗ, който не
въвеждал изискване за уведомяване при предявен пряк иск , а лихвата се дължала от деня на
увреждането. Моли да бъде отменено решението като неправилно в обжалваната част,
евентуално при прието съпричиняване да се редуцира размера на обезщетението с 10%.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, е постъпил отговор, с който счита
решението в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. С. К. от
гр.Кърджали срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.226 КЗ
/отм/ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6000лв/ с оглед извършено в с.з.
изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, предявен като частичен иск от иск в общ размер на
15000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, вследствие на причинено на 23.09.16г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.16г. до оконч.изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.09.16г. в гр.Варна, на паркинга под ДКС
до Приморски парк като пешеходец бил блъснат от л.а. Ауди А3 с рег.№М7520АТ, който
бил застрахован при ответника по застраховка ГО за периода 11.12.15г.-10.12.16г. Сочи се,
че виновен за настъпването на ПТП бил водача на автомобила, което било установено с
протокол от КАТ. Твърди се, че в резултат на ПТП ищецът е получил натъртвания и синини,
като изпитвал болки в областта на таза, лявото рамо, дясната ръка и левия крак.Излага се, че
след инцидента изпитвал затруднения в движението на тялото и се налагало да ползва чужда
помощ, като и към момента изпитвал болки в лявото рамо. Сочи, че станал нервен и
раздразнителен, не можел да спи, изпитвал чувство на страх и безпокойство, което
наложило да потърси квалифицирана помощ и посещавал психолог в продължение на три
месеца. Излага се, че при ответника е депозирана претенция, но до момента не му било
изплатено обезщетение.
2
В отговор на исковата молба ответникът ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********,
поддържа становище за неоснователност на иска. Оспорва механизма на ПТП като твърди,
че ПТП е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва
издадения протокол за ПТП в частта относно описания механизъм на ПТП. Оспорва и
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и сочените вреди. Твърди, че ищецът
е съпричинил вредоносния резултат като е нарушил чл.108, ал.1 и 2, чл.113, т.1 и чл.114, т.1
и 2 ЗДвП. Оспорва иска по размер, като счита същият за завишен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора. Макар и в
решението на ВРС да е посочена квалификация на иска съобразно действащия КЗ, а не
отменения такъв, то това не води до извод за недопустимост на решението.
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя.
С оглед оплакванията във въззивната жалба на първо място спорно се явява
обстоятелството налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Възражението за съпричиняване, заявено своевременно в отговора на исковата
молба, е обосновано с твърдения за движение не по тротоара или банкета на пътното платно
или по платното за движение в посока, противоположна на посоката на движение на ППС /
нарушение на чл.108, ал.1 и 2 ЗДвП/, за внезапно навлизане в зоната на паркомястото и
пресичане при ограничена видимост/ нарушение на чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП/ и несъобразяване
с приближаващия автомобил /нарушение на чл.113, т.1 ЗДвП/.
Видно от приложения конст.протокол за ПТП, произшествието е настъпило на
паркинг под ДКС до Приморски парк в гр.Варна, като съгласно заключението на
допуснатата САТЕ по време на настъпване на ПТП ищецът се е намирал в северната част на
паркомястото, разложено в централната част на паркинга, с лице на юг, а паркиращото МПС
е приближило откъм гърба на ищеца. Вещото лице посочва още, че в самия паркинг,
разположен до източното платно на магистр.път, не може да се говори за пътно платно, а за
маневрена площ пред обособените паркоместа. Сочи, че на място липсвали прегради или
ограничения, които да препятстват видимостта спрямо автомобила, като с оглед
3
местоположението на ищеца той не е имал видимост към паркиращото МПС. В с.з. вещото
лице излага, че от техн.гледна точка водачът е имал възможност да спре преди
произшествието при положение, че е гледал напред.
При така установените факти съдът намира, че мястото на ПТП безспорно
съставлява път по смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДвП. Като път площта на паркинга
безспорно се използва както за паркиране на автомобили, така и от пешеходците във връзка
с качване или слизане от тях. По делото няма данни да са налице тротоар, банкет или
обозначена пътна лента по смисъла на §6, т. 2 ДР на ЗДвП. Ето защо правилата, установени
в чл. 108, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП за движение на пешеходци, чието нарушение
застрахователят сочи като основание за отчитане на съпричиняване, са неприложими. В
случая пешеходецът не е предприел пресичане, нито внезапно навлизане на пътя, а се е
намирал в неподвижно положение в северната част на самото паркомясто, когато
увреждащия автомобил е предприел маневра по паркиране, при която блъска пешеходеца в
гръб с предната лява броня на автомобила. При този механизъм на ПТП няма основание да
се направи извод за противоправно поведение /действие или бездействие/ на пострадалото
лице, което обективно да е допринесло за вредоносния резултат. Въз основа на това съдът
приема, че по възражението за съпричиняване не е проведено успешно главно пълно
доказване от застрахователя и поради това няма основание за редуциране на дължимото
обезщетение.
На следващо място спорен по делото се явява и размера на дължимото за
причинените увреди обезщетение.
От събраната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на ПТП ищецът е получил контузия на дясната раменна става, кръвонасядания по
дясна предмишница,лява подбедрица и ожулване, които са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на левия долен и десен горен крайник, респ.
при удар от детайл на лек автомобил с последващо падане и удар в подлежащата настилка.
Сочи се, че тези травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, които обичайно се възстановяват в рамките на 2-3 седмици.
Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни физически и емоционални преживявания и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време. Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и
състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени,
както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките
му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на
4
двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с
тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението
следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25
от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
С оглед на горното при определяне на дължимото на ищеца обезщетение
съдът отчита факта, че ищецът е получил контузия на дясната раменна става и
кръвонасядания, които увреждания съгласно заключението на вещото лице обичайно се
възстановяват в рамките на 2-3 седмици, но с оглед възрастта на лицето могат да отшумят и
за по-дълъг период от време, като не са установени при прегледа възникнали усложнения
във връзка с тях. Макар и в с.з. вещото лице да е установило болезненост в областта на
лявата раменна става, липсват достатъчно доказателства, които да установяват, че това се
дължи и се намира в причинна връзка с претърпяното ПТП. Съдът отчита и установения
чрез показанията на св.Киряков факт, че ищецът е имал проблеми със съня след ПТП, за
което е ползвал помощ от психолог.
Предвид така изложените обстоятелства, настоящият състав на въззивния съд
приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за
понесените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 4500лв.
С оглед на това първоинстанционното решение в частта му , в която е
отхвърлен иска за разликата над сумата от 2400 лева до 4500 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинено на 23.09.16г. ПТП, се явява неправилно и следва да
се отмени.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. В този
смисъл и доколкото застр.договор с ответника е сключен на 03.12.15г. / съгласно полицата ,
приложена към отговора/ , то приложими в случая се явяват нормите на отменения КЗ.
Гражданската отговорност, както вече бе посочено, е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което
обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от делинквента вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху присъденото
обезщетение следва да бъде начислена именно от датата на увреждането. С оглед на това и
предвид уважаването на главният иск, следва да бъде уважено и искането на ищеца, за
заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
4500лв, считано от 15.10.16г. Решението на ВРС в частта, в която е отхвърлена претенцията
5
за законна лихва върху присъдената главница от 2400лв за периода от 15.10.16г. до
11.07.19г. е неправилно и следва да се отмени.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се
ревизира частично и по отношение на присъдените разноски. Съобразно уважената част от
предявения иск на ищеца се следват допълнително разноски за първата инстанция в размер
на 248,10лв. Съответно на отв.страна дължимите за първата инстанция разноски възлизат на
150лв, поради което и за горницата над 150лв до присъдените 360лв решението следва да се
отмени.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция разноски се следват
съобразно уважената, респ.отхвърлената част на всяка една от страните. Всяка от тях е
релевирала възражение за прекомерност на адв.хонорар на насрещната страна, договорен за
възз.инстанция. Съдът като съобрази, че съгласно чл.7, ал.2 ,т. 2 от Наредба №1/09.07.04г.
минималния размер на дължимото възнаграждение възлиза на 482лв без ДДС, или 578,40лв
с ДДС, намира възраженията на страните за неоснователни. При това с оглед обжалвания с
подадената въззивна жалба интерес и установената от въззивния съд частична основателност
на въззивната жалба , разноските за въззивното производство, които по съразмерност се
следват за въззивника са 380,33лв., а тези на въззиваемата страна –250лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2704/29.06.20г., поправено с решение
№260854/22.10.20г., постановени по гр.д.№16676/19г. на Варненски районен съд, В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Д. С. К., ЕГН **********, с адрес
гр.Кърджали, ул.Ген.Вл.Стойчев №9, срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.Лавеле №19, иск с правно
основание чл.226 КЗ /отм/ за осъждане на ответника да му заплати сумата за разликата над
присъдените 2400лв до размера от 4500лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер
на 15000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, резултат от нанесени на ищеца телесни повреди, както следва:
контузия на дясната раменна става, кръвонасядания по дясната предмишница, лявата
подбедрица, ожулване по лявата подбедрица, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинени в резултат на
реализирано на 23.09.2016г. ПТП, настъпило около 12.00 часа, в гр.Варна, на паркинга под
„ДКС" до „Приморски парк", при което ищецът, като пешеходец в гръб е бил блъснат от лек
автомобил марка Ауди A3, с per. № М 7520 АТ, управляван от Боян Ранков, застрахован по
договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, КАКТО И В ЧАСТТА , в
която е отхвърлен иска за заплащане на законна лихва върху главницата от 2400лв за
периода от 15.10.16г. до 11.07.19г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, ул.Лавеле №19, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. К., ЕГН
**********, с адрес гр.Кърджали, ул.Ген.Вл.Стойчев №9, СУМАТА от 2100лв ,
съставляваща разликата над присъдения размер от 2400 лева до размера от 4500 лева,
предявен като частичен иск от иск в общ размер на 15000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие на причинено на
23.09.16г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.16г. до
оконч.изплащане, на основание чл. 226 КЗ /отм/.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, ул.Лавеле №19, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. К., ЕГН
**********, с адрес гр.Кърджали, ул.Ген.Вл.Стойчев №9, законната лихва върху
присъдената от ВРС главница от 2400 лева, считано от 15.10.16г. до 11.07.19г.
ОТМЕНЯ решение №2704/29.06.20г., поправено с решение
№260854/22.10.20г., постановени по гр.д.№16676/19г. на Варненски районен съд, в частта,
в която Д. С. К., ЕГН **********, с адрес гр.Кърджали, ул.Ген.Вл.Стойчев №9, е осъден да
заплати на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, ул.Лавеле №19, на осн.чл.78, ал.3 ГПК направени по делото
разноски за разликата от 150лева до 360лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2704/29.06.20г., поправено с решение
№260854/22.10.20г., постановени по гр.д.№16676/19г. на Варненски районен съд, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, ул.Лавеле №19, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. К., ЕГН
**********, с адрес гр.Кърджали, ул.Ген.Вл.Стойчев №9, сумата от 248,10лв,
представляваща сторени за първоинст.производство разноски, както и сумата от 380,33лв,
представляваща сторените за въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН **********, с адрес гр.Кърджали, ул.Ген.Вл.Стойчев
№9, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, ул.Лавеле №19, сумата от 250лв, представляваща
сторените за въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8