Р Е Ш Е Н И
Е № 262641
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осемнадесети ноември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16125 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Гаранционен фонд е предявил против В.В.П.
осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал.7 КЗ, за заплащане на сумата от 867,98 лв., представляваща изплатено от
ищеца в полза на третото пострадало лице С.И.П. застрахователно обезщетение по
щета № *****г., дължимо от ответника делинквент, който към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие 25.10.2016 г., е управлявал лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****, без сключена задължителна застраховка
гражданска отговорност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 03.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 25.10.2016 г.
ответникът при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****, при
движение без да спазва необходимата дистанция в гр. ****, ул. „*****”,
застигнал и ударил движещия се пред него лек автомобил „Мазда Премаци“ с рег. №
*****, собственост на С.И.П.. Сочи, че в нарушение на чл.249 КЗ (отм.), във вр.
чл.259 КЗ (отм.), сега чл.461 КЗ, във вр. чл.483 КЗ ответникът управлявал лекия
автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
поради което ищецът е заплатил на пострадалия обезщетение за претърпените вреди
на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.). За случая била образувана щета
№ *****г. Ищецът поканил ответника да заплати процесната сума, но изпълнение на
последвало. Поради това предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна е депозирала в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, със становище за
неоснователност на предявения иск. Излага твърдения, че на процесната дата е
управлявала лекия автомобил марка „Опел Корса“, собственост на С. В. П., но не
е причинила вреди на собственото на С.П. МПС. Настъпило съвсем леко
съприкосновение между двата автомобила, ответницата натиснала спирачки, като
автомобилът пред нея рязко спрял по неизвестни причини. Посочва, че лекият
автомобил „Мазда“ бил с теглич и по никакъв начин не била засегната неговата
задна част. Поради липсата на реално увреждане в съставения протокол за ПТП № *****г.
нямало детайлно и точно описание на причинените щети. Оспорва както
основанието, така и размера на претендираните щети. Поддържа, че всички вреди в
предната част на МПС-то, управлявано от водача на лекия автомобил „Мазда“ се
дължали на неговото виновно противоправно поведение, като същият управлявал
колата си с несъобразена скорост съобразно пътните условия и не спазил
минимално необходимата дистанция спрямо движещия се пред него автомобил, в
който ударил предната си част. Намира, че причинените на МПС-то вреди в
предната част не следва да бъдат претендирани от ответницата, тъй като не се дължали
на нейното виновно противоправно поведение, а единствено на поведението на
водача П., който нарушил нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Излага твърдения, че
протоколът за ПТП нямал обвързваща съда доказателствена сила по отношение на
механизма на настъпване на ПТП, доколкото длъжностното лице, което го е
съставило, не е присъствало по време на реализиране на събитието. Предвид
изложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск по
реда на чл. чл. 558, ал.7 КЗ.
За уважаване на така заявената искова
претенция следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1.
Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му
вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане)
срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната
отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и
4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка
„Гражданска отговорност”. В доказателствена тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК е да установи описаните
обстоятелства.
От събраните по делото доказателства се
установява че на 25.10.2016 г. в гр. ***** е настъпило ПТП с участието на
ответницата, която управлявала лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****. При
движението си по бул. „*****“ ответницата не е спазила необходимата дистанция,
застигнала е и е ударила лек автомобил „Мазда“ с рег. № *****. Настъпването на
произшествието принципно не се оспорва от ответницата. Тя не оспорва, а и по
делото се установява, че към момента на събитието, за управляваното от нея МПС
не е била сключена задължителната застраховка гражданска отговорност. Основните
спорни факти в процеса са дали произшествието е настъпило по вина на
ответницата, както и какъв е обемът на
претърпените вреди и дали в тежест на ответницата следва да се възлагат
увредите по автомобила в неговата предна част.
На мястото на произшествието са
пристигнали органи на пътна полиция и са съставили протокол за ПТП № *****г. В
протокола е описано, че участник 1, ответницата, поради неспазване на дистанция
блъска спиращия пред него участник 2, който от удара отскача напред и блъска
спрелия пред него участник 3. Органите на пътна полиция са направили снимки на
МПС-тата, които са изискани и приложени по делото на лист 110 до 116. По
отношение на заявеното оспорване от ответната страна на протокола за ПТП следва
да се има предвид, че той е съставен от длъжностните лица след посещения на
мястото на произшествието. Поради това, досежно възприетите от съставителя
факти за наличието на имуществени вреди по презовните средства и разположението
им в пространството, документът има характер на официален удостоверителен
документ по смисъла на чл.179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти,
които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
сила. Протоколът не се ползва с доказателствена сила досежно самия механизъм на
ПТП, но той не се оспорва от страните, а и се доказа по делото.
По отношение на вида на вредите, които
са настъпили вследствие на ПТП-то беше изслушано заключението на съдебната
автотехническа експертиза, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. Вещото лице установява, че от
техническа гледна точка авточастите, материалите и труда по увредата в предната
и задната част на лек автомобил „Мазда“, модел „Премаци“, установени от
представител на „Лев Инс“ АД, добре съответстват да са настъпили при описания в
исковата молба и в протокола за ПТП механизъм. Открива се пълно препокриване на
увредените зони и детайли с описаните от Гаранционен фонд София в опис
заключение по щета № *****г. и техническа експертиза по щета *****г. При
осъществяване на механизма на ПТП повреда и необходимост от подмяна на всички
авточасти в степен, посочена от ищеца, са технически възможни. Предвид
направения анализ от техническа гледна точка има причинно-следствена връзка
между описания механизъм на ПТП и увредата на посочените от ищеца авточасти.
Общата стойност на части, материали и труд, необходима за възстановяване на
автомобила, по пазарни цени възлиза на 2111,51 лв. ДДС. След направения анализ
на материалите по делото и настъпилите увреждания от техническа гледна точка
може да се даде заключение, че настъпилият удар между лек автомобил „Мазда“,
модел „Премаци“ и лек автомобил „Фиат Панда“ добре отговаря и е напълно
възможно да е настъпил в резултат на преместването на лек автомобил „Мазда
Премаци“ и след предходния първоначален удар с лек автомобил „Опел Корса“.
Възраженията на ответната страна, че вследствие
на удара по отношение на лекия автомобил марка „Мазда“ с рег. № *****не са
настъпили увреждания не се споделят от съда и не кореспондират на събрания по
делото доказателствен материал. От заключението на експертизата се установи, че
всички увреди, описани от ищеца в исковата молба са настъпили именно вследствие
на процесното ПТП. Увредите по автомобила са видими и на представените снимки,
направени от органите на пътна полиция при съставянето на протокола за ПТП,
както и на снимките, представени от ищеца, на които по ясен начин се виждат
уврежданията по автомобила (лист от 65 и до 102 от делото). Този извод на съда
не се разколебава от показанията на разпитаните на ответницата двама свидетели,
които са посетили мястото на произшествието непосредствено след настъпване на
събитието. Свидетелят П. изяснява, че е нямало никакви щети по лекия автомобил
Мазда, нямала нищо счупено и огънато, нищо фрапиращо. Същият едновременно с
това изяснява, че под лекия автомобил марка Опел Корса е имало мокро петно. От
това следва, че е имало удар между двете МПС-та, вследствие на който са
настъпили увреждания. Свидетелят установява, че лекият автомобил „Мазда“ е бил
по-високо от л.а. „Опел“, управляван от ответницата. Изяснява, че след като е пристигнал
на произшествието заедно със съпруга на ответницата - другия разпитан свидетел С.
П., се е налагало да напусне бързо същото, тъй като органите на пътна полиция
са го призовали към това, за да не възпрепятства движението в участъка. Именно
поради това съдът намира, че този свидетел не е възприел достатъчно пълно,
обективно и ясно ситуацията и е нямало как да огледа автомобилите, за да
установи дали има вреди или не. Самият той казва, че е нямало нищо фрапиращо
(например, липсваща част от автомобила, която да е видима от голямо разстояние),
което е видно и от снимките по делото. Освен това свидетелят заявява, че е
огледал колите, след като е напускал произшествието заедно със собствения си
автомобил. Уврежданията на детайлите по лекия автомобил обаче са били налице,
макар и да не са възприети от свидетеля.
Свидетелят П. също не е установил на място видими
големи следи по автомобилите. Неговите показания съдът кредитира с оглед
нормата на чл.172 ГПК, като се взе предвид неговата възможна заинтересованост
от изхода на спора, доколкото е съпруг на ответницата и собственик на
управляваното от нея МПС.
Въпреки показанията на двамата свидетели, по делото се
установи наличието на повредите, претендирани от ищеца по лекия автомобил „Мазда“.
Видно от снимковия материал увредите в задната част на автомобила са в неговата
долна част, което кореспондира напълно с показанията на свидетеля П., който
изяснява, че лекият автомобил, управляван от ответницата е по-нисък от
автомобила, който е бил пред нея. От това логически следва, че описаните вреди
са причинени именно вследствие на удара между двете МПС-та. Увредите в предната
част на автомобила също са видими на снимките, а те се установяват и от вещото
лице в експертизата. За тези вреди също следва да отговаря ответницата,
доколкото именно в следствие на ударът, причинен от нея лекият автомобил „Мазда“
се е ударил в стоящия пред него лек автомобил „Фиат“. За наличието на именно
тази причино-следствена връзка се съди от категоричното заключение на вещото
лице по Съдебната автотехническа експертиза.
Поради изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск се доказа по своето основание. По отношение на размера,
съгласно разпоредбата на чл. 558, ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по
чл.557, ал.1 и ал.2 КЗ Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето
и изплащането му. Видно от представените към исковата молба писмени документи,
размерът на обезщетението за вреди, които са заплатени на пострадалия от ищеца,
е 867,98 лв. Този размер с определен съгласно заключителна техническа
експертиза по щета № ****г. (л.11 от делото) и е изплатен на пострадалия С.П.,
съгласно платежно нареждане от 04.04.2017 г. (л.14 от делото). Следва да се
отбележи, че реалният размер на вредите, причинени на лекия автомобил „Мазда“
вследствие на увреждането е много по-висок, а именно 2111,51 лв. с ДДС,
съгласно заключението на САТЕ. Въпреки това, а и с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да се уважи до пълния
му предявен размер от 867,98 лв. Ответницата не е изпълнила законовото си
задължение съгласно чл.461, във вр. чл.483 КЗ, да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което следва да заплати на
Гаранционен фонд обезщетение за вредите, които е причинила и които са изплатени
на пострадалото лице.
Като законна последица от уважаване на иска е
присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 03.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК за заплатена държавна такса в размер на 265 лв.
съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК (л.140 от делото).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.В.П., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4,
представляван от **** М. К. и С. С., на основание чл. 558, ал.7 КЗ, сумата от 867,98 лв. (осемстотин шестдесет и
седем лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща изплатено от ищеца в
полза на третото пострадало лице С.И.П. застрахователно обезщетение по щета № *****г.,
дължимо от ответника делинквент, който към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие 25.10.2016 г., е управлявал лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № *****, без сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба 03.12.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 265 лв. (двеста шестдесет и пет лева) –
разноски в производството за заплатена ДТ и депозити за вещо лице и свидетел.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.