Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2023
31.12.2019 г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01689 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано, въз основа искова молба, Н.К.Г. и Е.И.Г., с която са били
предявени против ЧСИ С.Б.,*** действие Окръжен съд-Перник при условията
на обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сумата от 10 028,10
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от надвнесените
суми и банкови комисионни за парични преводи по изпълнително дело №***/****г.
по описа на ответния съдебен изпълнител, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, и иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 857,14 лв, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка отделна вноска за
периода от 30.03.2016г. до 31.03.2017г.
Ищците в исковата молба твърдят, че изпълнително дело №***/****г. по описа на ЧСИ С.Б. е образувано срещу тях като длъжници по изпълнителен лист от 07.04.2008г., издаден въз основа на въззивно решение №**/**.**.****г. по възз.гр.д. № ***/****г. по описа на Окръжен съд-Перник. Твърдят, че съгласно решението и издадения въз основа на него изпълнителен титул дължали общо наемоподобен доход за движими вещи от 42,50 лв. за периода от 17.09.2003г. до влизане в сила на съдебно решенение по делба на същите вещи. Поддържат, че съгласно изпълнителния титул не дължат законна лихва върху тази сума. Сочат, че решението по извършване на делбата влязло в сила на 31.10.2007г., при което към момента на образуване на изпълнителното дело дължимата се сума общо от двамата ищци била в размер от 2 103,75 лв. Въпреки това съдебният изпълнител събирал от всеки от двамата длъжници лихвоносно вземане от 42,50 лв. и без да се съобрази с крайния срок за дължимостта му, определен със съдебното решение. Така по изпълнителната сума постъпила сумата от общо 15 700 лв., която била разпределена по следния начин – 12 449,64 лв. за взискателите, 2 567, 51 лв. – за такси на съдебния изпълнител и 530 лв. за разноски на вещи лица.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал такъв като е оспорил исковете по основание и размер. Оправил е възражение за недопустимост на производството по делото по отношение на ищеца Н.К.Г., тъй като видно от изпълнителния лист длъжник по същия бил ЕТ „Н.Г. – Невис“. Поддържа, че доколкото в изпълнителния лист не е посочено, че двамата длъжници дължат солидарно сумата от 42,50 лв., то всеки от тях дължал месечен наемоподобен доход в посочения размер. Сочи, че всички събрани суми по изпълнителното дело били платени доброволно от длъжниците, които едва на 16.05.2017г. депозирали молба за прекратяване на изпълнителното дело и представили незаверени копия от диспозитивите на съдебни решения. Поддържа, че съдебният изпълнител не е задължен да следи за развитието на материалното правоотношение между страните по изпълнението и че не е бил уведомен за изменения в изпълняемото право.
Съдът с проекто-доклада си по делото, впоследствие обявен за окончателен такъв се е произнесъл по доказателствата и по доказателстевените искания в процеса, като е разпределил и доказателствена тежест в същия.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е указал, по делото,че в тежест на ищците по иска с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е да докажат, че са претърпели твърдените имуществени вреди (неправомерно платени суми), настъпили в причинна връзка с виновното и процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от ответника. Съдът е приел, представените към исковата молба и отговора писмени доказателства, които е посочил, че са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Съдът е постановил и да се изиска препис от изпълнителното дело, което е било приобщено към доказателствената съвкупност по делото. По искането за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, то съдът е уважил същото.
В отговора на исковата молба ответникът е
направил искане за привличане на трето лице-помагач на негова страна – ЗАД „Бул
Инс”. Изложени са твърдения, че посоченото лице е застраховател на неговата
професионална отговорност, като с оглед възможността за възникване на регресно
вземане в полза на ответника е налице интерес от обвързването на третото лице с
установителното действие на мотивите на крайния съдебен акт. Ето защо съдът е
намерил и искането по чл. 219 ГПК за основателно и е конституирал трето
лице-помагач на ищцовата страна – ЗАД
„Бул Инс”.
По
допустимостта
Съдът, с доклада си е дал отговор на
възражението в отговора по чл. 131 ГПК-за допустимостта на производството, като
е счел, че това възражение е неоснователно
такова, като е посочил, че - Придобиването на търговско качество от
физическото лице не води до възникване на нов правен субект /Решение №
478-1994-V г.о., Решение № 389-1997-V г.о., Определение № 370-2008-V г.о../
Това е така дори и едноличният търговец да регистрира повече от една търговски
фирми - Решение
№ 1012 от 03.07.1995 г. по гражд. д. № 1853/1994 г., V г.о.. Титуляр
както на търговскоправните, така и на гражданскоправните права и задължения, е
едно и също физическо лице. Имуществото му е общо, независимо че то се разделя
на два елемента - имущество, включено в търговското предприятие, и имущество,
което е извън търговското предприятие. Едноличният търговец отговаря с цялото
си имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа -
частноправни или публичноправни - Решение № 478-1994-V г.о., Решение № 855-2003-II
г.о. Израз на разбирането на законодателя, че едноличният търговец не е нов
правен субект, а същото физическо лице, е и изискването за включването на
личното и фамилното (бащиното) име в търговската фирма на едноличния търговец.
Нещо повече, от служебно изготвена справка в Търговски регистър съдът установи,
че ЕТ „Н.Г. – Невис“, съдът е посочил,
че е установил, че ЕТ-то не съществува.
Ето защо и по изложените съображения съдът е заключил, че Н.К.Г. е активно
процесуално легитимиран да предяви процесните осъдителни искове.
Съдът с доклада си се е произнесъл и по искането за конституиране на
трето лице –помагач по делото, като на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирал- „ЗАД „Бул Инс” ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, като трето
лице-помагач на страната на ответника.
По делото е била допусната и
изслушана и съдебно-счетоводна експертиза по задачите,
формулирани от ищеца с исковата молба, като заключението на вещото лице, съдът
е приел за обективно, компетентно извършено и обосновано.
По делото са били проведени две
съдебни заседания, като в първото по делото с.з., за ищците -Н.К.Г. и Е.И.Г. се е явяил-
адв. П.Б., с пълномощно по делото. За ЧСИ Б. се е явила адв.М., с
пълномощно към отговора на исковата молба. За третото лице-помагач се е явил адв.
Б., с пълномощно по делото. В това съдебно заседание, съдът е докладвал и
назначената ССЧе, като е разпитал и
изготвилото я вещо лице- вещото лице П., след което експертизата е била приета
с нарочно протоколно определение по делото. Делото е било отложено за прилагане
на допълнителни писмени доказателства по искане на ищцовата страна. В това
заседание съдът е докладвал и приложил
към делото съобразно доклада, изисканото и постъпило по делото, изпълнително
дело на ЧСИ Б. №***/**** година, постъпило в цялост.
По делото в последното по делото съдебно
заседание, съдът е докладвал постъпилите и изискани писмени доказателства-
постъпили по делото молба с рег. № 30711 от 30.10.19г. от процесуален
представител на Н.Г. и Е.Г., депозирана чрез адв.П.Б.,
в която същият в изпълнение на указанието от предходното заседание, дадени от
съдебния състав, в която е посочил Решения по следните дела №***/****г., №***/****г.,
№***/****г., №***/****, №***/**** ВКС и ***/**** ВКС,
№1165 ВКС. Съдът, след постъпване на молбата е изискал с нарочно разпореждане
от 1.11.19г., гр. дело №***/**** г. ПРС, ведно с резултатите от инстанционните
проверки на посоченото дело и резултатите от същите.В изпълнение на разпореждането
на съда е постъпило гр.дело №***/****г., ведно с дела №***/****г., №***/****г.,
№***/****г., №***/****, №***/**** ВКС и ***/**** ВКС,
№1165 ВКС. С протоколно определение по делото, съдът е приел към
доказателствената съвкупност така постъпилите писмени доказателства, като е
постановил, че приема за послужване, представеното гр. дело №***/****г. на ПРС,
ведно с делата, обективирани по същото и постановените актове, в
това число Решения- №***/****г., №***/****г., №***/****г.,
№***/****, №***/**** ВКС и ***/**** ВКС, №1165 ВКС.
Предвид
липсата на други искания по доказателствата по делото, съдът е дал ход на
делото по същество, като процесуалният представител на ищците- адв. Б. – е
отправил искане за уважаване на
предените искове, както е предявен и
изменен в предишното съдебно заседание. В резултат на приетото писмено
доказателство се сочи, че се установявало, че вноската от 42,50лв. е една
и за двамата ищци. Въпрос на изписване и тълкуване на изпълнителния лист се
описва, че е как е тълкуван и
изпълняван, съответно, твърди, че е
задължение на съдебния изпълнител след като изпълнимостта на задължението по
този изпълнителен лист е определяема в зависимост от влизането в сила на
съдебното решение за делба, му е вменено да следи служебно за това, докога е
валидно това задължение, по което той е правил принудително изпълнение. Моли за
срок за писмена защита, тъй като материалите са обемни. Представя списък с
разноски, като корекцията в списъка (задрасканата сума от 150лв. е посочил, че
е негова). В срок за постъпили писмени бележки по същество на спора, където
подробно за развити доводи относно тезата на ищцовата страна за основателност
на предявените искове.
Процесуалният
представител на ответника- адв. М., моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли претенцията. Счита, че ЧСИ Б.,
чрез действие или бездействие, не е причинил вреда на ищците. Съдебният изпълнител,
сочи, че е обвързан с изпълнителния лист и вземането, което удостоверява. Когато се касае за
вземане с периодично платежи, ЧСИ, не е задължен да следи отношенията между
страните по материалните правоотношения и не е длъжен да следи за изменението
за периодичното вземане, от кой момент е настъпило изменението и неговото
прекратяване. Той може да съобрази тези обстоятелства само при положение, че
страните в изпълнителното производство и трето заинтересовано лице го уведоми и
представи надлежни доказателства за това. В настоящия казус длъжниците описва,
че са представили евентуално доказателства, защото счита, че представените такива по никакъв
начин не са четливи,а и не могат да се съобразят за изменението на материалното
правоотношение и това е станало 16.05.2017г., от която дата ЧСИ Б. не е
предприемал никакви действия по принудително изпълнение. По изпълнителното
производство описва, че са налице
събрани суми, но тези суми са резултат изцяло на доброволно заплащане от
длъжниците. Те не са в резултат на запор, върху трудово възнаграждение, банкова
сметка *** продан. Доброволно са заплащани почти всеки месец от страна на
длъжниците в производството. Длъжниците са тези, които са получили
изпълнителния лист, ако е имало техническа грешка от съда, издал И.Л. е
следвало според адв. М., тя да бъде изправена, след като страните сезират
компетентния съд. Описва, че от
заключението на вещото лице е видно, че са събирани по 42,50лв. не е налице
сума,взета в повече и че нейният доверител не е нанесъл вреди. Моли за отхвърляне исковата претенция. Представям
списък с разноски, с копие за ответната страна. Адв. Б., като представител на третото лице
–помагач по делото, се присъединява към заявената позиция и аргументи от страна
на адв. М., като моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли
исковата претенция, като недоказана, както по основание, така и по размер.
Поддържам изцяло становището на колежката М., тя беше изчерпателна. Допълва,
че съдебният изпълнител приема И.Л. и го
изпълнява във вида, в който е издаден, ведно краен резултат от съдебното решение
и счита,че с действията си не е нанесъл
вреда на страните. Претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така
предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по същество /като доводи
относно допестимостта на иска, са изложени по-горе във връзка с възраженията,
на които съдът е дал отговор в доклада си по делото/.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че с молба до ЧСИ С.Б.
вх.№ 07583/26.11.2008г., ЕТ "МИРЧО СТОИМЕНОВ - ТЕКСА" ЕИК *********,
БЪЛГАРИЯ, област Перник, община Перник, гр. Перник 2300, ул. „Отец Паисий“, бл.
54, вх. Б, ап. 4 предприема принудително изпълнение срещу ищците по делото,
съобразно приложен изпълнителен лист от
07.04.2008г. издаден въз основа на въззивно решение №
**/**.**.**** г. по възз. гр. д. № ***/**** г. С решението по гр. д. ***/****
г. Окръжен съд – Перник, осъжда Н.Г. и Е.Г.
да заплащат сумата от 42,50 лева ежемесечно, считано от 17.09.2003 г., до
влизане в сила на решение по извършване на делбата. Съгласно решението сумата
представлява 1/2 стойността на
наемоподобния доход от следните вещи - два броя хладилни витрини, два броя
хладилни фризери, един брой кантар-везна, един брой търговско шкафче, три броя
рукванти (витрини) и един брой дървен бар-плот за кафе, които са се ползвали
единствено от доверителя- Н.Г.. Сумата е определена от съда като 1/2 от
наемоподобния доход, тъй като същите вещи, видно от решението по делото, са
били в режим на съсобственост между Н.Г. и М.К.С. (и двамата в качеството им на
еднолични търговци), поради която причина и техните съпруги са участници в
делбеното производство.
С
протокол от 10.10.2007 г. по първоинстанционното гр. д. № ***/**** г., по описа
на Районен съд - Перник, съдът разпределя процесиите движими вещи между двете
страни по спора, съгласно проекто-разпределителен протокол от решение
№267/19.07.2004 г. по гр. д. № ***/**** г., което е оставено в сила в тази му
част с решение № **/**.**.**** г. на Окръжен съд - Перник по гр. д. № ***/****
г. Видно от самият протокол същият влиза в сила на 31.10.2007 г. и производството
се прекратява, като посочените съдебни актове са приложени за послужване към
делото. Съгласно решението на окръжния съд, както и от
издадения изпълнителен лист от 07.04,2008 г. наемоподобният месечен доход от
42,50 лева е определен върху 1/2 идеална част
от процесиите движими вещи, които са съпружеска имуществена общност между
доверителите ми Н. и Е. Г.. Същият наем следва да се заплаща от
дата 17.09.2003 г. до влизане в сила на съдебното решение по извършване на
делбата на тези вещи, която дата е 31.10.2007 г., като това е вписано в
изпълнителния лист – стр. 9 от делото.
Спорен по делото въпрос е тълкуването на
съдържанието на изпълнителния лист, както и сумите, които са били внесени по
изпълнителното дело и дали ЧСИ не е извършил надвземане на сумите и не е
причинил вреда на ищците по делото, както се твърди в исковата молба.
В исковата молба се възразява, че във
всички експертни заключения се посочва, че всеки от двамата съдлъжници дължи
наемоподобния доход от 42,50 лева месечно, което е определено като категорично невярно, тъй като в решението на
окръжния съд ясно се посочвало, че този доход от 42,50 лева се определя върху 1/2 идеална част от
съвкупността от съсобствените движими вещи. На второ място, се възразява, че ЧСИ С.Б. не се съобразява с постановеното
решение на окръжния съд за крайния срок на събирането на този наем. В решението
се посочва, че същият се дължи до влизане в сила на решението за делба, а както
вече беше посочено, решението за делба влиза в сила на 31.10.2007 г. Съдебният
изпълнител събира сумата от 42,50 от всеки от съдлъжниците по този дълг и за
периода след образуване на изпълнителното дело до месец май 2017 г., което било
видно от всички заключения на изготвените икономически експертизи. На трето
място, се възразява и че на ищците е начислена и лихва за забава върху погрешно
начислените им дължими суми на всеки от тях поотделно и съдебният изпълнител
събира и средство за нейното погасяване, въпреки че в изпълнителният титул, а и
в съдебното решение, никъде не се посочва, че длъжниците дължат и лихва за
забава до окончателното изплащане на дължимата сума.
В хода на изпълнителното дело са направени
няколко опита за публична продан на имоти, но всички са били неуспешни. На
30.05.2011 г. длъжниците уведомяват ЧСИ С.Б., че ще
започнат да изплащат своя дълг периодично на вноски. Така в периода от май 2011
г. до март 2017 г. са превели над 15 700 лева по изпълнителното дело № ***/****
г. Въпреки това делото не е приключено от съдебния изпълнител. В третата
експертиза по изпълнителното дело от дата 05.05.2017 г. с вх. № 6472, се
посочва, че дългът е 23 188, 82 лева, по делото са внесени 11 700,00 лева и
остава да се платят още 11 488,82 лева.От 30.03.2017 г. ищците спират всички плащания по делото. На 16.08.2017
г. подават молба до съдебния изпълнител, с която обясняват, че по делото от тях
страна са постъпили 15 700 лева, която сума многократно надвишава сумата, за
която са осъдени, и молят надвнесените суми да им бъдат възстановени. След това
съдебният изпълнител назначава четвъртата последна експертиза по изпълнителното
дело, която е постъпила на 02.10.2017 г. с вх. № 15341. Експертното заключение
отново посочва, че дългът на длъжниците
е в общ размер от 7 627,74 лева, която сума се формира от 4 119,66 лева
главница и 3508,08 лева лихви. Също така се сочи че по делото са преведени 12
870,50 лева, от което следва, че 5 242,76 лева са надвнесени и подлежат на
възстановяване на длъжниците.
На
12.10.2017 г. ЧСИ С.Б. изпраща съобщения, с изх. № 19528 и № 19529 до взискателите М.К.С. и Е.С., с което ги уведомява за
последните обстоятелства по делото, а именно, че съгласно последната
икономическа експертиза по делото, наемът, който им се дължи, е до дата
31.10.2007 г., и че взискателите следва да възстановят сумата от 5 242,76 лева
на длъжниците Н.Г. и Е. Г.. Сумите не са възстановени,
което не се спори по делото.
На
12.01.2018 г. ЧСИ С.Б. издава Удостоверение е изх. № 1001/12.01.2018 г. на
взискателите, в което се посочва, че по делото са постъпили 15 700 лева от
страна на длъжниците и начинът, по който тази сума е била разпределена, а
именно 12 449,64 лв. за взискателите, 2 567, 51 лв. - такси за ЧСИ и 530 лв. -
такси за вещи лица, а остатъкът за банкови преводи.
На 30.04.2013 г. съдебният изпълнител е
направил разпределение, съгласно което до тази дата на вещите лица за заплатени
сумите от 70 лв. на 01.09.2011 г., 130 лв. на 16.09.2011 г. и 80 лв. на
30.04.2011 г. или общо 280 лв. Таксите, които е удържал до този момент по
делото са 504 лв. и са разпределени отново на дата 30.04.2013 г., а вземането
на взискатели е на стойност 2 103,75 лева. Всичко това е видно от
Удостоверението на ЧСИ - С.Б. с изх. № 1001/12.01.2018 г. и от него следва, че
общата стойност на всичко дължимо по делото е в размер на 2 887,75 лева до тази
дата, която сума се покрива от постъпленията по делото до 30.04.2013 г. в
размер на 2 900 лв. Тези суми се твърди да са надвнесени от длъжниците.
Видно от заключението по
съдебно- икономическата експертиза на в.л.
В.П., неоспорено от страните, и прието по делото, във връзка с изясняване на
спорните по делото факти и отговор на възраженията на ищците, то от същото,
както и от разпита на вещото лице в с.з. се установява следното: Ищците Н.К.Г.
и Е.И.Г. са подали искова молба с рег. № ****/**.**.**** г. пред Районен съд -
Перник срещу С.В.Б., ЧСИ peг. №
753, относно недължимо платена сума по образувано изпълнително дело № ***/****
г. по описа на ЧСИ С.В.Б., въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2008 г.,
издаден по въззивно решение № **/**.**.**** г. по
въззивно гражданско дело № ***/**** г. по описа на Окръжен съд - Перник по гр.
д. № 1751 по описа на ПРС за 2007 г. сума в размер на 10028.10 лв. и
законна лихва за забава върху всяка отделна вноска от дата 30.03.2016 г. до
31.03.2017 г. за сумата 857.14 лв., на обща стойност 10885.24 лв.
По
заведеното ИД № ***/**** г. по изпълнителен лист от 07.04.2008 г. се осъжда Н.К.Г.
в качеството му на ЕТ “Н.Г. - Невис” и Е.И.Г. да заплащат на М.К.С. в
качеството му на ЕТ”Мирчо Стоименов - Текса” и Е.С.,
считано от 17.09.2003 г. ежемесечно по 42.50 лв., считано от 17.09.2003 г.,
която представлява ½
от
стойността от наемоподобен доход до влизане в сила на съдебното решение по
извършване на делбата на движимите вещи или до настъпването на други последици,
изменяващи или погасяващи това задължение.Внесените суми от Н.К.Г. на ЧСИ Б. с
приходни касови ордери, вещото лице е посочило, че са в размер на 300 лв., три
вноски по 100.00 лв.: ПКО
№ 674/31.05.2011 г. - 100.00лв.,, ПКО № 1067/30.08.2011 г. - 100.00 лв., ПКО № 1077/30.08.2011
г. - 100.00 лв.Общо платените суми по ИД ***/**** г. от
ищците по изпълнителния лист от 07.04.2008 г., преведени на ЧСИ С.В.Б. по
банков път, вещото лице е посочило, че са в размер на:
15700.1
лв.,
от
които по банков път е преведена на взискателя сумата 10991.64 лв. и са погасени такси на ЧСИ в размер на 2567.51 лв., банкови такси за превод в
размер на 22.85 лв., хонорар на вещи
лица - 460.00 лв., прехвърлена сума
по ИД № 1068/12 г. -
1658.1
лв. На 01.09.2011 г. е постъпила сума от 100.00 лв., от която за хонорар
на вещо лице не са платени 70.00 лв. и 30.00 лв. са непреведени и
неразпределени.
1658.2
Дължимата главница по 42.50 лв. месечно на всеки от длъжниците по
изпълнителен лист от 07.04.2008 г. за периода 17.09.2003 г. до 31.10.2007 г., в
.л. е изчислило -в размер
на 2102.33 лв. х 2 = 4204.66 лв. От преведеният на взискателя наемоподобен доход
в размер на 10991.64 лв., дължимата главница е 4204.66 лв. и надвнесената сума
е 6786.98 лв.От преведената сума по ИД ***/**** г. в размер на 15700.00 лв. се
намалява дължимата главница /наемоподобен доход/ 4204.66 лв. и направените
разходи и такси на ЧСИ в разер на 4708.36 лв., надвнесената сума е в размер на
6786.98
лв.В разходите и таксите на ЧСИ Б. са в размер на 4708.36 лв. в
които са включени следните суми:
-
такси
на ЧСИ - 2567.51 лв.
-
банкови
такси за превод на взискателя - 22.85 лв.
-
хонорар
на вещи лица - 460.00 лв.
-
прехвърлена
сума по ИД № ****/**** г. - 1658.00 лв.
От
преведената сума на взискателя по ИД № ***/**** г. в размер на 10991.64 лв. се
намалява дължимата главница за периода 17.09.2003 г. до 31.10.2007 г. 4204.66
лв., надпреведената сума на взискателя е в размер на 6786.98 лв.На 16.05.2017 г. от ищците е депозирана
молба до ЧСИ Б. за прекратяване на изпълнително дело № ***/**** г..Претенциите
на ищците Н.К.Г. и Е.И.Г. в исковата молба вх. № ****/**.**.**** г. са само за
главница, представляваща надвнесен наемоподобен доход по 42.50 лв. месечно в
размер на 10028.10 лв., без да се взема в предвид заведеното Изпълнително дело
№ ***/**** г., събраните такси от ЧСИ С.В.Б. по делото и изчислените законни
лихви върху забавените плащания от ищците - от 02.06.2011 г. е започнало
превеждането на суми по ИД № ***/**** г. чрез Банка “ДСК”.
Посочено е също така в заключението, че
ЧСИ изпраща съобщение на М.К.С. да възстанови на длъжниците
Н.К.Г. и Е.И.Г. сумата в размер на 5240.19 лв., представляваща надвнесена сума
по ИД № ***/**** г. след окончателно изготвена експертиза от вещо лице. Видно
от заключението на вещото лице, то се установява, че -Законната лихва за
периода 30.03.2016 г. -
31.03.2017 г. върху
преведените 9 бр. вноски наемоподобен доход по 300.00 лв. в размер на 2700.00
лв. е 669.50 лв. и 672.86 лв.
върху преведената сума по банков път е банковата такса за превод в размер на
2713.50 лв. При всеки банков превод таксата се плаща от вносителя на сумата и
върху нея не трябва да се изчислява законна лихва за забава на
плащането.Надвнесената сума по ИД № ***/**** г., която следва да се възстанови
от М.К.С. е в размер на 6786.98
лв.От
преведената сума на взискателя по ИД № ***/**** г. в размер на 10991.64 лв. се
намалява дължимата главница за периода 17.09.2003 г. до 31.10.2007 г. 4204.66 лв. и
надпреведената сума на взискателя е в размер на 6786.98 лв.
Същевременно при разпита си в
с.з. вещото лице, защитава експертното си заключение, като съдът го намира за
обосновано и правилно и съответно на представеното в цялост като писмени
доказателства и изп. Дело. Вещото лице в съдебно заседание и във връзка със
зададените му въпроси и от двете страни в процеса, дава отговор на въпросите,
съответно, че в заключението си е изчислявала по
42,50лв. за всеки един от длъжниците, като на допълнителното зададените й два
въпроса, съответно-Какъв е размерът на начислените лихви за забава върху
събраните по делото вземания, върху които ищците имат претенции да бъдат върнати?
И Да се изчисли задължението на ответника, като се има предвид твърдението в исковата претенция, като се има предвид само за една
сума по 42, 50лв., от двамата тази сума да се изчисли само на база 42, 50 лв,
което ще доведе до увеличаване размера на установената сума. Вещото лице е
посочило, че –„На стр.4 от експертизата-”съм записала как съм изчислила
наемоподобния доход- умножавам го по 2 и работя с по 42,50лв. на всеки един от
ищците, изчислила съм 2 102,33лв. на едно лице….. На взискателя ЧСИ правилно
е превело сумите, изчислил е и цялата преведена сума, няма неразпределена сума
и той иска да каже,че 2,102,33лв., трябва да се увеличи,това което е надвзето и
да станат 8,889лв и 31ст., то се третира още дали е без „по“ и не мога
обективно да отговоря на поставения въпрос, тези лихви тук не са включени, като
се работи без лихви по въпроса. На стр. 4 съм изчислила всички доходи. За
17.09.2003г. до 16.05.2017г. На страница 5 съм отговорила на този въпрос.
Водила съм се по 42,50лв. и съм направила своите изчисления и съм изчислила за
периода, който адв.М. заявява, като съм умножила
сумата „х2“, предвид обстоятелството,че е посочено „ПО.“ Лихвите са
начислявани, но по последната експертиза,вече се работи без лихви. Както и в.л.
предимно също е работило с тези лихви по изпълнителния лист. Ищците не са
ощетени с лихви. Получено е уведомление на 16.05.17г.,че делото се прекратява и
няма начислени и удържани лихви.Т.е. изчисленията са само върху наемоподобния
доход и такси на ЧСИ на стр. 4 какви са.”.
Така депозираното заключение, с допълнителните
уточнения в с.з., на въпросите и отговорите, дадени от вещото лице в
горепосочения смисъл съдът намира за обосновано, компетентно и обективно
направено, а отговорите на поставените въпроси пълни и ясни, поради което ги
поставя и в основата на своите правни изводи.
От правна страна:
За да бъде основателен
настоящият иск ищецът е длъжен да докаже наличието на
незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на ответника, имуществени
вреди за ищеца, включително техния размер, причинна връзка между принудителното
изпълнение и вредите. Виновното поведение на ответника са презумира с
разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД, като подлежи на обратно доказване от същия.
Съгласно чл. 441 от ГПК
частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. Съгласно
чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.За да е налице соченият от ищеца фактически състав на твърдяното непозволено
увреждане по смисъл на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от
ЗСЧИ следва същият да докаже по делото при пълно и главно доказване, че
твърдяните действия на ЧСИ при изпълнение на дейността му по горепосоченото
изпълнително дело, изразяващи се в принудително изпълнение, приключило с вреди за
длъжника- в случая твърдяна загуба от надвнесени суми е по вина на ЧСИ и е в
обхвата на деликтната отговорност, в това число и че е налице причинно-следствена
връзка между незаконосъобразните действия на ЧСИ и причинената на ищеца вреда.
Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за
налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената
тежест за опровергаване на вината носи ответника.
За да бъде уважен искът по чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД обаче следва
да са налице и останалите законови предпоставки, а именно вреда за ищеца, а не
за трети лица и причинна връзка между незаконосъобразните действия на ЧСИ и
настъпилата за ищеца вреда.В случая се вредата се претендира като претърпяна
загуба,
Фактическият състав на
отговорността по чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ включва следните юридически факти – деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка и вина. Ето защо, за да е възникнало спорното право за
обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже факти, които се субсумират
под хипотезата на деликта- противоправно поведение (неправомерни действия и/или
бездействия на ЧСИ), наличие на пряка причинно - следствена връзка между него и
настъпила вреда, причинена при дейността на ЧСИ. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца в условията на пълно и главно
доказване.В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина и да докаже
своите възражения.
Константната съдебна
практика, изразена и в Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на
IV ГО на ВКС, Решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на IV ГО на
ВКС, Решение № 184/21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г. на III ГО на ВКС,
приема, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това
дали същите са били обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.
По реда на ЗЧСИ пасивно
легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по
принудително изпълнение на съдебни решения за действията им при и по повод тази
дейност. Определяща е вида на дейността, като частните съдебни изпълнители
дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера
на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител.
Преки са само онези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие на увреждането
(Решение № 281/10.12.2014 г. по гр. д. № 3219/2014 г. на III ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, отговорността ще е
налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване
при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е налице
задължителна практика на ВКС - решения по чл. 290 ГПК № 264/8.04.10 г. по г. д.
№ 474/09 на ВКС, IV ГО, и № 120/8.07.11 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II
ТО, която настоящият състав изцяло споделя.
Определящ е видът дейност,
като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.Пряка вреда означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на
частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на
основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има
неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на
дейността на ЧСИ и причинна връзка.
/Решение № 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
474/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева/.
В
случая съдът намира, видно от всичко изложено, че не може да се приеме, че са
налице всички горепосочени елементи на деликтната отговорност, които да водят
до извод за ангажиране на същата от страна на ЧСИ. Това е така, тъй като на
първо място, видно от описаната по-горе доказателствена съвкупност се
установява по делото, че ЧСИ Б., е бил
валидно сезиран от взискателите с посочения
изпълнителен лист, дал началото на производството. Както се посочи по-горе
основният спорен момент по делото е във връзка с начина, по което се тълкува
изпълнителният лист. Тук следва да се посочи, че видно и от възраженията на
ответната страна, че ЧСИ се е ръководил при действията си от словесното
изписване на текста на изп.лист и че не е задължен да следи съдебните
производства във връзка с развитието на листа, както и позоваването в този
смисъл на Решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1445/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б., че съдът намира тези възражения за основателни и съответно на
установената и цитирана и по-горе съдебна практика по тези въпроси, а именно,
че Съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да
е обвързан от това дали същите действия и бездействия са обжалвани и ако са
обжалвани, какво е решението на съда по жалба. ЧСИ в случая, както повелява и съдебната практика
се е ръководел в действията си от описаното в изпълнителния лист, и същият не е
длъжен въпреки формулировката в края на листа, а именно въведеното условия „до
приключване на делбата,” то ЧСИ не е задължен да следи развитието на
материалноправното отношение, дори при такова изписване в изпълнителния лист,
още повече че видно от вписването на същия е бил издаден на основание чл.237 ГПК /отм./. По този въпрос е налична солидна практика на върховната съдебна
инстанция, в това число и горецитираната такава.
По деликтния иск
противоправността, която е елемент от фактическия състав на спорното вземане за
обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител, а по конститутивния иск процесуалната незаконосъобразност
на действието или бездействието е преюдициалното правоотношение, което поражда
потестативното право, предмет на делото, т.е. нито противоправността, като
елемент от фактическия състав на спорното право се обхваща от обективните
предели на силата на присъдено нещо на решението по деликтния иск, нито
преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право се обхваща от
обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по конститутивния
иск.
Видно от Решение № 207 от 11.04.2019 г., постановено
по гр.д. №3201 от 2017 г. на ВКС на четвърто отделение, с председател съдия Б.Б..
Предвид горното съдът
намира, че по делото не се доказа, че с действията си ответния ЧСИ е причинил
на ищеца твърдяната имуществена вреда, поради което е безпредметно да се
изследва наличието на причинно-следствена връзка помежду им.
С оглед липсата на всички
кумулативно изискуеми законови предпоставки от фактическия състав на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 о ЗЧСИ съдът намира, че по делото не се
доказа, че е налице твърдяното непозволено увреждане, поради предявения иск за
търсената от ищеца обезвреда се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
В
този смисъл е постановеното и Решение на ВКС №207/11.04.19г.,постановено по гр.
дело №3201/17г. 4-то отделение, което решение е именно в смисъл, че ЧСИ не е
длъжен служебно да следи за изменението на правоотношенията.
При извършване на
изпълнението съдебният изпълнител е обвързан от установеното с изпълнителния
лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото. В случаите когато
изпълнителният лист удостоверява вземане което е платимо периодично в определен
размер съдебният изпълнител е длъжен да събира всяка една вноска, на посочения
в листа падеж и в посочения в него размер. Ако длъжникът по това вземане, след
като е получил поканата за доброволно изпълнение, изпълнява същото като
превежда дължимата се сума по посочената му сметка, съдебният изпълнител не
може да предприеме принудителни действия по събиране на вземането, а следва да
предаде получената сума на взискателя. Съдебният изпълнител не е задължен да
следи за развитието на материалното правоотношение между страните по
изпълнението и служебно да съобразява действията си по изпълнителното
производство с него. Той може да съобрази тези обстоятелства асо бъде уведомен
за тях от някоя от страните по изпълнителното производство или от трето,
засегнато от изпълнението лице, и му бъдат представени надлежни доказателства
затова. В случай, че това не бъде направено и никоя от страните по изпълнението
не уведоми съдебния изпълнител за настъпилото изменение на изпълняемото право и
той предприеме действия по принудително изпълнение на същото действията му няма
да бъдат противоправни, тъй като ще са съобразени с представения му изпълнителен
лист. Затова ако по изпълнителното дело не са представени надлежни
доказателства, че изпълняемото вземане е погасено, променен е размерът на
същото или пък е настъпило посоченото в изпълнителния лист прекратително
условие, като длъжникът продължава да изпълнява задължението си действията на
съдебния изпълнител по предаването на получената в резултат на изпълнението
сума на взискателя няма да са противоправни и да доведат до ангажиране на
отговорността му за вреди, дори и да е налице надвишаване на размера на
задължението. В този случай като противоправно може да се определи действието
на взискателя, който получава плащането, независимо от това, че знае, че то не
се дължи и не е предприел действия да уведоми съдебния изпълнител за това, че
периодичното му вземане вече не съществува. С оглед на този отговор съдът не
дължи отговор на втория правен въпрос за началния момент на погасителната
давност, тъй като той предполага положителен отговор на първия въпрос, а
именно, че е налице отговорност на съдебния изпълнител.
Отговорността
на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното
производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл. 441 от ГПК, съответно чл. 74 от ЗЧСИ. Съгласно ал. 1 на чл. 441 от ГПК частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно
чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете
разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за
причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като
деликтна такава. Затова за да възникне същата е необходима да са налице предвидените
в закона предпоставки за това, а именно неправомерно действие или бездействие
на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и
действието или бездействието. Действието на съдебния изпълнител ще бъде
неправомерно в случай когато то е предприето въпреки нормативната забрана за
извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за
извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде
противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено
по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане
за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване
на действието. В конкретния случай по делото е установено, видно от последната
четвърта експертиза, извършено по изп. Дело, както и от експертизата по
настоящето дело, че са налице надвнесени суми от страна на длъжниците, но
следва да се посочи, че макар и същото по съществото си да представлява вреда,
то това обаче не е достатъчно, за да възникне отговорността на ЧСИ, като видно от всичко изложено следва да са налице
и всички останали елементи на деликтната отговорност, които в случая, според
съда отсъстват, това е така, не само поради гореизложените аргументи, че ЧСИ е обвързан само от описаното в
изпълнителния лист, но и че няма данни същият да е бил валидно сезиран от
длъжниците с представяне на конкретни заверени преписи от решения и молба по
изп. Дело /като представяне на откъслечни диспозитиви не изпълват това
съдържание/, за да може ЧСИ да съобрази действията си с новонастъпилите факти
по материалното правоотношение. Нещо повече, както се посочи по –горе, то на
16.08.2017 г. длъжниците подават молба до съдебния изпълнител, с която
обясняват, че по делото от тях страна са постъпили 15 700 лева, която сума
многократно надвишава сумата, за която са осъдени, и молят надвнесените суми да
им бъдат възстановени. След това съдебният изпълнител назначава четвъртата
последна експертиза по изпълнителното дело, която е постъпила на 02.10.2017 г.
с вх. № 15341. Експертното заключение отново
посочва, че дългът на длъжниците е в общ размер от 7 627,74 лева, която
сума се формира от 4 119,66 лева главница и 3508,08 лева лихви. Също така се
сочи че по делото са преведени 12 870,50 лева, от което следва, че 5 242,76
лева са надвнесени и подлежат на възстановяване на длъжниците.
На
12.10.2017 г. ЧСИ С.Б. изпраща съобщения, с изх. № 19528 и № 19529 до взискателите М.К.С. и Е.С., с което ги уведомява за последните
обстоятелства по делото, а именно, че съгласно последната икономическа
експертиза по делото, наемът, който им се дължи, е до дата 31.10.2007 г., и че
взискателите следва да възстановят сумата от 5 242,76 лева на длъжниците Н.Г. и Е. Г.. Сумите не са възстановени, което
не се спори по делото. Съгласно заключението по настоящото дело, то надвнесената сума по ИД № ***/**** г., която
следва да се възстанови от М.К.С. е в размер на 6786.98 лв.От преведената сума на взискателя по ИД
№ ***/**** г. в размер на 10991.64 лв. се намалява дължимата главница за
периода 17.09.2003 г. до
31.10.2007 г. 4204.66
лв. и надпреведената сума на взискателя е в размер на 6786.98 лв.
На
12.01.2018 г. ЧСИ С.Б. издава Удостоверение е изх. № 1001/12.01.2018 г. на
взискателите, в което се посочва, че по делото са постъпили 15 700 лева от
страна на длъжниците и начинът, по който тази сума е била разпределена, а
именно 12 449,64 лв. за взискателите, 2 567, 51 лв. - такси за ЧСИ и 530 лв. -
такси за вещи лица, а остатъкът за банкови преводи. Следователно, както сочи и
вещото лице П., ЧСИ е извършил последната експертиза без начисляване на лихва и
в този смисъл не е ощетил длъжниците, които преди това същите са заплащали
доброволно дълга, като след постъпване на последното заключение в смисъл, че са
налице надвнесени суми,ЧСИ веднага е взел мерки за възстановяване на същите,
като е изпратил цитираното писмо до взискателите за възстановяване на сумите,
като ЧСИ не разполага със законова възможност принудително да накара
взискателите да върнат сумите, като при положение, че не се спори, че
последните не са сторили това, то длъжниците ищци в настоящото производство,
разполагат с други, предвидени в закона възможности за връщане в техния патримониум
на надвнедените суми, в това число и при водене искове за неоснователно
обогатяване спрямо съответните лица, което не е предмет на настоящото
производство. От горното, във връзка с предмета на доказване по делото следва
извод, че е налице липса на причинно-следствена връзка между поведението на ЧСИ
и настъпилата вреда, като при липса на един от елементите на деликтната
отговорност, то няма как да се породят последиците на правопораждащия
фактически състав на същата и да се ангажира отговорността на ЧСИ.
В този смисъл отново
постановеното и Решение на ВКС №207/11.04.19г.,постановено по гр. дело №3201/17г. 4-то отделение, което
решение е посочено, че-„Съдебният изпълнител е обвързан от удостовереното с
изпълнителния лист вземане и е задължен да събере същото. Когато изпълнителният
лист е за вземане, което е платимо периодично в определен размер, съдебният
изпълнител не е задължен да следи за отношенията между страните по материалното
правоотношение и да извършва служебна преценка дали размера на задължението е
изменен и от кой момент е станало това, както и дали не е настъпило условието,
водещо до прекратяване на задължението, ако такова е налице в изпълнителния
лист. Той може да съобрази тези обстоятелства ако бъде уведомен за тях от някоя
от страните по изпълнителното производство или от трето, засегнато от
изпълнението лице, и му бъдат представени надлежни доказателства затова. В
случай, че това не бъде направено и никоя от страните по изпълнението не
уведоми съдебния изпълнител за настъпилото изменение на изпълняемото право и
той предприеме действия по принудително изпълнение на същото действията му няма
да бъдат противоправни. В случая след получаване на поканите за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № ************** и изпълнително дело № **************
двете на В. А. Л.-..., с район на действие района на Софийски градски съд,
вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители не са
предприемани действия по принудително изпълнение на вземането на Т. С. К., а В.
С. А. и С. М. А. са извършвали вноски по посочената им банкова сметка ***, в
който те са преценили. Няма доказателства същите да са възразили за размера на
изпълняемото право, нито за това че същото е погасено. Затова при извършени от
тях плащания и при липса на направени възражения съдебния изпълнител не е имал
задължението да извършва проверка за това дали извършеното плащане надхвърля
размера на задължението и да откаже да преведе получените суми на взискателя.
При това В. С. А. и С. М. А. са направили последната вноска по воденото срещу
тях изпълнително производство на 09.02.2009 година, а същото е прекратено през
2012 година.”.”
С оглед на всичко дотук
изложено, съдът намира, че по делото не е доказано по категоричен начин, че надвнасянето
на суми по изпълнителното делото се
дължи на противоправни действия или бездействия на съдебния изпълнител, които
да дават възможност за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 441, ал. 1
от ГПК и чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ. Предвид изложеното съдът намира, че предявените
искови претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани,
като предвид отхвърлянето на главната претенция, то неоснователни се явяват и
акцесорните такива за лихви.
Разноски
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото
разноски за платен
депозит за ССЧЕ в размер на 150 лева, като съгласно списък на разноските по чл.
80 ГПК, то адв. М. не претендира възнаграждение
по
делото, а само сумата по депозита.
На третото лице помагач не
се присъждат разноски – чл. 78, ал. 10 от ГПК, поради което и искането в този
смисъл, съгласно представен списък по делото се явява неоснователно.
Мотивиран от горното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.К.Г., ЕГН ********** и Е.И.Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** за осъждане на С. В.Б., в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 753 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Перник да заплати на ищците на основание чл.
441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ сумата от 10 028,10 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от надвнесените суми и банкови
комисионни за парични преводи по изпълнително дело №***/****г. по описа на
ответния съдебен изпълнител, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
сумата от 857,14 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяка отделна вноска за периода от 30.03.2016г. до 31.03.2017г. , както
и лихва за забава върху сбора от търсените суми 10 885,24 лв. от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане, причинени вследствие незаконосъобразните действия на ответния ЧСИ, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.К.Г., ЕГН ********** и Е.И.Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на С.Б., в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. №
753 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Перник, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 150 лв..
РЕШЕНИЕТО е постановено с
участието на трето лице- помагач на страната на ответника- „ЗАД „Бул Инс” ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, като трето лице-помагач на
страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно
с оригинала:С.Г.
Районен съдия: