Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1319
Година 2022, 06.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд.,VІІ състав
на 09.05.2022 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА
СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 749
по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Производството е образувано по жалба на „АЛПИ-2010“ООД със
седалище и адрес на управление гр. Стамболийски, ул.“Тракия“ №18, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №ФК-С968-0039885
от 08.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка – „Запечатване на търговски обект – бензиностанция,
находяща се в гр.София, ул.“Цар Симеон“ №189, стопанисван от дружеството-жалбоподател
и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл.186, ал.1 т.1,
б.“г“ ЗДДС, чл.187 ал.4, предл.3 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
В жалбата се твърди, че заповедта е материално
незаконосъобазна, издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а също така определеният срок на
запечатване е несъразмерен, поради което се настоява за нейната отмяна.
Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък.
Ответникът, чрез процесуален представител юриск.Д., е на
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският административен съд, Второ отделение, VII-ми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните причини.
От доказателствата по делото се установява, че при
извършена проверка на търговски обект– бензиностанция, находяща се в гр.София,
ул.“Цар Симеон“ №189, стопанисван от „АЛПИ-2010“ООД, е констатирано, че обектът
представлява бензиностанция, разполагаща с четири резервоара, две
бензиноколонки и дванадесет пистолета за зареждане. В хода на проверката и
извършено физическо наблюдение на резервоарите е установено, че резервоарът с
дизелово гориво с вместимост 10 689 литра, в който има налично дизелово
гориво 6 200 литра, не е оборудвано с нивомерна система и не е свързан с
ЕСПФ. Към датата на извършената проверка от страна на органите по приходите,
дружеството не е регистрирало и подало данни към НАП за този резервоар. За
резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка сер. АА №0039885/
24.02.2021г., към който са приложени събраните доказателства. Въз основа на
същия е формиран извод, че дружеството не е спазило задължението си по чл.3
ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка чл.118 ал.6 ЗДДС.
Констатирано е, че нарушението е повторно по смисъла на §1 т.35 ДР на ЗДДС, тъй
като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП №550105-F553588/04.12.2020г.,
с което дружеството е било наказано за същото по вид нарушение по чл.118 ал.6 ЗДДС в същия търговски обект, влязло в законна сила на 19.02.2021г.
На основание чл.186 ал.1 т.1, б.“г“ ЗДДС, чл.187 ал.4,
предл.3 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС е наложена процесната ПАМ и забрана за достъп
до стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект за срок от 30 дни. В заповедта
са изложени и мотиви относно продължителността на срока, а именно -
установеното нарушение в хода на проверката е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на НП за извършено нарушение на чл.118 ал.6 ЗДДС от дружеството
в същия търговски обект, влязло в законна сила на 19.02.2021г.
В хода на съдебното производство по искане на
дружеството-жалбоподател е прието заключение по съдебно-техническа експертиза,
прието без възражения от страните, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено. След запознаване с наличните по делото доказателства
и извършена проверка на място, вещото лице е установило, че резервоар №2 и №4 са свързани помежду
си като скачени съдове чрез тръбна връзка, свързваща долната/най-ниска/ част
на резервоарите с монтиран спирателен кран, който начин на свързване и
диаметъра на тръбната връзка позволява течността/дизеловото гориво/ при
постъпване в единия съд свободно да преминава в другия, като общият обем/вместимост/
на резервоарите е равен на сбора от полезните обеми на двата резервоара.
Констатирано е, че пълненето на резервоарите се
осъществява през конструктивно заложен вход/люк/ за зареждане, обозначен на
схемата на обекта като вливна точка, разположена в горната част на корпуса на
резервоар №2. Сочи се, че техническото съоръжение за зареждане с гориво се състои
от тръбна мрежа със спирателна арматура и помпа, монтирани на резервоар №2,
като на същия този резервоар е монтирана нивомерна измервателна система за
отчитане на наличното количество дизелово гориво.
Крайният извод на експерта е, че както зареждането, така
и извеждането на горивото от резервоар №4 е възможно само през входа/изхода на
резервоар №2. Мотивирано е в тази връзка, че идентичността на резултатите от
калибрирането на двата резервоара, съгласно свидетелствата за калибриране и
калибриращите таблици, неразделна част от тях, позволява нивомерна измервателна
система/монтирана на резервоар №2/ да отчита обема доставено и изведено
дизелово гориво и респ. наличното в резервоарите количество, на база удвоената
стойност на отчетените от същата стойности. Експертът сочи, че към датата на
извършената от него проверка – 23.07.2021г. на резервоар №4 има монтирана
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход
към централното регистриращо устройство на ЕСФП.
Като доказателства по делото са приети, представени от
жалбоподателя с молба от 25.11.2021г. копие на Заповед за налагане на ПАМ
№ФК-С536-0036176/22.06.2020г., ведно с жалба срещу нея от „АЛПИ-2010“ООД чрез
Директора на ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП до Административен съд –
Пловдив/л.102 и сл./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното.
С новелата на чл.186 ал.1 т.1, б.“г“ 3ДДС във вр. с чл.186
ал.6 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ запечатване на обект за
срок до 30 дни с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице, на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл.118 в
НАП, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
В нормата на чл.118 ал.6 ЗДДС е предвидено задължение за лицата
по ал.1, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предават по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите
за търговия с течни горива.
По силата на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ, всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите
за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като
средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система
за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните
стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където
са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване
обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че
обектът ще бъде запечатан. А съгласно чл.187 ал.4, предл. 3 ЗДДС, при повторно
нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец
от запечатването му.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при
установено по съответния ред неспазване на задължението за предаване на НАП по
установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива, посредством нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП,
подлежаща на метрологичен контрол, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и
забрана за достъп до него“. Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е
извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на
срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай,
т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186
ал.1 израз „до 30 дни“.
В конкретния случай, процесната ПАМ е наложена на дружеството
за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради неизпълнение
на задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоар
№4 за съхранение в обекта за търговия на течни горива, посредством нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен
контрол.
По делото е безспорно/а и това не се оспорва от жалбоподателя/,
че обектът, стопанисван от „АЛПИ-2010“ООД, разполага с 4 бр. резервоара –
резервоар №1 с вместимост 10 148 литра, резервоар №2 с вместимост
10 089 литра, резервоар №3 с вместимост 10 248 литра и резервоар №4 с
вместимост 10 689 литра. Всеки един от резервоарите разполага с отделно
свидетелство за калибриране, т.е. представляват самостоятелни обекти, подлежащи
на регистрация и контрол. Не е спорно също така, че само три от четирите
резервоара разполагат с нивомерни сонди, както следва: резервоар №1 – нивомерна
сонда 1: VISY STICK, S/N 57324; резервоар №2 – нивомерна сонда
2: VISY STICK, S/N 55914; резервоар №3 – нивомерна сонда 3: VISY
STICK, S/N 55585, всички те
свързани към нивомерна система FAFNIR,
S/N 10206, съгласно
данните от ЕСФП – Блокова схема от 30.09.2019г./л.83/.
От същата схема се установява още и че резервоар №4 е
неактивен и не разполага с нивомерна сонда, нито е свързан към нивомерната
система. Или, установява се извършване на нарушението по чл.3 ал.3 от Наредба
№Н-18/ 13.12.2006г. на МФ.
До извод в обратната насока не води и заключението по
допуснатата и приета по делото СТЕ. Това е така, защото задължението на
търговеца по чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е по отношение на
всеки отделен резервоар, а не за търговския обект като цяло. В този контекст,
дори двата процесни резервоари/резервоар №2 и резервоар №4/ да са били „скачени
съдове“, търговецът е дължал изпълнение на задължението да монтира нивомерна
система и да осигури свързване с ЕСПФ всеки един от тях.
Практическият смисъл на нормативно въведеното изискване
за предаване в НАП по установената дистанционна връзка на данни, е в реално
време да бъдат определяни наличните количества горива във всеки един от
резервоарите за съхранение на течни горива.
След като един от резервоарите е бил без нивомерна
система и дистанционна връзка с НАП, независимо дали той е бил „скачен“ с
другия резервоар, е създадена възможност за „изкривяване“ на информацията за
наличните количества горива в даден период от време. Достатъчно в тази връзка
е да се посочи, че съгласно заключението по СТЕ, в долната част на
резервоарите е монтиран спирателен кран, т.е. по всяко едно време двата
резервоара могат да функционират както заедно – като скачени съдове, така и
по отделно.
Действително, вещото лице посочва, че резервоар №2 и
резервоар №4 са свързани помежду си като скачени съдове, както и че
зареждането, респ. извеждането на гориво става единствено и само през
резервоар №2. Това обстоятелство обаче не води до извод, че резервоар №2 и
резервоар №4 не представляват два самостоятелни резервоара, всеки един от които
подлежи на свързване към нивомерната система. Това от своя страна, както и
фактът, че резервоар №4 с вместимост 10 689 литра в Блоковата схема е
отразен като неактивен и несвързан към нивомерната система, а резервоар №2,
който е включен към нивомерната система е отразен като такъв с вместимост
10 089 литра/а не с вместимост
равна на сбора от полезните обеми на двата резервоара, в каквато насока е
заключението по СТЕ/, потвърждават извода на административния орган, че е
налице нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, изразяващо
се в неизпълнение от страна на дружеството-жалбоподател на задължението да предава
на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоар №4 с обем от 10 689
литра за съхранение в обекта за търговия на течни горива, посредством нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на
метрологичен контрол.
Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.6 ЗДДС
във вр. с чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ като източник на
правомощието по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1 т.1, б.“г“ ЗДДС, ответният
административен орган в условията на обвързана компетентност е издал процесната
заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския
обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Или,
законосъобразно – обосновано и в съответствие с материалния закон е стореният
от ответника извод в тази насока.
На следващо място този състав на съда намира, че не е
нарушено изискването на чл.59 ал.2, т.4 АПК за мотивираност на
административния акт досежно срока, за който е предприета мярката, с оглед
спазване принципа за съразмерност по чл.6 АПК и целта на закона, в конкретиката
на казуса. Следва в тази връзка да се посочи, че при упражняване на
правомощието за определянето на срока, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол
подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за
издаването на административния акт при правилно приложение на материалния
закон.
В съответствие с нормата на чл.6 ал.5 АПК, разкриваща
част от съдържанието на основния принцип на съразмерност в административното
производство, нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни
административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и
действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно
несъразмерими с преследваната цел.
Според настоящия състав, административният орган е издал
индивидуален административен акт, като е съобразил точно установените,
релевантни за тази си преценка факти като за налагането на максималния срок за
запечатване на обекта – 30 дни в заповедта са изложени мотиви, че
продължителността на срока е нормативно определена в чл.187 ал.4, предл.3 ЗДДС, с оглед на факта, че нарушението е извършено в условията на повторност, което обстоятелство в
случая не е спорно. Този извод на ответника е правилен, тъй като съгласно
посочената разпоредба, при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на
обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.
Не се установиха твърдените в жалбата до съда нарушения,
сочещи на несъобразяване на акта с новелата на чл.146 АПК, неговата
необоснованост и допуснато съществено нарушение на производствените правила при
издаването му. Оспорената в настоящото производство заповед се констатира и че
е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл.186 ал.3 ЗДДС, вр. с
чл.7 ал.1, т.3 ЗНАП и правомощията, предоставени със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08. 2020г.,
изменена със Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изпълнителния Директор на
НАП/л.20/.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, в съответствие
с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията
за форма на акта, оспорената в настоящото производство заповед, е валиден и
законосъобразен административен акт, жалбата против който е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
С оглед изхода на спора, на НАП се дължат разноски в
размер на 100 лева за осъществената по делото защита от юрисконсулт.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЛПИ-2010“ООД със седалище
и адрес на управление гр. Стамболийски, ул.“Тракия“ №18, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-С968-0039885 от
08.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка – „Запечатване на търговски обект – бензиностанция,
находяща се в гр.София, ул.“Цар Симеон“ №189, стопанисван от
дружеството-жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на
основание чл.186, ал.1 т.1, б.“г“ ЗДДС, чл.187 ал.4, предл.3 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „АЛПИ-2010“ООД със седалище и адрес на
управление гр. Стамболийски, ул.“Тракия“ №18 да заплати на НАП с адрес гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ №52
сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: