Мотиви към Решение № 203 от 07.02.2020 г.
по НОХД № 7587/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI нак. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против Н.Д.Б., ЕГН: ********** за това, че на неустановена дата, за времето от 27.11.2014
г. до 05.01.2015 г. в с. К., обл. П. е съставила
частен документ – саморъчно завещание от името на Н.И.Б., като попълнила лист,
носещ подписа на издателя Н.И.Б., със съдържание, което не съответства
на волята на подписалия, а именно: „Завещавам, всичко, което е придобито след
14.ХІ.1985 г. от когато съм заживял на семейни начала с Н.Б. всичко искам да
оставя като наследство на А.П.Д. напоследък за многото положени грижи и
всеотдайност от негова страна. Последните 6 месеца той беше неотлъчно до мен.
Няма как с друго да му се отблагодаря. Затова апартамента, къщата в К. и парите
в банка *** да бъдат само за него. Завещанието да послужи там където е
необходимо и …“ – престъпление по чл. 315, ал. 1 вр.
чл. 309, ал. 1 от НК.
На основание чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК делото е
насрочено и разгледано по реда на глава двадесет и осма от НПК, като съдът съобрази,
че престъплението, за което е повдигнато
обвинение на обвиняемата Н.Д.Б., е умишлено и предвиденото за него наказание е
до две години лишаване от свобода, обвиняемата не е осъждана за престъпление от
общ характер (реабилитирана) и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК и от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, поради
което спрямо процесния случай е приложима разпоредба
на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав разгледа делото по
реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение против обвиняемата Б.. Предлага на
съда да кредитира показанията на свидетелите Д., С. и Н.Б., В.Я., С.Р.-К.,
Г.С., В.Т. и Н. К.. Взема становище, че следва да бъде дадена вяра и на
заключенията по извършените по делото съдебно-почеркови
експертизи, както и на тройната съдебно-техническа такава, назначена в
съдебната фаза на процеса. Пледира, че не следва да бъде давана вяра на
показанията на свидетелите П.Д., А.Д., Н.Р. и Р.Б., които намира за
заинтересовани, а твърденията в показанията им счита за противоречиви,
изолирани и оборени по делото. Досежно обясненията на обвиняемата Б. прокурорът
предлага на съда да не бъдат кредитирани, като взема позиция, че същите
представляват защитна версия. Намира ги за оборени от останалите
доказателствени материали и най-вече от заключенията по изготвените експертизи.
Пледира обвиняемата да бъде призната за виновна, като обосновава предпоставките
по чл. 78а от НК за освобождаването й от наказателна отговорност с налагането
на административно наказание „глоба“. Последното предлага да бъде
индивидуализирано при превес на смекчаващите обстоятелства и към минималния предвиден
размер. Моли направените в хода на целия наказателен процес разноски да бъдат
възложени в тежест на обвиняемата.
Защитникът – адв. К. Е., моли да
бъде постановено решение, с което обвиняемата да бъде оправдана. Пледира, че
същата не би могла сама да извърши престъплението, което й е вменено във вина.
Поддържа да има други участници по пътя на съставянето на инкриминирания
документ, които да са позволили неговото използване. Счита, че не следва да
бъдат кредитирани твърденията на синовете на Н.И.Б.. Поддържа, че изложената в
обясненията на обвиняемата версия за съставянето на инкриминирания документ е
възможна и това да се подкрепя от заключенията по съдебно-почерковите
експертизи. Взема становище, че Б. се е предоверила
на хора, които е считала за авторитети и специалисти, но които са я подвели.
Обръща внимание, че обвиняемата не е познавала процедурата по съставяне и
обявяване на завещание. Пледира деянието й да не е съставомерно
от субективна страна поради липса на умисъл в действията й. Счита, че предвид
прогласяването на нищожността на завещанието няма вредни последици. Моли
обвиняемата да бъде оправдана.
Обвиняемата Н.Д.Б. се възползва
от правото си да даде обяснения, в които твърди, че тя е изпълнила ръкописния
текст в инкриминирания документ с изключение на думите „за банката“, но под
диктовката на Н.И.Б.. Сочи, че подписът в документа е именно на последния. В
хода на съдебните прения поддържа становището на защитника си. Заявява, че
синовете на Н.И.Б. са взели парите му, но не били сложили паметна плоча. В
последната си дума твърди, че е невинна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Н.Д.Б. е родена на *** ***, б., б.г., живуща ***, със средно образование, разведена,
пенсионер, неосъждана, с ЕГН: **********.
Обвиняемата Н.Д.Б. живеела от около тридесет години на
семейни начала с Н.И.Б., първоначално в с. С., обл.
П., а впоследствие през 2014 г. – в с. К., обл. П..
Н.И.Б. страдал приживе от онкологично заболяване. Същият имал родени три деца
от брачна връзка, които били пълнолетни и не живеели с него. В с. К. синът на
обвиняемата – свид. П.Д. отглеждал животни заедно със
своя син - свид. А.Д.. Дворното място, където
отглеждали животните, се намирало на около 100 м. от дома на Б. и обв. Б.. Поради тази причина често се виждали и си помагали
с Б. и Б.. През годините Н.И.Б. се виждал, макар и рядко, с децата си, като им
предоставял понякога и парични суми в различен размер. Самият Б. разполагал с
парична сума в Банка ***. През есента на 2014 г. здравословните проблеми на
Н.И.Б. се задълбочили и се наложило често да пътува до гр. Пловдив. На
27.11.2014 г. обвиняемата и Б. били посетени в с. К. от свид.
Р.Б., а на 29.11.2014 г. от свид. Н.Р., които
свидетели били техни приятели. На 01.12.2014 г. Н.И.Б. починал.
Тъй като разполагал със значителни парични суми в
Банка *** и недвижими имоти - апартамент в гр. *** и една втора идеална част от
придобитата в съсобственост с обвиняемата къща в с. К., които след смъртта му
щели да се наследят от наследниците му по закон, в което число не влизали нито
сина, нито внука на обв. Б., последната решила да
изготви документ, на който да предаде вид на саморъчно завещание на Н.И.Б., за
да бъде наследено въпросното имущество именно от нейния внук свид. А.П.Д.. За намеренията си обвиняемата не осведомила
никого.
На неустановена дата, за времето от 27.11.2014 г. до
05.01.2015 г. обвиняемата Б. *** открила лист, на чиято обратна страна бил изписан
печатен текст - стр. 6 от договор с Банка ***, а на гърба му самият Н.И.Б. бил
отбелязал „за банката“ със собствения си почерк и се бил подписал. Над този
текст – „за банката“, на празната част от страницата, носеща подписа на Б.,
обвиняемата Б. изписала собственоръчно текст - „завещание“ от името на Н.Б. от
дата 27.11.2014 г., в което се съдържали завещателни
разпореждания, на които бил придаден вид, че изхождат от Б.. Съставеното от обв. Б. завещание съдържало разпореждания, на които бил
придаден вид, че изхождат от името на Н.И.Б.. Тези разпореждания обаче не
съответствали на волята последния. Обвиняемата Б. написала собственоръчно в
листа хартия, носещ подписа на Н.И.Б., следния текст: „Завещавам, всичко, което
е придобито след 14.ХІ.1985 г. от когато съм заживял на семейни начала с Н.Б.
всичко искам да оставя като наследство на А.П.Д. напоследък за многото положени
грижи и всеотдайност от негова страна. Последните 6 месеца той беше неотлъчно
до мен. Няма как с друго да му се отблагодаря. Затова апартамента, къщата в
К.Б. и парите в банка *** да бъдат само за него. Завещанието да послужи там
където е необходимо и …“. След това изписала „с уважение“, датата - 27.11.2014
г. /четири дни преди датата на смъртта на Б./ и населеното място по постаянен и настоящ адрес ***, въпреки, че приживе както
той, така и тя живеели в с. К..
На 05.01.2015 г. обвиняемата лично подала молба /т.2,
л.47 от досъдебно производство/ до *** С.Р. *** действие района на *** рег. №
*** на НК за обявяване на саморъчно завещание на Н.Б., като представила
изискуемите документи. *** Р., след като проверила спазването на изискванията
на закона, съставила протокол /т.2, л.50 от досъдебно производство/ за
обявяване на саморъчното завещание, в който изрично, съгласно изискванията на
ЗН, отбелязала състоянието и вида, в който инкриминираният документ, на който
бил предаден вид на завещание, й бил представен, както и лицето сторило това –
а именно обвиняемата Н.Д.Б.. След прочитане по съответния ред на текста
съгласно специалните изисквания на закона инкриминираният документ било приподписан в долния десен ъгъл от молителя – обв. Б. и от *** Р., след това протоколът бил съставен и
подписан, а впоследствие отразен на основание чл. 21, ал. 3 от Наредба № 32 за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, в законовия срок в
регистрите на службата по вписванията при Агенцията по вписванията – К.. В
молбата на *** Р. в този смисъл /т.2, л.52 от досъдебно производство/ отново
било посочено, че завещанието е представено за обявяване от обв.
Б..
Веднага след приключване на процедурата при ***а
обвиняемата ангажирала адв. А.Ц. от ***, за да оформи формалностите, свързани
със завещателните разпореждания в инкриминирания
документ, без да уведоми адвоката, че тя сама е изготвила същите.
Адвокат Ц. посетила клона на Банка *** в гр. К.,
където била сметката на Н.И.Б., и поискала от служителя – свид.
Н. К., да блокира сметките на Б., като същевременно й представила копие от
инкриминирания документ, обявен като завещание преди това от *** Р.. Свидетелката
К. обяснила на адв. Ц. точната процедура и й дала заявление, което следвало
обвиняемата лично да попълни в този смисъл. Ц. излязла и отишла в кантората си
в непосредствена близост до клона на банката, където я очаквала обвиняемата. В
кантората обвиняемата Б. попълнила донесеното й заявление и го подписала, а
после адвокатът го занесъл в банката. Адвокат Ц. занесла заявлението заедно с
протокола на ***а в Банка *** по искане на обвиняемата и сметките били
блокирани съгласно действащите в банката инструкции. Съгласно същите инструкции
банковият служител сканирал и самото завещание, след което уведомил юристите на
банката.
Междувременно, след като научили за съществуването на
инкриминираното завещание от името на Н.И.Б., наследниците му по закон -
свидетелите Д.Б., С.Б. и Н.Н.Б. оспорили по гражданскоправен ред автентичността на завещанието, което
било прогласено за нищожно с Решение 139/02.02.2016
г. на ПОС, постановено по гр. дело № 551/2015 г. по описа на ПОС, влязло в
законна сила на 22.04.2016 г., тъй като не било собственоръчно изпълН.от завещателя по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закона
за наследството.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите
С.П.Р.-К., Н.С. К., Г.А.С., В.И.Т., Д.И.Б., Д.Н.Б. (частично), С.Н.Б., Н.Н.Б., В.Р.Я., Н.Л.Р. (частично), Р.И.Б. (частично) П.Т.Д.
(частично), А.П.Д. (частично), от обясненията на обвиняемата Н.Д.Б. (частично),
писмени доказателства – писмо
с изх. № РД-16-1337/18.03.2019 г. по описа на ТД *** НАП-Пловдив (лист 53 от
делото); писмо с вх. № 20469/27.03.2019 г. (лист 54 от делото); медицинска
документация на Н.И.Б., постъпила с писмо с вх. № 28033/30.04.2019 г., приложена
на лист 101-148 от делото; документи за ползвана медицинска дейност от Н.И.Б.,
постъпили по делото с писмо с вх. № 31340/15.05.2019 г., приложени на лист
151-189; приемателно-предавателен протокол УРИ 196р-4280/16.08.2019 г. (лист
283 от делото); справка за съдимост за обвиняемата Б. (лист 331 от делото);
диспансерна карта на Н.И.Б. (лист 332 от делото); извлечение от банкова сметка
на Н.И.Б. (лист 333-334 от делото); епикриза на Н.И.Б. (лист 335 от делото);
характеристична справка за обвиняемата (лист 68 от том I от
досъдебното производство); договор за срочен влог от 03.02.2011 г. (лист 118 от
том I от
досъдебното производство); операционна бележка (лист 119 от том I от
досъдебното производство); приходна квитанция (лист 120 от том I от
досъдебното производство); заявление от Н.И.Б. за издаване на български
документ за самоличност (лист 123-124 от том I от досъдебното производство); молба
с вх. № 3 от *** С.Р. (лист 130 от том I от досъдебното производство); молба
от 05.01.2015 г. от Н.Д.Б. (лист 131 от том I от досъдебното производство);
протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено на съхранение извън
нотариалната кантора от 05.01.2015 г. (лист 132 от том I от
досъдебното производство); удостоверение за наследници на Н.И.Б. (лист 133 от
том I от
досъдебното производство); копие от лична карта на обв.
Б. (лист 134 от том I от
досъдебното производство); официален препис от документ, именуван завещание от
Н.И.Б. (лист 135 от том I от
досъдебното производство); молба от Н.Д.Б. (лист 136 от том I от
досъдебното производство); нотариално удостоверение № 1/05.01.2015 г. (лист 137
от том I от
досъдебното производство); нотариално удостоверение № 2/05.01.2015 г. (лист 138
от том I от
досъдебното производство); нотариално удостоверение № 3/05.01.2015 г. (лист 139
от том I от
досъдебното производство); молба от Н.Д.Б. (лист 140 от том I от
досъдебното производство); нотариално удостоверение № 84/29.12.2014 г. (лист
141 от том I от
досъдебното производство); писмо с вх. № 281000-684/20.01.2016 г. по описа на
РУ *** (лист 143 от том I от
досъдебното производство); заявление с вх. № 001/05.01.2015 г. по описа на
„Банка ***“ АД, клон *** (лист 146 от том I от досъдебното производство);
експертно решение № 2736 от заседание № 131 от 19.07.2004 г. на ТЕЛК Общи заболявания
Пловдив (лист 147 от том I от
досъдебното производство); писмени
доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от
11.08.2016 г. (лист 117 от том I от досъдебното производство), както и от заключението на тройна съдебно-техническа експертиза
№ 19/ДОК-189 от 19.08.2019 г. (лист 246-249 от делото); заключението на съдебно-почеркова експертиза
№ 14 от 20.05.2015 г. (лист 78 от том I от досъдебното производство); заключението на съдебно-графическа
експертиза № 42 от 03.12.2015 г. (лист 82-84 от том I от
досъдебното производство); заключението
на допълнителна съдебно-графическа експертиза № 14 от 17.05.2016 г. (лист
88-89 от том I от
досъдебното производство); заключението
на съдебно-почеркова експертиза № 375 от
27.06.2016 г. (лист 92-97 от том I от досъдебното производство); заключението на съдебно-почеркова
експертиза № 477 от 18.08.2016 г. (лист 102-105 от том I от
досъдебното производство); заключението
на тройна съдебно-почеркова експертиза №
17/ДОК-001 от 04.01.2017 г. (лист 107-113 от том I от досъдебното производство); заключението по допълнителна
съдебно-техническа експертиза № 794 от 21.11.2017 г. (лист 70-72 от том II от
досъдебното производство), както и от приобщените и обособени като приложение
към делото писмени материали – медицински документи за здравословното състояние
и провеждано лечение на Н.И.Б., от гр. дело № 551/2015 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. С.П.Р.-К.. В тях тя възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец. Съобщените от свид. Р.-К. обстоятелства са й станали известни при
изпълнение на служебните си функции като *** с рег. № 099 на НК и с район на
действие Районен съд – ***. Следователно не се установяват никакви
обстоятелства, които да пораждат съмнение в непредубедеността и
незаинтересоваността на свидетеля. Разгледани самостоятелно, показанията на
Р.-К. се ценят от съда като изключително подробни и обстоятелствени, логически
последователни и вътрешно непротиворечиви. Тези техни характеристики
допълнително индицират за достоверността на
твърденията на свидетеля. За да кредитира показанията на свид.
Р.-К., съдът ги подложи и на допълнителна проверка, като ги съпостави с
останалите доказателствени материали. При тази дейност се установява, че
показанията на свидетелката се подкрепят в отделни свои части от обясненията на
обвиняемата и от показанията на свид. А.Д., но така
също и от писмените доказателства по делото – протокол от 05.01.2015 г. за
обявяване на саморъчно завещание, както и от останалите материали по завещателно дело № 3 по описа на *** Р. за 2015 г.,
приложени по том I от досъдебното производство и приети
като доказателства по делото. Тази проверка е необходима, защото макар да се
доказа Р.-К. да е била очевидец на събития, за които разказва, и да не е
предубеден свидетел, то така се установява и че тя не е допуснала неволна,
неумишлена грешка или течност в своите твърдения за случилото се. По този начин
съдът подложи показанията на свидетелката Р.-К. (така както беше сторено и с
тези на останалите свидетели по делото и с обясненията на обвиняемата) на
проверка на достоверността на съдържанието им, веднъж анализирани поотделно и
сами по себе си, и втори път, анализирани в тяхната съвкупност с останалите
доказателствени материали. В резултат от тази дейност съдът приема, че следва
изцяло да бъде дадена вяра на показанията на свид.
С.Р.-К.. От тях се установяват датата на явяването на обвиняемата Б. в
нотариалната кантора на свидетелката, присъствалите лица, какви документи са
били представени пред нея, какво искане е било направено, както и се изясняват
извършените от ***а действия по повод на молбата за обявяване на процесното
завещание, с която тя е била сезирана. Досежно датата на явяването съдът приема
за доказано, че това е станало на 05.01.2015 г. Това твърдение на свид. Р.-К. се подкрепя и от писмените доказателства, като
съставеният на място протокол за обявяване на саморъчно завещание (лист 50 от
том II от досъдебното производство) е именно
от тази дата. Приподписването от ***а и от
обвиняемата на завещанието в долния десен ъгъл е извършено отново на тази дата.
Макар в молбата до Служба по вписвания гр. *** към Агенция по вписванията с вх.
№ 3 (лист 52 от том II от досъдебното производство) да е
вписано, че инкриминираният документ, именуван „завещание“ е приет и обявен от
*** Р.-К. на 22.05.2014 г., съдът дава вяра на твърдението й, че се касае за
допусната техническа грешка, тъй като при съставянето на молбата свидетелката е
използвала образец от предходна такава. Следва да се обърне внимание, че в
долната част на същата молба при изписването на датата като такава е посочена
05.01.2015 г. На тази дата е образувано и завещателното
дело. По тези съображения съдът приема за доказано, че обвиняемата е
представила инкриминирания документ пред *** Р.-К. на 05.01.2015 г. В тази
връзка установен по несъмнен начин е и фактът кои са лицата, явили се на тази
дата пред ***а, а именно обвиняемата Н.Б., свид. А.П.Д. и адв. А.Ц.. Присъствието и личното явяване на
обвиняемата е категорично доказано по делото, тъй като свид.
Р.-К. е проверила самоличността на Б. чрез представяне на документ за
самоличност. В обясненията си обвиняемата също потвърждава да се е явила лично
пред *** Р.-К., това твърди и другият присъстващ - свид.
А.П.Д.. На следващо място се установява и поводът за посещението на тези лица в
нотариалната кантора, като е било направено искане за обявяване на саморъчно
завещание на починалия Н.И.Б.. Свидетелката Р.-К. пояснява, че молбата за това
действие е носила подписа на обвиняемата Б.. Доказано се явява и че
инкриминираната по делото вещ – лист хартия, носещ подписа на издателя Н.И.Б.,
който е попълнен със съдържание, несъответстващо на волята му, съставлява
именно документът, който е представила обвиняемата Б. при явяването си на
05.01.2015 г. в кантората на *** Р.-К. и за който на последната свидетелка е
обяснено, че представлява саморъчно завещание на починалия Н.И.Б.. В тази
връзка съдът дава вяра на приобщените в процеса по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свид.
Р.-К. досежно обстоятелството, че на въпроса й дали завещателят е написал
собственоръчно текста на завещанието обвиняемата Б. е потвърдила това пред нея.
Прочетените по реда на НПК показания от досъдебното производство се ползват с
доверие от настоящия състав, тъй като след прочитането им в съответната част
самата свидетелка заяви, че изцяло ги поддържа. Следва да се отчете и фактът,
че разпитът на свид. Р.-К. в съдебната фаза на процеса
е проведен около година и половина след този на досъдебната фаза, поради което
забравянето на отделни обстоятелства е обяснимо и не дискредитира
доказателствената стойност на показанията й. Именно за преодоляване на
последиците от нормалния процес на забравяне е предвидена възможността за
прочитане при определени в процесуалния закон условия и ред на показанията от
досъдебното производство, а на свидетеля беше дадена възможност да заяви дали
си е припомнила съответното обстоятелство и кои показания поддържа. Все в тази
връзка с доверие се ползват показанията на свид.
Р.-К. и в останалата им част, в която бяха прочетени от досъдебното
производство – досежно обстоятелството, че свид.
А.П.Д. е попълнил декларация, която е била нотариално заверена, за това че той
е живял при завещателя Н.И.Б. и се е грижил за него. Следва ясно да се
подчертае, че от показанията на свид. Р.-К. не се
установява нито, че починалият Н.Б. саморъчно е изпълнил текста в
инкриминирания документ, именуван завещание, нито че свид.
А.Д. е живял при Б. и се е грижил за него. Установените от показанията на Р.-К.
обстоятелства са, че пред нея обвиняемата Н.Б. е заявила, че Н.И.Б. лично е
съставил процесния документ, именуван завещание,
както и че отново пред тази свидетелка А.П.Д. е попълнил описаната нотариално
заверена декларация. На следващо място от показанията на свид.
Р.-К. се установяват конкретните извършени от нея действия в качеството й на
*** при явяването на обвиняемата Б., свид. А.Д. и
адв. Ц. в нотариалната кантора. Свидетелката Р.-К. е прочела на глас
съдържанието на документа, който й е бил представен – инкриминираният лист
хартия, носещ подписа на Н.И.Б. и именуван завещание. Установила е, че всички завещателни разпореждания са били в полза на свид. А.П.Д., който бил лице, различно от вписаните три
мъжки имена в удостоверението за наследници. В тази връзка свидетелката
попитала и обвиняемата Б. дали представеният й документ е бил съставен лично от
починалия Н.И.Б., за което по делото се установи обвиняемата да е потвърдила. Изяснява
се и че свидетелката е разяснила пред присъстващите лица, че децата на
завещателя (Н.И.Б.) са имали запазена част от наследствената маса и са могли да
оспорят завещателните разпореждания, за да
възстановят запазената си част. В тази им част показанията на свид. Р.-К. изцяло се подкрепят от материалите по завещателно дело № 3/2015 г., приети като писмени
доказателства по делото. Установява се още, че на същата дата е било образувано
и завещателно дело № 4, по което свид.
А.П.Д. е бил правоползващо лице, бил му е издаден и
препис от представения пред ***а документ, именуван завещание, въз основа на
подадена молба за това. От показанията на свид. Р.-К.
съдът установява и че след като е обявила инкриминирания документ като
саморъчно завещание на Н.И.Б., по-късно е получила обаждане от свид. Т., който й е казал, че ще подаде сигнал до
Прокуратурата поради възникнали съмнения относно истинността на процесния документ, именуван завещание, след депозирането
му пред „Банка ***“ АД. Свидетелката Р.-К. пояснява, че свид.
Т. й е обяснил, че подозренията в контролните органи на търговската банка били
предизвикани от обстоятелствата, че в документа не бил посочен ЕГН на
надареното лице – свид. А.П.Д., че на листа, върху
който било изпълН.завещанието, вече имало напечатани
неща, както и преценили, че думите „за банката“ визуално се различавали от
останалия изписан текст. Свидетелката Р.-К. пояснява, че след това тя извършила
проверка в инкриминирания документ, оригиналът от който съхранява в архива си и
към момента на приключване на съдебното следствие, при което констатирала, че
действително не бил вписан ЕГН на свид. А.П.Д..
Посочва и че още при обявяването на завещанието на нея също й направило
впечатление, че думите: „за банката“ били изписани, по нейна преценка, с различни букви, но това не било основание да
откаже обявяване на завещанието, оставено вън от нотариалната кантора.
Показанията на свидетелката се подкрепят и от тези на свид.
Т..
С доверие от настоящия съдебен
състав се ползват и показанията на свидетелите Н.С. К., Г.А.С. и В.И.Т.. И за
тримата се установява към инкриминирания период да са били служители на „Банка
***“ АД (тогава „Банка ***“ ЕАД), като свид. К. е
била служител „Обслужване на клиенти“ в клон ***, свид.
С. е бил юрисконсулт в управление „Съответствие и сигурност“, а свид. Т. – главен юрисконсулт в регионален център - Пловдив
на банката. На следващо място и за тримата свидетели се установява да не
познават нито обвиняемата Б., нито някого измежду свидетелите Д., С.и Н.Н.Б., нито пък да са познавали Н.И.Б. преди смъртта му.
Всички обстоятелства, които свидетелите К., С. и Т. възпроизвеждат в
показанията си, са им станали известни при непосредственото изпълнение на
служебните си задължения. По делото не се установяват никакви основания, който
и да е от разгледаните трима свидетели да се счита за предубеден или
заинтересован. Съдът констатира и че показанията на тримата са взаимно
кореспондиращи си, подкрепят се и от писмените доказателства по делото. По тези
съображения настоящия съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелите
К., С. и Т.. В показанията си свид. К. изяснява, че
вижда обвиняемата Б. за пръв път в съдебната зала, но свързва имената й със
случай на представено завещание, в което се съдържало разпореждане с пари по
сметка в банката, в която свидетелката работила. К. изяснява, че тя е приела
представените й копие от завещанието и останалите документи, като всички са
били донесени в клон *** на банката от адв. А.Ц., която се е връщала на няколко
пъти в рамките на един ден, тъй като е трябвало да бъдат попълнени различни
документи. При съвместния анализ на показанията на свид.
К. със заявление с вх. № 001/05.01.2015 г. по описа на клон ***, „Банка ***“
ЕАД (лист 146 от том I от досъдебното производство – номерация
долу вдясно на страниците) и с обясненията на обв. Б.
се прави категоричен и несъмнен извод, че представеното от адв. Ц. пред свид. К. завещание е копие на инкриминирания документ,
който по-рано на същата дата е бил обявен от *** Р.-К. като саморъчно завещание
на Н.И.Б.. В подкрепа на този извод е и твърдението на К., че в представеното
завещание са липсвали индивидуализиращи данни освен имената на лицето, в чиято
полза са били изпълнени завещателните разпореждания.
От показанията на свид. К. се установява още, че след
постъпването на копието от инкриминирания документ, на който е бил придаден вид
на завещание, тя е уведомила служителите от отдел „Съответствие и сигурност“,
както и свид. Т. в качеството му на юрисконсулт.
Свидетелят С. също сочи в показанията си да е узнал за процесния
случай, като изяснява и че е видял екземпляр от представения в клон *** на
търговската банка документ, именуван завещание от Н.И.Б.. Пояснява, че
съмнението в истинността на документа е било предизвикано от обстоятелството,
че почеркът, с който бил изпълнен текстът на съдържанието на документа,
именуван завещание, и почеркът, с който било попълнено.заявлението при
подаването на документа пред служителя на банката, били много сходни, поради
което съмнението било, че можело да са изпълнени от едно и също лице.
Свидетелят посочва, че по тези съображения бил подаден сигнал до разследващите
органи, които да извършат преценка за необходимостта от извършване на
експертиза на документа. Показанията на свид. С. се
подкрепят от тези на свид. Т., който също изяснява,
че първоначалното съмнение в истинността на документа, представен като
завещание от Н.И.Б., е било породено от много близкото сходство в почерка, с
който били написани завещанието и заявлението, с което то било депозирано пред
банката, макар в двата документа да се твърдяло да имат различни автори. В тази
връзка дава се вяра на прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свид.
Т. от досъдебното производство, от които се установява, че името на завещателя
по завещанието, за което свидетелят разказва в показанията си, е Н.И.Б..
Показанията на Т. кореспондират и с тези на свид.
Р.-К. досежно обстоятелството, че той й се е обадил по телефона, тъй като
документът бил обявен като завещание в нейната кантора, и изказал съмненията,
които имали банковите служители. Твърдението на свид.
Т., че в текста на документа, именуван завещание, липсвали ЕГН и други
индивидуализиращи надарения признаци освен неговите имена, кореспондира пък с
показанията на свид. К. и ясно показва, че двамата си
спомнят случая, за който дават показания, и правдиво възпроизвеждат
фактическата обстановка.
Съдът дава вяра и на показанията
на свид. Д.И.Б.. Досежно същия не възникват никакви
съмнения относно неговата непредубеденост и незаинтересованост. Установява се,
че свидетелят няма вражда и се намира в добри отношения както с обвиняемата Б.
и нейните деца и внуци от една страна, така и със синовете на починалия си брат
Н.И.Б. от друга. В показанията си свидетелят Д.Б. възпроизвежда обстоятелства,
които непосредствено е възприел като очевидец. Показанията му са и вътрешно
непротиворечиви, като при отговорите му по задаваните контролни въпроси не се
констатират никакви противоречия или несъответствия спрямо първоначалните му
твърдения относно здравословното състояние на Н.И.Б. и кога са се виждали преди
смъртта на последния. Това обстоятелство е важна индиция
за достоверността на твърденията на свид. Д.Б. и ясно
контрастира на разкритите в процеса на задаваните контролни въпроси съществени
и непреодолими вътрешни противоречия в показанията на редица други свидетели по
делото като Н.Л.Р., П.Т.Д. и А.П.Д.. Показанията на свид.
Д.Б. се явяват и проверени по делото при съвместния им анализ с други гласни
доказателствени средства. На първо място от показанията на Д.Б. се установява,
че той е брат на Н.И.Б., че последният е починал на 01.12.2014 г., както и че
преди смъртта си Н.Б. е живял заедно с обвиняемата Б. от повече от 20 години.
Свидетелят Д.Б. изяснява, че винаги е имал добри отношения на разбирателство с починалия
си брат Н.Б., като дори се е грижил за него след извършена му операция от
раково заболяване. Свидетелят пояснява, че тогава е прекарал пет-шест дни в
лечебното заведение, през които се е грижил за брат си. Това му твърдения се
потвърждава и от показанията на свид. Д.Б., поради
което се явява проверено по делото. Свидетелят Д.Б. изяснява още, че докато
брат му Н.е бил хоспитализиран, го е посещавала както обвиняемата Б., но така
също и синовете му, за които посочва, че са се уважавали и нищо лошо не си били
казвали със своя баща – починалия Н.И.Б.. На следващо място от показанията на свид. Д.Б. се установява кога последно той е видял брат си
Н.Б. пред смъртта му и какво е било физическото състояние на последния.
Изяснява се, че 15 дена преди Н.И.Б. да почине свид.
Д.Б. се е грижил за него, тъй като през това време обвиняемата и внукът й са
ходили до гр. Пловдив. Това твърдение на свидетеля изцяло кореспондира с
обясненията на обвиняемата Б., която пояснява, че заедно със свид. А.П.Д. са ходили да вземат лекарствата на Н.Б. и през
това време при него е бил свид. Д.Б.. Следователно
доказано е по делото, че последният е имал преки и непосредствени впечатления
от физическото състояние на брат си, за когото се е грижил. В тази връзка
установява се от показанията на свид. Д.Б., че към
този период Н.И.Б. е бил на легло. Посочва още, че последният едва е ставал от
леглото си, като му е била необходима чужда помощ. Свидетелят изяснява и че е
обръщал брат си в леглото, че го е вдигал за ръцете, за да стане, пояснява:
„***“. Свидетелят Д.Б. е категоричен, че не е разговарял с брат си (Н.И.Б.) на
тема какво последният би искал да прави с имуществото си след смъртта си,
изяснява и че брат му не му е споделял да е подписвал документ, с който да
прехвърля на някого имуществото си.
При оценката на показанията на
свидетелите Д.Н.Б., С.Н. Б. и Н.Н.Б. съдът намира, че
също се дължи повишено внимание. Макар тримата свидетели да нямат качеството на
пострадали от престъплението, то все пак деянието на обвиняемата е създало затруднения
пред тях да упражнят наследствените си права и своевременно да придобият в свое
владение припадащата им се част от наследствената маса. От показанията на свид. Д.Б. се установява, че баща му Н.И.Б. приживе е
живеел заедно с обвиняемата Б., но без да имат сключен граждански брак, като
двамата са живеели в с. К.. Тези му твърдения кореспондират и с обясненията на
обвиняемата досежно отношенията им с починалия Н.И.Б.. Свидетелят Д.Б.
пояснява, че е имал нормални отношения с баща си, без конфликти или
неразбирателства. С доверие се ползва и твърдението му относно съобщеното
заболяване на баща си - рак на дебелото черво, заради което е претърпял и
операция. Това твърдение на свидетеля също е проверено по делото. На
показанията му относно физическото и здравословно състояние на баща си преди
той да почине съдът дава вяра в частите, в които свидетелят сочи, че баща му е
бил на легло и отслабнал. Тези твърдения се потвърждават и от показанията на свид. Д.Б.. Не се кредитират обаче твърденията му Н.И.Б. да
е бил неподвижен и много трудно да е говорил, тъй като те са оборени отново от
показанията на свид. Д.Б., на които съдът изцяло даде
вяра. Последният свидетел изясни, че Н.И.Б. е нямал проблеми при говора си,
както и че е можел да се движи, макар за това да му е била необходима чужда
помощ. От показанията на свид. Д.Б. се установява
още, че преди да почине баща му и обвиняемата са живеели постоянно в с. К., а
не в С., както и че липсата на вода не е била проблем да живеят там, тъй като
са разполагали с помпа, с която са си набавяли необходимата им вода за битови
нужди. Дава се вяра и на твърденията на свид. Д.Б.
относно имуществото, с което е разполагал баща му към момента на смъртта си,
като в тази част показанията на свидетеля кореспондират с останалите доказателства
за това обстоятелство, включително с обясненията на обвиняемата. Свидетелят
изяснява, че се виждал с баща си около един или два пъти месечно, но след
смъртта му престанал да ходи на помени поради влошените отношения с обвиняемата
и нейното семейство. Включително свидетелят заявява, че се страхува да ходи на
гроба на баща си. В тази връзка свид. Д.Б. твърди, че
и баща му също е имал проблеми в отношенията си със сина на обвиняемата – свид. П.Т.Д., който да е биел и тормозил Н.И.Б.. Свидетелят
Д.Б. пояснява, че баща му му се е оплаквал многократно от подобни проблеми.
Свидетелят С.Б. същи посочва, че е чувал баща си да се оплаква от свид. П.Д., но поради това, че последният пиел и не си
гледал стоката. От показанията на свид. С.Н.Б. се
установяват характера на отношенията с баща му – Н.И.Б., и честотата на
осъществяваните контакти. Свидетелят изяснява, че не се е карал с баща си и са
нямали вражда или неразбирателство помежду си. Посочва, че предимно са
разговаряли по телефона, а по-рядко са си ходили на гости, като „четири-пет“
пъти е посещавал дома на Б. и Б.. Свидетелят пояснява, че познава и децата и
внуците на обвиняемата. Установява се още, че последните пъти, когато свид. С.Б. е видял баща си, са били в с. Труд, където
обвиняемата и Н.И.Б. са посетили свидетеля на работното му място. За този
момент свидетелят посочва, че Н.Б. е бил с издут корем и едва е изкачил стълби. По въпрос на обвиняемата свидетелят
признава, че на 29.10.2014 г. също е видял баща си, който тогава му дал сумата
от 800 лева. Свидетелят сочи, че не е искал пари от баща си, но когато
последният му давал, той ги приемал, тъй като невинаги имал постоянна работа.
Заявява, че след погребението на баща си не е ходил на гроба му и не знае дали
братята му са ходили. Показанията на свид. Н.Н.Б. също служат за източник на доказателствена
информация относно отношенията между свидетеля и неговия баща – Н.И.Б..
Свидетелят изяснява, че е започнал по-често да контактува с баща си след
заболяването на последния, като преди това се били виждали един-два пъти. Сочи,
че не се познавал и с братята си – свидетелите Д. и С.Б., тъй като те имали
различна майка, като с Д.Б. се запознал на погребението на баща си. Съдът дава
вяра на прочетените показания на свидетеля Н.Н.Б. от
досъдебното производство. Установява се, че последният проведен телефон
разговор между свидетеля и баща му е бил на рождения ден на Н.Н.Б. на 27.11.2014 г. Дава се вяра и на твърдението, че към
този момент бащата на свидетеля е бил „много болен“, отчитайки че датата на
разпита на досъдебното производство е била по-близо до възпроизвежданите
събития, поради което е обяснимо и тогава свидетелят да е имал по-пълни
спомени. Прочетените показания от досъдебното производство се кредитират и в
останалата им част.
Показанията на свид. В.Р.Я. се кредитират в частта им, в която той
изяснява, че е служител в сектор „***“ в *** при ***, че е извършвал проверка
по преписка с № 317000-356/2015 г. по описа на районното управление, както и че
тя е била образувана по подаден сигнал от Директора на дирекция „Съответствие и
сигурност“ при „Банка ***“ ЕАД. Установява се и че след края на проверката
свидетелят е изпратил събраните материали на Районна прокуратура - *** по
компетентност. Съдът изключва от доказатествената
съвкупност показанията свид. Я. в частта им, в която
се възпроизвеждат резултатите от извършена на предварителната проверка
експертна справка. Последната не представлява способ на доказване в
наказателния процес. Способите на доказване са изчерпателно регламентирани в
глава четиринадесета от НПК. Експертната справка не се извършва по реда на НПК
и затова тя няма доказателствено значение, а служи единствено за насочване на
разследването в определена посока (така Решение
№ 61 от 05.02.2013 г. по нак. д. № 1996/2012 г. на
ВКС; Решение № 283 от 04.06.2014 г.
по нак. д. № 725/2014 г. на ВКС; Решение № 263 от 16.09.2013 г. по нак. д. № 779/2013 г. на ВКС; Решение № 283 от 01.12.2017 г. по нак. д. №
993/2017 г. на ВКС). Редът за експертно изследване е регламентиран в раздел
III на глава 14 от НПК. При изграждане на
фактическите си изводи съдът изключва и частта от показанията на свид. Я., в която пресъздава съобщеното му на
предварителната проверка от лица, на които са снети обяснения. Съгласно Решение № 80/26.08.2019 г. по нак. д. № 312/2019 г. на ВКС саморъчните обяснения на
свидетели по делото, дадени в рамките на предварителната проверка, нямат доказателствена стойност, като включително не могат да се
използват и като средство за проверка на показанията на свидетелите, дадени
пред съда. Чрез въвеждането в процеса посредством показанията на свид. Я. на твърденията на свидетелите от писмените им
обяснения на предварителната проверка би се стигнало до заобикаляне именно на
тази забрана. В случая не се касае за хипотеза на косвени доказателства относно
предпроцесуално признание или изявления, а за опит да
се придаде доказателствена стойност на материалите от
предварителната проверка с каквато тя разполагат. Писмените обяснения, които свид. Я. пресъздава в показанията си, не са събрани чрез
предвидения в раздел II на глава четиринадесета от НПК способ за
събиране на доказателства – разпит.
На показанията на свид. Н.Л.Р. се дава вяра единствено в частите им, в които
твърди, че се познава с обвиняемата Б. от 2000-та година, че се намират в добри
и дори близки отношения, като включително Б. е кръстница на дъщерята на Р., че
обвиняемата е живеела в с. К. през периода от 2013 г. до 2015 г. и че адв. А.Ц.
е роднина на свидетелката, като именно Р. е завела обвиняемата при адв. Ц. за
юридическа консултация във връзка със завещание, което Б. твърдяла, че имала от
починалия Н.Б.. Дава се вяра и на твърдението, че към момента на смъртта на Б. свид. А.П. ***. Близките отношения между обвиняемата Б. и свид. Р. са доказан по делото факт, който трябва да бъде
съобразен при оценката на показанията на последната. Само по себе си
съществуването на факт от обективната действителност, който би могъл да породи
съмнение в добросъвестността и безпристрастността на свидетеля - такъв факт са
близките и приятелски отношения със страна по делото, не е основание a priori
да се отрече доказателствената стойност на свидетелките показания. Подобен
подход би означавал единствено да се прави предположение за предубедеността на
даден свидетел. Щом обаче процесуалният закон допуска дадено лице да бъде
свидетел в наказателния процес, то следователно не може отнапред да бъде
изключена възможността това лице да дава правдиви показания. От своя страна
предубедеността на свидетеля е факт и като всеки друг факт в процеса, който се
приема за доказан, този също следва да бъде надлежно и категорично установен.
Това става като в резултат от дейността по проверка на показанията на даден
свидетел се докаже, че неговите твърдения не съответстват на действително
случилото се в обективната действителност. Именно поради кумулативното
проявление от една страна на приятелски отношения между обв.
Б. и свид. Р. и от друга на доказана недостоверност
на част от твърденията на последната свидетелка съдът приема, че Р. е
предубедена и заинтересована от изхода на делото. В показанията на същата се
констатираха на първо място съществени противоречия с показанията й от
досъдебната фаза, които свидетелката не успя да обясни на какво се дължат дори
и след изпълнението на процедурата по чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 от НК. В показанията си пред съда Р. твърди, че през месец ноември
2014 г. е посетила дома на обвиняемата и на Н.И.Б. и тогава той й е показал
написано в готов вид завещание в полза на свид.
А.П.Д., което Р. на място и прочела. В показанията си на досъдебната фаза,
които са дадени значително по-близко във времето до датата на възпроизвежданите
събития, свидетелката твърди, че нито е виждала завещанието, нито го е чела.
След конфронтацията да бъде обяснена причината за противоречивите твърдения и
свидетелят да изясни кои показания поддържа не само че противоречието не беше
изяснено, но дори беше допълнително задълбочено. Този път свид.
Р. заяви, че само е виждала завещанието (което противоречи на твърденията й от
досъдебното производство), но не го е чела (което пък противоречи на
първоначалните й твърдения от разпита в съдебната фаза). Неясно остава за съда
и ако Р. просто е видяла лист хартия, който не е чела и не е разбрала какво
пише на него, то как тогава е разбрала, че вижда именно завещанието, за което
разказва. Съдът счита, че лутането на свид. Р. в
нейните твърдения за възприятията й ясно показва ненадеждността на този
свидетел. Следва да се посочи и че по делото въобще не се доказа Н.И.Б. приживе
да е съставял каквото и да е завещание. Обясненията на обвиняемата в тази им
част са оборени по делото от заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза. В тази връзка самото твърдение, че Б. се бил похвалил да е съставил
завещание в полза на свид. А.П.Д. съдът също намира
за компрометирано и за несъответстващо на обективно случилото се. В показанията
на свид. Р. се констатират и други вътрешни
противоречия и недостоверно възпроизвеждане на фактите от действителността.
Свидетелката твърди, че преди обвиняемата да „внесе“ завещанието, т.е. да го
представи за обявяване пред ***, двете с Б. не били обсъждали нищо по този
въпрос, нито пък Р. била съветвала обвиняемата какво да направи със
завещанието. Установява се обаче, че всъщност именно свид.
Р. е насочила обвиняемата към адв. Ц. и
то знаейки за каква услуга – юридическа консултация за процесното завещание.
Нещо повече, свид. Р. дори завела Н.Б. до адв. Ц.. От
своя страна в обясненията си обвиняемата сочи, че подробно са обсъждали със свид. Р. какво да направи със завещанието. Желанието на Р.
да поддържа определена изгодна за обвиняемата версия проличава и от дадената в
показанията й оценка, че свид. А.П.Д. (в полза на
когото се твърди да е било съставено завещанието) се грижил много за Н.И.Б.. На
въпроса в какви конкретни действия са се изразили тези полагани грижи
свидетелката на два пъти повтори, че А.Д. е карал Н.Б. до болницата, но за нищо
друго не се сеща. По така изложените съображения съдът намира показанията на свид. Р. за предубедени и частично им дава вяра единствено
в онези им части, които са проверени, а достоверността на твърденията й е
доказана.
Досежно показанията на свид. Р.И.Б. съдът намира, че подобно на констатираното при
оценката на показанията на свид. Р. и тук се доказва
кумулативното наличие на двете предпоставки, от които се прави изводът за
предубеденост на свидетеля – близки приятелски отношения на свидетеля със
страна по делото и доказана недостоверност на част от твърденията му. Съдът не
дава вяра на показанията на свид. Б. в частта им, в
която твърди, че Н.И.Б. му е показал лист хартия, на който обяснил, че е
написал завещание в полза на свид. А.П.Д.. Подчертава
се, че досежно това твърдение не се кредитират нито показанията на свидетеля от
съдебната фаза, нито прочетените такива от досъдебното производство. Съдът
приема за неотговарящо на обективната действителност твърдението въобще Н.И.Б.
да е съставял или да е участвал в съставянето на завещание в полза на свид. А.П.Д.. Съображенията за този фактически извод вече
бяха схематично представени при анализа на показанията на свид.
Р. и тъй като са идентични, то не се налага повтарянето им. Подробно мотивите
си защо не дава вяра на това твърдение на обвиняемата съдът е изложил както при
анализа на обясненията й, така и при обсъждането на заключението по тройната
съдебно-техническа експертиза. Крайните си изводи какво приема за установено от
обективна страна съдът е изложил в правната страна на мотивите към решението
си. Все пак на показанията на свид. Б. частично се
дава вяра относно твърденията му за това какви са били отношенията му с обвиняемата
и с Н.И.Б., че последните са живеели заедно в с. К., както и какво заболяване е
имал Н.Б..
Като заинтересовани съдът цени и
показанията на свидетелите П.Т.Д. и А.П.Д.. И двамата са роднини – син и внук,
на обвиняемата, но са решили да дадат показания в процеса при разяснено им
право по чл. 119 от НПК. Показанията им съдът приема за предубедени, тъй като
подобно на хипотезата при свидетелите Р. и Б. и тук освен близките отношения с
обвиняемата се установява, че показанията на двамата свидетели не отговарят на
действително случилото се в обективната действителност. И тук частично съдът
дава вяра на показанията в тези им части, които са проверени, а достоверността
на твърденията им е потвърдена при съпоставката с други доказателствени
материали. Конкретно за свид. А.Д. неговите показания
са източник на доказателствена информация за
случилото се при посещението при *** Р.-К., както и за присъствалите лица. В
тази връзка установи се по делото, че при това посещение от 05.01.2015 г. свид. Ат. Д. е попълнил декларация, че е живял при Н.И.Б. и
се е грижил за него. Действително се доказаха полагани грижи от свидетеля,
който е откарвал Н.И.Б. при посещенията му в лечебни заведения, но не се
установява някога да е живял заедно с него. Въпреки това е попълнил декларация
с такова съдържание, което още веднъж дава основание да се подхожда със
завишено внимание при оценката на показанията на този свидетел. Относно
констатираното противоречие в показанията му дали преди 01.12.2014 г. е знаел,
че ще ходят до *** в гр. Пловдив за предаване на завещанието съдът не дава вяра
нито на показанията на свидетеля от съдебната фаза, нито на прочетените му по
реда на НПК показания от досъдебното производство. И тук следва да се посочи,
че настоящият съдебен състав приема, че от фактическа страна Н.И.Б. не е
участвал в съставянето на завещание, поради което и той не е имал намерение да
ходи до нотариална кантора в деня на смъртта си. Твърденията на свид. А.П.Д. съдът намира за неистинни, като с тях той се
опитва да поддържа и подкрепя защитната версия на обвиняемата - своята баба.
Свидетелят А.П.Д. твърди още, че в деня, за който обвиняемата сочи да е било
съставено завещанието на Н.И.Б., той не е виждал последния да пише или да
диктува на някого, както и че през този ден не е виждал свидетелите Р. и Б..
Все пак свидетелят изяснява и че не е стоял през целия ден в дома на
обвиняемата. Относно здравословното състояние на Н.И.Б. свид.
А.Д. посочва, че той е бил на легло, като обвиняемата му е помагала във всичко,
носила му е храна, но Б. е могъл да става и да ходи при оказана му помощ. Тези
твърдения на свид. А.Д. се кредитират от съда, тъй
като също са проверени от други доказателствени материали - показанията на свид. Д.Б., а достоверността им е доказана. На показанията
на свид. П.Т.Д. се дава вяра в частта им, в която
изяснява какви са били отношенията между обвиняемата и Н.И.Б., къде са живеели
и с какво са се занимавали. С доверие се ползва и твърдението на свидетеля, че
той не е внасял пари и няма отношение към банковата сметка, която е имал
Н.И.Б.. И тук по констатираното съществено противоречие съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля нито от съдебната фаза, нито на прочетените по реда на
НПК от досъдебното производство. Свидетелят така и не обясни на какво се дължи
противоречието в твърденията му, което е особено съществено. В съдебно
заседание той твърди, че единствено е чул Б. да е имал намерение да състави
завещание в полза на свид. А.Д., но нито да го е
видял да пише това завещание, да не е виждал и самия документ след като е бил
готов, а така също и да не е разбирал от самия Б., че завещанието въобще някога
е било написано. Сочи, че единствената му информация за това да е имало
съставено завещание е изхождала от обвиняемата, не и от Н.И.Б.. В пълен
противовес на тези си твърдения в приобщените си по делото показания на
досъдебното производство твърди, че е видял Б. по времето, когато е пишел
завещанието, както и че бил изписал думата „завещание“. По делото обаче
категорично се доказа, че тази дума е била изписана от обвиняемата Б.. Тук
отново ясно проличава недостоверността в твърденията и на този свидетел. По
тези съображения съдът не дава вяра и на показанията на свид.
П.Т.Д. в посочените части, като намира свидетеля за заинтересован, а
показанията му за предубедени.
По отношения на обясненията на
обвиняемата Н.Д.Б. при анализа им следва на първо място да бъде съобразено, че
освен годен източник за възпроизвеждане на доказателства в процеса, те могат да
служат и като средство за защита на предаденото на съд лице. Следователно за
разлика от свидетелските показания обясненията имат двояка природа, което
обстоятелство е трайно и последователно изяснено в съдебната практика.
Преценката дали в отделна своя част или изцяло обясненията са средство за
защита изисква те да бъдат подложени на анализ - поотделно и в тяхната
съвкупност с останалите събрани и проверени по делото доказателствени
материали, в резултат от която дейност да се установи и каква е
доказателствената им стойност. Изхождайки от тези съображения, настоящият съдебен
състав намира, че следва да бъде дадена вяра на обясненията на обвиняемата Б. в
следните части – на първо място, че тя е живяла в продължение на 29 години
заедно с Н.И.Б., включително до смъртта на последния, която да е настъпила на
01.12.2014 г.; че двамата с Н.Б. са имали съсобствен
имот в с. К. - къща, в която са живеели; че не са имали сключен граждански
брак, нито общи деца; че през 2007 г. Н.И.Б. е бил диагностициран
с рак на дебелото черво и е бил опериран; че дотогава той се е занимавал с
отглеждане на селскостопански животни; че Н.И.Б. е бил влогодател
по договор за влог, сключен с „Банка ***“ АД, по който е бил и титуляр на
банкова сметка ***, като натрупаната сума към датата на смъртта му е било около
60 000 лева; че на 29.10.2014 г. Н.И. *** и след като е бил на
химиотерапия, заедно с обвиняемата е посетил клон на „Банка ***“ АД, откъдето е
изтеглил сумата от 1 800 лева, а по-късно на същия ден от тях е дал 800
лева на един от синовете си - свид. С.Б.; че през
месец ноември 2014 г. обвиняемата е отишла заедно с внука си - свид. А.П. ***, за да вземе лекарства, предназначени за
Н.И.Б., а през това време за последния се е грижил брат му - свид. Д.Б.; че след смъртта на Н.И.Б. обвиняемата е
разговаряла със свид. Н.Л.Р. относно инкриминирания
документ, именуван завещание, като последната е завела Б. при адв. А.Ц. в гр.
***; че на 05.01.2015 г. обвиняемата Б. заедно със свид.
А.П.Д. и адв. Ц. са посетили нотариална кантора, където пред свид. Р.-К. в качеството й на *** е бил представен
инкриминираният документ; че текстът „за банката“ и подписът под него в
инкриминирания документ са изпълнени лично от Н.И.Б., както и се дава вяра на
твърденията на обвиняемата за това какво имущество е притежавал Н.Б. към
смъртта си, като освен вече посочените банков влог и съсобствена
къща в с. К., той е притежавал и апартамент в гр. П., кв. „***“, който е бил
негова лична собственост, както и бус и лек
автомобил, на които едноличен собственик е бил отново Н.И.Б.. Обясненията на
обвиняемата се ползват с доверие в тези им части, тъй като те намират подкрепа
в други доказателствени материали по делото, поради което обясненията се явяват
проверени, а достоверността на твърденията на обвиняемата в посочените части е
доказана. Така например твърденията й относно посещението в нотариалната
кантора, кредитирани в посочената по-горе част, се подкрепят от показанията на свид. Р.-К.; твърденията й за посещението на свид. Д.Б. при неговия брат Н.И.Б. през месец ноември 2014
г. се подкрепят от показанията на първия; за обстоятелството, че Н.И.Б. е дал
на сина си С. Б. сумата от 800 лева – от показанията на последния свидетел; за
разговора със свид. Н.Р. относно инкриминирания
документ и търсенето на юридическа консултация – от показанията на Р.; за това,
че Н.И.Б. е отглеждал селскостопански животни, че е бил диагностициран
с рак на дебелото черво и какво имущество е притежавал – от показанията на свид. Д.Б.. В кредитираните им части обясненията намират
подкрепа и в писмените доказателства по делото.
В невсички свои части обаче обясненията
на обвиняемата Б. са достоверни и правдиво отразят обективно случилото се. На
първо място категорично оборени по делото са твърденията на Б. относно
съставянето на инкриминирания документ, а именно че Н.И.Б. й е диктувал
съдържанието на завещание и след като обвиняема го е написала, той го е прочел
и е допълнил думите „за банката“, а накрая се е подписал. Това обяснение е
оборено от заключението по тройната съдебно-техническа експертиза, находящо се
от лист 246 до лист 249 от делото. От последното се установи, че текстът „за
банката“ и в частност буквата „Б“ от него е бил изписан пръв върху листа
хартия, а останалият ръкописен текст е изписан втори по време. Този извод на
вещите лица е направен въз основа на наслагването на химикалната
паста от щрихите при изписването на пресечените участъци между двата текста.
Съдът изцяло дава вяра на заключението по тройната техническа експертиза, като
съображенията за това е изложил на съответното систематическо място в мотивите
си. Същото следва да се оцени и като обективно, лишено от субективни оценки,
резултат от съотнасянето на конкретни факти от обективната действителност.
Следователно Н.И.Б. не би могъл да е дописал текста „за банката“ след като
преди това обвиняемата вече да е била изпълнила останалата част от ръкописния
текст. Напротив – в действителността е била налице точно обратната
последователност на действията, като първо е изпълнен текстът „за банката“, а
след това останалата част от ръкописния текст, чийто автор е обвиняемата Б..
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че изложената от
обвиняемата версия противоречи напълно на правилата на формалната логика.
Според твърденията на Б. тя е написала текста на завещанието под диктовката на
Н.И.Б., а когато той е приключил с диктуването, Б. му е дала написания текст и
едва тогава Н.Б. заявил, че той следва да се допълни и с думите „за банката“.
Следователно според твърденията на Б. тя би трябвало да е предала на Н.Б. един
логически завършен текст. От приложения по делото на лист 135 от том I от
досъдебното производство заверен препис от инкриминирания документ се
установява, че последното изречение, изпълнено от Б. е: „Завещанието да послужи
там където е необходимо и“.
Изречението на Б. завършва със съюза „и“, който в българския език изпълнява съединителна
функция, т.е. следва да въведе ново изречение или част на речта. С други думи,
когато Б. е дала на Н.И.Б. да прочете завещанието, то тя трябва да е съзнавала,
че Б. ще допълни написаното от нея, тъй като е завършила съдържанието му със
съюза „и“. Същевременно обвиняемата твърди, че едва след като е прочел
завещанието, Н.И.Б. заявил, ще го допълва, като сам написал „за банката“ и след
това се подписал. Още по-неясно остава защо след като Б. вече е взел
завещанието и е започнал сам да пише в него, включително и се е подписал, после
отново го е върнал на обвиняемата, за да напише тя думите: „С уважение“, датата
– „27.XI.2014 г.“ и „с. С.“. В тази връзка в
обясненията си Б. посочва още: „Бяхме в К., когато писахме завещанието“, но в
инкриминирания документ е вписано село С.. Съдът отново ясно подчертава, че
изложените съображения за противоречие на обясненията с формалната логика и
опитните правила са единствено за пълнота на изложението, но в основата на
извода си да не даде вяра на обясненията на обвиняемата в посочената част стои
оборването им чрез несъмнено доказани по делото факти посредством годен способ
за доказване - заключението на тройната техническа експертиза от съдебната фаза
на процеса. След като е доказано в една част обясненията на обвиняемата да не
отразят достоверно обективно случилото се и да са средство за защита, това
налага още по-завишено внимание при оценката им в останалите им части. В тази
връзка настоящият състав приема, че обясненията не следва да бъдат кредитирани
в още няколко техни части. На първо място досежно твърдението на Б., че е
казала на свид. Р.-К., че инкриминираният документ
бил чернова на завещание (абзац втори, лист 31 от делото). От показанията на
последната свидетелка, на които съдът изцяло дава вяра, се установи, че в
действителност на въпроса от ***а дали Н.И.Б. е изпълнил собственоръчно текста
на завещанието обвиняемата е потвърдила това, въпреки че то не е отговаряло на
обективната действителност. На следващо място не се дава вяра и на твърденията
на Б. относно здравословното и физическо състояние на Н.И.Б. преди смъртта му.
Обвиняемата твърди, че последният никога не бил лежал за цял ден, не бил унил,
не се оплаквал, че не се чувства добре, а в деня, когато е починал, бил станал
сам, обръснал се и се облякъл. Тези й твърдения се сблъскват по нетърпим начин
с твърденията на свид. Д.Б., който изяснява, че 15
дни пред смъртта на брат му – Н.И.Б., последният е бил на легло, като дори свид. Д.Б. го е обръщал в леглото и го е вдигал за ръцете,
за да се изправи и уринира в кофа. Съдът вече изложи съображенията си, по които
изцяло дава вяра на показанията на свид. Д.Б.. Следва
да се отбележи, че от показанията на свид. Д.Б. също
се установява, че Н.Б. е бил на легло, а такива твърдения се съдържат и в
показанията на свид. А.П.Д.. Съдът приема, че с тези
си доказано недостоверни твърдения обвиняемата се опитва манипулативно да
пресъздаде случилото се в обективната действителност, като изгради изгодна за
себе си и за поддържаната линия на защита версия.
В хода на наказателния процес са
изготвени седем съдебно-почеркови експертизи.
Единствената тройна експертиза на досъдебното производство е изготвената от
вещите лица Т., Г. и Ц. от Центъра за Експертни криминалистични
изследвания към НИК. Настоящият състав намира, че следва да бъде дадена вяра на
това заключение. Освен, че е изготвено от трима експерти, всеки разполагащ с
необходимите специални познания в съответната област на науката, при
съставянето му вещите лица са ползвали и най-богат набор от сравнителен
материал. Заключението е изключително подробно мотивирано, като са разяснени
последователността от извършените действия, приложените методи на изследване и
направените в резултат изводи. Вещите лица са категорични, че обстоятелството,
че са работили с копие на инкриминирания документ не е затруднило изследването
им и не влияе на категоричността на заключението им по т. 1 и т. 2 на
експертизата, тъй като копието е било с достатъчно добро качество на
изображението. По тези съображения съдът дава вяра на заключението по тройната
експертиза, което намира за подробно, обосновано и добросъвестно дадено. От
него се установява, че подписът в инкриминирания документ е изпълнен от Н.И.Б..
В заключението се има предвид подписът, представен на сн.
3 (лист 112 от том I от досъдебното производство), тъй като
на 05.01.2015 г. са положени допълнително подписи от свид.
Р.-К. и от обвиняемата Б. в долния десен ъгъл, които обаче не са предмет на
изследването. Установява се по категоричен начин и че ръкописният текст „за
банката“ в съдържанието на инкриминирания документ не е изпълнен от обв. Б.. За авторството на този текст вещите лица дават
становище, че той вероятно е изпълнен от Н.И.Б., изхождайки от установените при
изследването съвпадения в размера, наклона, степента на обработеност
и свързаност при изписването на съпоставимите части от подписа и от текста „за
банката“. Така установените факти и преди всичко категоричното заключение на
вещите лица по т. 9.2 от тройната експертиза следва да бъде съобразено при
оценката на заключението по съдебно-почерковата
експертиза, обективирано в протокол № 14 от
20.05.2015 г. (лист 78 и 78-гръб от том I от
досъдебното производство). В него вещото лице е заключило, че ръкописният текст
в инкриминирания документ е изпълнен от обвиняемата Б.. При разпита си в
съдебно заседание експертът заяви, че поддържа заключението си частично - а
именно категорично да е доказано от обвиняемата да е изпълнен ръкописният текст
на документа, именуван завещание, но с изключение на думите „за банката“. Това
му становище произтича от съобразяването на резултатите по изготвената от
същото вещо лице допълнителна съдебно-почеркова
експертиза – протокол № 14 от 17.05.2016 г. (лист 88 и лист 89 от том I
от досъдебното производство). Съгласно т. 2 от заключението на допълнителната
експертиза изразът „за банката“ вероятно е изпълнен от Н.И.Б.. Следователно
само вещото лице оборва заключението си по първоначалната експертиза за
категоричност на извода думите „за банката“ да са били изписани от обвиняемата
Б.. Въпросът за авторството на ръкописния текст в инкриминирания документ,
както и на думите „за банката“ е бил обект на изследване и в съдебно-почеркова експертиза № 477 от 18.08.2016 г. (лист
102-105 от том I от досъдебното производство), както и в
т. 2 и т. 4 от съдебно-почеркова експертиза № 375 от
27.06.2016 г. (лист 92-97 от том I от
досъдебното производство). Заключението по експертиза № 477/2016 г. е, че
ръкописният текст в инкриминирания документ е изпълнен от обвиняемата Б., с
изключение на текста „за банката“, който е бил изпълнен от Н.И.Б.. И двата
извода на вещото лице са категорични. Заключението по т. 2 от експертиза №
375/2016 г. е, че ръкописният текст в инкриминирания документ е изпълнен от
обвиняемата Б., но отговорът на експерта по тази задача следва да бъде анализиран
съвместно със заключението му по т. 4, в което се посочва, че на израза „за
банката“ не е извършвано сравнително изследване поради липсата на представен
сравнителен материал. Следователно в т. 2 от заключението под „ръкописен текст
в завещанието“ се има предвид само останалия изписан ръкописно текст, но с
изключение на израза „за банката“. В заключение въз основа на така извършените
експертни изследвания съдът приема за доказано, че в инкриминирания документ
целият ръкописен текст с изключение на текста „за банката“ е изпълнен от
обвиняемата Б.. Този извод на съда от една страна кореспондира със заключението
по тройната почеркова експертиза, в което категорично
е установено, че изразът „за банката“ не е изпълнен от обвиняемата. От друга
страна изводът се подкрепя и от категоричното заключение по експертиза №
477/2016 г. и от заключението по т. 2 от експертиза № 375/2016 г. По тези
съображения съдът намира за категорично оборено заключението по съдебно-почеркова експертиза протокол № 14 от 20.05.2015 г.
в частта му, че целят ръкописен текст в инкриминирания документ е бил изпълнен
от обвиняемата. Анализирайки същото съвместно както със заключението по
допълнителната почеркова експертиза, така и с
останалите коментирани от съда експертни заключения, настоящият състав приема,
че на заключението по протокол № 14 от 20.05.2015 г. следва да бъде дадена вяра
само частично – в частта, в която е
прието ръкописният текст с изключение на израза „за банката“ да е изпълнен от
обвиняемата Б.. Оборено е по делото и затова не се кредитира заключението по
експертизата на лист 78 от том I от досъдебното
производство в частта му, в която е
прието текстът „за банката“ също да е изпълнен от обвиняемата Б.. В тази връзка
въпросът за авторството на текста „за банката“ в съдържанието на инкриминирания
документ също е разрешен чрез използване на специални познания. Съгласно
заключението по съдебно-почеркова експертиза № 477 от
18.08.2016 г. текстът „за банката“ е изпълнен от Н.И.Б.. При разпита си в
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, както и категоричността
на изводите си. За да достигне до тях, експертът е използвал достатъчно по обем
и надлежен сравнителен материал. Заключението е подробно и мотивирано,
изготвено е от вещо лице, разполагащо с необходимите специални познания в
съответната област на науката. Съдът съобрази и че в останалите си части
(досежно подписа и ръкописния текст без израза „за банката“) изводите на
експерта се подкрепят от събраните по делото доказателствени материали, на
които съдът даде вяра, и в този смисъл се явяват проверени, а верността им -
доказана, поради което не са налице основания да не се кредитира заключението и
в частта му относно авторството на текста „за банката“. Този извод по
експертиза № 477/18.08.2016 г. черпи подкрепа и от заключението по т. 2 от
допълнителната съдебно-почеркова експертиза на лист
88 и 89 от том I от досъдебното производство, в който е
направен единствено вероятния към онзи момент на разследването извод, че
ръкописният текст „за банката“ е изпълнен от Н.И.Б..
С доверие от настоящия съдебен
състав се ползва и заключението по съдебно-техническа експертиза №
794/21.11.2017 г., находящо се от лист 70 до лист 72 от том II
от досъдебното производство. От него се установява, че подписът, ръкописният
текст и текстът „за банката“ в инкриминирания документ са изпълнени със сходна химикална паста. Изводът на вещото лице за невъзможност на
отговори на въпроса дали подписът и ръкописният текст в завещанието са
изпълнени по едно и също време поради липса на методология за изследване не
противоречи със изводите на вещите лица по експертиза № 19/ДОК-189 от
19.08.2019 г., изготвена в съдебната фаза на процеса, тъй като в последната
експертите не са изследвали времето на изпълнение на отделните елементи -
подпис, ръкописен текст и текста „за банката“, а въз основа на изследване на химикалната паста в щрихите на пресечени участъци са
направили логически извод за поредността на изписване
на текста „за банката“ и останалата част от ръкописния текст в инкриминирания
документ.
При оценката си на изготвените в
хода на наказателния процес експертни заключения съдът не дава вяра и на
заключението по т. 3 от съдебно-почеркова експертиза
№ 375/27.06.2016 г., в което е прието, че подписът в инкриминирания документ не
е изпълнен от Н.И.Б.. На първо място този извод се явява оборен по делото от
заключенията по т. 9.1 от тройната почеркова
експертиза, както и от заключението по съдебно-почеркова
експертиза № 477/18.08.2016 г. – и в двете посочени заключения е формиран
категоричен извод, че подписът е изпълнен именно от починалия Н.И.Б.. На
следващо място, за да даде вяра на последните две заключения, съдът съобрази,
че при изготвянето им вещите лица за използвали значително по-широк обем
сравнителен материал, което прави заключенията им обосновани в по-голяма
степен. В тази връзка с протокол за доброволно предаване от 11.08.2016 г. (лист
117 от том I от досъдебното производство) са приети
документи – договор за срочен влог, операционна бележка и приходна квитанция,
носещи подписа на Н.И.Б.. Те не са били съобразени при изготвянето на т. 3 от
заключението по съдебно-почеркова експертиза №
375/2016 г., тъй като същото е от дата 27.06.2016 г., която предхожда
приобщаването по делото на горепосочените материали. Същите обаче са били
съобразени при изготвянето на последващите
заключения, на които съдът дава вяра. В самото заключение по експертиза №
375/2016 г. е посочено, че вещото лице не е работило с никакъв сравнителен
материал от почерка на Н.И.Б., а единствено от подписа му в съдържащите се на
електронен носител материали в сектор „БДС“. По тези съображения съдът приема,
че следва да бъде дадена вяра на заключенията по т. 9.1 от тройната почеркова експертиза и на заключението по съдебно-почеркова експертиза № 477/18.08.2016 г., които
намира за обосновани и изготвени в резултат на по-подробно и представително
изследване. Все в тази връзка следва да се отбележи, че заключението по т. 1 от
съдебно-почеркова експертиза № 42 от 03.12.2015 г.
(лист 82 от том I от досъдебното производство) и по т. 1 от
допълнителната съдебно-почеркова експертиза –
протокол № 14 от 17.05.2016 г., в които е прието, че подписът в инкриминирания
документ вероятно не е изпълнен от
Н.И.Б., не оборват и не изключват достоверността на изводите в кредитираните от
съда експертни заключения. Това е така, тъй като в последните две разгледани
заключения липсва категоричност на извода. Освен това за тези две заключения –
по т.1 от съдебно-почеркова експертиза № 42 от
03.12.2015 г. и по т. 1 от допълнителната съдебно-почеркова
експертиза по протокол № 14 от 17.05.2016 г., са важими
предходно изложените съображения за изготвянето им преди попълване на делото с
допълнителен и необходим сравнителен материал.
Съдът изцяло дава вяра и на
заключението по тройната съдебна експертиза с № 19/ДОК-189 от 19.08.2019 г.,
находящо се от лист 246 до лист 249 от делото. Резултатите от това изследване
имат основополагащо значение и за формирането на крайните правни изводи на
съда, както и за проверката на обясненията на обвиняемата. От експертното
заключение се установява, че текстът „за банката“ в инкриминирания документ е
бил изпълнен преди останалата ръкописна част от съдържанието на документа. За
този си извод вещите лица са извършили изследване с микроскоп и видеоспектрален компаратор на химикалната паста в щрихите на участъците на пресичане.
По-конкретно, установено е, че буквата „Б“ от текста „за банката“ се пресича с
буквите „д“ и „а“, образуващите думата „да“ от последния ред от текста на
завещанието, т.е. редът непосредствено над текста „за банката“. В резултат от
изследването си вещите лица са констатирали, а в подкрепа на изводите си са
приложили и снимки, че при изписването на буквите „д“ и „а“ се наблюдава
непрекъснатост на щриха и отлагане на химикалната
паста от изписването и на двете букви върху химикалната
паста от щриха на буквата „Б“ при изписването на текста „за банката“. В
резултат се прави категорично доказаният извод, че буквата „Б“ от „за банката“
е била изписана първа върху листа хартия, а след това са били изписани буквите
„д“ и „а“, образуващи думата „да“. За да кредитора заключението, съдът отчете и
обстоятелството, че вещите лица са работили с оригинала на инкриминирания
документ, изваден от архива на *** Р.-К. и осигурен за извършването на изследването.
В заключението е отговорено в пълнота на поставената
задача, вещите лица са мотивирали експертните си изводи, подробно са описали
приложените методи на изследване и установените резултати от тях. По тези
съображения съдът намира заключението по експертизата за подробно и обосновано
и изцяло му дава вяра.
От правна страна:
При така установените факти съдът намира,
че обвиняемата Н.Д.Б. е осъществила от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 315, ал. 1 вр. чл. 309,
ал. 1 от НК, за което й е повдигнато обвинение.
На първо място съдът обръща внимание, че
макар делото да е внесено с обвинителен акт в съда, то крайният акт, с който се
е произнесъл по същество, е решение. Това е така, защото в проведеното
разпоредително заседание съдът с определението си по чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК е насрочил делото за разглеждане по реда на глава двадесет и осма от НПК и
в съответствие с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК след направено искане от
страните е пристъпил към разглеждане на делото по този ред, незабавно след
провеждане на разпоредителното заседание. След така постановеното съдебно
определение делото, макар и внесено с обвинителен акт, продължава разглеждането
си по особените правила на глава двадесет и осма от НПК. Съгласно чл. 378, ал.
4 от НПК актът, с който съдът се произнася в това производство, е решение.
От обективна страна на неустановена дата, за времето от 27.11.2014 г. до 05.01.2015 г. в с. К., обл. Пловдив обвиняемата Н.Д.Б. е
съставила частен документ – саморъчно завещание от името на Н.И.Б., като
попълнила лист, носещ подписа на издателя Н.И.Б., със съдържание, което не съответства
на волята на подписалия, а именно: „Завещавам, всичко, което е придобито след
14.ХІ.1985 г. от когато съм заживял на семейни начала с Н.Б. всичко искам да
оставя като наследство на А.П.Д. напоследък за многото положени грижи и
всеотдайност от негова страна. Последните 6 месеца той беше неотлъчно до мен.
Няма как с друго да му се отблагодаря. Затова апартамента, къщата в К.Б. и
парите в банка *** да бъдат само за него. Завещанието да послужи там където е
необходимо и …“.
За да е осъществено престъплението по чл.
315, ал. 1 от НК, е необходимо деецът да е съставил документ, като попълни
лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята
на подписалия (така Решение № 372 от 13.08.1987 г. по н.д. № 395/1987 г., II
н.о. на ВС). Следователно подписът в документа е изпълнен именно от лицето, за
което се твърди да е автор на този документ. Последователността на извършените
действия от обективна страна е първо подписването на лист от издателя, който
саморъчно полага собствения си подпис, и на следващо място попълването на този
вече подписан лист от дееца със съдържание, което не съответства на волята на
подписалия. Именно този механизъм на действие се доказа по делото при
съставянето на инкриминирания документ, именуван завещание от Н.И.Б.. На първо
място доказа се по категоричен начин от извършените съдебно-почеркови
експертизи, на които съдът даде вяра съобразно посоченото при доказателствения си анализ, че текстът „за банката“ и
подписът в инкриминирания документ са изпълнени от Н.И.Б., а останалият
ръкописен текст, описан изчерпателно и в обвинителния акт, е изпълнен от
обвиняемата Н.Б.. Тези обстоятелства не са и спорни по делото, тъй като същите
твърдения изложи обвиняемата в обясненията си. Налага се извод, че
инкриминираната вещ е лист, който носи подписа на издателя Н.И.Б.. Поредността на полагането на подписа и изписването на
ръкописния текст съдът установява от заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза на лист 246-249 от делото. Тук следва да се
посочи, че макар делото да е разгледано по особените правила на глава двадесет
и осма от НПК, то това не изключва възможността нови доказателства да се
събират и в съдебната фаза на процеса, което положение пряко следва от
разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК. Същевременно от заключението по
експертизата не са установени нови фактически положения – напротив, в обвинителния
акт е описано, че върху инкриминираната вещ Н.И.Б. е изписал текста „за
банката“ и се е подписал, а едва след това обвиняемата е попълнила същия този
лист с изписания ръкописен текст. В експертното заключение е достигнато до
същите изводи за фактите. Действително в експертизата си вещите лица са
изследвали и съпоставяли отлагането на химикалната
паста при изписването на буквата „Б“ от израза „за банката“ и буквите „д“ и
„а“, образуващи думата „да“, от последния ред от ръкописния текст,
непосредствено над „за банката“. Установено е, че буквата „Б“ от текста „за
банката“ е била изписана преди пресечената с нея дума „да“ от горестоящия ред. Същевременно в съдебно заседание вещите
лица изясняват, че целият текст „за банката“ от една страна и останалият ръкописен
текст от друга са изписани всеки от тях при едни и същи условия на писане, с
еднакъв натиск и без да са установени признаци на дописване. При тези факти се
прави извод, че не само буквата „Б“ от текста „за банката“, но целият израз,
заедно с подписа на Н.И.Б. са били изпълнени по едно време. Наведнъж се
установява да е изпълнен и ръкописният текст, за който се доказа да е бил
написан от обвиняемата Б.. Щом текстът „за банката“ и подписът на Н.Б. са били
положени първи по време, то инкриминираният по делото ръкописен текст, който е
написала обвиняемата, отговаря на правната квалификация да е съдържание,
попълнено върху лист, носещ подписа на издателя.
Престъплението по чл. 315, ал. 1 НК
представлява особена хипотеза на съставяне на неистински документ. Съдът
приема, че от правна страна се доказа инкриминираната по делото вещ да
съставлява именно неистински документ. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 НК
неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило. В процесната хипотеза завещателните
разпореждания са изпълнени от обвиняемата Б., поради което именно тя е
съставила документа. Това съдържание обаче тя е попълнила върху лист, който е
носил подписа на Н.И.Б.. По никакъв начин обвиняемата не е обозначила
обстоятелството, че тя е написала ръкописния текст, формиращ съдържанието на
документа. Вместо това е изпълнила инкриминирания текст непосредствено над
предварително положения подпис от Н.И.Б. и така пред третите лица на документа
е бил предаден вид, че завещателните разпореждания
всъщност са конкретно писмено изявления на подписалия листа Н.Б.. По тези
съображения документът е неистински от правна страна.
На следващо място съдът намира, че
правилна е привръзката с разпоредбата на чл. 309, ал.
1 от НК, тъй като интересуващият делото документ е и частен. В доктрината и
съдебната практика е трайно установено, че частен е този документ, който не
съдържа белезите на официалния съгласно чл. 93, т. 5 от НК. Действително
процесният документ е бил приподписан на 05.01.2015
г. от *** Р.-К. в това й качество, за да удостовери, че това е представеното
пред нея завещание за обявяване. Тази заверка несъмнено представлява официален
документ, който е бил обективиран върху същия
носител, на който е изпълнен и частният документ. По делото обаче са
инкриминирани единствено действията по попълване на завещателните
разпореждания, написани от обвиняемата Б., върху подписания от Н.И.Б. лист
хартия. В тази си част – в която е предаден вид на съставено завещание,
документът е частен. Това е така, защото той не е бил съставен нито от
длъжностно лице в кръга на службата му, нито от представител на обществеността
в кръга на възложена му функция. Частният документ е бил съставен от
обвиняемата Б., действайки като недлъжностно лице.
Доказана е от обективна страна и липсата
на съответствие между попълненото в инкриминирания документ съдържание от
страна на обвиняемата Б. и волята на подписалия документа – Н.И.Б.. Процесният случай разкрива завишени затруднения пред
разкриването на обективната истина, тъй като авторът на подписа е починал,
което, разбира се, не се изисква, за да бъде деянието съставомерно.
Съдържанието на волята на дадено лице е винаги факт от душевния му мир и именно
това обстоятелство поражда коментираните затруднения. Същевременно обаче какво
е било действителното съдържание на волята на Н.И.Б. би могло да се установява
с всички допустими доказателства в процеса. Макар обвинението да се гради върху
твърдение за отрицателен факт – липса на съответствие, това не е довело до
неоправдано прехвърляне на доказателствената тежест върху обвиняемата. Съдът
намира, че по делото липсата на съответствие между действителната воля на
Н.И.Б. и попълненото от обвиняемата съдържание в инкриминирания документ се
доказва от липсата на каквито и да е предприети действия от страна на Б. по
съставянето на завещание, по даряването или прехвърлянето по какъвто и да е
друг начин на свое имущество – било то приживе или чрез сделка mortis causa, в полза на свид. А.П.Д.. В тази връзка доказа се
по категоричен начин, че завещателните разпореждания,
които са в полза на последния свидетел и се съдържат в инкриминирания документ,
не са изпълнени от Н.И.Б., а от обвиняемата Б.. Категорично се обори и защитната
теза, че Б. е диктувал на Б. какво съдържание тя да впише в документа, именуван
завещание. Следователно не се установява никаква връзка между Н.И.Б. и завещателните разпореждания в полза на А.П.Д.. След като
тези разпореждания не са били резултат от обективирането
в писмена форма на волята на Н.Б., то по делото не се установиха и никакви
други доказателства волята на последния да е била да завещае в полза на свид. А.Д. описаните в инкриминирания документ свои вещи.
Налага се извод, че действителното съдържание на волята на Н.И.Б. е било той да
не съставя завещание в ничия полза, като имуществото му бъде наследено и
разпределено след смъртта му съобразно действащия в страната правен ред за
наследяване по закон. Съдържанието, което обвиняемата е вписала в
инкриминирания документ, обаче изцяло и напълно противоречи на така
установената воля на Н.И.Б.. Следователно деянието е съставомерно
от обективна страна, а попълненото от обв. Б.
съдържание върху листа, носещ подписа на Н.И.Б., е било противно на действителната
му воля. Разпитаните по делото свидетели Р., Б., П. и А. Димитрови заявиха, че
пред всеки от тях и поотделно Н.И.Б.
бил казал, че имал желание да завещае всичко на свид.
А.П.Д.. На първо място показанията на всеки от тези свидетели се доказа да са
предубедени и несъответстващи на обективната действителност, а самите свидетели
да са заинтересовани от изхода на делото. В тази връзка не са налице основания
да бъде дадена вяра на тези изолирани и непроверени им твърдения. Показанията
им са изолирани, защото единствено Р. по делото твърди, че на нея й е било
казано от Н.Б. за негово желание да завещае имуществото си на А.Д.. Никой друг
свидетел, нито Б., нито П.Д. твърди да е чул Б. да е споделял такова
обстоятелство с Р.. По същия начин нещата стоят и с твърдението на свид. Б. – нито Р., нито П.Д., нито А.Д., нито обвиняемата
Б. са възприели подобен разговор между Н.Б. и свид.
Б.. Най-сетне дори и Н.И.Б. да беше споделил преди някого, че иска да завещае
имуществото си на свид. А.П.Д., то щом това е останало
само на думи, но не е предприел никакви реални действия да изпълни такава
закана, то категорично не би могло да се приеме, че действителната му воля е
била да съставя такова завещание. Още повече, че прави впечатление как според
заинтересованите свидетели Н.И.Б. всъщност е споделил намеренията си как да се
разпореди с имуществото си само пред роднините и приятелите на обвиняемата (но
не например и пред брат си, с когото са били в много близки отношения), поради
което устното споменаване на намерение за завещаване би могло да означава, че
все още не е оформено окончателно решение или че Б. просто е искал да избегне
скандали и неразбирателства в ежедневието си и т.н. Същественото обстоятелство
за делото е доказаният факт на липса на извършени действия по съставяне на
завещание в полза на свид. А.П.Д., поради което съдът
приема, че именно такава е била и действителната воля на Н.И.Б..
От обективна страна съдът намира за
доказано по делото и авторството на деянието от страна на обвиняемата Н.Д.Б..
Престъплението по чл. 315, ал. 1 от НК извършва лицето, което попълва
подписания лист хартия с несъответното на волята на подписалия съдържание.
Посочи се, че съдържанието, което е било попълнено след подписването на
документа и не е съответствало на волята на Н.И.Б., е ръкописният текст със завещателни разпореждания над думите „за банката“.
Изпълнителното деяние на престъплението съставлява именно действието по
попълване на подписания лист хартия с това съдържание. Следователно
изпълнителното деяние се осъществява чрез активно поведение, като по делото се
доказа, че то е било осъществено именно от обвиняемата Б.. Последната също
признава, че лично е изпълнила инкриминирания ръкописен текст. Възраженията й
са срещу извода на прокурора, че това тя е сторила след като листът хартия вече
е бил подписан от Н.И.Б., което възражение обаче беше оборено по делото и се
цени като неоснователно. По тези съображения авторството на престъплението е
доказано.
На следващо място доказани от обективна
страна са и времето и мястото на извършване на престъплението. Досежно времето
на извършване в обвинителния акт не е посочена конкретна дата. Вместо това
повдигнатото обвинение е за престъпление, извършено на неустановена дата за
времето от 27.11.2014 г. до 05.01.2015 г. Съдът намира, че правилно е определен
инкриминираният период. Макар в самия документ, именуван завещание, да е
отбелязано, че той е съставен на дата 27.11.2014 г., то в действителност
попълването на съдържанието му от страна на обвиняемата би могло да е станало и
на по-късна дата, включително и след смъртта на Н.И.Б., а вписването на
27.11.2014 г. да е продиктувано от необходимостта да се впише дата, на която Б.
все още е бил жив. Правилно е определен и крайният период на срока – датата
05.01.2015 г. По делото се доказа, че тогава процесният документ, именуван
завещание, е бил представен пред *** Р.-К. с искане да бъде обявен като
саморъчно завещание на починалия Н.И.Б.. След този момент и до приключване на
съдебното следствие документът се съхранява в архива на ***а. Следователно
датата 05.01.2015 г. е била последния възможен момент за попълването на
документа от страна на обвиняемата с несъответстващото на волята на починалия
Н.И.Б. съдържание. Липсата на посочване на конкретна дата, а вместо това на
период от време, обхващащ малко повече от един месец, не съставлява нередовност
на съдържанието на обвинителния акт, нито е ограничило правото на защита на
обвиняемата. Съгласно принципните положения, застъпени в тълкувателно решение №
2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС (т. 4.1. и т. 4.2.), конкретизацията на престъпното
деяние изисква посочване на времето на извършването му. Темпоралната
характеристика на деянието е негов необходим реквизит, включващ максимално
възможна и точна установеност на момента на престъплението по дни, месец,
година. В случаите обаче, когато точният момент на деянието не може да се
установи прецизно, времето на извършване на престъплението може да се посочи и
като обобщен период. За законосъобразното гарантиране на правото на защита на
обвиняемия е необходимо да не се допускат недопустимо широки времеви рамки на
обвинението, които не предоставят никаква конкретна и точна информация за
времето на деянието и блокират възможностите за адекватна защита (така Решение № 408/13.02.2015 г. на II наказателно отделение на ВКС). В разглеждания случай времето на извършване на престъплението е посочено
достатъчно ясно, като е уточнено чрез времеви период с разумна продължителност,
който не препятства защитата на обвиняемата и не я поставя в недопустимо
положение да се защитава срещу практически неопределени периоди. Напротив,
инкриминираният период е максимално стеснен с оглед особеностите на конкретния
случай, като се посочи, че крайната му граница съвпада с обективно последния
възможен момент на извършване на престъплението, поради което няма неоправдано
разширяване на периода. Относно мястото на извършване следва да се посочи, че
формалното престъпление по чл. 315, ал. 1 от НК е довършено с попълването от
дееца на подписания от другиго лист хартия. Следователно представянето на процесния документ за обявяване като завещание пред *** в
гр. *** и служенето с него пред търговска банка са все действия, следващи
довършването на престъплението и неотносими към
въпроса за определяне на мястото на извършването му. В тази връзка правилно
като място на извършване в обвинителния акт е посочено с. К., обл. Пловдив, където е живяла обвиняемата през
инкриминирания период. Макар да се установява, че обвиняемата е имала имот и в
с. С., то през интересуващия делото период се изяснява да е живеела именно в с.
К.. Там тя е била още когато през месец ноември 2014 г. свид.
Д.Б. е посетил брат си Н.И.Б., който е бил на легло. Отново в К. обвиняемата е
била и към смъртта на Н.Б. на 01.12.2014 г. От показанията на свид. Р. се изяснява и че през периода от 2013 г. до 2015
г. обвиняемата е живеела в с. К.. Това твърдение се подкрепя и от показанията
на свид. Д.Б., който посочва, че преди смъртта на
баща му – Н. И.Б., двамата с обвиняемата са живеели в с. К.. От показанията на свид. П.Т.Д. се установява, че макар обвиняемата и Н.И.Б.
да са имали имот в С., са живеели предимно в с. К.. Най-сетне самата обвиняема
заявява в обясненията си, че когато е писала ръкописния текст в инкриминирания
документ, се е намирала в с. К.. По тези съображения съдът приема, че мястото
на извършване на престъплението също е доказано по делото. Престъплението е
формално, поради което с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, то
е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на
някакъв допълнителен или вредоносен резултат.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Обвиняемата е съзнавала, че положеният подпис върху инкриминирания лист хартия
е на Н. И.Б.. Формирала е представа и че като попълни изписания от нея
ръкописен текст ще придаде на документа вид да е съставен именно от Н. И.Б..
Преследването от страна на Б. на тази цел във волево отношение се доказва и от
факта на заявяването от нея пред *** Р.-К., че ръкописният текст в
инкриминирания документ бил изпълнен лично от Н.И.Б., въпреки че обвиняемата е
съзнавала, че всъщност тя е написала този текст. На следващо място Б. е
съзнавала и че Н.И.Б. не е предприемал никакви действия за завещаването на
описаното в процесния документ имущество в полза на свид. А.П.Д.. Щом е съзнавала тези факти, то обвиняемата е
формирала представа и че действителната воля на Н.И.Б. не е била да съставя
завещание с такова съдържание, поради което попълненият от нея ръкописен текст
в инкриминирания документ не е съответствал на волята на автора на подписа.
Възраженията, наведени от защитата, съдът
намира за неоснователни. Чрез тях се прави опит предметът на изследване да бъде
изместен от личността на обвиняемата и нейната деятелност върху странични и неотносими към предмета на доказване обстоятелства. На
първо място се поддържа, че извършването на престъплението не би могло да бъде
осъществено само от нея. Въпросът за евентуалното наличие на съучастници обаче е неотносим към
преценката дали и самата обвиняема е участвала в извършването на
престъплението, нито пък хипотетичното установяване на такива би довело до
отпадане на нейната отговорност. Още повече, че съдебната практика трайно е
изяснила, че дори и да не са повдигнати обвинения на всички съучастници,
това не съставлява съществено процесуално нарушение и не ограничава правото на
защита на обвиняемия (така Решение № 176
от 04.10.2016 г. по нак. д. № 574/2016 г. III н.отд. на ВКС). В случая съдът
намира, че нито по отношение на адв. Ц., нито на свид.
Р.-К., а нито и за кое да е трето лице се установява да имат каквато и да е
връзка с осъществяването на изпълнителното деяние. За да има причастност към извършването на престъплението, би следвало
някое от тези лица да е участвало в самото попълване на инкриминирания документ
със съдържанието, което не е съответствало на волята на автора на подписа. По
делото се доказа, че тази деятелност е осъществена именно от обвиняемата и само
от нея, като нито Ц., нито Р., нито който и да е друг освен Б. е попълвал
документа с несъответстващото на волята на Н.И.Б. съдържание. Фактът, че след
като процесният документ й е бил представен като саморъчно завещание, свид. Р.-К. го е обявила като такова, също по никакъв начин
не може да доведе до отпадане на отговорността на обвиняемата или до изключване
на умисъла й, тъй като се касае за действия на трето лице след довършването на
престъплението. Самата свидетелка изясни, че още при представянето на документа
й е направило впечатление, че текстът „за банката“ визуално изглеждал изписан
различно, но това не е било основание да откаже обявяването на завещание.
Посочва и че също така изрично е попитала обвиняемата дали целият ръкописен
текст е изпълнен от посоченото като завещател лице – Н.И.Б., което Б. да е
потвърдила. На следващо място досежно изразеното желание от защитата да получат
отговор в мотивите на съда дали не е възможно интересуващите делото събития да
са се случили по начина, който обвиняемата описва в обясненията си, то
настоящият състав отново посочва, че в тази си част обясненията са оборени.
Следователно не е възможна твърдяната от Б. хипотеза тя да е записвала върху
празен лист диктуваното й от Н. И.Б., след което той да е допълнил текста с
думите „за банката“ и накрая да се е подписал. Недостоверността на тази версия
беше разгледана и коментирана от съда при съвместния анализ на обясненията на
обвиняемата със заключението по тройната техническа експертиза. От експертното
заключение беше установена последователността на изписване на отделните части в
инкриминирания документ, която категорично оборва твърденията на обвиняемата.
В заключение съдът намира за неоснователен
и опитът на защитата да представи обвиняемата като лице, неосъзнаващото
последиците от действията си, тъй като не била съставяла завещание и не била
наясно с процедурата. Защитата твърди още, че обвиняемата добросъвестно се била
доверила на адв. Ц. и на *** Р.-К., които били специалисти и авторитети за нея,
но те не изпълнили задълженията си и я били подвели. В тази връзка съдът отново
напомня, че престъплението е било довършено с попълването от страна на
обвиняемата на процесния документ със съдържание,
което не съответства на волята на автора на подписа. Следователно към момента,
когато документът, именуван завещание, е бил представен последователно пред
адв. Ц. и пред *** Р.-К., престъплението по чл. 315, ал. 1 вр.
с чл. 309, ал. 1 от НК вече е било довършено, поради което действията или
бездействията на последните две не са оказали никакво влияние върху формирането
на решение у обвиняемата за извършването на престъплението и изпълнението на
това решение. Освен това дори и обвиняемата да не е имала познания относно
процедурата по съставяне и обявяване на завещания, то тя като лице с нормално
развита психика е могла да разбира последиците от своите действия, които видно от
показанията на свид. Р.-К. са й били разяснени.
Цялостното поведение на обвиняемата Б. сочи на целенасочена дейност към
постигане на определен резултат. Така макар в обясненията си да твърди, че
изначално е съзнавала, че инкриминираният документ бил само проект и не бил
довършен, то когато ***ът й е разяснил значението за
действителността на завещанието то да бъде лично изпълнено от завещателя,
обвиняемата съзнателно е потвърдила пред свид. Р.-К.
неистината, че Н.И.Б. е изпълнил собственоръчно ръкописния текст в документа.
В заключение следва да се посочи, че съдът
не е приемал за доказан по делото факт на съществуваща обективна невъзможност
за Н.И.Б. да състави завещание поради здравословен, физиологически, психически
или друг недостатък. В тази връзка по делото не са установявани и нови
фактически положения.
По тези съображения съдът приема, че обвиняемата
Н.Д.Б. е осъществила от обективна и от субективна страна престъплението по чл.
315, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 от НК, поради което я
призна за виновна.
По
наказанието:
Настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за прилагане на правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е
длъжен да приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от обвиняемата Б. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до
две години, обвиняемата се третира като неосъждана в настоящото производство
поради настъпила реабилитация, тя не е и освобождавана от наказателна
отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, нито от деянието има
причинени съставомерни имуществени вреди. Не са
налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези
особени правила. По тези съображения съдът приема, че обвиняемата Н.Д.Б. трябва
да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административно наказание глоба,
което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
За да приеме за настъпила реабилитация по предходните
осъждания на обвиняемата, които се установяват от справката й за съдимост,
съдът съобрази задължителните указания по прилагането на закона, дадени с т. 3
от Тълкувателно решение № 2/2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСНК на ВКС. Спорният въпрос относно реабилитацията по предходните
осъждания на обвиняемата Б. се концентрира около второто й осъждане по НОХД №
2178/2004 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в сила от 27.04.2005 г., по
което й е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева. Липсват данни обаче
за изтърпяването на това наказание. От събраните по делото доказателства –
писма на лист 53 и лист 54 от делото, се установява, че за така наложеното
наказание не е било образувано изпълнително производство за събиране на глобата
по посоченото осъждане на обвиняемата. Не се установява и глобата да е била
платена. Следователно в този случай реабилитацията ще настъпи след
последователното изтичане на давностния срок и срокът
по чл. 88а от НК. Продължителността на обикновената изпълнителска давност е две
години, а на абсолютната – три години. Разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 от НК
препраща към чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, следователно срокът, който трябва да
изтече след погасяването на възможността за събиране на глобата по принудителен
ред, е с продължителност от 2 години. Тъй като осъждането по НОХД № 2178/2004
г. по описа на Районен съд – Пловдив е в сила от 27.04.2005 г., то обвиняемата
е била реабилитирана по чл. 88а от НК за посоченото осъждане на 28.04.2009 г. С
настъпването на факта на реабилитацията отпада правото на държавата да третира
лицето като осъждано.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства на първо
място възрастта на обвиняемата, която към момента на постановяването на
съдебното решение е навършила 70 години. Същата е лице с добри характеристични
данни. При определянето на размера на следващото се на обвиняемата имуществено
наказание съдът намира за относими към тази преценка и установените по делото
данни за имущественото състояние на обвиняемата, като тя е пенсионер, по делото
не се установява да реализира и други лични доходи.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита настъпилите
затруднения пред законните наследници на Н.И.Б. да реализират своевременно и в
пълен обем наследствените си права, което е било пряка последица от деянието на
обвиняемата. Както се посочи, престъплението по чл. 315, ал. 1 от НК е
формално, поради което описаните последици са несъставомерни.
Доколкото обаче те се намират във връзка на причина и следствие с
инкриминираното деяние на обвиняемата, която с поведението си е дала повод и за
образуваното гражданско дело № 551/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
то съдът приема, че предизвикването на тези несъставомерни
последици също може да бъде съобразявано в настоящия процес.
Като взе предвид така установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, но не като механичен сбор, а предвид
тяхната относителна тежест, настоящият съдебен състав приема, че
административното наказание „глоба“ следва да бъде индивидуализирано при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и в предвидения от закона минимум,
като обвиняемата Н.Д.Б. бъде освободена от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Въпреки констатираното отегчаващо обстоятелство, то не се отразява дотолкова на
цялостната осъществена дейност, че да налага определяне на по-тежко наказание,
което в случая би се явило несправедливо. Съдът счита, че така наложеното
наказание ще е достатъчно за постигането на преследваните цели по чл. 12 от ЗАНН по предупреждаване и превъзпитаване на обвиняемата към спазване на
установения правен ред.
С оглед изхода на делото обвиняемата Б. трябва да бъде
осъдена на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото
разноски, както следва: сумата от 706,36 (седемстотин и шест лева и тридесет и
шест стотинки) лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив, представляваща сторени
разноски на досъдебното производство, както и сумата от 465,52 (четиристотин
шестдесет и пет лева и петдесет и две стотинки) лева в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, представляваща разноски в съдебното
производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
ХБ