№ 942
гр. Стара Загора, 15.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоньо М. Тонев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Трифон Ив. Минчев
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500461 по описа за 2022 година
Производството е по чл.415, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.и.б. АД гр.С., чрез юриск. П.Х.
против определение № 1500 от 07.06.2022г., постановено по ч.гр.дело №
5087/2021г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е обезсилена
заповед № 1899/09.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК, ведно с издадения изпълнителен лист от 09.11.2021г.
Частната жалба е подадена в срока за обжалване и с нея се правят
оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане.Излага подробни
съображения и моли съдът да отмени обжалваното определение и да
постанови определение за обезсилване на заповедта само по отношение на
подалия възражение длъжник Д.И.К. за посочени суми. Претендира
разноски..
Ответникът по частната жалба А.Д.Д. взема становище за
неоснователност на частната жалба.
Ответникът по частната жалба Д.И.К. не е депозирал писмено
становище по частната жалба.
Съдът, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания,
намери за установено следното:
Частната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона
срок.
Заявителят П.и.б. АД гр.С. със заявление от 05.11.2021г. е поискал
1
издаване на заповед за изпълнение за парично задължение на основание чл.
417 ГПК срещу солидарните длъжници А.Д.Д. и Д.И.К..
Въз основа на заявлението Старозагорски районен съд е издал заповед №
1899/09.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист срещу солидарните длъжници.
В срока на 08.04.202г. е постъпило възражение от длъжника А.Д.Д., в
бланка на възражение по чл. 414а ГПК, в което длъжникът твърди, че е
правил малки вноски, има и други запори и лихвите по кредита са високи.
С разпореждане от 13.04.2022г. съдът е указал на заявителя, че в
едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си.
Указал е също, че следва да представи доказателства по делото, че е предявил
иска в срока, а ако не представи доказателства в срока, заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. Съдът е счел, че възражението на длъжника е
такова по чл. 414, ал.2 ГПК. Съобщението до заявителя е връчено на юриск.
П.Х. на 18.04.2022г.
На 19.04.2022г. е постъпило становище от представителя на ПИБ, гр.С.
юриск П. Х., в което взема становище по чл. 414а, ал.3 ГПК, че длъжникът не
е изпълнил задължението си по издадената заповед за изпълнение, предвид
подаденото от длъжника Д. възражение по чл. 414а ГПК. Прави искане на
основание чл. 253 ГПК съдът да отмени разпореждане № 2251 от
13.04.2022г., с което съдът му указва възможността да предяви иск.
На 26.04.2022г. по делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК и от
другия солидарен длъжник – Д.И.К..
С разпореждане от 27.04.2022г. съдът е оставил без уважение искането
за заявителя да отмени предходното си разпореждане от 13.04.2022г.
С определение № 1500 от 07.06.2022г., Старозагорския районен съд е
обезсилил издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния
лист, като е приел, че в указания едномесечен срок, заявителят не е
представил доказателства, че е предявил установителен иск за вземането си
срещу длъжника.
Обжалваното определение на Старозагорския районен съд е
законосъобразно и правилно, тъй като е постановено, в съответствие с
разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК.
Наистина по делото е постъпило възражение от солидарния длъжник
А.Д.Д. в бланка на такова по чл. 414а ГПК вместо на такова по чл. 41 ГПК.
Доколкото обаче разглеждането и произнасянето по заповедното
производство е от компетенцията на съдия от районен съд, последният е този
който дава правната квалификация на отправените от страните до него
искания. В случая съдът правилно е приел, че подаденото възражение от
2
длъжника Д. е такова по чл. 414 ГПК, тъй като възражението не отговаря на
изискванията на чл. 414а ГПК. Не е налице твърдение за недължимост на
задължението поради изпълнението му изцяло или частично, нито са
приложени писмени доказателства за заплащането му. Правилно районният
съд не е изпълнил процедурата по чл. 414а, ал.3 ГПК, а е изпратил съобщение
до длъжника по чл. 415 ГПК, тъй като не са налице никакви писмени
документи, установяващи плащането на задължението на длъжника, нито е
налице твърдение за такова.
Съобщението, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането
си е получено от представител на заявителя на 18.04.2022г. , а съобщението за
разпореждане от 27.04.2022г. е получено на 28.04.2022г. Едномесечният срок
за предявяване на иска и представяне на доказателства за това е изтекъл на
18.05.2022г. Нито в срока, нито след това заявителят е представил
доказателства по делото за предявен иск срещу солидарните длъжници за
вземането си, предмет на заявлението за издаване на заповед.
Заповедното производство е уредено в процесуалния закон като
самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото такова, като
непосредствената му цел е кредиторът- заявител да се сдобие със съдебно
изпълнително основание за принудително събиране на своето вземане.
Предвид предоставения в полза на заявителя облекчен ред за реализиране на
твърдяното от него вземане, то заповедното производство се основава на
правилата на строг и формален контрол, като се изисква пълно съответствие
между предприетите и осъществени от страните процесуални действия и
тези, предписани в процесуалния закон. Последният, в разпоредбата на чл.
415, ал. 4 ГПК е категоричен, че задължение на заявителя е да представи пред
заповедния съд доказателства в насока обстоятелството, че е предявил в срок
иск срещу длъжника. В настоящия случай, такива липсват. Задължение на
заявителя е в едномесеченсрок да предяви пред съда иск за вземането си,
предмет на заявлението и да представи в този срок доказателства по
заповедното производство за заведения иск. Като не е сторил това, заявителят
не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.415, ал.1 от
ГПК, поради което са налице предпоставките за обезсилване на издадената
заповед за изпълнение.
Ето защо частната жалба е неоснователна. Определението, с което е
обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, ведно с
издадения изпълнителен лист като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1500 от 07.06.2022г., постановено по
ч.гр.дело № 5087/2021г. по описа на Старозагорски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4