Р Е Ш
Е Н И Е
№ 378 / 06.06.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осми май през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2064 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 40 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД; от
„Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49 бл.53Е вх.В, представлявано от
управителите С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.; против С.М.И. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че в законоустановения срок по чл. 415 ал.1 от ГПК и в
изпълнение на разпореждане по ч.гр.д. № 1161/2018 г. на ХРС, предявявал
настоящия установителен иск относно вземанията си срещу ответника в размер на 3
310,17 лв., представляващо неизплатено парично задължение по ДПК **********. На
15.02.2017 г. бил сключен договор за потребителски кредит /ДПК/ № **********
между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, при следните параметри:
- сума на кредита – 1 600 лв.,
- срок на кредита – 24 месеца,
- размер на вноската – 98,91
лв.,
- годишен процент на разходите
/ГПР/ – 49,89 %,
- годишен лихвен процент /ГЛП/
- 41,17 %,
- лихвен процент на ден – 0,11
%,
- общо задължение по кредита –
2 373,84 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги – 1 599,84 лв.,
- размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги – 66,66 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- общо задължение – 3 973,68
лв.,
- общ размер на вноска –
165,57 лв.,
- дата на погасяване – 6-ти
ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към ДПК, неразделна част от него били Общи условия
/ОУ/, които били предадени при подписване на договора и с които длъжникът
внимателно се запознал преди подписване на договора, приел ги е и нямал
забележки към тях, като се задължил да ги спазва, за което положил подписа си
под ДПК и под ОУ. Съгласно Декларации т.Г, на клиента се предоставяла
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна разбираема форма, на български език –
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На база на същия и на
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценявал,
доколко предлаганият ДПК съответствал на неговите възможности и финансово
състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, които
предлагало дружеството, като при желание за ползването му, клиентът подписвал
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Ищецът изпълнявал
точно и в срок задълженията си по договора, като на 16.02.2017 г. превел сумата
в размер на 1600 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. ***, длъжникът
поел задължение по договора, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна
вноска по погасителен план от 165,57 лв. и падежна дата на всяко 6-то число на
месеца. Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал точно поетите
договорни задължения и направил само 4 пълни погасителни вноски и една непълна
вноска, съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3. от ОУ, настъпило
автоматично прекратяване на ДПК на 24.10.2017 г. от страна на ищеца и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост. На основание цитираната норма от ОУ, не
било необходимо, кредиторът да известява клиента за това. Към момента размерът
на погасеното от ответника задължение по договора било в общ размер на 750,17
лв., с което погасени били – част от номинала по заема в размер на 663,15 лв.,
сумата от 26,66 лв. лихви за забава, на основание т.12.1 от ОУ; както и 60 лв.
начислени такси по тарифа, на основание чл.17.4. от ОУ. Неизплатената част от
номинала по договора била в размер на 3310,17 лв., която се дължала от
ответника със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Предвид изложеното, искът бил основателен и доказан и
следвало да се уважи. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт,
представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит,
като с негова помощ бил длъжен да попълни надлежно и да провери всички клаузи и
данни на ДПК, след което собственоръчно да подпише искането и да го предаде
чрез експерта на кредитора. Ако всички условия били изпълнени, кредиторът се
задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите по т.VI. Ако
потребителят е желаел, той могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
от ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил
плащания по заема, което било показателно за наличието на съгласие за
получаване на заема при одобрените параметри. Той се съгласил с цената на
кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата
сума, която трябва да върне, с правото си да се откаже от кредита и с
погасяването му. Поради неизпълнение на договорните му задължения, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по което образувано било ч.гр.дело № 1161/2018 г. на ХРС. Длъжникът не
бил намерен, за да му се връчи заповедта за изпълнение, при което ищецът
предявявал в срок настоящия си установителен иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи по договор за потребителски кредит
№ ********** сумата от 3 310,17 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, като му се
присъдят направените по делото разноски.
В допълнителна уточняваща молба по делото, ищецът сочи, че сумата от 3
310,17 лв., представлявала остатъчно неизплатено задължение по договора,
включващо: 1 414,66 лв. неизплатена главница, 563,54 лв. неизплатено договорно
възнаграждение и 1 331,97 лв. неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Погасената от ответницата сума била от общо 663,15 лв., от
която по главницата били погасени 185,34 лв., с дължим остатък от 1 414,66 лв.;
по договорното възнаграждение били погасени 210,30 лв., с дължим остатък от
563,54 лв.; по възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги били
погасени 267,87 лв., с дължим остатък от 1 331,97 лв. Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не било задължително за отпускане
на кредита, а единствено по избор на потребителя. Такова в случая било
сключено. В открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален
представител, а в допълнително писмено становище по делото поддържа иска си и
иска уважаването му изцяло като основателен и доказан, като оспорва всички
ответни възражения против иска.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният й на
същото основание особен представител, който оспорва изцяло предявените искове и
иска отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Ищцовото дружество нямало
статут на банка, по смисъла на чл.2 от ЗКрИ, и представлявано финансова
институция, с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не били набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се сочело, че длъжникът е
уведомен с писмо за прекратяването на договора и за предсрочната му
изискуемост, каквото обаче не се представяло. Същевременно искът се основавал
на т.12.3. от ОУ. Вземането, предмет на заявлението по чл.410 от ГПК, следвало
да е изискуемо към момента на депозирането на същото, респ. до тогава
кредиторът трябвало да е уведомил длъжника за обявената предсрочна изискуемост
на кредита. Това в случая не било изпълнено, при което договорът не бил
прекратен на основанията в чл.12.3. от ОУ, като вземанията по него не са
станали изискуеми и липсвало основание за начисляване на уговорената лихва.
Следвало да се има предвид и ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК. Всичко това обуславяло извод за неоснователност на предявения иск и
за неговото отхвърляне изцяло. Особеният представител на ответницата прави и
възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие, по чл.26 ал.2
пр.2 от ЗЗД, и поради накърняване на добрите нрави и създаване на значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията на потребителя и на търговеца,
по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД – неспазване на разпоредбите на ЗПК и наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното
възнаграждение, лихвения % и ГПР, плащането на неустойка при прекратяване на
договора, които не били и индивидуално уговорени, както и на пакета
допълнителни услуги, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и
ЗЗП. Неравноправните клаузи били нищожни и не пораждали правни последици в
отношенията между страните – чл.146 ал.1 от ЗЗП. Особеният представител на
ответницата оспорва представените от ищеца договор за потребителски кредит,
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ОУ,
погасителния план, искането за отпускане на потребителски кредит, стандартния
европейски формуляр за потребителските кредити и допълнителната преддоговорна
информация към него, като оспорва истинността на подписите на ответницата върху
тях, като възразява, че тя не ги е подписвала. В открито съдебно заседание ответницата
не се явява, а се представлява от особения си представител, който поддържа
отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********
от дата 14.02.2017 г., отправено от името на ответницата, неразделна част от
което е декларация във връзка с обработката на личните данни от същата дата. В
него са посочени параметрите на искания потребителски кредит – сума по кредита
3 000 лв., размер на месечната вноска 310,46 лв., срок от 24 месеца, дата
на погасяване – 6-ти ден от месеца. Допълнителна възможност за клиента е рефинансиране
в полза на ответницата на кредит със сумата от 600 лв., както и възможност за
закупуване на пакет от допълнителни услуги Бонус, включващ подробно описани
услуги. Отразено е, че изборът и закупуването на допълнителния пакет не е
задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването
му при предлаганите условия, като конкретните услуги и редът за ползването им
били подробно описани в ОУ. Искането съдържа декларация, че на клиента са
предоставени безвъзмездно на хартиен носител в ясна и разбираема форма на
български език – информация във формата на стандартен европейски формуляр;
както и разяснения, които са му дали възможност да прецени, доколко предлаганите
продукти съответстват на неговите възможности и финансово състояние; както и
разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на
предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху него, в т.ч.
последиците в случай на просрочени плащания; както и разяснения на пакета от
допълнителни услуги, въздействието, което може да окаже и правата и
задълженията по тях. Клиентът е декларирал още, че е запознат с реда и
условията за получаване на потребителски кредит от ищеца, както и с ОУ; че е
уведомен и разбира, че изборът на пакет от допълнителни услуги не е условие за
сключване на договор за потребителски кредит или условие за получаването му при
предлаганите условия, но с избора на такъв пакет декларира, че разбира неговото
съдържание и с подписа си изрично потвърждава своя избор.
Ищецът представи по делото и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, с допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към формуляра; двете от 15.02.2017 г.,
издадени от ищеца и подписани от негов представител и от ответницата. Във
формуляра е посочен видът на кредита - Профи кредит Стандарт с пакет от
допълнителни услуги Бонус, с общ размер на кредита от 1 600 лв., усвоим по
банкова сметка ***, със срок от 24 месеца, с 24 броя погасителни месечни вноски
от по 98,91 лв., включващи и лихвите по кредита, с обща сума, която следва да
се върне 2 373,84 лв., с фиксиран лихвен процент на кредита от 41,17 %, с
ГПР 49,89%, като при забава в плащането на вноските се дължи и лихва за забава
в размер на законната лихва. Допълнителната преддоговорна информация касае
закупуването на пакет от допълнителни услуги, включващ – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане или
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата
на падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,
всичко подробно описано в ОУ. Информацията съдържа указание, че дължимото на
кредитора възнаграждение при поискан и закупен пакет от допълнителни услуги е
1 599,84 лв., разсрочено за срок от 24 месеца, с размер на вноската от
66,66 лв. дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита; като 15% от
възнаграждението, но не повече от 300 лв. представлява стойността на разходите
за услугата по приоритетно разглеждане на искането, дължима изцяло при
сключване на споразумението за допълнителни услуги, но заплащането й е
разсрочено за срока на кредита и е част от вноските. В допълнителната
преддоговорна информация са обобщени общите параметри на договора за
потребителски кредит и на споразумението за закупуване на пакет от допълнителни
услуги, а именно: общ размер на вноската от 165,57 лв., общ размер на сумата,
която следва да се заплати 3 973,68 лв., срок за изплащане на общия размер
на вноската 24 месеца.
Процесният договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
********** се сочи за сключен на 15.02.2017 г. между ищцовото дружество, като
кредитор, и ответницата, като клиент; с избран пакет от допълнителни услуги към
него Бонус; при следните параметри:
- сума на кредита – 1 600 лв.,
- срок на кредита – 24 месеца,
- размер на вноската – 98,91
лв.,
- ГПР – 49,89 %,
- ГЛП - 41,17 %,
- лихвен процент на ден – 0,11
%,
- общо задължение по кредита –
2 373,84 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги – 1 599,84 лв.,
- размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги – 66,66 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- общо задължение – 3 973,68
лв.,
- общ размер на вноска –
165,57 лв.,
- дата на погасяване – 6-ти
ден от месеца.
Неразделна част от договора са ОУ, предадени при подписването му на
клиента, с които той се запознали приел. Тези обстоятелства са заявени в
декларация към договора, съдържаща и гореизложеното по декларацията към искането
за отпускане на потребителски кредит за предоставената на клиента преддоговорна
информация. С подписа си под договора, ответницата е декларирала, че е получила
екземпляри от договора, ОУ, погасителния план и споразумението. Страните са
сключили помежду си и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от
същата дата 15.02.2017 г. към договор за потребителски кредит № **********, съдържанието
на което е аналогично на горецитираното по допълнителната преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартния европейски формуляр. По
делото се представиха още Общи условия на ищцовото дружество към договор за
потребителски кредит версия 08/27.01.2017 г., приета с заповед на управителите
на 27.01.2017 г., в сила от същата дата. Представеният по делото погасителен
план към договор за потребителски кредит № ********** е издаден на 15.02.2017 г.
от ищеца и адресиран до ответницата, която го е подписала. Планът съдържа
подробно описани 24 броя погасителни вноски с ежемесечни падежи в периода
06.04.2017 г. – 06.03.2019 г., всяка в общ размер на по 165,57 лв., включващи
поотделно описани главница, лихва, размер на вноската по кредита и по закупен
пакет от допълнителни услуги. Видно от представено по делото писмено
доказателство - транзакции с банкова референция № 067029970016880 от 21.08.2018
г., с дата на изпълнение 16.02.2017 г., ищецът е превел по банкова сметка ***.
Ищецът представи по делото извлечение от сметка към процесния договор за
потребителски кредит № ********** на името на ответницата, според което към
22.08.2018 г. общата сума на получените от нея плащания са в размер на 750,17
лв., а остатъчното задължение по договора възлиза на сумата от общо
3 310,17 лв. В табличен вид са отразени плащания със забава на първите 4
погасителни вноски изцяло и на 5-тата частично, всичко общо в размер на 663,51
лв.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 8946/ 10.05.2018 г., изпратено по пощата на 09.05.2018 г., въз основа
на което е образувано производство по ч.гр.дело № 1161/2018 г. на ХРС. Заявителят
е основал вземането си на договор за потребителски кредит №
**********/16.02.2017 г., сключен на посочената дата, и на обстоятелството, че на
07.04.2017 г. длъжникът изпаднал в забава, а на 24.10.2017 г. според ОУ
договорът бил автоматично прекратен и настъпила предсрочната му изискуемост,
т.к. клиентът просрочил една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, за
което длъжникът бил уведомен с писмо. По това ч.гр.дело е издадена заповед № 510
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.05.2018 г., по
силата на която е разпоредено, длъжникът – ответницата в настоящото
производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство,
сумите от 3 310,17 лева главница по договор за потребителски кредит №
********** от 16.02.2017 г. и 4,71 лева лихва за забава за периода от
07.04.2017 г. до 24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
от 66,30 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Изрично е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на задължение за
плащане на парични вноски по договор за потребителски кредит № ********** от
16.02.2017 г. и настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, за което длъжникът
е бил уведомен. Тази заповед е била връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, при което на заявителя на 23.07.2018 г. са дадени указания, да
предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с
настоящата искова молба с вх.рег. № 16225/24.08.2018 г., изпратена по куриер
предния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло неоснователен и недоказан. С предявяване на настоящия специален
установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо наличието
на вземането, за което именно е била издадена заповедта за изпълнение, т.к.
подаденото срещу нея възражение или връчването й по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на изследване в настоящото
производство подлежи преди всичко въпросът, дали е налице идентичност между
заповедното и исковото производства – и от субективна и от обективна страна, в
т.ч. и що се отнася до техния предмет. В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение заявителят задължително следва да опише, от какво произтича
вземането му, предвид чл.410 ал.2, вр. чл.127 ал. 1 и 3 от ГПК. Съдът
задължително следи за наличие на достатъчно описание на вземането, като целта
е, длъжникът да може да формира виждане, кое вземане се претендира, за да може
да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да бъде индивидуализирано по
начин, който да позволява и извършването на проверка, целяща да установи, дали
заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане. В
настоящия случай, в заявлението си до съда заявителят е основал вземането си на
сключен с длъжника един договор с № **********/16.02.2017 г., сключен на
посочената дата, и на обстоятелството, че на 07.04.2017 г. длъжникът изпаднал в
забава, а на 24.10.2017 г. според ОУ договорът бил автоматично прекратен и
настъпила предсрочната му изискуемост. Заявителят е претендирал вземания от 3 310,17
лева главница по договора, без каквито и да било допълнителни указания, какво
конкретно включва тази главница; и 4,71 лева лихва за забава за периода от
07.04.2017 г. до 24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски. Тези суми са му били присъдени с издадената заповед за
изпълнение. В исковата си молба обаче, заявителят основава претенцията си на
договор със същия № **********, но сключен на друга дата - 15.02.2017 г.; а
така също и на втори договор по предоставяне на пакет от допълнителни услуги също
от 15.02.2017 г., като твърди договорно неизпълнение от ответницата и по двата
договора. Наличието на двете облигационни правоотношения се установява и от
представените по делото писмени доказателства, но не се установява соченият по
заявлението договор от 16.02.2017 г. В настоящото производство, след указания
на съда, се уточнява и какво именно включва търсената главница от общо 3 310,17
лева, а именно по двата договора сумите – 1 414,66 лв. неизплатена главница за
отпуснатата по заема сума, 563,54 лв. неизплатено договорно възнаграждение и 1 331,97
лв. неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. В този
смисъл, процесуалното поведение на ищеца не е последователно от момента на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до даване ход на устните
състезания в настоящото производство. Конкретизираното по описания начин
основание на иска и спорния предмет, съществено се различава от предмета на
заповедното производство, продължение на което се явява настоящото. Това е
достатъчно основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като
неоснователен. Същевременно съдът се съобразява с трайната съдебна практика, че
въвеждането на друго основание /в случая главен договор от друга дата и втори
договор между страните/, от което произтича вземането, различно от това, въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на
исковия процес /решение № 281/06.01.2016 г. по дело № 1589/ 2015 г. на ВКС, ГК,
III г.о., вр. т.11.б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК/. В този смисъл, произнасянето следва да е по същество. Предмет на делото
по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни,
посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 от ГПК. Що се отнася до неговото
основание, посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно
чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска.
Независимо от горното, налице е и още едно основание за отхвърлянето на
предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан. Основното възражение на
ответницата по делото е, че тя не е сключвала процесните договори с ищеца,
респ. че не е полагала собственоръчно имената си и подписа си под договорите и
приложенията към тях. Тежестта за оборването му бе за ищеца в производството,
своевременно указана му от съда, в т.ч. с изрични указания по чл.146 ал.2 от ГПК, който не предприе никакви процесуални действия в тази посока. Ето защо,
следва да се приеме, че страните в настоящия процес никога не са се намирали в
облигационни правоотношения помежду си по повод двата процесни двустранни
договора. Затова ответницата не носи договорна отговорност за неизпълнението на
каквито и да било задължения по същите договори, в т.ч. и на търсените в
настоящото производство суми.
Гореизложеното е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск
изцяло, без да се разглеждат по същество и останалите множество възражения на
ответницата, чрез особения й представител.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49 бл.53Е вх.В,
представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.; против С.М.И. с
ЕГН ********** ***; иск – да се приеме за установено по отношение на ответницата,
че тя дължи на ищеца сумата в общ размер на 3 310,17 лв., включваща: 1 414,66
лв. неизплатена главница по сключен помежду им договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт № **********/15.02.2017 г.; 563,54 лв. неизплатено договорно
възнаграждение и 1 331,97 лв. неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по сключено помежду им на същата дата споразумение за
предоставянето на такъв пакет; ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед № 510 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.05.2018 г. по ч.гр.дело
№ 1161/2018 г. на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.