Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №    

 

                                                     гр. Сливен, 18.12. 2020  год.

 

                                         В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд,  гражданско отделение -  ІІ-ри  граждански състав    в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

     при секретаря Наталия ЕГОВА, като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело №  1725/2020   г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

                Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 49 ал. 1 от СК.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 09.12.2003 г., който е втори по ред и за двамата, от който нямат родени деца. От първия си брак ищецът имал три деца, които са пълнолетни, а ответницата - двама сина, които са пълнолетни.

Ищецът твърди, че в началото на брака им с ответницата се разбирали добре, между тях имало хармонични отношения, живеели заедно в неговото жилище. Искал да изкара старините си почтено с добра и разбрана жена до себе си, да се грижат един за друг, но за съжаление това не се случило. Постепенно отношенията им охладнели, ответницата започнала да взима пари от портмонето му без да ми каже. Случвало се е да отиде в магазина и чак там да разбере, че портмонето му е празно. После я питал защо не му е казала, че взема пари, а тя му казвала, че са й трябвали и ги е взела. Това започнало да се случва все по-често. Ищецът твърди, че от къщи изчезвали и по-големи суми, но той не обръщал внимание. Сочи, че и двамата са пенсионери и нямат странични доходи, освен пенсиите си. Въпреки това, единствено той заплащал сметките за ток, вода, парно и всички разходи в къщи. Единствено той купувал храна, дрехи и др., а ответницата си спестявала пенсията. Въпреки всичко ищецът се стремял да й осигури добър, спокоен и пълноценен живот, без да е лишена от нищо.

Ищецът твърди, че ответницата била изключително ревнива жена, като все си мислела, че той има връзки с други жени, което не отговаряло на истината. Той вече не смеел дори да говори с комшийките си от страх да не би да се изтълкува погрешно този разговор от страна на съпругата му. Започнали да спят в отделни стаи, почти не си говорели. Обстановката в къщи станала тягостна, всеки си живеел собствения живот. Ответницата спряла спряла да чисти, да готви и въобще да поддържа домакинството. Не се грижела за него, особено когато има належаща нужда от това. Докато бил в болницата, докато имал здравословни проблеми и др. все се налагало сам да се справя с трудностите или с помощта на децата му.

На 24 май 2020 г., ответницата му казала, че не иска да живеят повече заедно. Тайно се обадила на сина си Тошко Петров Монев, който живеел в София да дойде и да я прибере. На другия ден Тошко, заедно със съпругата си Нина дошли, опитали се да поговорят, като той не знаел, че причината да дойдат е за да вземат ответницата и багажа й. Докато говорели, съпругата му си приготвяла тайно багажа в другата стая, след което с асансьора го е свалила долу в колата. В един момент Тошко и Нина, заедно с ответницата си тръгнали. Тошко обаче се върнал обратно и го попитал, наистина ли има друга жена в живота му, а той се заклел, че няма. Попитал го дали да вземе Г., а ищецът му отговорил, че вече я е качил в колата, да отиде да му погостува 3-4 дни и да се върне. От тогава между тях нямало комуникация. Ищецът звънял по телефона, но тя му затваряла, опитвал се да води диалог със сина й, но гой също не искал да разговаря с него. С другия й син тя не поддържала връзка, защото той се бил отказал от нея, по нейни думи. Ищецът сочи, че не знае адреса им, поради което и няма информация къде живее към настоящия момент съпругата му. Единственото, с което разполагал били телефонните номера на нея, на сина й и на неговата съпруга Нина. При създалата се ситуация ищецът счита, бракът им с ответницата въпреки напредналата им възраст е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен по вина на съпругата му.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради това, че той е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.

Ищецът сочи, че нямат придобито по време на брака недвижимо имущество в режим на семейна имуществена общност, а имуществените си отношения ще уредят след развода. Няма претенции за издръжка от съпругата си. Желае след прекратяване на брака, ответницата да носи предбрачното си фамилно име, а именно Колева.

В предоставения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител. ,

     В с.з. ищецът лично и с процесуалният си представител моли съда да уважи исковата претенция.

            Ответникът, редовно призован, се представлява от назначения особен представител, който счита исковите претенции за доказани и не се противопоставя брака между страните да бъде прекратен, но не по вина на ответницата. Възразява срещу искането на ищеца, ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име.    

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:       

     Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 09.12.2003 г.  

    От показанията на разпитаната по делото свидетелка  събева- дъщеря на ищеца се установява, че  в началото долу - горе добре живеели. Но през цялото време Господнка не е уважавала тях като деца на А.. Когато ходили на гости тя просто хвърляла чиниите на масата и отивала в другата стая. Постоянно правела скандали на баща й и той бил принуден да се вижда с тях  извън дома си..  Друго което направило лошо впечатление, е че когато бил болен тя не му обръщала никакво внимание, трябвало те да ходят по болници и да го гледат. Когато го напуснала последния път, защото това се случвало няколко пъти той  бил болен на легло. Тя тайно докато лежал в едната стая, нейната снаха разговаряла с него,  а  Г. тайно си изнасла със сина си багажа от тях.  Била много ревнива, много пъти се обаждала, че А. лежал в болница само и само да спи с някаква сестра или комшийка в болницата. Той се държеше нормално към нея, ходили всяка година на море, балкан. Той имал каравана и ходили на почивки. Баща й поддържал финансово домакинството, данъци, ток, вода, а тя си спестявала пенсията и я ползвала за нейни неща.  Дори лекарствата й той  купувал когато се налагало. Няколко пъти изчезвали пари от портмонето на баща й, разбирал чак в магазина, че няма пари в портмонето, но  като станало системно се усъмнили, че тя взема парите без да го пита и каже.  Нямала никакво уважение към него.

Свид. Д.- син на ищеца сочи, че : последните две години отношенията между съпрузите имали коренна разлика.  Всеки живеел и спял в отделна стая, почти не си комуникирали, постоянно се дразнели, като се обаждал на баща си, съпругата му викала и крещяла в другата стая. С една дума неразбирателство от нейна страна.  Баща му лежал в болница, а той и сестра му се грижели за него. Докато бил обездвижен в дома си те се грижели за него.  Г. под претекст, че отива на гости си събрала багажа и отишла при сина си. Причината да напусне преди семейното жилище е била,  че не се разбирали, не можели да се понасят.  Връщала се е по настояване на баща му. Аз не зная от какви  болести страда и какво е здравословното й състояние.  Според него вина имала главно тя, казвала, че не може да се разбират, баща му  я тормозел. Мисли, че това не е истина, но тя така твърдяла.

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи:

            Предявеният иск за прекратяване на брака  е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, поради факта, че съпрузите  не живеят заедно и не поддържат контакти помежду си.  През това време всеки живее свой собствен живот.  Между страните не съществува духовна близост и техният брак се е превърнал единствено в юридическа връзка, която  не може да бъде заздравена.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата е напуснала съпруга   си през м. август 2020 г. От този момент са във фактическа раздяла и не са се срещали и разговаряли. Ответницата последните две години не проявявала уважение към съпруга си. Когато той боледувал, тя не се грижела за него, дори когато бил в болница. Напуснала е семейното жилище без да уведоми А. и то, когато същият е бил обездвижен и на легло. Не се установиха брачни провинения от страна на ищеца. По време на съвместният им живот като съпрузи А. е предоставял средства за издръжката на семейството и е заплащал всички сметки за дома, дори и лекарствата на съпругата си.   Г. не е проявявала и уважение към децата на съпруга си.

            Съдът следва да приеме, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения има ответницата, която не е направила необходимото за заздравяване на брака.

            Семейното жилище, което е собственост на ищеца, следва да бъде предоставено на него за ползване.

            След прекратяване на брака , ответницата ще продължи да носи брачното си фамилно име, тъй като не е заявила желание за промяна на фамилното й име.

            Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК  личен избор на лицето,  приело да носи фамилното име на своя съпруг при сключване на брака е дали да продължи да го носи или да възстанови фамилното си име преди брака..

            Предвид произнасянето на съда относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, окончателната д.т., която съдът определя в размер на 50 лв. следва да се заплати от  ответницата.  

                Ответницата на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение .

Г.Д. следва да заплати по сметка на СлРС сумата 300 лева за особен представител и 25 лева д.т. и окончателна д.т. в размер на  50 лева

                Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :   

 

     ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключеният на 09.12.2003 г. в гр. Сливен ГРАЖДАНСКИ БРАК  между  А.С.Д.   с   ЕГН ********** *** и Г.Д.Д. , ЕГН ********** ***.

 

      ПРИЕМА за установено,  че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения има ответника   Г.Д.Д..

 

      ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Сливен ,  кв. „Сини камъни” бл.23- Б- 19 на А.С.Д.   с   ЕГН **********.

 

                ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Г.Д.Д. да носи брачното си фамилно име Д..

 

     ОСЪЖДА Г.Д.Д. , ЕГН ********** ***.ДА ЗАПЛАТИ НА А.С.Д.   с   ЕГН ********** *** разноски в размер на 400 лева.

 

             ОСЪЖДА Г.Д.Д.,  ЕГН ********** да заплати по сметка на СлРС държавни такси в размер на 75 лева и разноски за особен представител в размер на  300 лева.

           

 

             Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

                   

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: