№ 677
гр. Враца, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20221420101629 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно съединяване искове от ”Агробизнес
консултинг“ ЕООД, ***** със седалище и адрес на управление гр.София, бул. ”Христо
Ботев” №17, представлявано от управителя Иван Вълков, чрез адв.Г.В. против
„СЕВЕРОЗАПАД-2016“ ООД, *****, със седалище и адрес на управление гр.Враца,
представлявано от управител Ана Димитрова за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 19548.35 лв. главница, представляваща неплатен остатък от възнаграждението по чл.2 от
Консултантски договор № 613/02.05.2018г., сключен между страните, сумата 4501.91 лева
законна лихва върху неплатения остатък от възнаграждението за периода от деня на падежа
11.01.2020г. до предявяване на исковата молба - 20.05.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяването на иска и направените разноски. Ищецът твърди, че по
силата на Консултантски договор № 613/02.05.2018г. с възложител ответника е изпълнил
консултантска услуга, изразяваща се в изготвяне на инвестиционен проект, включващ
подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на
икономическата устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, включително
отчитане и управление на проекта, съгласно условията на подмярка 4.2.Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020г. „Изграждане на модулно предприятие за преработка на
мляко“. Поддържа се, че възложената работа е надлежно изпълнена от ищеца, проектната
документация е одобрена в цялост от ДФ „Земеделие“ и на 10.12.2019г. между Възложителя,
като бенефициент и ДФ „Земеделие“, като бенефициер е сключен Административен договор
№ ВG06RDNP001-4.001-0410-С01 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като
съгласно чл.2 от договора стойността на одобрения за финансиране проект е 837474.05 лева.
1
Възнаграждението, дължимо от възложителя на изпълнителя е в размер на 2.5% от
стойността на одобрения инвестиционен проект, а вземането е падежирало на 10.01.2020г.,
поради което възлиза на сумата 21631.68 лева. Твърди, че възложителят е заплатил аванс в
размер на 2083.33 лева и дължи остатък в размер на разликата до пълния размер на
уговореното възнаграждение, а именно 19548.35 лева без ДДС, която до предявяване на иска
не заплатил. Това поражда за него интерес от търсената съдебна защита.
Предявените искове са с правно основание чл.266 ал.1 вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от
ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
исковете. Развива на първо място доводи за прекратяване на производството, поради
наличие на висящи във ВРС две дела между същите страни, на същото основание и за
същото искане - заповедно ч.гр.дело № 1012/2022г. и образувано след подаване на
възражение по чл.414 ГПК исково производство по предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК - гр.дело № 2067/2022г. на РС Враца. Посочва се, че макар да има разлика в
главницата, претендирана в настоящото дело и тази по заповедното производство, е
очевидно, че двете производства имат за предмет претенцията на ищеца за заплащане
пълния размер на договореното възнаграждение по Консултантски договор №
613/02.05.2018г., а разликата в сумите би могла да е резултат от аритметична или техническа
грешка.
На следващо място, ответникът не оспорва съществуването на валидно
правоотношение между страните по силата на Консултантски договор № 613/02.05.2018г.,
не оспорва, че ищецът е изпълнил работата, дефинирана в чл.1 от Консултантски договор №
613/02.05.2018г. - изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовка на заявление за
подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическата устойчивост на проекта.
Не оспорва и сключването на Административен договор № BG06RDNP001-4.001- 0410-С01
от 10.12.2019г. Оспорва ищецът да е извършил всички очертани в договора услуги.
Ответникът твърди, че не успял да стартира инвестицията по Административен договор от
10.12.2019г. и да реализира проекта, поради което с Решение 06/04/2/00842/04/01 на ДФ
„Земеделие“ договора е прекратен и е отказана изцяло одобрената финансова помощ.
Според него дружеството ищец реално не извършило част от възложената работа -
подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта съгласно
подмярка 4.2. от Програма за развитие на селските райони. Счита, че след като изпълнителят
е извършил само част от възложените му дейности, еквивалентен следва да е размера на
възнаграждението, което му се дължи по аргумент от чл.288 от ЗЗД и заплатения аванс от
2083.33 лева представлява еквивалентен размер на възнаграждението. В условията на
евентуалност, в случай че не бъдат възприети доводите му за неоснователност на исковете,
развива и такива за различен от претендирания размер на възнаграждение, позовавайки се
на текста на чл.2 от Консултантския договор и фиксирания в него 2.5% от стойността на
инвестиционния проект, което образува според него стойност от 20936.85 лева.
Приспадайки авансовото плащане от 2083.33 лева, дължимата сума евентуално би възлязла
2
според ответника на 18853.52 лева. Счита и претенцията за лихва за забава за неоснователна,
поради нейния акцесорен характер при отхвърляне на иска. Развива и съображения, че
доколкото в заповедното производство е присъдена неустойка, договорена в чл.17 от
договора и доколкото мораторната лихва и мораторната неустойка обезщетяват кредитора за
вредите от забавата на длъжника, то е недопустимо едновременното им присъждане.
За да се произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка
на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните и прие за установени следните обстоятелства:
Между „СЕВЕРОЗАПАД-2016” ООД, в качеството му на възложител и
„АГРООБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ” ЕООД в качеството му на консултант е сключен
консутантски договор №613/02.05.2018 г., по силата на който възложителят възложил, а
консултантът приел изготвяне на инвестиционен проект включващ подготовка на заявление
за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическа устойчивост на проекта
и подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта
съгласно условията на подмярка 4.2, Инвестиции в преработка/маркетинг на
селскостопански продукти от Програма за развитие па селските райони за периода 2014 -
2020 год./чл.1, ал.1 от договора/.
Страните в чл.1, ал.2 от договора уговорили, че консултацията ще бъде предоставена
във вид на подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на
икономическа устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, включително
отчитане и управление на проект „Изграждане на модулно предприятие за преработка на
мляко" и всякакви устни и писмени консултации, отнасящи се до цялостната подготовка и
окомлектоване на необходимите за кандидатстване документи и управлението на проекта.
По отношение на дължимото възнаграждение страните са се уговорили, че
възложителят се задължава да изплати на консултанта възнаграждение в размер на 2,5% от
стойността на инвестиционния проект, предмет на договора, дължими както следва: 1600
лева при подписване на настоящия договор, 1600 лева при приемане от възложителя на
изготвеното заявление за подпомагане с подписване на приемо-предавателен протокол oт
двете страни. Уговорено е, че разликата до 2,5% следва да се изплати в срок до 30 дни след
подписване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ДФ
"Земеделие“ Разплащателна Агенция.
По делото е приложен административен договор № BG06RDNP001-4.001-0410-
С01/10.12.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г. по процедура чрез подбор на проектни
предложения по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански
продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ № BG06RDNP001-4.001.
Договорът е сключен между Държавен фонд “ЗЕМЕДЕЛИЕ” и „СЕВЕРОЗАПАД -
2016” ООД, в качеството му на бенефициент, по силата на който изпълнителният директор
на Държавен фонд “ЗЕМЕДЕЛИЕ” е предоставил на бенефициента безвъзмездна финансова
3
помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за изпълнението на
проект №BG06RDNP00l-4.001-0410, с наименование „Изграждане на модулна мандра за
овче мляко и закупуване на специализирани транспортни средства" (наричан по-нататък
„проекта"), а бенефициента е приел безвъзмездната финансова помощ и се е задължил да
изпълни проекта, съгласно формуляра за кандидатстване (Приложение №1), при спазване на
този договор, условията и изискванията на условията за кандидатстване и условията за
изпълнение по процедурата, правото на Европейския съюз и националното законодателство.
В чл.2 от договора страните са уговорили, че одобрената обща стойност на
допустимите за финансиране разходи за изпълнение на проекта въз основа на представените
от бенефициента на етапа на кандидатстването по подмярка 4.2 документи и извършени
проверки по чл. 29, ал. 2 от ЗУСЕСИФ са в размер на 837474.05 лева и включва одобрените
инвестиционни разходи по позиции, съгласно Приложение № 2.
Видно от приложение №2 към административния договор одобрените за
финансиране разходи са в размер на 837474.05 лева.
С решение 06/04/2/0/00842/04/01 изх.№ 01-2600/1754 от 09.04.2021г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” е отказана изцяло одобрената
финансова помощ по договор № BG06RDNP001-4.001-0410-С01/10.12.2019 г. на
„СЕВЕРОЗАПАД” ООД и е прекратен сключения договор № BG06RDNP001-4.001-0410-
С01/10.12.2019 г. със „***** ООД на осн. чл.19, ал.2, т.2 от договора поради незапочване
изпълнението на инвестицията от страна на ползвателя на финансовата помощ в изрично
договорения за това срок, а именно до 10.03.2021 г.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Между ищеца „***** ООД и ответника ”Агробизнес консултинг“ ЕООД е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на сключения между тях
консултантски договор №613/02.05.2018 г.
Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден от закона, поради което
правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор. Съгласно
чл.1 от сключения консултантски договор ищецът е поел задължение да консултира
възложителя за изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовката на пакет от
документи и изготвяне на бизнес план, както и на технико-икономически анализ и оценка за
кандидатстването му за отпускане на субсидия по Програма за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 г. Престацията се определя по волята на договарящите, като
изпълнението се изразява в предоставяне на резултата от труда на консултанта.
От така очертания предмет на договора следва, че ищецът дължи на възложителя-
ответник престиране на резултат от трудова/интелектуална/ дейност, а трудовият резултат е
предмет на договор за изработка.
Съгласно чл.258 ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо, съгласно
поръчката на възложителя, т.е. договорът за изработка има за предмет овеществения труд на
4
изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен физически или интелектуален труд,
при което договорът за консултантски услуги, представлява вид договор за изработка, имащ
за предмет престиране на резултат и от умствен труд. В същия смисъл се произнесъл и ВКС
с Решение №71 от 03.06.2009 г. по т.д.№767/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. и решение №5 от
15.03.2010 г. по т.д№390/2009 г. на ВКС, І Т.О., постановени по реда на чл.290 ГПК,
(Решение №12/31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на ВКС, І т.о, постановено по реда на чл. 290
от ГПК). Договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, който може да има
за предмет резултати както на физически, така и на умствен труд. При договора за
консултантски услуги, водещо значение е отдадено на интелектуалните усилия на
изпълнителя, но е възможно и обединяването им със задължение за техническо изготвяне на
специфичен продукт.
Правната уредба на договора за изработка е в чл. 258-269 от ЗЗД. По своята правна
същност договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя-ищец
са породени две основни облигаторни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок
и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на
възложителя, а за възложителя – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Безспорно между страните е, че ищецът „АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ” ЕООД е
извършил работата, дефинирана в чл.1 от консултантския договор по подготовка на
заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическа устойчивост
на проекта.
Твърди се от ответника, че ищецът не е извършил всички услуги, очертани в
предмета на консултантския договор като в подкрепа на тези си твърдения сочи, че поради
затруднения, възникнали като резултат от извънредното положение, въведено през месец
март на 2020 година по повод COVID19 и последвалата го извънредна епидемична
обстановка, дружеството е направило съответните постъпления пред ДФ „Земеделие" за
удължаване срока за стартиране на инвестицията по Административен договор от 10.11.2019
година. Твърди се, че въпреки удължаването на срока дружеството не е успяло да
организира делата си и да започне реализирането на проекта, поради което и е прекратен
договорът му с ДФ „Земеделие" и отказана изцяло одобрената финансова помощ по
Административен договор от 10.11.2019 година. Сочи се, че доколкото ответникът
изначално не е започвал дейностите по административния договор, респ. по реализирането
на инвестиционния проект, то дружеството ищец реално не е извършило част от
възложената по договора работа, представляваща подготовка на заявки за плащане,
включително отчитане и управление на проекта съгласно изискванията на подмярка 4.2 от
Програма за развитие на селските райони.
Това възражение на ответника съдът приема за неоснователно, по следните
съображения:
С оглед особения характер на сключения договор за консултантски услуги за
5
изготвяне на проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по „Програма за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.” приемането по смисъла на чл.266, ал.1
ЗЗД от възложителя е прехвърлено на комисията за избор на проекти. Съгласно чл.2/1/ от
консултантския договор задължението на възложителя да изплати на консултанта
възнаграждение в размер на 2.5% от стойността на изплатената субсидия възниква след
подписване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с Държавен
фонд „Земеделие”, което е след одобряване на изготвения от консултанта инвестиционен
проект от комисията по избор на проекти към Държевен фонд „Земеделие”. В случая не се
спори, че проектът е одобрен и между Държавен фонд ”Земеделие” и ”Агробизнес
консултинг“ ЕООД е сключен административен договор №BG06RDNP001-4.001-0410-
c01/10.12.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в размер на 837474.05 лева.
Договорът на ответника с Държавен фонд ”Земеделие” е прекратен на осн. чл.19,
ал.2, т.2 от административния договор и е отказана изцяло финансовата помощ, поради
незапочване изпълнението на инвестицията от страна на ползвателя на финансовата помощ
в изрично договорения за това срок, а именно до 10.03.2021 г.
В решението за прекратяване на административния договор, с който на ответника е
отпусната безвъзмездна финансова помощ е указано, че при проверка за спазване на срока за
реално започване на инвестицията по договора не е спазено задължението по чл.6, ал.2 от
договора. Посочено е, че в буква „а”, раздел I, т.3 от условията за изпълнение на одобрените
проекти е уредено, че срокът и изискванията към бенефициентите за стартиране
изпълнението на одобрения проект се посочват в административния договор, а съгласно
чл.6, ал.2 от договора, ползвателят се задължава да започне реалното изпълнение на
инвестицията в срок до 12 месеца от датата на сключване на договора, за което да уведоми
Държавен фонд „Земеделие” като представи доказателства в същия срок.
Въпреки удължаването на срока за изпълнение на проекта, поискан от ответника
„***** ООД до 10.03.2021 г. ответника не е започнал изпълнение на задължението си за
стартиране на инвестицията в договорения срок.
В случая съдът приема, че прекратяването на административния договор за
предоставяне на безвъзмездна субсидия е поставено в зависимост от реалното изпълнение
на одобрения проект в срок от страна на бенефициента „***** ООД. Това ответникът не е
сторил дори в удължения от Държавен фонд „Земеделие” срок, поради което и сключения
административен договор е прекратен по вина на ответника „***** ООД.
При това положение ищецът „АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ” ЕООД се явява
изправна страна по сключения консултантски договор с ищеца и в негова полза следва да се
присъди уговореното с ответника-възложител възнаграждение. В този смисъл е решение
№12/31.05.2013 г. по т.дело №239/2012 г. I Т.О. на ВКС.
Предвиждайки плащането да се извърши след сключване на договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, страните са приели като резултат самото одобряване на
6
проекта, за изработването, на който се е задължил консултантът, а не предоставянето на
финансова помощ. Резултатът от сключения между възложителя и консултанта договор се
счита за постигнат с изработването на проекта и с одобряването му за финансиране. Текстът
на чл.2 от консултантският договор не поражда съмнение, че точно този резултат е
определен от страните като предпоставка за изплащане на остатъка от консултантското
възнаграждение в уговорения размер от 2.5% върху стройността на одобрения проект, като
именно в този смисъл страните са уговорили, че изплащането на разликата до 2.5% от
стойността на инвестиционния проект ще се осъществи в срок от 30 дни след подписване на
договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
На следващо място, оспорва се размера на дължимото възнаграждение от ответника
„***** ООД в полза на ищеца „АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ” ЕООД.
В чл.2 от сключения между страните консултантски договор №613/02.05.2018 г. е
уговорено, че възложителят се задължава да изплати на консултанта възнаграждение в
размер на 2,5% от стойността на инвестиционния проект, предмет на настоящия договор,
дължими както следва: 1600 лева при подписване на настоящия договор, 1600 лева при
приемане от възложителя на изготвеното заявление за подпомагане с подписване на приемо-
предавателен протокол oт двете страни. Уговорено е, че разликата до 2,5% следва да се
изплати в срок до 30 дни след подписване на договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ с ДФ" Земеделие“ – Разплащателна Агенция.
Ищецът твърди, че възнаграждението от 2,5% от стойността на проекта е
еквивалентно на стойността на разходите, за които се кандидатства в размер на 886899.05
лева, съгласно Приложение №2 от процесния административен договор.
Тезата, че под „стойност на проекта” по смисъла на чл.2 от консултантския договор
страните са имали предвид стойността на всички разходи, за които се кандидатства, не
намира опора в чл.2. Тази клауза не поставя размера на консултантското възнаграждение в
зависимост от стойността на всички разходи, за които се кандидатства за финансово
подпомагане, а фиксира като база за изчисляване на възнаграждението стойността на
проекта.
Дори ищецът-консултант да е имал воля да получи възнаграждение в процент,
изчислен върху стойността на евентуално одобрените всички разходи, за които се
кандидатства, в каквато насока е поддържаната от него теза, след като не е изявена при
сключване на договора и не е намерила отражение в съдържанието му, тази воля не може да
се извежда по тълкувателен път с цел подмяна на ясно и недвусмислено изразеното в
клаузата на чл.2 съгласие за плащане на възнаграждение в размер, изчислен като процент
върху стойността на изработения от изпълнителя проект.
Неоснователен е доводът на ищеца, че волята на страните възнаграждението на
консултанта да бъде определено съобразно размера на одобрените за финансиране
инвестиционни разходи следва да се счита за разкрита от заданието за оказване на
консултантска услуга - приложение № 2 към договора.
7
При сключване на договора за консултантски услуги страните не са постигнали
съгласие възнаграждението на изпълнителя да се определя на база всички разходи, за които
се кандидатства за предоставяне на финансова помощ, а са уговорили възнаграждението да
се изчисли върху заложената в проекта стойност на инвестиционните разходи. Договорът,
съгласно чл.20а ЗЗД, има силата на закон за лицата, които са го сключили, и като се е
съгласил с уговорката, залегнала в клаузата на чл.2, ответникът дължи възнаграждение в
размер, определен според точния й смисъл и съдържание. В този смисъл е решение
№67/30.07.2014 г. по т.д.№1843/2013 г. на ВКС II Т.О.
Съдът не споделя и доводите на пълномощника на ответника, развити в писмената му
защита, за нищожност по смисъла на чл.26 от ЗЗД на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от
Консултантския договор /неправилно изписана чл.3, ал.1, т.3/, като накърняваща добрите
нрави. Както се отбеляза този договор е комутативен, което по дефиниция означава, че
облагата която всяка от страните получава е предварително определена. Задълженията на
изпълнителя-ищец са подробно описани в консултантския договор и до сключването на
административния договор с ДФ Земеделие са коректно изпълнени, което не се оспорва от
ответника. Именно факта на сключването на последния договор обуславя и задължението на
ответника за окончателно плащане на уговореното възнаграждение по чл.2, ал.1, т.3. Това,
че по независещи от ищеца причини, а изцяло по вина на ответника, административния
договор е прекратен, поради което и дружеството ищец реално е било в обективна
невъзможност да извърши част от възложената работа - подготовка на заявки за плащане,
включително отчитане и управление на проекта съгласно подмярка 4.2. от Програма за
развитие на селските райони, не може да обуслови извод, че възнаграждение не му се
дължи. Ответникът настоява, че при частично изпълнение на възложените на ищеца
дейности, еквивалентен следва да е размера на възнаграждението, което му се дължи по
аргумент от чл.288 от ЗЗД и заплатения аванс от 2083.33 лева представлява еквивалентен
размер на възнаграждението. Следва да се държи обаче сметка, че разпоредбата на чл.288
ЗЗД касае договора за поръчка, а не договор за изработка, какъвто е настоящия. Дори да се
приеме, че същия има белезите и на договор за поръчка/мандат/ по смисъла на чл.280 и сл.
от ЗЗД, то цялостното възнаграждение на консултанта/довереник по волята на страните е
обвързано с фактическите му действия до сключване на административния договор с ДФ
Земеделие, което е настъпило и възнаграждението е изцяло дължимо.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът „***** ООД дължи възнаграждение по
сключения от него консултански договор в размер на 2.5% от общата стойност на
одобрените за финансиране разходи в размер на 837 474.05 лева, както е посочено в чл.2,
ал.1 от административния договор, а именно 20936.85 лева.
Безспорно между страните е, че ответникът „***** ООД е заплатил сумата от 2083.33
лева на ищеца възнаграждение по процесния консултантски договор, поради което
предявеният иск с правно основание чл.266 ал.1 вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД следва
да се уважи до размера на сумата от 18853.52 лева. В останалата му част до пълния предявен
размер от 19548.35 лева предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен. Върху
8
сумата от 18853.52 лева следва да се присъди законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска в съда – 20.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно чл.2, т.3 от сключения между страните консултантски договор разликата
до 2,5% следва да се изплати в срок до 30 дни след подписване на договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ с ДФ" Земеделие“ – Разплащателна Агенция.
Административният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е
сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и ответника „***** ООД на 10.12.2019 г.,
поради което ответникът е изпаднал в забава на 11.01.2020 г. От тази дата до датата на
предявяване на иска ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от
18853.52 лева, която се равнява на сумата 4509.12 лева. Тъй като иска за мораторна лихва е
предявен до размера на сумата от 4501.91 лева и при спазване диспозитивното начало в
гражданския процес, предявеният иск следва да се уважи в този размер.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца „АГРОБИЗНЕС
КОНСУЛТИНГ” ЕООД следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски по настоящото
дело в размер на 2390.87 лева, съобразно уважената част на исковете, представляващи
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника „***** ООД следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3
ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 37.56 лева, съобразно отхвърлената част на
иска, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Видно от ч.гр.д. 22844/2022 г. по описана Софийски районен съд по исковете,
предмет на настоящото производство е допуснато обезпечение. Съгласно разясненията,
дадени в т.5 от ТР № 6/2013г. на ОСГК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване
на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението.
Претендират се от ищеца разноски в размер на 40 лева – платена държавна такса по
ч.гр.д. 22844/2022 г. на Софийски районен съд, както и сумата от 900.00 лева платено
адвокатско възнаграждение. Претендира се и сумата от 64.95 лева – разноски по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки, съгласно фактура и сметка на ЧСИ Цветелина Дахлева.
Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ
иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково
производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или
отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на
иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/
9
това са разноски, направени по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. №
648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014
г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016
г., I т. о., ТК/.
С оглед изложеното уважени следва да бъдат разноски по обезпечителното
производство по ч.гр.д. 22844/2022 г. на Софийски районен съд в размер на 40 лева,
платена държавна такса и 900 лева, платено адвокатско възнаграждение, а разноските в
размер на 64.95 лева – разноски по налагане на допуснатите обезпечителни мерки съгласно
фактура и сметка на ЧСИ Цветелина Дахлева не следва да бъдат уважени, тъй като не са
разноски, понесени в обезпечително производство. При това положение разноските, сторени
от ищеца в обезпечителното производство следва да се уважат в размер на сумата от общо
912.84 лева, съобразно уважената част на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СЕВЕРОЗАПАД-2016“ ООД, ***** със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.Св.Св.К. и Методий №35, вх.Б, ет.1, ап.16, представлявано от управител Ана
Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на ”АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ***** със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. ”Христо Ботев” №17, представлявано от управителя
Иван Вълков сумата от 18853.52 лв. главница, представляваща неплатен остатък от
възнаграждението по чл.2 от Консултантски договор № 613/02.05.2018г., сключен между
страните, както и сумата 4501.91 лева, законна лихва за забава върху неплатения остатък от
възнаграждението за периода от деня на падежа 11.01.2020г. до предявяване на исковата
молба - 20.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2022 г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ”АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ***** със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. ”Христо Ботев” №17, представлявано от
управителя Иван Вълков против „СЕВЕРОЗАПАД -2016“ ООД, *****, със седалище и адрес
на управление гр.Враца, ул.Св.Св.К. и Методий №35, вх.Б, ет.1, ап.16, представлявано от
управител Ана Димитрова за сумата над 18853.52 лв. до пълния предявен размер от 19548.35
лева - главница, представляваща неплатен остатък от възнаграждението по чл.2 от
Консултантски договор № 613/02.05.2018г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „СЕВЕРОЗАПАД-2016“ ООД, *****, със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.Св.Св.К. и Методий №35, вх.Б, ет.1, ап.16, представлявано от управител Ана
Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на ”АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ***** със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. ”Христо Ботев” №17, представлявано от управителя
Иван Вълков сумата 2390.87 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, както и сумата от 912.84 лева, разноски сторени в обезпечителното
10
производство по ч.гр.д. 22844/2022 г. по описана Софийски районен съд, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ”АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ***** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. ”Христо Ботев” №17, представлявано от управителя Иван Вълков
ДА ЗАПЛАТИ на „СЕВЕРОЗАПАД-2016“ ООД, *****, със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.Св.св.К. и Методий №35, вх.Б, ет.1, ап.16, представлявано от управител Ана
Димитрова съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 37.56 лева,
съобразно отхвърлената част от исковете искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11