Р Е Ш Е Н И Е
N
гр. РУСЕ....27.01.................
2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД......…….................ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в публично заседание на..........4
декември 2008г….…………….……………в състав :
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : А.Г.
при СЕКРЕТАРЯ...................Е.Д..…….……………........и
в присъствието
на ПРОКУРОРА...................Н.Н.…………................като
разгледа
докладваното от...............СЪДИЯТА
Г.…гр.д. N 70
по
описа
за
Ищецът С.Н.Н.,***, понастоящем в О.з. - гр.В. твърди, че по нохд №1630/97г. на Русенския районен съд, ме у била постановена присъда
„Лишаване от свобода за срок от четири години”. В хода на досъдебното
производство му била взета мярка за неотклонение „подписка”, но с определение в
съдебно заседание от 19.02.1998г. същата била изменена в „задържане под
стража”. Ищецът бил обявен за общодържавно издирване. На 10.02.1999г. бил
задържан в ОЗ „СА”-Л. От тази дата било регистрирано задържането му под стража.
Твърди, че го привели в ОЗ-Л., със статут на обвиняем с мярка за неотклонение
„задържане под стража” по нохд №1630/97г. по описа на РРС. През м.март 2000г.
бил настанен на принудително лечение в Д. п. б. – Л., по реда на чл.89, б.”б” НК, от Районен съд – Л. и по този начин процесуалните действия по нохд
№1630/97г. на РРС били спрени. На 12.12.2000г. избягал от психиатричната
болница и с това било прекъснато фактическото изтърпяване на мярката за
нетоклонение. На 09.03.2002г. Н. *** и процесуалните действия по нохд
№1630/97г. на РРС били възобновени. С решение на ВКС от 10.03.2005г. било
потвърдено определеното му по нохд №1630/97г. наказание. Счита, че фактическото
изтърпяване на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” включва
период от четири години и десет месеца, а присъдата му е лишаване от свобода за
срок от четири години, поради което е налице „незаконно изпълнение на наказание
над определения срок”, което е предпоставка за ангажиране отговорността на
държавата по чл.2, т.6 от ЗОДОВ. В периода от десет месеца, през който бил
лишен от свобода над определения с присъдата размер, претърпял неимуществени
вреди, които се изразявали в „дискомфорт; депресия; злепоставяне пред близките
му, психическо натоварване; унижаване на човешкото му достойнство”. От друга
страна лишаването му от свобода го лишило и от възможността да започне работа и
да създаде нормално семейство. Излага доводи, че отговорност за изтърпяване на
наказание над определения срок носи ответника, тъй като именно М.П. осъществява
общото ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.19
от ЗИН, а търпените от ищеца вреди за причинени от бездействието на ГД „И.Н.” към МП, което се изразявало в
неизпълнение на задължението за „незабавно освобождаване”. Иска съдът да осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 20000лв. за претърпени
неимуществени вреди, по изложените в исковата молба съображения, при законните
последици.
Ответникът М.П. на Р Б.,
чрез процесуалния си представител юр.П.И., изразява становище, че искът е
неоснователен, тъй като министерството не е пасивно легитимирано по чл.2, т.6
от ЗОДОВ да отговаря за вреди, претърпени в резултат на „изпълнение на наложено
наказание над определения срок и размер”. На второ място искът се явява и
недоказан, тъй като по делото не са установени твърдените от ищеца
неимуществени вреди.
Представителят на Окръжна прокуратура,
участвувал в производството по делото, на основание чл.10 от ЗОДВПГ, изразява
становище, че ищецът С.Н.Н. фактически не е търпял мярката за неотклонение
„задържане под стража”, определена по нохд №1630/97г. на РРС, тъй като през процесния период най-тежката
ограничителна мярка му е била вече наложена по други наказателни дела. Освен
това ответникът, срещу който е насочен
иска, не е легитимиран да носи отговорност по чл.2 от ЗОДОВ.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема
за установено следното :
От представените писмени доказателства
– заверени преписи от протокол от съдебно заседание от 19.02.1998г. по нохд
№1630/97г. и присъда по нохд №1630/97г. по описа на РРС, от решение №20 от 10.02.2005г. по внох
№138/03г. на РОС, преписка на РРП във връзка с изпълнение на присъдата по
посоченото дело /л.206/ се установява, че с протоколно определение от
19.02.1998г. взетата по отношение на
подсъдимия С.Н. мярка за неотклонение по това дело „подписка” е изменена в
„задържане под стража” поради неявяването му в съдебно заседание и е
постановено да бъде обявен за централно издирване. С присъдата по нохд
№1630/97г., влязла в сила на
10.03.2005г., е осъден на четири години лишаване от свобода. От справката за
съдимост на ищеца С.Н.Н., издадена на 27.06.2007г. от Русенския районен съд и
заверени преписи от бюлетини за съдимост на ищеца /л.л.44-57/ и писма от ОЗ-В.
/л.156/ и писмо от н-к сектор „Режимна дейност” изх.№4615/19.03.2008г.
/л.143/ГД „ИН” се установява, че Н. нееднократно е осъждан с влезли в сила
присъди /общо 14/. Понастоящем търпи изпълнение на наказание в ОЗ-В., по
определение №767/25.20.2007г. на Районен съд – Л. по чнд №485/07г., с което на
основание чл.25 вр. чл.23 от НК му е
определено по нохд №1994/97г. по описа на РРС; нохд №161/96г. на РОС; нохд
№322/02г. на СРС; нохд №195/03г. на ВнРС; нохд №363/02г. на ЛчОС; нохд
№958/02г. на ВнОС; нохд №1630/97г. на РРС; нохд №786/03г. на КРС; нохд
№222/03г. на ЯмбОС; нохд №286/05г. ВтОС; нохд №1149/0г. на ЛРС; нохд №694/03г.
на ЛРС – общо 25 години лишаване от свобода. На основание чл.24 НК увеличено с
три години или общо 28 години лишаване от свобода, при УСР. От мотивите на
определението, потвърдено с решение №33 от 04.04.2008г. на Л. р. с. по чнд
№268/08г. /л.211/ и от данните по справката за съдимост е видно, че при кумулацията съдът е съобразил
и обстоятелството, че по нохд №1630/97г. на РРС взетата по отношение на Н.
мярка за неотклонение „подписка” е изменена в „задържане под стража”. С
постановление от 17.07.1998г. е било образувано следствено дело №545/98г. по
описа на ОСС-Л. срещу С.Н. и Д. Д., като Н. е обявен за общодържавно издирване.
На 05.02.1999г. Н. е бил задържан, а на
19.03.1999г. е изпратен за освидетелствуване. Впоследствие е изпратен в ДПБ-Л.,
на лечение, откъдето е осъществил бягство и отново е задържан на 10.03.2002г. в
гр.В.. Установено е, че за периода 10.02.2999г. – 10.03.2005г. Н. е бил
задържан под стража по други три дела – нохд694/03г. на ЛРС, нохд №958/02г. на
ВнОС и нохд №222/03г. на ЯмбРС. След
като за периода от 10.02.1999г. до 10.03.2005г. е бил задържан по други три
наказателни дела, то в това време и през тези периоди не е могъл фактически да
бъде задържан и по нохд №1630/97г.
Предвид
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и наведените доводи, както
и допълнително направените от ищеца уточнения, съдът квалифицира иска правно по
чл.2,т.6 от ЗОДОВ. Както беше посочено по-горе, ищецът претендира от ответника
обезщетение за причинени неимуществени вреди, като счита, че неправилно не е
зачетено задържането му по мярка за неотклонение по нохд 1630/97г. на РРС, от
което търпи „дискомфорт, психично разстройство, унижаване на достойнството и
др. негативни преживявания”. Съдът намира, че предявения иск следва да бъда
отхвърлен, по следните съображения : На първо място, не са налице
предпоставките по чл.2, т.6 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
ответника Министерство на правосъдието
за действие или бездействие на орган в структурата на министерството, какъвто е
ГД „ИН”. Разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ урежда отговорността
на държавата за дейността на правозащитните й органи, при изпълнение на която са
причинени вреди на граждани - органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда.
Посочени са няколко основания, при които държавата
отговаря за вреди, като основанието, на което се позовава ищеца, е по т.6. – изпълнение на
наложено наказание над определения срок или размер. Ответникът по
иска няма качеството на правозащитен орган, а
и контролът върху изпълнението на наказанията не е в неговите правомощия. Освен
това по делото е установено, че Н. не е
търпял мярката за неотклонение „задържане под стража” по нохд №1630/97г. на РРС
фактически, тъй като през визираните периоди е бил задържан по други три
наказателни дела. Не могат да бъдат възприети доводите на ищеца, че търпи
неимуществени вреди като „депресия; дискомфорт; психическо напрежение” именно
поради обстоятелството, че
ответникът „не изпълнява задължението за
незабавно освобождаване” /виж стр.8 от исковата молба/, тъй като такова
задължение за ответника не е възникнало.
По изложените съображения предявеният
иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.Съгласно чл.9а ЗОДОВ
ищецът дължи държавна такса в размер на 10лв.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Н.,***, понастоящем в ОЗ-В. иск против М.П. за
сумата от 20000лв. представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Н.Н. да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 10лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд
- гр.Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :