Определение по дело №433/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

СРешение 114/16.09.2014г., постановено по Г.д. N 437/2013г., Момчилградският районен съд еотхвърлил предявеният от Н. Д. И. от Г.М. против Г. И. М., Н. У. Д. и Н. У. Д., и тримата от с.Г., М.С., О.М., иск с правно основание чл.108 от ЗС за недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Г., О.М., М.С., с площ 584 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 82 кв.м., стопанска сграда, със застроена площ 47 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 24 кв.м, при граници и съседи на имота север: Н.И.Б. , изток имот на Я.Х., юг – имот на Н.Д. и запад – имот на Ф.Ю.. С решението ищецът е осъден да заплати на ответниците деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Н. Д. И., който го обжалва чрез пълномощника си. Сочи, че решението е неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства. Излага съображения. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът се представлява от А.Ч., която поддържа жалбата.

Въззиваемите Г. И. М., Н. У. Д. и Н. У. Д. оспорват жалбата чрез пълномощника си А.С.. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Н. Д. И. от Г.М.. Твърди се със същата, че ищецът е собственик на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Г., О.М., М.С. с площ 584 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 82 кв.м., стопанска сграда, със застроена площ 47 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 24 кв.м, при граници и съседи на имота: север Н.И.Б. , изток имот на Я.Х., юг – имот на Н.Д. и запад – имот на Ф.Ю.. Имотът придобил на 17.10.2013г., когато му бил дарен. Решил да заживее в него, но ответниците отказвали да го пуснат в него, вдигали скандали, гонели го от там и отправяли закани. Към момента на подаване на исковата молба имотът се ползвал за жилище от ответниците без правно основание. Иска се съдът да осъди ответниците да предадат на ищеца владението и да отстъпят собствеността върху имота.

От събраните по делото доказателства се установява, че с НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност, №175, том 3, рег.№ 3857, дело №575 от 2008г., на 03.07.2008г. Д. И. И. от Г.М. е признат за собственик на процесния имот, подробно индивидуализиран в исковата молба. На 17.10.2013г. Д.И. И. и съпругата му Н.Щ. И.дарили имота на сина си - ищеца Н. Д. И., с НА за дарение на недвижим имот, № 77, том 4, рег.№ 2961, дело № 677 от 2013г.

Прието по делото е заверено копие на нотариално заверено пълномощно /л.17 от Г.д.№ 437/2013г./, от което се установява, че А.Ю. Х. от с.Г. и Г. М. И. от с.с. упълномощават Г. И. М. от с.С., О.М. „да се снабди с необходимите документи за собственост на недвижимия ни имот, находящ се в с.С., О.М., състоящ се от двуетажна жилищна сграда с дворно място. Да продаде същия имот на когото намери за добре, включително и на себе си, да живее в жилището, да стопанисва имота с грижите на добър стопанин, да преупълномощава и други лица с правата, дадени с това пълномощно”. На това доказателство липсва дата на съставяне, а датата на нотариална заверка е четлива само по отношение на деня и месеца – 25.11., но не и коя година отразява.

Прието по делото е удостоверение № */09.01.2014г., издадено от „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в което е отразено, че „обект „Къща” – битов, с.Г., М.С. 0”6, О.М.” ,със съответни клиентски номер и ИТН, „партидата съществува в масивите от 2002г. с титуляр Г. И. М., адрес – с.Г., М.С., О.М..

Събрани са и гласни доказателства – свидетелски показания, които условно могат да се разделят на две групи. Показанията на свидетелите Б.Ю., М.Ф. и Н. И. са в подкрепа твърденията на ищеца, а показанията на свидетелите Р.С., М.М. и Г.Х. са в подкрепа твърденията на ответниците.

От показанията на свидетелите Б.Ю., М.Ф. и Н. И. се установява, че къщата била построена преди около 35 години от Д. /има се предвид бащата на ищеца, посочван още от свидетелите и като Д./, на когото св.Ю. помагал в строежа. Когато построили къщата, в нея живели Д. и майка му, както и съпругата му с децата им; те живели в къщата до заминаването си в Турция през 1991г. От 3-4 години ответниците „влезнали да живеят в къщата, без да питат никого”. Д. и Н. ходели „да си искат имота”, но ответниците не го „давали” и плашели, че ще ги бият или убият. От показанията на св.И. – майка на ищеца, се установява, че старата къща била на бащата на нейния мъж. Преди 40 години построили втори етаж. Г. /има се предвид съпругата на А. –брат на Д. И./ живеела в с.Г.. Когато Н. и Д. заминавали със семейството си за Турция през 1990г., казали на Г. да стопанисва къщата, да я наглежда и да се грижи за нея. Разбрала, че Г. дала къщата на ответниците, да живеят в нея на квартира.

От показанията на свидетелите Р.С., М.М. и Г.Х. се установява, че ответниците живеят в с.С., в къщата, за която се спори. Според св.С., Г. и А. се грижели за къщата и я поддържали от 1979г. Ответниците купили от А. къщата за 700лв. Свидетелят твърди още, че не си спомнял Д. /Д./ и съпругата му да са живели в къщата след 1990г. Те живеели в М. и свидетелят не бил чувал да са имали претенции за къщата и да са идвали в селото. След това твърди, че от една година насам имали претенции. Къщата била разрушена, керемидите били паднали и ответниците я „стегнали”, като не посочва кога е станало това. Свидетелят М. установява с показанията си, че преди 15-16 години Г. и А. дали пълномощно на ответниците, които платили 700лв., за да купят къщата. Д. и Н. живеели в друга къща в с.С.. Н. и мъжът й нямали претенции за къщата, имали такива от около 1 година. От показанията на св.Г.Х. се установява, че мъжът й се казвал А. и бил брат на Д.. Твърди, че Д. и съпругата му заминали за Турция през 1998г., като през повечето време когато си идвали в България, живеели в града. Твърди, че през 1999г.с мъжа й се подписали върху документ за къщата в полза на бащата на двамата ответници и съпругата му. Тя й съпругът й живели в тази къща 25 години, но не уточнява през кой период от време е било това. Д. и съпругата му живели малко време в къщата, когато се оженили, като купили къщата от изселници. Не знаела дали тя и мъжът й имали нотариален акт за къщата, нито на чие име се водела. Ответниците поискали къщата и ремонтирали срутения покрив, прекарали ток и вода.

При така събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира предявеният иск по чл.108 от ЗС за основателен и доказан по следните съображения:

Ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е средство за правна защита на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик на веща. Т.е., за да е основателен иска, ищецът следва да докаже, че е собственик на процесната вещ, че същата се нами­а във владението на ответника, и че последният я владее без правно основание.

В настоящия процес ищецът се легитимира като собственик на процесния имот – доказателствената сила на представените по делото актове за собственост не е оборена.

От свидетелските показания безспорно се установява, че ответниците владеят имота.

Спори се относно това дали го владеят на правно основание. С отговора си те сочат, че са го закупили за 500лв. от А.Ю.Х. през 1996 – 1997г.; и отделно от това твърдят, че владеят имота повече от 10 години, поради което са го придобили по давност.

Съдът намира твърденията на ответниците за недоказани. На първо място, не се установява по безспорен начин имотът да е закупен от ответниците през 1996-1997г. Действително, свидетелите говорят за заплатени 700лв. за закупуване на къщата, но няма данни по делото А.Ю.Х. да е бил собственик на имота; няма данни имотът /къща/ да е прехвърлен по съответния законов ред; от представеното по делото пълномощно не може да се направи извод за идентичност на имотите, за които то е било съставено с процесните имоти, и кога е било съставено. Напълно противоречиви са показанията на свидетелите относно периода, през който ответниците са владяли имота. Свидетелите Б.Ю., М.Ф. и Н. И. установяват, че това е станало от преди 3-4 години, а свидетелите Р.С., М.М. и Г.Х. установяват други периоди, като техните показания също не са еднопосочни по отношение на това. Свидетелят Р.С. дава вътрешнопротиворечиви показания за това, че Г. и А. се грижели за къщата и я поддържали от 1979г., а в същото време и за това, че не си спомнял Д. /Д./ и съпругата му да са живели в къщата след 1990г. Т.е., този свидетел не установява през периода 1979г. – 1990г. Д. и Н., дарителите на ищеца, живели ли са в имота. Свидетелят М. твърди, че преди 15-16 години Г. и А. дали пълномощно на ответниците, които платили 700лв., за да купят къщата, което пък е в противоречие с показанията на св.Г.Х. относно времето, когато последната твърди, че било изготвено пълномощното, и ответниците се настанили в имота. Св.Г.Х. твърди, че Д. и съпругата му заминали за Турция през 1998г., което пък от своя страна е в противоречие с твърденията на св.Н. И., св.Ю. и св.С., че това е станало през 1990г. Тази свидетелка също си противоречи, като казва в показанията си, че Д. и Н. купили къщата от изселници, а впоследствие твърди, че не знае „дали къщата се води на свекъра или на дядото”.

Поради изложеното по-горе, във връзка с твърденията на ответниците за периода, през който са живели в къщата, въззивният съд кредитира показанията на първата група свидетели - Б.Ю., М.Ф. и Н. И., които са непротиворечиви, последователни и логични. Показанията на втората група свидетели - Р.С., М.М. и Г.Х. са вътрешнопротиворечиви и неподкрепени от останалия доказателствен материал, събран по делото, поради което и съдът не ги кредитира.

Или, в обобщение, не се установява за какъв период от време и на какво основание ответниците са владели имота – жилищна сграда. Не може да се направи и безспорен извод за владение върху тази сграда от тяхна страна в продължение на 10 години на основание, годно да ги направи собственици.

Доказва се по делото, че ищецът е имал претенции за имотите, подробно описани в исковата молба, но ответниците не го допускали, вдигали скандали, заплашвали го и дори счупили външната врата.

На следващо място, трябва да се отбележи и това, че предявеният иск има за предмет установяване правото на собственост и възстановяването му на ищеца, както върху обсъжданата по-горе жилищна сграда, така и върху неурегулиран поземлен имот с площ 584 кв.м., ведно с построените в него стопанска сграда, със застроена площ 47 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 24 кв.м., като за всички тях ответниците не доказват, че ги владеят на годно правно основание.

За пълнота следва да се отбележи и това, че въззивният съд не следва да обсъжда представените по делото заверено копие на пълномощно /л.17 от първоинстанционното производство/, Удостоверение, издадено от „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД /л.18/, и съдебно удостоверение изх. №223/08.09.2014г. - л.57/, тъй като от тях не се установява относимостта им към настоящия спор. В първото доказателство няма описание на имоти; по второто от тях - откриването на партида на името на едно физическо лице не води до извод за собственост върху имота, за който се открива партидата; от третото доказателство не може да се направи какъвто и да е извод за релевантност към спорното материално право по настоящото дело.

На основание всичко изложено по-горе, въззивната инстанция намира, че ищецът е представил доказателства за наличието и на трите предпоставки, водещи до основателност на иска му, поради което той следва да се уважи.

Поради това, следва атакуваното решение да се отмени, вместо което да се постанови друго, с което Г. И. М., Н. У. Д. и Н. У. Д., и тримата от с.Г., М.С., О.М., да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и да предадат на Н. Д. И. от Г.М. владението върху недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот находящ се в урбанизираната територия на с.Г., О.М., М.С., с площ 584 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 82 кв.м., стопанска сграда, със застроена площ 47 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 24 кв.м, при граници и съседи на имота север Н.И.Б. , изток имот на Я.Х., юг – имот на Н.Д. и запад – имот на Ф.Ю..

При този изход на делото в полза на въззивника Н. Д. И. се следват деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1 101лв., които да се възложат в тежест на въззиваемите Г. И. М., Н. У. Д. и Н. У. Д..

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Решение N 114/16.09.2014г., постановено по по Г.д.N 437/2013г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Г. И. М. с ЕГН *, Н. У. Д. с ЕГН *, и Н. У. Д. с ЕГН *, и тримата от с.Г., М.С., О.М., да отстъпят собствеността и да предадат на Н. Д. И. от Г.М., с ЕГН *, владението върху недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот находящ се в урбанизираната територия на с.Г., О.М., М.С., с площ 584 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 82 кв.м., стопанска сграда, със застроена площ 47 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 24 кв.м, при граници и съседи на имота север Н.И.Б. , изток имот на Я.Х., юг – имот на Н.Д. и запад – имот на Ф.Ю., както и да му заплатят деловодни разноски в размер на 1 101лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.