Р Е Ш Е Н И
Е № 260991
гр. Пловдив, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 20962 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Х.С.А. е предявил срещу „А.- 91“
АД обективно, кумулативно съединени искове за признаване на извършеното
уволнение със Заповед № ******* г. на ******* на „А.- 91“ АД за незаконно и
неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, за възстановяване на
предходно заемана длъжност „*******“ – правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ и
да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер от 614,06
лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради незаконното му уволнение- правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на входиране на
исковата молба в съда / 18.12.2019г./, до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „*******“, считано от ***** г. Впоследствие, между страните
са сключени няколко допълнителни споразумения, като последното е от тях е от
дата 01.01.2019г. и съобразно него е договорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер от 510 лв. Твърди се, че през
времетраенето на трудовото правоотношение, ищецът е изпълнявал стриктно
трудовите си задължения. Въпреки това, със Заповед № ******* г., ответното дружество
е наложило дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, а по силата на Заповед
№ *******г., трудовото правоотношение между страните е прекратено. Ищецът
посочва, че и двете заповеди са му били връчени на датата на тяхното издаване-*****г.
Възразява се срещу проведената процедура по дисциплинарно уволнение, а именно,
че в заповедта за уволнение, твърдяното нарушение на трудовата дисциплина е
описано твърде абстрактно, без да са очертани всички негови признаци. Изтъква
се, че това рефлектира върху възможността на ищеца да узнае всички релевантни
обстоятелства, свързани с вмененото му нарушение. Изтъква се, че ищецът е дал
обяснения още на ***** г., но поради неясното описание на нарушението, то не е
могъл адекватно да се защити. Възразява се и срещу обстоятелството, че
работодателят е наложил дисциплинарното наказание „уволнение“ още в същия ден,
когато са дадени обясненията и без изобщо да ги подложи на щателно обсъждане в
издадената заповед. Сочи се, че обсъждането на обясненията на работника е
задължение за работодателя и той следва да мотивира в заповедта защо ги приема
или не ги кредитира. Поддържа се, че липсата на изложени мотиви е самостоятелно
основание за отмяна на уволнението. Оспорва се и вмененото нарушение от фактическа
страна. Изтъква се, че дадената от клиента Р.М. на ищеца сума, е представлявала
„бакшиш“ в знак на благодарност за предоставената от него услуга- ****. Поддържа
се, че впоследствие, макар и сумата да е правомерно получена от ищеца, то той
самоволно е преценил за нужно да я върне, за да се избегне ескалиране на
конфликтната ситуация. Предвид изложеното, то се моли така предявените
обективно, кумулативно съединени искове, да бъдат уважени в своята цялост.
Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че първоначално искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225 ал.1 КТ е предявен в размер на 194,78
лева, като с протоколно определение от 01.06.2020 г. / л. 87 гръб/ размерът на
иска е изменен, като сумата е увеличена на 614,06 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от „А. – 91“ АД, в който се взима становище за
неоснователност на исковата претенция. Посочва се, че вмененото със Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, дисциплинарно нарушение е
извършено от ищеца на ***** г. Във връзка със същото била извършена вътрешна
проверка от страна на ответното дружество. Посочва се, че в исковата молба не
се оспорва обстоятелството, че на ищеца е била предоставена сумата в размер на
50.00 лева от лицето М.. Оспорва се
основанието, на което е дадена, като ответното дружество твърди, че същата не
съставлява „бакшиш“. Според ответника се касае за несъмнено установено умишлено
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в нарушение на служебни
задължения с цел набавяне на имуществена облага. Ищецът е поискал лично
заплащане на извършен ****, като сумата не е била предназначена да постъпи в
полза на работодателя. Акцентира се върху факта, че ищецът ползва материалната
база на дружеството и клиентите, за да си набавя допълнителни средства в
работно време. Сочи се, че по този начин се злоупотребява и с доверието на
работодателя. Навеждат се твърдения и че поведението на ищеца не е инцидентно.
Поради изложеното, моли се предявената искова
претенция да бъде отхвърлена в своята цялост. Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представените трудови договори и допълнителни споразумения /л.41- 48/ се
установява, че между страните е било налице възникнало по надлежен ред, валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответното
дружество длъжност „*******“. По силата на Допълнително споразумение № ******г.
/ л. 68/, последно договореното между страните основно месечно трудово
възнаграждение е било в размер от 560 лв.
Не е спорно и обстоятелството, че на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“ със Заповед за налагане
на дисциплинарно наказание № ****** г. на ******* на ответното дружество
/л.10/, както и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330
ал. 2 т. 6 КТ със Заповед № ******* г. на ******* на ответника /л.11/.
Приложените по делото докладна записка и
рапорти /л.28-34/ настоящият съдебен състав не кредитира, доколкото същите
представляват свидетелски показания в писмен вид. Тоест, те представляват доказателствено средство, което не е събрано по предвидения
в ГПК ред и в тази връзка е недопустимо съдът да ги цени.
От представения по делото трудов договор
№ ****** г. /л.80/ и уведомление по чл. 62 ал.5 КТ /л.81/ се установява, че
считано от **** г. ищецът полага труд при „Про“ ЕАД,
клон Б.“, като било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 850 лева.
По делото са разпитани трима св. - В.Ц.Л.,
В.П.С. и Г.В. М. – У.
Св. В. Л. / л. 93- 94/ посочва, че е
посещавал хотел „А.“ и е ползвал услугите по предоставяне на *********. Същият
си спомня, че му е правен **** от ищеца, като е останал доволен от услугата.
Винаги, когато го посещавал, е трябвало да има запазен час. Св. Л. поддържа, че
в знак на благодарност е оставял на ищеца дребни суми пари под формата на
„бакшиш“ от по 5-10 лева. Впоследствие св. посетил ***** и разбрал, че ищецът вече
не работи в *****. С други клиенти на ***** обсъждали, че ищецът е добър в
своята работа.
Съдът счита показанията на св. Л. за
достоверни, доколкото не съществуват данни за негова заинтересованост от изхода
на делото. Въпреки това обаче, поднесената от него информация е неотносима към предмета на доказване по делото. Св. не е
присъствал на процесната дата и случай, по повод на
който е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“. Допълнително,
св. Л. възпроизвежда в качеството си на клиент, лични впечатления от работата
на ищеца като „*******“. Процесното дисциплинарно
наказание обаче, не е наложено поради това, че ищецът не се справя адекватно с
възложената му дейност като *******, а поради това, че заобикаля установения в *****
ред за заплащане на услугите и в работно време изисква от клиентите да заплащат
лично на него.
От показанията на св. С. / л. 94- 95/ се
изяснява, че полага труд при ответното дружество на *******. Същата си спомня,
че през месец октомври 2019 г. в **** пристигнали гости от И.. Лицето Р.М.,
гост от ******, разполагал с три предплатени **** от по петнадесет минути. Той
помолил същите да бъдат удължени на тридесет минути, за която услуга следвало
да заплати сумата от 100 лева, но не разполагал с **** пари в него. Поради тази
причина със св. уговорили заплащането да се извърши след няколко дни. В един от
следващите дни, свидетелката С. видяла лицето Р.М., който слизал от кабинета на
ищеца. С. попитала М. кога ще му е удобно да заплати ползването на
допълнителната услуга. Последният отговорил, че вече я е заплатил в кабинет ****
при ищеца. С. повикала св. У., като и пред нея лицето Р.М. потвърдил, че вече е
заплатил стойността на услугата при ищеца. Клиентът останал доста притеснен и разочарован
от ситуацията, и избрал да посещава друг *****. Малко след това, У. отишла в
кабинета на ищеца и когато се върнала, оставила на **** сумата от 75лв. Според
св., практика на **** била да оставят „бакшиши“, но не повече от 5-10 лева. На ****
се записвало кой клиент, кой **** посещава и за колко минути. Всички работници
се подписвали при св. У. в книга за безопасност и правила за работа,
включително и ищеца.
Съдът кредитира изложеното от св., като
счита, че поднесената от нея информация е обективна, логически последователна и
съответна на приобщения по делото доказателствен
материал. Допълнително, св. е, както пряк, така и първичен информационен
източник досежно развилите се на дата ***** г.
събития.
Св. М. – У. / л. 113/ работила при
ответното дружество до **** г. като познавала и ищеца. Същата посочва, че при ответното
дружество имало съставена книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа, която била позиционирана на ********* и там се подписвали работниците.
Също така имало изготвен и правилник за вътрешния ред, който според св. ищецът
познавал. В посочената книга св. разпознава подписи на ищеца.
Съдът кредитира показанията на св.,
доколкото същите се явяват обективни, непосредствени и отговарящи на събрания
по делото доказателствен материал.
По делото е изготвена и съдебнопочеркова експертиза, обективирана
в Протокол № *****г. / л. 121- 124/ . Според заключението на вещото лице,
подписите, положени от името на Х.А. в Книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа на фирма „А. 91“ АД, са изпълнени от Х.С.А.. Ръкописните
текстове срещу подписите от името на Х.А. не са изпълнени от Х.С.А.. Допълнително,
в рамките на изслушването на вещото лице е ОСЗ, проведено на 08.10.2020г. / л.
130/, вещото лице изтъква, че изводът Съдът кредитира на заключението на вещото
лице като изготвено с необходимите знания и умения и обосновано.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от
правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Основният спорен въпрос в настоящия
случай касае законността на извършеното уволнение, а същата се определя от
установяването на вмененото дисциплинарно нарушение със Заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение”. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е
установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно
неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са:
деяние/действие или бездействие/, противоправност и
вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото
дисциплинарно нарушение с процесната заповед.
На ищцеца е
вменено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 5 КТ, като фактическите
основания за това са описани в Заповед № *******г. на ******* на „А. 91“ АД. Съдът
счита, че не са допуснати формални нарушения от страна на ответното дружество
при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Действително, в хода на процеса не са представени от страна на
ответното дружество писмените обяснения за ищеца, които са поискани преди да
бъде издадена Заповед № *******г. / и за които в цитираната заповед е посочено,
че са дадени /. Фактът, че обяснения са
дадени от страна на работника преди издаването на заповедта обаче, не се
оспорва и подлага на съмнение от страна на ищеца. Прочитът на исковата молба
налага категоричния извод, че възраженията на ищеца не касаят липсата на
поискани обяснения от работодателя, а това че последният не ги е обсъдил достатъчно
задълбочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и не е изложил
мотиви защо не ги кредитира ( в тази връзка- стр. 7-ма от собствената номерация
на исковата молба- „…оспорените заповеди
са издадени в деня, в който са поискани обясненията на ищеца, и без
работодателят да има реална възможност да разгледа, обсъди и провери по
същество твърденията на доверителя ни в депозираните обяснения.“; „В случая,
органът на дисциплинарната власт напълно игнорира становището на ищеца, без
изобщо да ги вземе предвид и да ги обсъди при налагане на най- тежкото
дисциплинарно наказание“). Тоест, по своето същество, тези изявления
представляват съдебно признание на факт и за настоящия съдебен състав не
съществува съмнение, че обяснения са поискани и съответно дадени от работника
преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид
това, то е изпълнено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. Както вече бе посочено,
с исковата молба не се подлага на съмнение обстоятелството дали са дадени
обяснения от работника, а се възразява срещу начина, по който са ценени. В тази
връзка, то след като не е налице и нарочно оплакване, че обяснения изобщо не са
поискани, то съдът не следва служебно да проверява този въпрос ( в тази връзка-
Решение № 361 от 26.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1471/2009 г., IV г. о.; Решение № 169 от 21.07.2014г., гражданска
колегия, четвърто отделение, гр.дело № 5769/2013 г.; Решение № 216
/06.10.2015г., Трето гражданско отделение, гр.д.№ 916 по описа за 2015г. на ІІІ
г.о.; Решение № 247 /05.10.2012 г., трето гр. отделение, гр.д. №1644/11 г.).
По
отношение на възражението на ищеца за недостатъчна мотивираност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, съдът счита следното: в
Кодекса на труда не е уредено производство по налагане на дисциплинарни
наказания като динамичен фактически състав ( липсва зависимост между отделните
елементи, при която всеки предходен юридически факт се явява предпоставка, за
да настъпят правата и задълженията- правните последици, по следващия юридически
факт ). За да бъде упражнено надлежно потестативното
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление
без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не
е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване,
сигнал или друг документ ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото
производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му
съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на
работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по
тези обстоятелства ( това е сторено в настоящия случай) и след това да му връчи
заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на
доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост
и състезателност. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането за
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин. Допълнително, работодателят не дължи и обсъждане в заповедта
дали кредитира обясненията на работника/ служителя и ако не ги цени, то поради
какви причини. ( в тази насока- Решение №
270/03.10. 2013 г., Четвърто гражданско отделение, гр. дело № 1328 по описа за
2012г.; Решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело №
1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение №
171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС; Решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело №
826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение №
688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС ). Следва да се посочи и че след като обяснения са дадени от самия
работник, то за работодателя не съществува задължение да изчаква определен
период от време и едва след изтичането му да издаде заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Тоест, след като обяснения са дадени от ищеца на **** г.,
то не е налице пречка, още на същата дата да се издаде и заповед, с която се
налага дисциплинарно наказание.
В случая, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ разполага с минимално изискуемия набор от
реквизити, като видно и от съдържанието на самата искова молба, с която е
сезиран съдът, то ищецът е напълно наясно с фактическите параметри на вмененото
му нарушение ( срещу които е навел и съответни възражения ). В този порядък, то
следва да се посочи и че от приобщените по делото доказателствени
материали, се изяснява ищецът да е извършил вмененото му нарушение на трудовата
дисциплина. Ключови за този извод на съда са показанията, дадени от св. С.,
която както вече бе посочено, е имала възможност непосредствено да възприеме
ситуацията, по повод на която е ангажирана дисциплинарната отговорност на
ищеца. Св. е категорична, че клиентът на ****- Р.М., след като е приключил с
процедурите при ищеца и е слязъл към *******, е останал учуден и доста
притеснен от факта, че е следвало да заплати отново извършената **** процедура,
след като ищецът А. вече му е поискал парична сума за услугата ( и М. я е
заплатил на ищеца). Св. ясно посочва и че самият **** на лицето М. не е бил
предплатен, тъй като той е поискал удължаване на времето за процедурата от 15
мин. на 30 мин. Предвид това, съдът счита, че предоставената от лицето М. на
ищеца А. парична сума, не е била под формата на „бакшиш“. Същата е
представлявала заплащане за извършения ****, което е било изискано от ищеца не
по установения за това ред. Отново от думите на св. С. се изяснява, че
клиентите заплащат услугите или предварително ( чрез туроператорската фирма,
която организира престоя в ****), или на ****, но никога не се заплаща услугата
на служителя, който я извършва. В случая, явно е, че ищецът в работно време е
поискал услугата да бъде заплатена лично на него (като сумата е нямало да
постъпи в касата на ****) и единственото, което го е мотивирало да върне
дадените пари е фактът, че е бил разкрит непосредствено след осъщественото
деяние.
По отношение тежестта на извършеното
нарушение на трудовата дисциплина, то съдът счита, че същото е достатъчно
драстично, за да обуслови налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание-
„уволнение“. Процесното деяние, освен че е засегнало
негативно клиент на ответното дружество (доколкото клиентът М. е бил поставен в
подчертано неудобна и злепоставяща ситуация ), но и накърнява доброто име на
дружеството и стопанисвания от него ****. В тази връзка, то не следва да се
сподели възражението на ищеца, че в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, неправилно е посочено от правна страна нарушение по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 5 КТ- ощетяване на гражданите от работници или
служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на
стоката или услугата. В случая, ако ищецът не е бил конфронтиран незабавно с
искане да върне дадените от клиента М. пари, то последният е следвало да
заплати отново предоставената му услуга- ****. Нещо повече- ищецът е създал у
клиента и едно състояние на привидност, че заплащайки лично на него, то е
изпълнено задължението към ****. Допълнително,
с процесното деяние ищецът е злоупотребил и с
доверието на своя работодател, доколкото през отреденото си работно време
използва материалната база на дружеството и неговите клиенти, за да се
облагодетелства лично и печели допълнителни парични средства. В тази връзка, то
е нарушен и правилникът за вътрешния трудов ред в ***** „А.“, доколкото ищецът А.
е ползвал работното си време и е инвестирал усилия не в насока постигане на
благоприятен финансов резултат за работодателя, а за лично облагодетелстване ( забрана,
установена с чл. 43, ал. 2 от Правилника). Следва да се посочи и че конкретното
задължение на работника да не се обогатява за сметка на своя работодател
произтича и от естеството на сключеното между страните трудово правоотношение.
Съвсем резонно е очакването на работодателя, след като заплаща трудово
възнаграждение на ищеца, то усилията на последния в работно време да са
насочени към осъществяване на дейност в полза на дружеството, а не в негова
лична такава.
От гореизложентоо
следва, че се установява извършеното дисциплинарно нарушение, обективирано в Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение”, което същевременно е достатъчно драстично и тежко, за да
обуслови прекратяване на трудовото правоотношение. Така наложеното
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ се явява съразмерно и
съответно на констатираното съществено нарушение при извършваната от ищеца
трудова дейност. Посоченото обуславя законност
на извършеното уволнение и съответно неоснователност на заявените искови
претенции.
Съобразно
изложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове за признаване
на извършеното уволнение със Заповед № ******* г. на ******* на „А.- 91“ АД за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предходно заеманата длъжност
„*******“ и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в
размер от 614,06 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконното му уволнение, следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответното дружество се поражда право на претенция за
разноски в настоящото производство. Такава е своевременно релевирана,
като съобразно представения списък на сторените разноски по чл. 80 ГПК / л.
129/, то се претендира адвокатски хонорар в размер на 500лв. Представен е и
документ за реалното договаряне и заплащане на същия / л. 49/, предвид което
претенцията се явява основателна.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, то в тежест на бюджета на съдебната власт
остават сторените разноски за изготвяне на графологична
експертиза по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Х.С.А., ЕГН: **********,
срещу „А.- 91“ АД, ЕИК: *********, обективно кумулативно съединени искове за
признаване на извършеното уволнение със Заповед № ***** г. на ******* на „А.-
91“ АД за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ,
за възстановяване на предходно заеманата длъжност „*******“ – правно основание
чл. 344, ал.1, т.2 КТ и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
сума в размер от 614,06 лв., представляваща обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради незаконното му уволнение- правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране
на исковата молба в съда / 18.12.2019г./, до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК Х.С.А.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „А.-
91“ АД, ЕИК: *********, сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени
разноски за процесуално представителство в рамките на настоящото
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено
- 22.10.2020 г., на основание чл. 315, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ