Решение по дело №268/2021 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № ..........

гр. Враца, 29.03.2021 г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                     Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 268 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. чл. 49, ал. 1 СК.

Образувано е по искова молба от И.П.И., ЕГН **********, против М.Ц.И., ЕГН **********, за допускане на развод по реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между страните брак.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 29.07.1984 г., като от брака си имат родени две деца, които към настоящия момент са навършили пълнолетие. Заявява, че постепенно след сключване на брака отношенията им се влошавали, а неразбирателството помежду им се задълбочавало. Сочи, че преди 10 години ответницата заминала да работи в чужбина – в Италия, прибирала се веднъж или два пъти в годината за по 2-3 седмици, през които живеела не с ищеца, а пребивавала в жилището на техния син. Тази дълга фактическа раздяла, по време на която страните се отчуждили, затруднявала нормалното общуване и комуникация между тях. Продължителното време, през което живеели разделени, довело до невъзможността да продължат брачните си отношения. Сочи още, че последните 7 – 8 години брачната им връзка е изцяло изпразнена от съдържание и съществува само формално, а опитите за общуване по въпроси, свързани с децата, водели до напрежение и конфликти. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и съществува само формално, а брачната връзка е опразнена от съдържание. Иска се постановяване на решение, с което да бъде прекратен сключеният между страните брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се изследва въпросът за вината. Заявява искане да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, представляващо къща в с. ***, придобито в режим на СИО. Не претендира издръжка от ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата М.Ц.И., с който заявява, че не оспорва нито фактическа обстановка, изложена от ищца, нито иска за развод. Признава, че бракът между страните съществува само формално, че същият е изчерпан и е дълбоко и непоправимо разстроен. Ответницата също желае прекратяване на брачната връзка. Не възразява ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ищеца. Желае след брака да запази брачното си фамилно име – И..

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за сключен граждански брак от 29.07.1984 г., издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 06/29.07.1984 г., се установява, че на същата дата И.П.И. и М.Ц. К. са сключили граждански брак в с. Баница, като след брака фамилното име на съпругата е И..

От представените 2 бр. удостоверения за раждане от 2004 г. и от 2018 г. е видно, че родените от брака деца – съответно през 1985 г. и 1988 г., са навършили пълнолетие.

За установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П. П. – син на страните, който заявява, че майка му от 10 години живее и работи в Италия и от около 8 години родителите му са разделени. Сочи, че през този период двамата не са се виждали и не поддържат никаква връзка. Твърди, че когато ответницата се прибира в България, отсяда в дома на свидетеля, който живее в гр. Враца, а баща му живее в с. Баница. Свидетелят смята, че бракът им не може да бъде заздравен поради изминалото време и липсата на всякаква комуникация между тях.

Други относими доказателства по делото не са ангажирани.

С оглед така възприетото от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за допускане на развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, сключен между И.П.И. и М.Ц.И. на 29.07.1984 г.

Като основания за разстройството на брака се навежда продължителната фактическа раздяла между съпрузите, обстоятелството, че двамата живеят на територията на различни държави и от много години не поддържат никаква връзка и контакти помежду си.

Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т. н. контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.

С оглед установените в процеса факти, съдът намира, че между съпрузите действително е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. От доказателствата по делото се установи, че страните са женени от 37 години, като в последните 10 години всеки се е установил да живее в различна държава – ищецът в България, а ответницата – в Италия. Разделени са от 8 години. Двамата са преустановили всякакъв контакт помежду си. Ответницата трайно се е установила в Италия, живее и работи там и се прибира 2-3 пъти в годината в България. Когато се прибере, същата остава в дома на своя син и изобщо не посещава семейното жилище в с. Баница. Двамата съпрузи не поддържат никаква връзка помежду си и не комуникират един с друг.

Ето защо с оглед изключително продължителната фактическа раздяла между съпрузите, продължила 8 години, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от всякакво съдържание. Това налага нейното прекратяване. След като двамата съпрузи не само не изпитват един към друг обич, привързаност и взаимно уважение, а не поддържат помежду си никакъв контакт, то продължаване на брачната връзка е безпредметно. Двамата са продължили живота си независимо един от друг и са се отчуждили един от друг до степен непознати. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. С оглед на това, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Това фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака, визирани в СК. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос.

Според чл. 322, ал. 2, изр. второ ГПК, с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Страните нямат родени от брака непълнолетни деца и не претендират издръжка един от друг.

Ищецът е заявил искане за предоставяне ползването на семейното жилище, което е придобито от страните по време на брака. Ответницата не възразява срещу това искане.

По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в с. ****. Предвид категоричното желание на ищеца и изразеното от ответницата съгласие, а и предвид обстоятелството, че именно ищецът живее в това жилище, а ответницата живее в Италия, то съдът намира, че следва да предостави ползването на семейното жилище на съпруга – ищец.

Ответницата е заявила, че желае да запази брачното си фамилно име – И.. Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК, съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака, като със СК от 2009 г. отпадна изискването при запазване на брачната фамилия да се дава изрично съгласие от съпруга, чието име се запазва. С оглед изложеното, съдът следва да постанови с решението си, че след развода съпругата ще продължи да носи брачната си фамилия И..

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

На основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса за завеждане на исковата молба е в размер на 25 лева, която е внесена от ищеца с исковата молба и съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2  ГПК остават за негова сметка.

На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 50 лева за решаване на делото, вносими поравно от страните, а именно по 25 лева от всеки от тях.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между И.П.И., ЕГН **********, и М.Ц.И., ЕГН **********, сключили граждански брак на 29.07.1984 г. в с. Баница, за което е съставен акт за граждански брак № 06/29.07.1984 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. ***, на мъжа И.П.И., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата М.Ц.И., ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име – И..

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК И.П.И., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца сума в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса при решаване на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК М.Ц.И., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца, сума в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса при решаване на делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Враца.

 

                                                          Районен съдия: …………………………….