№ 10
гр. Първомай, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20215340200145 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0325-000541 / 27.05.2021
година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР
- Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на К. М. М., ЕГН
**********, от *******, за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението
по пътищата на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение 1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 (двадесет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година
на Министъра на вътрешните работи са отнети 8 контролни точки.
В съдебно заседание К. М. М. чрез процесуалния си представител адвокат
Т.Д. Т. от Адвокатска колегия - Хасково моли Наказателното постановление
да бъде отменено по подробно изложени в Жалбата и по съществото на
делото съображения; претендира разноски по представения договор за правна
защита и съдействие.
Въззиваемата страна, Районно управление на МВР - Първомай, редовно
призована чрез Началника, не изпраща представител; с Молба-становище е
взето отношение по същество – да се потвърди Наказателното постановление
1
и да се остави без уважение като неоснователна Жалбата, а при евентуалното
й уважаване се прави възражение за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1 / 09.07.2004 година
(обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 година).
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо
от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 16.05.2021 година полицаи при РУ на МВР - Първомай Р. Ив. Ат.
(тогава младши автоконтрольор в посоченото районно управление) –
актосъставител, и А. М. М. (полицай по охрана на обществения ред) са дневна
смяна дежурен автопатрул – двамата са униформени с отличителни знаци на
Полицията по дрехите и служебния автомобил.
Двамата са установъчен пункт, когато в изпълнение на задълженията си
по контрол на пътната безопасност към 13:40 часа младшият автоконтрольор
спира за проверка движещ се по улица *******, лек автомобил „Р. К.“ с ДК №
*******, който не спира на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“.
При документалната проверка е констатирано, че водач на реното е К. М.
М., в чието присъствие на място му е съставен и връчен Акт за установяване
на административно нарушение GA № 405336 / 16.05.2021 година, въз основа
на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция
като свидетел актосъставител и от приобщените по надлежния по НПК ред
административнонаказателна преписка.
От правна страна:
На жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната
2
отговорност за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата,
съгласно чийто текст: Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като за това
нарушение е посочена следващата се санкция по чл. 183, ал. 2, т. 3,
предложение 1 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба 20 лв.
водач, който не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“, и в случая няма спор, че около 13:40 часа на 16.05.2021
година К. М. М. е участник в движението, водач на моторно превозно
средство по смисъла на § 6, т. 25 и т. 28 от Допълнителните разпоредби на
Закона за движението по пътищата.
Но Наказателно постановление № 21-0325-000541 / 27.05.2021 година
подлежи на отмяна.
Административно наказателното производство започва със съставянето
на акт за установяване на административно нарушение, който има
установителна, обвинителна и сезираща и функция – с него се констатират
фактите, елемент от състава на нарушението, повдига се обвинение срещу
извършителя и се поставя за обсъждане и решаване пред административно
наказващия орган въпросът за налагане на административно наказание.
Следователно за гарантиране правото на защита на лицето, срещу което е
съставен акт за установяване на административно нарушение, освен с
нарушената правна разпоредба, това лице трябва да е запознато и с вмените
му във вина обстоятелства, осъществяването на които е въздигнато в
административно нарушение.
За това и Законът за административните нарушения и наказания
предвижда императивното правило по чл. 42, т. 4 за акта за установяване на
административно нарушение и по чл. 57, ал. 1, т. 5 за наказателното
постановление да се опишат обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, като описанието следва да бъде недвусмислено и
конкретизирано така, че да се гарантира правото на защита на жалбоподателя
да разбере за какво точно, къде и кога нарушение му се търси
административнонаказателна отговорност, за да организира адекватна
отбрана на интересите си.
3
Това правило е и във връзка с функцията на въззивната съдебна
инстанция при контрол на акта на наказващия орган да може да прецени
правилно ли е квалифицирано административното нарушение – подведен ли е
фактическият състав на нарушението (деянието с фактическите му белези)
под съответната нарушена административнонаказателна норма, и спазен ли е
принципът за законоустановеност на административното наказание,
несъвместим с неточности и грешки при квалификацията на нарушението.
Правилото също е особено значимо при нарушения на правилата за
движение по отворените за обществено ползване пътищата и то още при със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, защото
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Или специалният закон придава на съставния по
реда на чл. 40 - чл. 43 от ЗАНН официален документ значението на
доказателствено средство и при осъществяване на контролните си
правомощия съдът следва да цени акта за посочените в обстоятелствената му
част съставомерни факти, но който акт може да бъде опроверган от събраните
в хода на административното дирене по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН или в хода на
съдебното следствие доказателства, включително и от представени от
административнонаказващия орган, и когато съставителят на този официален
документ не потвърди констатираните и описани от него събития – да се
приеме обвинението за недоказано.
В случая като обстоятелства на нарушението и в Акт за установяване на
административно нарушение GA № 405336, и в Наказателно постановление
№ 21-0325-000541 / 27.05.2021 година е описано: „Управлява гореописания
лек автомобил негова собственост до фирма „А.“ след като извършва
следното нарушение: Нарушава ПЗ Б2, Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство, като не спира в зоната действие на пътния знак“.
От разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата може да се счете, че под „зоната действие на пътния
знак“ явно се има предвид очертаната с пътна маркировка „стоп-линия“, или
линията, на която е поставен знакът Б2, при липса на такава „стоп-линия“.
Само че мястото, посочено като „до фирма „А.“, е неуточнено да степен, че не
е ясно къде точно К.М. не спира с автомобила си на пътния знак „Стоп“. Дори
4
да се счете, че вмененото в отговорност нарушение е осъществено в близост
до фабрика за захарни изделия в град Първомай, осъществяваща дейността си
под упоменатото наименование, който факт не е общоизвестен и
жалбоподателят не е длъжен да го знае, не е индивидуализирано пътното
съоръжение, урегулирано със знак Б2. Съгласно разпоредбите на Наредба №
18 / 23.07.2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци (чл. 51 - чл.
54), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството
(обн., ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 година), такъв знак се поставя на кръстовище;
на път без настилка при ограничена видимост в кръстовището; на пресичания
път при кръстовище, сигнализирано с пътни знаци А26 „Кръстовище с път без
предимство“, А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“ и А28
„Кръстовище с път без предимство отляво“; преди кръстовище на път без
предимство; на железопътен прелез без бариери; на път без предимство, който
пресичат пътя с предимство или се влива в него.
В съдебно заседание актосъставителят свидетелства, че става въпрос за
Т-образно кръстовище на улица „Княз Борис І“, с което, обаче, едва на този
етап от административнонаказателното производство се въвежда
съставомерен факт, елемент от предмета на доказване, което е недопустимо.
Посоченото неспазване на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
Наказателното постановление като незаконосъобразно.
Нещо повече – при разпита си актосъставителят не е безусловен в думите
си за осъществяване на процесното административно нарушение, а
предполага, че щом така са описани обстоятелствата в съставения от него
Акт, вероятно така са се случили събитията, което буди съмнение за
осъществяване от К.М. на вмененото му в отговорност административно
деяние, т.е. обвинението не се доказва по категоричен начин.
Предвид изхода на спора по разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, чл. 143 от
АПК и § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК и Областна дирекция
на МВР - Пловдив, в структурата на която е административнонаказващият
орган Районно управление на МВР - Първомай, дължи разноски за оказана на
жалбоподателя адвокатска защита, като в съответствие с текстовете на чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 / 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения дължимата сумата следва да в размер на претендираната от
300,00 лева.
По мотиви от изложеното и на основание чл. 63 - чл. 63в от ЗАНН,
Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 21-0325-000541 / 27.05.2021
година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР
- Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на К. М. М., ЕГН
**********, от *******, за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението
по пътищата на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение 1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 (двадесет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година
на Министъра на вътрешните работи са отнети 8 контролни точки.
Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на К. М. М.,
ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева – разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Първомай: _______________________
6