ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 906
гр. Пловдив, 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Светлана Анг. Станева
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, вр.чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК
*********, представлявано от пълномощника адв.Д., срещу разпореждане № 12712 от
01.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 10638/2021 г. на ПРС, с което е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист за вземания по договор
за потребителски кредит от 19.12.2019г., ведно със законната лихва и разноските по
делото. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на разпореждането, както и доводи за уведомяването на Н. Ч. Б.
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Искането към съда е за отмяната на
обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество настоящият съдебен състав на Пловдивският окръжен съд намира
следното:
С обжалваното разпореждане районният съд се е произнесъл по подаденото от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК / извлечение от
счетоводни книги/ по отношение на кредитополучателя Н. Ч. Б. за вземания на
1
банката, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 19.12.2019 г., обявени за
предсрочно изискуеми. В заявлението е посочено, че длъжникът Н. Ч. Б. е допуснал
просрочие на дължими по договора вноски за главница и лихви, считано от датата на
забавата - 19.11.2020 г. и кредитът е изцяло и предсрочно изискуем от 18.05.2021 г., за
което на длъжника е връчена покана. Представено е извлечение от счетоводните книги
на банката, ведно с договора за кредит, както и покана до длъжника, съдържаща
уведомление от банката за обявяването на кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
За да отхвърли заявлението районният съд е приел, че не се установява
надлежното връчване на уведомлението до длъжника за обявената предсрочна
изискуемост, тъй като избраният способ на връчване от кредитора чрез ЧСИ е
допустим, но не е спазено изискването на чл. 46, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд не споделя горните изводи, поради следното: Съгласно
задължителното за съдилищата ТР № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС -
т. 18, постигнатата в договора за банков кредит уговорка, че при неплащането на
определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
По делото се установява, че в чл.19 от Договора за потребителски кредит от
19.12.2019 г., на който банката основава вземанията си, страните са постигнали
съгласие всички уведомления и изявления във връзка с договора да се считат за
получени ако достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. По
отношение на длъжника Н. Ч. Б. се констатира, че посоченият от него адрес в договора
е гр.Пловдив, жк.Тракия 274, вх.В, ет.3, ап.7. До този адрес е изпратена Покана за
изпълнение на задължения, с която банката е уведомила длъжника за изпадането му в
забава на 19.11.2020 г. и обявяването на вземанията по договора за предсрочно
изискуеми. Поканата е връчена на 18.05.2021 г. от ЧСИ Горчев на адреса на длъжника
в договора. Настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството, че поканата не е
достигнала фактически до длъжника, не влияе върху редовността на уведомяването му
за обявената предсрочна изискуемост, тъй като в чл.19 от договора за потребителки
кредит е налице договорка за фингирано връчване на уведомленията и изявленията по
договора. Фактическият състав на надлежното връчване, съгласно посочената
договорна клауза, включва изпращането на писмено уведомление и получаването му
на адреса, посочен в договора. Този фактически състав безспорно е изпълнен с
достигането на поканата, съдържаща уведомлението на банката за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, на адреса на длъжника, посочен в договора. С
оглед на изложеното в случая е ирелевантно качеството на лице, получило
уведомлението на банката на адреса на длъжника, доколкото е налице фингирано
връчване. Налага се извод, че банката е изпълнила задължението си за уведомяване на
длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Въззивният съд констатира, че представеното извлечение от счетоводни сметки
съдържа минимално изискуемото съдържание по чл.60, ал.2 ЗКИ и са налице
предпоставки за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по отношение
на главницата от 22 610, 73 лева, възнаградителната лихва от 1 065, 84 лева и
мораторна лихва от 596, 37 лева. Следователно по отношение на направените в
заявлението претенции за главница, възнаградителна и мораторна лихва, както и за
2
законната лихва за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението и разноските, съдът намира, че разпореждането, в тази
част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като делото се
върне на ПРС за продължаване на процесуалните действия по издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по отношение на горепосочените вземания.
Претенцията за такси в размер на 54 лева за периода 22.12.2020 г. - 20.06.2021 г.
не следва да бъде уважена. От заявлението и извлечението от счетоводните книги на
банката не става ясно за какви услуги се претендират таксите. Необходимата
индивидуализация не се установява и от договора за потребителски кредит, доколкото
в същия са предвидени различни по вид такси в чл.2, ал.2, чл.5 т. 1 и т.2 от договора и
не се твърди и не се установява кои от тях се претендират от заявителя.Поради това в
тази част ще се потвърди разпореждането.
Обжалваното разпореждане ще се потвърди и в частта, с която е оставено без
уважение заявлението за разходите за уведомяване от 84 лева. По силата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Дейността по изготвяне и връчване на
покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления за обявяване на
предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си не касае допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК
услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/.
Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това претендирането им от
потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
С оглед на изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено в частта
досежно претендираните такси и разноски по уведомяване като разпореждането по
отношение на същите следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
останалата си част разпореждането ще бъде отменено и върнато на районният съд за
издаването на заповед по чл.417 за главницата, възнаградителна и мораторна лихва,
както и за законната лихва за периода от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с
ЕИК *********, представлявано от пълномощника адв.Д., срещу Разпореждане №
12712 от 01.07.2021 г. постановено по ч.гр.д.№ 10638/2021 г. на ПРС, в частта с която
е отхвърлено Заявление с вх.№34915/28.06.2021г на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Н. Ч. Б.,
по отношение на сумите 54 лева - такси и 84 лева - разходи по уведомяване.
3
ОТМЕНЯ Разпореждане № 12712 от 01.07.2021 г. постановено по ч.гр.д.№
10638/2021 г. на ПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по отношение на
претендираната главница от 22 610, 73 лева, възнаградителната лихва от 1 065, 84 лева
и мораторна лихва от 596, 37 лева, както и за законната лихва за периода от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението и разноски и
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за продължаване на процесуалните
действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за посочените суми.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4