Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260177, 11.07.2022 г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV гр. с.
На 05.07.2022 г. в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 206 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът И.Г.Т. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат К.Т., твърди, че на 18.07.2019 г., около 15.00 ч. в гр.
*****при управление на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Пикасо“, рег. № *****
по бул. „*****“ в посока към гр. *****, А.В.Б. нарушавайки правилата за
движение му причинил следните телесни повреди : счупване на шест ребра в
дясната гръдна половина; наличие на кръв и въздух в дясната половина на
гръдната кухина, наложило извършване на оперативна намеса и поставяне на дрен
на активна аспирация в гръдната кухина /травматичен хемопневмоторакс/; контузия
на гръдния кош и корема. Във връзка с произтеклото пътнотранспортно произшествие
срещу водача на лекия автомобил било образувано наказателно производство, като
с влязло в сила решение постановено по анд № 5 по описа на Районен съд – ***** за
2020 г. той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Тъй като към
датата на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на А.Б. за
причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или ползването на
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Пикасо“, рег. № ***** била застрахована
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите сключен със ЗД „БУЛИНС“ АД във формата на полица № *****, валидна от
30.10.2018 г. до 29.10.2019 г., то на 20.07.2020 г. ищецът отправил до
последното застрахователна претенция, по която е образувана щета № *****и са му
платени 3000 лв. Размерът на така определеното му и заплатено застрахователно
обезщетение е силно занижен, поради което с настоящата искова молба ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати още
37 000 лева до пълния размер на дължимото му обезщетение за неимуществени
вреди, възлизащ на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането – 18.07.2019 г., до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 432, ал. 1
Кодекс за застраховането.
Ответникът „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление - район Лозенец, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87,
Продължение на решение по т. д. № 206/21 г. на ОСПд
– стр. 2/7
представляван
от пълномощника му адвокат М.Г., признава предявения иск по основание, както и изразява
становище, че посоченият в исковата молба като дължим размер на обезщетението
за репариране на процесните вреди от 40 000 лв. е справедлив, но той
следва да бъде намален както с платените на ищеца преди датата на подаване на
исковата молба в съда 3000 лв., така и с оглед на приноса му за настъпване на
вредите, който е 1/4, тъй като : при пътнотранспортния инцидент Т. е предприел
неправилна маневра по аварийно спиране само с предната спирачка вместо с двете
спирачки на управлявания от него мотор „Хонда Хорнет“, рег. № *****; ищецът се
е придвижвал неправилно с мотора не в средната или дясната част на лентата за
движение, а в нейния ляв край; ищецът е нарушил чл. 20 ЗДвП, задължаващ го да
контролира непрекъснато МПС и да го управлява с такава скорост, че да може да
намали или да спре пред всяко внезапно възникнало на пътя препятствие.
Ответникът претендира присъждане на разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Съдът като обсъди твърденията, доводите и
признанията на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Страните не спорят, а и се установява от
приложеното за послужване към настоящото дело а. н. д. № 5 по описа на Районен
съд – ***** за 2020 г., че с постановеното по него Решение № 8/05.02.2020 г.,
влязло в сила на 21.02.2020 г., третото лице А.В.Б. е признато за виновно в
това, че на 18.07.2019 г. в гр. *****, при управление на МПС – лек автомобил
марка „Ситроен Пикасо“ с ерг. № *****, е нарушил правилата за движение – чл. 5,
ал. 2 , чл. 36, ал. 1 и ал. 2 , чл. 37, ал. 1, чл. 47 и чл. 50а от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на И.Г.Т. две средни телесни повреди – счупване на
шест ребра в дясна гръдна половина, довела до трайно затрудняване на движенията
на снагата и наличие на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като на
основание чл. 78а, ал. 1 НК Б. е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание.
Съгласно чл. 413,
ал. 2 Наказателно-процесуален кодекс влязлото в сила
решение на наказателния съд е задължително за настоящия гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е
деянието, с оглед на което по силата на посочената норма и въз основа на
влязлото в сила решение по а. н. д. № 5/19 г. на Районен съд – Асеновград съдът
приема за установено, че на 18.07.2019 г. третото лице А.В.Б. при управление на
лек автомобил марка „Ситроен Пикасо“ с рег. № ***** противоправно /нарушавайки
правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, ЗДвП, чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, чл. 37, ал. 1 ЗДвП, чл. 47 ЗДвП и чл. 50а ЗДвП/, виновно - по
непредпазливост, е причинил две средни телесни повреди на И.Т., изразяващи се в
счупване на шест ребра в дясна гръдна половина, довела до трайно затрудняване
на движенията на снагата и
Продължение на решение по т. д. № 206/21 г. на ОСПд
– стр. 3/7
наличие на кръв и
въздух в дясната половина на гръдната кухина, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Ответникът, също така, признава и факта,
че към 18.07.2019 г. за лек автомобил марка „Ситроен Пикасо“ с рег. № ***** е имало сключен между собственика му и
дружеството договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във формата на застрахователна полица № *****, а също и факта, че за заплащане на застрахователно
обезщетение във връзка с процесното събитие на основание чл. 380, ал. 1 Кодекс
за застраховането към него е отправена претенция на 20.07.2020 г., по която е заведена щета № ***** от 18.07.2019
г., по която ищецът не оспорва, че му е заплатена сума в размер на 3000 лв.
С оглед на направените от страните
признания коментирани в предходното изложение настоящият състав приема, че са
налице визираните в закона – чл. 432,
ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс за застраховането, предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя на застрахования водач спрямо
увредения - непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в
причинна връзка с което са настъпили вреди/, съставляващо в случая и
застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е бил покрит посредством
сключен с ответника договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Ответникът, също така, признава и че
справедливият размер на обезщетение при увреждания като процесните съответства
на заявения от ищеца в исковата молба от 40 000 лв., като е налице
единствено спор по въпроса дали в настоящия случай обезщетението е
дължимо в пълен размер или следва да бъде намалено с оглед на направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.
Съпричиняване ще е налице тогава,
когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на
този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на
самия увреден, като в тези случаи вината на пострадалия няма отношение при определяне
на размера на обезщетението /в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС/.
Обсъжданото възражение се основава на твърденията, че
: при пътнотранспортния инцидент ищецът с управлявания от него мотор марка „Хонда“,
модел „Хорнет“, рег. № *****, е предприел неправилна маневра по аварийно
спиране само с предната спирачка вместо с двете спирачки на моторното превозно
средство; ищецът се е придвижвал неправилно с мотора не в средната или дясната
част на лентата за движение, а в нейния ляв край; ищецът е нарушил чл. 20 ЗДвП,
задължаващ го да контролира непрекъснато МПС и да го управлява с такава
скорост, че да може да намали или да спре пред всяко внезапно възникнало
препятствие на пътя.
За установяването му, съответно за оборването му бяха
допуснати гласни доказателствени средства, а също и съдебна автотехническа
експертиза.
Продължение на решение по т. д. № 206/21 г. на ОСПд
– стр. 4/7
Така според св. А.Б. – водач на лекия автомобил марка
„Ситроен“, модел „Пикасо“, рег. № *****, при управлението на който той е причинил
процесния пътнотранспортен инцидент : „…аз правя ляв завой, тръгвам да навлизам
на пътното платно, при което виждам срещу мен, в ответната посока, се движи
моторист. Аз нахлувам в лявата лента, той се движеше в дясната лента, до
осевата линия, в момента, в който го видях, ударих спирачки. Той също ме видя
удари спирачки и падна от мотора. … Аз бях започнал да завивам за ляв завой и
спрях в неговата лента…“
Съобразно
заключението на вещото лице инж. В.С. : след анализ на материалите по делото от
техническа гледна точка може да се изгради извод, че удар между лек автомобил
„Ситроен Пикасо“ и мотоциклет „Хонда Хорнет“ не е настъпил; лек автомобил
„Ситроен Пикасо“ е потеглил от място – 0 км/ч, след което е ускорил и
непосредствено преди задействане на спирачната му система скоростта му е била
около или под 17 км/ч; скоростта на мотоциклет „Хонда Хорнет“ преди
задействането на спирачната система е била около 33 км/ч; А.Б. е управлявал лек
автомобил „Ситроен Пикасо“ по източното платно за движение на бул. „*****“ в
гр. *****в посока от юг на север, след което с потегляне от място е предприел
маневра „завой наляво“ от лява пътна лента към ул. „*****“; по това време И.Т.
е управлявал мотоциклет „Хонда Хорнет“ по западното платно за движение на същия
път в посока от север на юг; когато мотоциклет „Хонда Хорнет“ се е намирал
около границата на „стоп линията“ мотоциклетът е бил в западната пътна лента, а
скоростта му е била около 33 км/ч, като в този момент лек автомобил „Ситроен
Пикасо“ се е намирал около границата на двете платна за движение, а движението
му е било ускорително; около границата на „стоп линията“ при навлизане в
кръстовището водачът на мотоциклет „Хонда Хорнет“ започнал да реагира на движещия
се ускорително в маневра завой наляво лек автомобил „Ситроен Пикасо“ и
задействал спирачната система на мотоциклета; в момента на спирането на
мотоциклета лек автомобил „Ситроен Пикасо“ е бил навлезнал в западното платно
за движение, като водачът му също реагирал и задействал спирачната система, в
резултат на което спрял автомобила, без да навлиза в продължението на пътната
лента на мотоциклета; при екстреното спиране на мотоциклета водачът загубил
управление и с мотоциклета паднали на пътната настилка; причините за
настъпилото ПТП са : предприетата маневра – завой наляво, от водача на лек
автомобил „Ситроен Пикасо“ А.Б. по начин, който не е бил безопасен, загубата на
управление на мотоциклет „Хонда Хорнет“ от водача И.Т., която е довела до
падането му с мотоциклета на пътната настилка – ако водачът на лек автомобил
„Ситроен Пикасо“ А.Б. бе съобразил скоростта и траекторията си на движение с
навлизащия в кръстовището мотоциклет и не го бе възпрепятствал, то ПТП не би
настъпило; в случая няма технически условия, които да са налагали движение на
автомобила и мотоциклета със скорост по-ниска от установената; в изследваното
произшествие удар между двете МПС не е настъпил; при условие, че водачът на
мотоциклет „Хонда Хорнет“ И.Т.
Продължение на решение по т. д. № 206/21 г. на ОСПд
– стр. 5/7
се бе движил
възможно най-вдясно на платното за движение и не бе загубил управление, то ПТП
не би настъпило; при вариант, че водачът на лек автомобил „Ситроен Пикасо“ А.Б.
бе съобразил скоростта и траекторията си на движение с навлизащия в
кръстовището мотоциклет и не го бе възпрепятствал, то ПТП не би настъпило.
Според
регламентираните в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ правила за движение по пътищата отворени за
обществено ползване : „Всеки
участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди /чл. 5, ал. 1/; Водачите на пътни превозни средства използват
дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с
пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. /чл. 8, ал. 1/;
Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ /чл. 20, ал. 1/
От събраните и коментирани в предходното изложение
доказателства не се установява по какъв начин в момента на произшествието
ищецът е спрял управлявания от него мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет“,
рег. № ***** – дали само с предната спирачка или с двете спирачки. Въз основа
на анализа им, обаче, могат да се направят абсолютно категорично и
безпротиворечиво следните фактически изводи : непосредствено преди инцидента
ищецът е управлявал моторното превозно средство в „…дясната лента, до осевата
линия …“ /св. Б./, т. е. в своята половина на пътя, но не максимално вдясно
както повелява законът – чл. 8, ал. 1 ЗДвП, а в ляво, почти до осевата линия;
причините за пътнотранспортното произшествие са предприетата маневра – завой на
ляво, от третото лице Б. с управлявания от него лек автомобил по начин, който
не е бил безопасен и загубата на управлението върху мотоциклета от неговия
водач; до произшествие не би се стигнало, ако водачът на мотоциклет „Хонда
Хорнет“ И.Т. се бе движил възможно най-вдясно на платното за движение и не бе
загубил управление.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
приема, че ищецът също е нарушил регламентираните в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8,
ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП правила за движение, тъй като в разрез с тях се е
придвижвал с мотоциклета не максимално в
дясно на платното за движение и е загубил контрол върху управляваното от него
моторно средство, с което си поведение като участник в движението е създал
опасност не само за движението, но е и допринесъл за увреждането си. Доколкото,
обаче, според заключението на инж. С., пътнотранспортно произшествие не бе настъпило,
ако третото лице А.Б. бе съобразило скоростта и траекторията си на движение с
навлизащия в кръстовището мотоциклет и не го бе възпрепятствал, решаващият
състав намира, че основна причина за инцидента е нарушението на правилата за
движение от водача Б., като ищецът е допринесъл в минимална степен
Продължение на решение по т. д. № 206/21 г. на ОСПд
– стр. 6/7
за същия,
съответстваща на 10%, до която стойност следва да са намали претендираното
обезщетение.
Предвид
гореизложеното, след като безспорно установеният като дължим пълен размер на
обезщетението от 40 000 лв. се намали с горната стойност, равняваща се на
4000 лв. и като се вземе предвид извършеното от ответника частично плащане
преди датата на подаване на исковата молба със сума в размер на 3000 лв., то
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен до
размера на сумата от 33 000 лв., а за разликата до пълния претендиран
такъв от 37 000 лв. същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И
тъй като се ангажира отговорността на застрахователя за задължение, произтекло
от непозволено увреждане, в който случай съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с чл. 429,
ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива в рамките на застрахователната сума и отговорността на
застрахования и за лихвите за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, то за плащането на
законната лихва върху присъдената главница от датата на отправяне на
застрахователната претенция от ищеца до ответника – 20.07.2020 г., до
окончателното й изплащане последният следва да бъде осъден.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1427.04 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважения иск /1600 лв. адвокатско възнаграждение х
89.19%/
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 266.47 лв. разноски по производството
съразмерно на отхвърления иск /2040 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС
+ 425 лв. депозитните разноски за експертиза и за призоваване на свидетел/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда : сумата от 1320 лв. държавна такса по
производството и сумата от 133.79 лв. депозитни разноски съразмерно на уважения
иск.
По изложените
мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление - район
Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на И.Г.Т. с ЕГН **********,***, сумата от
33 000 лв. /тридесет и три хиляди лева/, представляваща незаплатен остатък
до пълния размер на обезщетение за
Продължение на решение по т. д. № 206/21 г. на ОСПд
– стр. 7/7
неимуществени вреди
от травматични увреждания – счупване на шест ребра в дясна гръдна половина,
довела до трайно затрудняване на движенията на снагата и наличие на кръв и
въздух в дясната половина на гръдната кухина, произтекли от непозволено
увреждане от следното престъпление, в извършването на което третото лице А.В.Б.
е признато за виновно с влязло в сила решение постановено по а. н. д. № 5 по
описа на Районен съд – *****за 2020 г., а именно, че на 18.07.2019 г. в гр. *****,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Ситроен Пикасо“ с рег. № *****, е
нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 2 , чл. 36, ал. 1 и ал. 2 , чл. 37,
ал. 1, чл. 47 и чл. 50а от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на И.Г.Т. две
средни телесни повреди – счупване на шест ребра в дясна гръдна половина, довела
до трайно затрудняване на движенията на снагата и наличие на кръв и въздух в
дясната половина на гръдната кухина, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е покрит посредством сключен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във
формата на застрахователна полица № *****, валидна от
30.10.2018 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва от 20.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, като над
уважения до пълния предявен размер от 37 000 лева - отхвърля предявения
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление - район
Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на И.Г.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 1427.04
лв. /хиляда четиристотин двадесет и седем лева и четири стотинки/ разноски по
производството за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения
иск.
ОСЪЖДА И.Г.Т. с ЕГН **********,***, да
заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление -
район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 266.47 лв. /двеста шестдесет
и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ разноски по производството
съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление - район
Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Пловдив : сумата от 1320 лв. /хиляда триста и двадесет лева/ държавна такса по
производството и сумата от 133.79 лв. /сто тридесет и три лева и седемдесет и
девет стотинки/ бюджетни разноски по допуснатата по делото автотехническа експертиза
съразмерно на уважения иск.
Решението може
да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страната.
На основание чл.
7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ :