РЕШЕНИЕ
№ 42 / 14.3.2018г. град Карнобат,
Карнобатския районен
съд, граждански
състав
на дванадесети февруари
две хиляди и осемнадасета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Татяна Станчева
като разгледа
докладваното от съдия Татяна Станчева
гр. дело № 1367 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба исковата молба на Л.С.С., ЕГН-**********,***, чрез пълномощник адв.И.Н.Т.-***, с моб. телефон:
********** против ОБЩИНА
СУНГУРЛАРЕ, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Сунгерларе, ул. Георги Димитров № 2, представляван от В.П.П. - Кмет.
С
исковата молба, ищецът е предявил иск, с който иска да се приеме за установено,
че ответникът по делото му дължи сумата в размер на 10000.00 лв.(десет хиляди лева) – главница; ведно със
законната лихва от подаването на заявлението в съда до окончателното плащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Твърди
се в исковата молба, че задължението на ответника е по неизпълнено задължение
по възлагателен договор № 31, сключен на 10.03.2015г. между ищцата Л.С.С., като
изпълнител, и ответната община Сунгурларе, като възложител, съгласно който
ищцата е поела ангажимента да изготви проектно предложение на тема „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари,
природни бедствия и катастрофални събития в община Сунгурларе“.
Съгласно договора за извършване на възложената работа възложителят бил
задължен да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 10 % от общата
стойност нa възложения проект, а сумата от 10000 лв. възложителят следвало да
преведе на изпълнителя, в срок от пет дни от подписването на договора, след
представяне на фактура от последния. Ищцата издала фактура за претендираната
сума, която била изпратена и получена от ответника, но последният не платил,
поради което ищцата се снабдила със заповед за изпълнение от КРС по ч.гр.д.
№1236/2017г. Ответникът възразил срещу заповедта в законовия срок, което
обусловило правният ѝ интерес да депозира искова молба с предявен иск по
чл.422 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен, за което
излага подробни съображения. Основните твърдения на ответника са, че фактурата
е издадена година и половина след подписването на договора, както и че договорът
е прекратен на 30.09.2017г. за което представя доказателства.
Ищецът, се
явява лично в съдебно заседание, заедно с упълномощен представител и моли за
уважаване на претенцията за авансово плащане, съгласно разпоредбата на пункт
2.1 от договора. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство. Ответникът се представлява
от процесуален представител, който
оспорва иска по съображения изложени в отговора на исковата молба. Претендира
разноски по делото.
Карнобатският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 10.03.2015г. е сключен
възлагателен договор –рег.№ 31/20.03.2015г. между ищцата Л.С.С.,*** -възложител,
представлявана от Георги Кенов- кмет към момента на подписване на договора.
Съгласно договора ищцата С. поела ангажимент да изготви проектно предложение на
тема „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и
катастрофални събития в община Сунгурларе“. Задължението на възложителя било да
плати на изпълнителя възнаграждение в размер на 10% от общата стойност на
възложения проект, като 10000лв. се заплащали авансово до пет работни дни от
подписване на договора по банковата сметка на изпълнителя, след представяне на
фактура. Останалата сума, до достигане на общата стойност на Проекта се дължала
от възложителя до пет работни дни от подписването на приемо-предавателен
протокол. Срокът за изпълнение на проектното предложение, съгласно договора е
уговорен 30 дни след откриване на Мярка
8.3. ОПРСР „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия
и катастрофални събития в община Сунгурларе“. Ищцата установила, чрез сайта на
МЗХ, че мярката ще бъде отрита през 2017г., поради което на 12.09.2017г. издала
фактура № 16 за сумата от 10000 лв. дължима от ответника, като авансово
плащане. Фактурата е изпратена и на 13.09.2017г. е получена от ответника община Сунгурларе.
С писмо изх.№ 94-1-14/21.09.2017 г./л.д.22/ кмета на
община Сунгурларе направил изявление за прекратяване на договора, което ищцата С.
получила на 25.09.2017г.
Поради отказа на ответника да плати сумата 10000л., ищецът
подал заявление по чл.410 от ГПК до КРС, по което е образувано ч.гр.д.
1236/2017г. по описа на КРС, по което е издадена Заповед № 856 /11.10.2017г. С издадената заповед е разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000
лева (десет хиляди лева) – главница, дължима като авансово плащане по
възлагателен договор № 31/20.03.2015 г., за което е издадена
фактура №16/12.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.10.2017 година до окончателното изплащане на вземането. Заповедта е
връчена на ответника който в срока по чл.414 от ГПК, което обуславя правния
интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането му .
Предвид така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание по чл.422 във вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД.
Между страните по
делото е налице облигационна връзка под формата на сключен договор, с характерните белези на договор по чл.258 от ЗЗД,
по който изпълнителят се задължил да изготви проектно предложение на тема „Предотвратяване
на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофални събития в
община Сунгурларе“. По този договор ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът -
качеството на възложител, като в случая
се прилагат разпоредбите на чл.258-269 от ЗЗД, които уреждат сключването,
действието и прекратяването на договора за изработка. Договорът поражда задължения и за двете страни: за
изпълнителя – на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна; за възложителя – да плати възнаграждение (чл. 258 от ЗЗД). Всяка от
страните по договора за изработка поема задължения срещу поето насрещно
задължение към нея от другата страна. Съгласно чл. 266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Следователно, за да е основателна претенцията на изпълнителя
за заплащане на възнаграждение следва да са налице кумулативно дадени елементи:
сключен договор за изработка при уговорено възнаграждение; изпълнение на
работата съгласно поръчката и приемане на работата от поръчващия.
В настоящия случай
възложителят община Сунгурларе и изпълнителят инж.Л.С. са сключили договор за за
изготвяне на проектно предложение на тема „Предотвратяване на щети по горите от
горски пожари, природни бедствия и катастрофални събития в община Сунгурларе“,
с уговорено възнаграждение в размер на 10% от общата стойност на възложения
проект. По делото не се събраха доказателства изпълнението на договора да е
започнало. Разпитаната по делото св.Н. посочва, че ищцата е посещавала община
Сунгурларе, запознала се е с проекти и е ходила на терен, но както в исковата
молба, така и в с.з. ищцата заяви, че претенцията ѝ е не е за извършена
работа, а за уговореното авансово плащане, което ответникът ѝ дължи
съгласно договора.
След получаването на фактура № 16/12.09.2017г., кметът
П. е прекратил договора, с едностранно изявление, обективирано в писмо №
94-1-14/21.09.2017г. изпратено и получено от ищцата на 25.09.2017г. с което
ищцата е уведомена, че се прекратява договора и отпада задължението за плащане
от страна на община Сунгурларе.
Спорният въпрос по
делото е: следва ли община Сунгурларе да заплати сумата от 10000 лв., уговорена като аванс по договора съгласно т.II.1 от договора, след като ответникът се е възползвал
от правото си да прекрати договора.
При сключването на
договорите страните имат възможността свободно да се
споразумеят за действието
на договора и неговото прекратяване, като уговарят условия съответстващи на
техните интереси.
Съгласно постигнатата между страните договорка по т.VII.1. срокът на договора е неограничен и влиза в сила от
датата на подписването му, а в т. VI.1. се
предвижда възможност всяка от страните едностранно да прекрати договора, с писмено
предизвестие в петдневен срок, което право е упражнил ответника. За едностранното прекратяване на договора от която и
да е страна по него не се изискват конкретно посочени други обстоятелства. Предвид
свободата на договаряне, не съществува възможност волята на съдоговорителите,
изразена в спорните клаузи, да бъде изтълкувана и определена с
оглед на задължителните предписания на закона. Прилага се нормата на чл. 20 ЗЗД, според която при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки следва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед на целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. По делото не се установи ищецът да е осъществил–пълно
или частично изпълнение по договора, още повече, че предмет на настоящия
установителен иск е съществуването на вземане за което е издадена заповед за
изпълнение. Претенцията за плащане на уговореното
авансово плащане от 10000 лв. е напълно неоснователна, тъй като същата се
претендира по прекратен договор.
Съобразно
с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата Л.С. следва да заплати
на ответника направените по настоящото дело разноски в размер на 996 лева,
представляващи възнаграждение на ангажирания адвокат по делото.
Мотивиран от горното Карнобатският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявеният Л.С.С., ЕГН-**********,***, ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
********* със седалище и адрес на управление: гр. Сунгурларе,
ул. Георги Димитров № 2, представляван от В.П.П. – кмет, иск за приемане за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер
на 10000 лв.(десет хиляди лева) представляваща неизплатено авансово плащане по
възлагателен договор №31/10.03.2015г., за което е издадена фактура
№16/12.09.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане на сумата за която е издадена заповед за изпълнение №
856/11.10.2017г. по ч.гр.д. № 1236/10.10.2017г., образувано въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, входирано в РС-Карнобат на
10.10.2017г.
ОСЪЖДА Л.С.С., ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТИ ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Сунгурларе, ул. Георги Димитров № 2, представляван от В.П.П.
– Кмет сумата 996
лева (деветстотин деветдесет и шест) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: