РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. гр.Петрич , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Атанас К. Кобуров
при участието на секретаря Вера А. Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас К. Кобуров Гражданско дело №
20201230100830 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от К. А. Ц., ЕГН: ********** от
гр.С., ул.П. № **, В. А. Ц., ЕГН: ********** от гр.С., ул.П. № ** и В. Б. Ц., ЕГН:
********** от гр.П., ж.к.“И. бл. *, вх.*, ет.*, ап.** срещу „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр.С. С. община, район „В.“, ул.О. п. № ***.
Иска се от съда да приеме за установено задължението в размер на 16 808,64
лева към ответната банка, произтичащо от Договор за кредит № HL19892, сключен на
01.03.2007 г. в гр.С. за погасено по давност на правното основание чл.110 ЗЗД, както и
породената от договорното задължение законова лихва в размер на 13 983,78 лева на
основание чл.111 от ЗЗД, които задължения са по справка издадена от ответната страна
по изп.дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В.
Като обстоятелства за постановяване на това решение, ищците сочат, че
давността е настъпила преди образуване на изп.дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ
Б.В., а именно, че давността е настъпила по време на изп.№ 558/2009 г. по писа на ЧСИ
Г. Ц., тъй като последното валидно изпълнително действие е извършено през месец
септември 2012 г., което се състои в опис на ипотекирания имот, като съгласно
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД давностният срок е настъпил през месец септември 2017
г. Посочва се още, че ответникът е нарушил правото на ищците да се позоват на
давността като е образувал ново изпълнително дело, а именно изп.дело № 181/2019 г.
по описа на ЧСИ Б.В., като ответната страна се е активизирала по изпълнителния
процес години по-късно след като по изп.дело № 558/2009 г. са настъпили последиците
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, които правни последици са разгледани в Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС и № 32 Гр.С, 11.08.2016 г., ВКС на Р. Б, Търговска
колегия, второ отделение, гр.С., 26.06.2015 г., в което е възприет принципният извод за
обезсилване на всички изпълнителни действия.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае правото
на ищците на настъпила давност срещу вземането на ответната страна „Ю. Б.“ АД. В
1
казуса, съдът е счел, че депозираната молба отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 ГПК, т.е. е редовна и допустима. Същата е подадена до надлежния съд и е даден
ход като на основание чл.131 ГПК, респ. е изпратен препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея на ответника.
В определения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, в който са
изложени доводи за допустимост, но неоснователност на претенцията.
Излагат се твърдения, че към настоящия момент е налице изпълнително дело
181/2019г. по описа на ЧСИ Б.В., същото инициирано за събиране на суми но
изпълнителен лист от 30.10.2009г. по частно гражданско дело 1075/2009г. по описа на
Районен съд П. Посочва се, че изп.дело е образувано след прекратяване на
изпълнително дело 558/2009г. по описа па ЧСИ Г.Ц. на основание чл. 433, ал. 1. т. 8
ГПК поради липса на поискани и предприети по делото изпълнителни действия в
период от 2 години.
Посочва се, че действително последното изпълнително действие в хода на
изпълнението при ЧСИ Г. Ц. е извършването на опис на ипотекирания в полза на
банката недвижим имот, което е осъществено на 19.09.2012г.
Твърди се, че в случая погасителната давност за главницата, както и акцесорните
вземания за законна лихва, а също така и за разноските, не е погасена по давност.
Сочи Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, което е приложимо до
постановяване на тълкувателно решение № 2/2013г. гр. София, 26 юни 2015 год.
ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В този
смисъл и до прекратяване на изпълнително дело 558/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц.
давността за вземането не е изтекла, тъй като делото е прекратено едва 2018г.
Навежда, че ако съда приеме, че изп.дело е прекратено поради липсата на
извършени действия в продължение на 2 години, считано от последното изпълнително
действие ех lege, а с постановлението си съдебния изпълнител само е констатирал
настъпилото прекратяване, то в този случаи изпълнително дело 558/2009г. по описа на
ЧСИ Г.Ц. е прекратено на 19.09.2014г., като от тази дата съгласно посочената
задължителна съдебна практика тече и давностния срок за вземането за главница. В
този смисъл тя би се погасила на 19.09.2019г., когато обаче видно и от представените
от ищците доказателства е било налице новообразувано изпълнително дело 181/2019г.
по описа на ЧСИ Б. В. и съответно предприети по него изпълнителни действия срещу
ищците, които по смисъла на тълкувателно решение № 2/2013, гр. С. 26 юни 2015 год.
ОСГТК на ВКС са прекъснали давността за вземането. Твърди, че давността върху
вземания, предмет на изпълнителни дела, образувани преди датата на посоченото
решение, не тече. Навежда, че ако преди постановяване на тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва
да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е
било действащо към момента на настъпването на последиците.
Сочи молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Б. В., с вх.№ от
18.02.2019г., като твърди, че още с нея от страна на ответника са поискани прилагането
на принудителни мерки спрямо ищците, с което е прекъсната давността относно
вземанията, обективирани в изпълнителния лист. Твърди, че в този смисъл вземането
на Ю.Б. АД за главница и законна лихва не е било погасено към образуване на новото
изпълнително дело, както не е погасено и към подаване на настоящата молба.
Излага становище по отношение на вземането за съдебни разноски, като счита
на горепосоченото основание, че и те не са погасени по давност, тъй като и по
отношение на тях тя е прекъсната.
2
Навежда, че съдебните разноски не са индивидуализирани.
Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1241.11лева.
В проведеното по делото едно открито съдебно заседание ищците К.Ц.и В.Ц. се
представляват от надлежно упълномощения от тях трети ищец – В.Ц., който поддържа
доводите, заявени с исковата молба, обосноваващи допустимостта и основателността
на претенцията. Пледира за уважаване на предявените искове. В срока, даден от съда
за представяне на писмени бележки, ищците претендират съдебни разноски в размер
на 1 000 лева, за които не представят надлежни доказателства.
За ответното дружество „Ю. Б.“ АД в хода на производството се явява надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа депозирания писмен отговор
на исковата молба. Претендира съдебни разноски, представляващи заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1241.11 лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК,
представен по делото, за който адвокатски хонорар са представени надлежни
доказателства /преводно нареждане/.
С определение от 01.09.2020г., съдът, по искане на ищците, е допуснал
обезпечение на предявения от същите иск, като е наложил обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението“ по изп.дело № 181/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., като е
издал и обезпечителна заповед.
С определение по чл. 140 ГПК, съдът е изискал изп.дело № 181/2019г. по описа
на ЧСИ Б. В. и изп.дело № 558/2009г. по описа на ЧСИ Г.Ц. Същите са приобщени към
доказателствения материал по делото. Като доказателства по делото са приети и
приложените от ищците към исковата молба документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
От приложеното към настоящото дело копие от изпълнително дело № 558/2009 г.
се установява следното: на 29.10.2009 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1075/2009 г. по описа на РС-П., с който е разпоредено ищците да заплатят на „Ю. и Е.
Д.Б. АД, сумата от 16 809.08 лева, представляваща незаплатена главница/просрочено
задължение по договор за извършване на ремонт – подобрения на недвижим имот №
HL 19892 от 02.03.2007г./., сумата от 735.59лева, представляващи договорна лихва, за
периода от 30.05.2009г. до 27.10.2009г., включително, сумата от 200.50 лева,
представляващи просрочена лихва за периода от 02.09.2009г. до
27.10.2009г.включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 27.10.2009 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 355.40 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото и сумата
от 852.62 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба с вх.№
05254/10.12.2009 г. по описа ЧСИ Г. Ц., ответникът „Ю. и Е. Д. Б.“ АД е поискал
образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, въз основа на което е
образувано изпълнително дело № 558/2009 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани справки за трудови и
други осигурителни правоотношения на длъжниците, относно притежанието на МПС-
та, за притежавани недвижими имоти.
Със запорни съобщения от 24.09.2010г. на длъжниците /ищци по настоящото
дело/ са наложени запори върху трудовите им възнаграждения.
3
С покани за доброволно изпълнение от 22.10.2010г. длъжниците /ищци по
настоящото дело/ са уведомени за насрочена дата за на опис на недвижим имот,
собственост на В. Б. Ц. на адрес гр. П., ул. „С.п. № **, както и за наложена възбрана
върху недвижим имот, представляващ апартамент **, находящ се на седми етаж на
жилищна сграда, ведно с прилежащото избено помещение – мазе.
С молба от 10.11.2010г., пълномощникът на взискателя по изп.дело №
558/2009г. е направил искане на основание чл. 432, т. 2 от ГПК да бъде спряно
изпълнителното производство по горецитираното дело. Към молбата е приложил
споразумение от 10.11.2010г., сключено между страните по посоченото изпълнително
дело.
С молба от 27.04.2012г., пълномощникът на взискателя е направил искане да се
извърши опис и продажба на имота, ипотекиран в полза на взискателя по изп.дело №
558/2009г., също така прави искане да се изпрати съобщение до работодателя на
длъжника К. Ц., че не се изпълнява наложения запор върху трудовото й
възнаграждение.
ЧСИ е насрочил за 05.07.2012г. принудително изпълнение по процесното
изп.дело чрез извършване на опис на апартамент № **, находящ се в гр. П., ж.к „И.“, за
което до длъжниците са изпратени призовки. Описът не се е състоял на посочената
дата, поради което ЧСИ е разпоредил нова дата, на която да се извърши същия. Отново
описът е пренасрочен поради неоткриване на длъжниците по изп.дело.
На 19.09.2012г. е извършен опис на недвижим имот, представляващ апартамент ,
находящ се в ж.к. „И.“, № *, вх.*, ет.* , ап. **, за което от ЧСИ е издаден надлежен
протокол.
С молба от 09.10.2012г. пълномощникът на взискателя е направил искане на
основание чл. 432, т. 2 от ГПК ЧСИ да спре производството по изп.дело № 558/2009г.
предвид възможността за постигане на извънсъдебно споразумение между
представители на банката и длъжниците.
С протокол от 11.10.2012г., изп.дело № 558/2009г. е спряно по искане на
взискателя.
С молба от 20.03.2014г. пълномощника на взискателя е направил искане
изпълнителното производство да бъде възобновено поради неизпълнение на
сключеното извънсъдебно споразумение.
Отново е изискана информация за банковите сметки на длъжниците,
декларирани МПС-та и недвижими имоти, трудови възнаграждения, работодател.
С молба от 08.05.2014г. по молба на пълномощника на взискателя е направено
искане за насрочване на нова публична продан на имота, ипотекиран в полза на
взискателя по изп. Дело№ 558/2009г.
С разпореждане от 24.11.2017г. е разпоредено на страните по процесното от
страна на ЧСИ дело - да се съобщи заключението на вещото лице за състоянието и
стойността на недвижимия имот, представляващ апартамент **, находящ се в ж.к. „И.“
№ *, гр. П.
С искане, депозирано от длъжниците на 07.12.2017г. е обективирана воля за
прекратяване на изпълнителното дело. Същото е оставено без уважение от ЧСИ, с
мотив, че не са налице законовите основания за това.
С протокол от 08.01.2018г. ЧСИ Ц. е прекратил производството по изп.дело №
558/2009г. поради настъпила перемция.
На 03.12.2018г. от процесуалния представител на взискателя е депозирана
4
молба с искане да й бъдат върнати изпълнителния лист в оригинал и заповедта за
изпълнение. ЧСИ е уважил молбата на взискателя.
На 27.05.2019г. по изп.дело № 558/2009г. е приложено уведомление за опис на
недвижимо имущество по изп. Дело № 181/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., с което
уведомява, че на 27.05.2019г. пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на
недвижимо имущество, представляващо апартамент № ** в гр. П. ж.к. „И.“ № *.
По молба, депозирана на 18.02.2019г. е образувано изп.дело № 181/2019г. по
описа на ЧСИ Б.В. Приложени са изп.лист от 29.10.2009г. и заповед за незабавно
изпълнение, постановени по гр.дело № 1075/2009г. по описа на РС П. Разпоредено е
да се изискат справки за притежавани от длъжниците МПС, банкови сметки, имоти.
Със запорни съобщения е наложен запор на сметките открити на името на В.Ц.
в четири банки, на сметките открити на името на В.Ц. в една банка и на сметките,
открити на името на К. Ц. в четири банки. Наложени са запори върху трудовите
възнаграждения на К. Ц. и върху пенсията на В. Ц.
С искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията гр. П.е разпоредено
да се впише възбрана върху недвижимо имущество, собственост на В.Ц.,
представляващо апартамент № **, находящ се в гр. П., ж.к. „И.“ № *. Изискана е
информация по отношение на този имот от Служба по вписванията относно наложени
вещни тежести, както и от Община П. удостоверение за данъчна оценка.
С протокол за опис на недвижими имущества, на 27.05.2019г. е описан
недвижим имот, собственост на В.Ц. с адрес гр. П., ж.к. „И.“ № *, ап. **.
С резолюция от 17.06.2019 г. „М.“ АД е конституиран като взискател по изп.
Дело № 181/2019г. по описа на ЧСИ Б.В.
С уведомление за обявена публична продан, взискателят е уведомен че е
насрочена публична продан на процесния имот, като е посочено, че продажбата ще
продължи един месец.
На дата 22.08.2019г. ЧСИ В. с нарочен акт е разпоредил публична продан на
процесния имот. Публичната продан е била разгласена с протокол от 27.08.2019г. До
длъжниците са били изпратени съответните съобщения.
По искова молба, депозирана в РС П. на 19.08.2020г. е образувано настоящото
гр.дело № 830/2020г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, първостепенната
инстанция излага следните правни съждения:
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има
за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът
може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на
изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново
твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на
ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е
предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК
длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на
кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си.
Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от
5
кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в
законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата
в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със
стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му
или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1075/2009 г. по описа на Районен съд -
П., се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по
чл.439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на
изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното
удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, които са били известни на ищците и които са могли да
посочат в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Наведеното от ищците основание за недължимост на процесните суми е тяхното
погасяване по давност.
Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед
за изпълнение на парично задължение касаят договор за извършване на ремонт –
подобрения на недвижим имот № HL 19892 от 02.03.2007г./., вземанията по който се
погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД.
Константната съдебна практика приема, че при договора за извършване на ремонт е
налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на
части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011
г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о. ). Налице е и
практика и за приложение на кратката погасителна давност, която съдът не споделя.
Що се отнася до наказателната лихва съдебната практика е константна, че е
приложима кратката тригодишна погасителна давност.
Относно твърденията на ищците, че задължението им е погасено по давност в
рамките на образувания срещу тях изпълнителен процес следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се
приема, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, а именно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
В гражданския процес, ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковото производство.
Но в изпълнителния процес, взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността му, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
6
Безспорно е това, че прекъсва давността предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността обаче, образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
В случая, непредприемане на действия от страна на взискателя за повече от
две години по изпълнително дело, предпоставя прекратяването му „ex lege“ без да
е необходим изричен акт на ЧСИ.
При прекратено изпълнително производство по силата на закона, давността за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, което означава, че перемпцията е настъпила, така
както е и посочено в исковата молба.
Всички други извършени изпълнителни действия по прекратеното по перемпция
дело са невалидни /вж. в подобна насока - решение № 42/26.02.2016 г. по гр. дело №
1812/2015 г., IV г. о., BКС, pешение № 371/29.10.2015 г. по гр. дело № 1385/2012 г., IV
г. о., ВКС, решение № 285/6.10.2115 г. по гр. дело № 1953/2015 г., IV г. о., ВКС и др.
От всичко изложено съдът приема предявения отрицателен установителен иск за
основателен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ищците претендират присъждане на съдебни
разноски в размер на 1 000 лева. В хода на процеса са ангажирани доказателства за
заплатена държавна такса в размер от 672.40 лв., която и сума следва да се присъди. Не
се представят надлежни доказателства, касателно други, сторени по делото разноски,
поради което съдът не присъжда такива.
С оглед изхода на делото, искането на ответната страна по реда на чл.78, ал.4
ГПК, относно присъждане на съдебни разноски в размер на 1241.11 лева не следва да
бъде уважавано.
Мотивиран от горното, П. районен съд, Първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление гр.С., С. община, район „В.“, ул.О. п. № ***,
представлявано от П. Н.Д. – изпълнителен директор, че ищците К. А. Ц., ЕГН:
********** от гр.С., ул.П. № **, В. А. Ц., ЕГН: ********** от гр.С., ул.П. № ** и В. Б.
Ц., ЕГН: ********** от гр.П., ж.к.“И.“ бл. *, вх.*, ет.*, ап.**, не дължат парична сума
в размер на 16 808,64 /шестнадесет хиляди осемстотин и осем лева и шестдесет и
четири стотинки/ лева към ответната банка, произтичащо от Договор за кредит №
HL19892, сключен на 01.03.2007 г. в гр.С. и издаден в полза на ответното дружество
изпълнителен лист, за който е образувано изпълнително дело № 20198900400181 по
7
описа на ЧСИ Б.В., с рег.№ 890 и район на действие Окръжен съд-Б., поради изтичане
на предвидената в закона погасителна давност за съответното изпълнително
основание, както и породената от договорното задължение законова лихва в размер на
13 983,78 лева, които задължения са по справка издадена от ответната страна по
изп.дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр.С.,
С. община, район „В., ул.О. п. № ***, представлявано от П. Н.Д. – изпълнителен
директор, на основание чл.78, ал.1 ГПК - ДА ЗАПЛАТИ на ищците К. А. Ц., ЕГН:
********** от гр.С., ул.П. № **, В. А. Ц., ЕГН: ********** от гр.С., ул.П. № ** и В. Б.
Ц., ЕГН: ********** от гр.П., ж.к.“И.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 672.40
/шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/ лв. – доказан размер на
сторени по настоящето дело разноски /заплатена държавна такса/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8