Р
Е Ш Е Н И Е
№
205
гр. Разград, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 257 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 24б, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/.
Постъпила е жалба от „Път консулт“ ООД -
Разград против Решение № 32-335788 от 05.10.2022 г., издадено от директора на ТД
Митница Русе при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 24б, ал. 5 ЗАДС е
отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
В жалбата
се твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния
закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
при несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че административният
орган не е дал възможност за отстраняване на
нередовностите във връзка с изискванията по чл. 24а, т. 8-11 ЗАДС, че
предварителното изпълнение на тези условия би било необоснован разход и че
енергийният продукт, който ще се използва, не е такъв за отопление. Иска
се оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния
орган за произнасяне по искането. Претендират се разноски.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и поддържа доводите си, че не са налице условията за издаване на
исканото удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Моли жалбата да
бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По реда на чл. 24а, ал. 3 – ал. 6 ЗАДС
„Път консулт“ ООД – Разград, ЕИК ********* е подало до ТД
Митница Русе Искане вх. № ПЗ-22/32-276886 от 18.08.2022 г. за издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител за получаване и използване
на акцизна стока Газьол за промишлени и комунални цели с код по КН 27101943 в
обект - „Асфалтова база Исперих“, находящ се в гр. Исперих 7400, обл. Разград,
Промишлена зона, ПИ 32874.201.202, използвана за цели, различни от моторно
гориво или гориво за отопление, съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС - за
производство на асфалтобетон за пътища и други натоварени площи. В искането е
посочено, че за производството на асфалтова смес дружеството използва природен
газ с код по КН 27111100, но с оглед кризата на доставките и покачената му цена
ще премине към газьол.
На 30.09.2022 г. екип служители от отдел
„Акцизна дейност” при ТД Митница Русе извършил физическа проверка на място в
обект „Асфалтова база Исперих“, резултатите от която са отразени в Протокол №
22BG004000A004747/30.09.2022 г. При проверката е проследен процесът на
производство на асфалтови смеси и пътят на енергийния продукт Газьол и
използването му в производствения процес. Исканата да бъде освободена от акциз
акцизна стока газьол ще се използва за сушене на инертни материали-фракции в
сушилен барабан, който постоянно се върти. Газьолът посредством тръбопровод се
транспортира до два броя горелки, едната от които е монтирана към сушилния
барабан, в която чрез изгарянето на газьола се образува огън, който загрява и
впоследствие изсушава инертните материали-фракции в сушилния барабан. Процесът
на сушене протича при температура от около 180° С. Втората горелка, където
постъпва газьолът, е монтирана към съоръжение за маслоогрев, пълно с термално
масло. При изгарянето на газьола се образува огън, който загрява термалното
масло. Загрятото термално масло посредством помпи циркулира около цистерните,
където се съхранява битумът и по този начин го загрява и превръща от твърдо в
течно състояние. Изсушените инертни материали - фракции и загрятият битум се
смесват в бункер за смесване, разположен над сушилния барабан. Двата броя
горелки в обекта са комбинирани и имат възможност да работят освен с газьол и с
природен газ. На територията на асфалтовата база има наличен резервоар за
съхранение на акцизната стока газьол с капацитет 48 000 л., откъдето газьолът
се транспортира по тръбопровод към двата броя горелки. Газьолът постъпва в
резервоара от автоцистерните на самотек, като при проверката не е установено
наличие на средство за измерване и контрол при въвеждане в обект или при
постъпване в производствената инсталация /два броя горелки/. Целият
производствен процес е компютърно управляем, включително и горелките.
Към момента на проверката дружеството не
разполага с автоматизирана система за отчетност, която да позволява
извършването в реално време на контрол на количествата енергийни продукти,
които ще се получават и използват в обекта, както и на суровините, материалите,
произведените или складираните стоки, съгласно изискванията на чл. 24а, ал. 3,
т. 8 от ЗАДС. Дружеството не разполага и с инсталирани точки за контрол в
обекта в местата на получаване и местата, където се използва в производството
енергийният продукт с код по КН 27101943, както и където се извеждат
произведените стоки от обекта, съгласно изискванията на чл. 46а, ал. 1, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № Н-1/22.01.2014 г. на МФ.
При горните факти директорът на ТД
Митница Русе е приел, че енергийният продукт Газьол за промишлени и комунални
цели с код по КН 27101943 е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4,
т. 37 ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина,
използвана непосредствено в производствения процес. Използването на енергийните
продукти за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се
изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й
предназначение. Позовал
се е и на т. 56 от Решение на СЕС по дело С-240/01. Поради това е заключил, че
не е налице изискването на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС.
Наред с това, административният орган е
преценил, че не са изпълнени и условията по чл. 24а, ал. 3, т. 8-11 ЗАДС, поради
което и на основание чл. 246, ал. 5 ЗАДС е постановил отказ да издаде
удостоверение за освобождаване от акциз.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от активно легитимирано лице с правен интерес
от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При дължимата по чл. 168 АПК проверка
съдът не констатира наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК.
Оспореното решение е
издадено от директора
на Териториална дирекция Митница Русе в кръга на неговата материална и
териториална компетентност съгласно чл. 24б, ал. 5 ЗАДС.
Актът е в надлежната писмена
форма, има съдържанието, изискуемо по чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването му не
са нарушени административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че митническият
орган не му е предоставил възможност да отстрани нередовностите във връзка с
изискванията по чл. 24а, т. 8-11 ЗАДС. По реда на чл. 24б, ал. 3 ЗАДС се
отстраняват нередовности, каквито биха били налице, ако искането не съдържа
данните по чл. 24а, ал. 5 ЗАДС или към него не са приложени документите по чл.
24а, ал. 6 ЗАДС. Но несъответствието с материалните основания за издаване на
исканото удостоверение не обосновава нередовност на искането, а неговата
неоснователност.
Относно материалната
законосъобразност на решението съдът приема следното:
Първото основание, на което
е постановен оспореният отказ, е несъответствие с изискването на чл. 24, ал. 2,
т. 4 ЗАДС. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се
освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво
или гориво за отопление. В чл. 4, т. 37 ЗАДС е определено понятието „енергиен
продукт за отопление“ като продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на
топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният
продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на
помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички
случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва
независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии,
сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 (енергиен
продукт с двойно предназначение) и т. 33 (минералогични процеси) и б) за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление.
Безспорните по делото факти сочат, че жалбоподателят
произвежда асфалтова смес, която се получава при смесване на изсушени инертни
материали и втечнен битум. Сушенето на инертните материали и втечняването на
битума се извършва с две горелки, които ще изгарят газьол. Енергийният продукт ще участва
непосредствено в технологичния процес, при който отделената топлина е необходима
за производството на асфалтовата смес. След като газьолът ще се употребява само
за производствени цели, той не може да бъде квалифициран като „енергиен продукт
за отопление“ по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС и попада в предвиденото в б.
"б" на същата разпоредба изключение.
Неоснователно е
позоваването на Решение на СЕС по дело С-240/01, което не е постановено по
преюдициално запитване и няма задължителното действие по чл.
633 ГПК.
В подкрепа на горните изводи
е съдебната практика, изразена в Решение № 11961 от 24.11.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 5463/2021 г., I о., Решение № 416 от 19.01.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 3789/2021 г., I о., Решение № 841 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5760/2021 г., VIII о. и много други.
Второто основание за
постановяване на отказа е неизпълнение на условията по чл. 24а, ал. 3, т. 8-11 ЗАДС. Посочените
разпоредби са създадени с § 37 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на
Закона за корпоративното подоходно облагане /Oбн., ДВ, бр. 96 от 6.12.2019 г.,
в сила от 1.01.2020 г./ и въвеждат следните изисквания: т. 8. използване на автоматизирани системи за отчетност, които
позволяват извършването в реално време на контрол на количествата енергийни
продукти, които ще се получават и използват в обекта, както и на суровините,
материалите, произведените или складираните стоки, вписани в искането по ал. 5;
т. 9. самостоятелно и за своя сметка осигуряване интернет достъп на
митническите органи до автоматизираните системи за отчетност по т. 8 в случаите
по чл. 24, ал. 2, т. 4, когато ще се получават и използват в обекта енергийни
продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20; т. 10. в случаите по чл. 24, ал. 2, т.
4 използване на средства за измерване и контрол: а) на количествата енергийни
продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20 на местата, на които ще се получават в
обекта; б) на количествата енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20 на
местата, в които постъпват в съответната производствена инсталация в обекта
и/или се влагат в производствения процес; в) на количествата произведени стоки
на местата, на които стоките се извеждат от обекта; и т. 11 средствата за
измерване и контрол по т. 10 трябва да отговарят на изискванията на този закон,
Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.
Не се спори по делото, че жалбоподателят не разполага с
автоматизирана система за отчетност, позволяваща контрол в реално време на получаваните
и използваните количества енергийни продукти, на суровините, материалите,
произведените или складираните стоки. Дружеството не разполага и с инсталирани
точки за контрол в местата на получаване и на използване в производството на енергийния
продукт, както в местата на извеждане на произведената стока. При неизпълнението
на тези изисквания и в условията на обвързана компетентност административният
орган е бил длъжен да откаже издаване на исканото удостоверение за
освобождаване от акциз.
Жалбоподателят възразява, че въвеждането
на автоматизираните системи за отчетност и на допълнителни средства за
измерване и контрол предполага значителни разходи, които биха били необосновани
и безпредметни, ако енергийният продукт не бъде освободен от акциз. Законът
обаче не допуска последващо привеждане в съответствие с изискванията на чл.
24а, ал. 3, т. 8 – ал. 11 ЗАДС с предоставяне
на допълнителен срок за това. Такава възможност е предвидена в § 38, ал. 2 от ПЗР
към ЗИДЗКПО (ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) във вр. с § 37 за
изменение и допълнение на ЗАДС, но само за лицата, които в срок до 31 декември
2020 г. са получили удостоверения за освобождаване от акциз. Това е още един
аргумент, че лицата, които са поискали освобождаване от акциз след въвеждането
на изискванията по чл. 24а, ал. 3, т. 8-11 ЗАДС следва да отговарят на тях към
момента на подаване на исканията.
С Решение № 855 на МС от 31.10.2022 г. е
одобрен проект на Закон за изменение и допълнение на ЗАДС, предвиждащ намаляване
на административната тежест за малките производители, но съгласно действащия
материален закон решението е правилно постановено и жалбата срещу него следва
да бъде отхвърлена.
На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.
37 ЗПП във вр. с чл. 24 НЗПП в минималния размер от 100 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Път консулт“
ООД – Разград, ЕИК ********* против Решение №
32-335788 от 05.10.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция
Митница Русе, с което на основание чл. 24б, ал. 5 ЗАДС е отказано издаване на удостоверение
за освободен от акциз краен потребител.
ОСЪЖДА „Път консулт“ ООД – Разград, ЕИК ********* да заплати на Агенция „Митници“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.