№ 133
гр. Шумен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Р. Ил. Р.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело №
20253600200132 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Република
Румъния, с което се моли за признаване и изпълнение на наказателно решение
№585/19.11.2024г., в частта и за плащане на финансова санкция постановена от Съд
Съниколау Маре, Област Тимиш, Република Румъния, влязло в сила на 08.02.2025г. по
отношение на българския гражданин Т. Я. М., роден на 25.08.1979г., с посочен в
удостоверението адрес в с.Ц. б., обл.Шумен, ул.З. Ст. №1.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за отхвърляне на искането на Румъния, тъй като не са налице законовите
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция съобразно
разпоредбите на българското законодателство.
Засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ, който е
идентичен с адреса в РБ посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна. В съдебно
заседание защитникът излага, че не са налице основания за признаване на така наложената
финансова санкция, тъй като в дадения от съда срок посоченото удостоверение не е било
изпратено с отстранени нередовности. Затова моли да бъде отхвърлено искането на
издаващата държава.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Засегнатото лице Т. Я. М., е пълнолетен български гражданин, роден на 25.08.1979г. в
1
гр.Шумен и има постоянен и настоящ адрес в с.Ц. б., обл.Шумен, ул.З. Ст. №1, т.е. има
установено местоживеене на територията на Република България, покриващо в достатъчна
степен изискванията на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Лицето е в трудоспособна възраст,
сключвало е трудови договори в РБ и поради това се приема, че засегнатото лице реализира
доходи. Затова съдът приема, че са налице условията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС.
Засегнатото лице има регистриран постоянен адрес на територията на Шуменска
област и поради това компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС е
Окръжен съд - гр. Шумен.
Приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, като
формуляр е на български език, но съдържанието му изцяло е изпълнено с текст на румънски
език. Установява се, че решението за постановяване на финансовата санкция е на държава -
членка на Европейския съюз – Румъния, но в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета, в клетка „ж)2.“ не са посочени фактите и няма описание на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително място и време - на
български език. Налице е просторен текст на румънски език, от които може да се приеме
единствено цифровото изражение на дата на извършване на деянието. Също така не са
посочени на български език вида и правната квалификация на нарушението/престъплението
и приложимите законови разпоредби, а в клетка „ж)3.“ не е отбелязано какво представлява
визираното от тях съобразно посочените клетки. Предвид на това е направен опит за
консултация с издаващия удостоверението орган, като е изискано Удостоверение по член 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, попълнено изцяло на български език,
Съгласно чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС – двойна наказуемост не се изисква за
деянията съставляващи поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата. От
посочените в Удостоверението данни на български език не може да се прецени дали се
отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и по българското
законодателство, включително по Закона за движение по пътищата. Съдът е изпратил
запитването си двукратно по електронна поща на 20.03.2025г. и на 01.04.2025г. и веднъж по
конвенционалната поща, което е получено при тях на 24.03.2025г. В указания от ШОС
двуседмичен срок от получаване на писмото по двете пощи не е постъпил отговор на
консултацията. Такъв не е постъпил и до настоящия момент.
Поради това ШОС приема, че и след опита за консултация Удостоверението по чл.4 е
непълно, защото където е попълнено не е на български език, а на румънски език. Единствено
формата на Удостоверението е изцяло на български език. По този начин Удостоверението не
отговаря на чл. 5 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24 февруари 2005 година, което България е подписала, уведомявайки държавите-членки, че
езиците по рамковото решение за България са български и английски език. Независимо от
положените усилия от българския съд и отправеното искане към изпращащата държава за
консултация по смисъла на чл. 32 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, констатираните несъответствия
не са отстранени от издаващия орган. Поради това Шуменският окръжен съд прави
категоричен извод, че удостоверението е непълно по смисъла на чл.35 т.1 предл.2 от
ЗПИИАКОРНФС, което е факултативно основание за отказ за признаване и изпълнение на
финансовата санкция.
Предвид всичко гореизложено, съдът намери, че не са налице предпоставките по чл.
30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, а са налице и отрицателните предпоставки за признаване на
решението за налагане на финансова санкция визирани в чл.35 т.1 предл.2 от
ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Копие от
2
уведомлението по чл.38 ал.1 от закона в съответствие с ал.2 от същия текст следва да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Водим от горното и на основание чл.35 ал.1 т.1 предл.2 от ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ наказателно решение №585/19.11.2024г., в частта и за
плащане на финансова санкция постановена от Съд Съниколау Маре, Област Тимиш,
Република Румъния, влязло в сила на 08.02.2025г. срещу българския гражданин Т. Я. М., с
ЕГН **********, по постоянен и настоящ адрес в с.Ц. б., обл.Шумен, ул.З. Ст. №1, за сумата
от 2000,00 румънски леи.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗПИИАКОРНФС, да се уведоми незабавно издаващия
орган на Румъния, за взетото решение, като се изпрати формуляр 4.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението по чл.38 ал.1
т.2 от ЗПИИАКОРНФС – формуляр 4 да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, от днес пред
Апелативен съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3