Решение по дело №3965/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1866
Дата: 28 декември 2023 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20234430103965
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1866
гр. Плевен, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20234430103965 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.146
ЗЗП и иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на
иска 237,97 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н.
Е. П., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от З.С.Р., в която се твърди, че на 21.10.2019
г. Н. Е. П. е сключил договор за паричен заем № ********** с „***" ЕООД /с
предишна фирма ***/. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде
в размер на 70 лева, при погасяване в срок до 20.11.2019 г. В посочения
договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49.4%, лихвен процент
за кредита в размер на 40.85%, сума на лихвата за срока на договора - 2.35 лв.
В договора е записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 19.18
лв. такса за бързо разглеждане. Твърди, че на 22.10.2019 г. между страните е
сключен анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в
размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер
на 31.73 лв. Твърди, че на 02.11.2019 г. между страните отново е сключен
анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на
200 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 191.19
лв. Твърди, че на 02.11.2019 г. между страните е сключен трети анекс към
1
договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 280 лв.,
като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 237.97 лв.
Твърди, че Н. Е. П. е погасил сумата по договора, като за срока на договора е
заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително
такса за експресно разглеждане, а именно: 1467.09 лв. Твърди, че с оглед
качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13
от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно
разпоредбите на ЗПК. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от
посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на
договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение за
допълнителна услуга от момента на подписване на договора. Следователно се
касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още
повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради което следва да
се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за
потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК. В този смисъл, невключването на допълнителните услуги от ГПР и
уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не
представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи
по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР. Счита, че с тези действия „***" ЕООД е
заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и на
посоченото европейско законодатество. Счита, че неправилното изчисляване
и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. В
подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като
съществено условие на договора. Счита, че това следва и от
сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС,
имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където
2
това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване
на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да
се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Счита, че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. Счита за нищожна
клаузата, с която е уговорено, че ищецът се задължава да заплати на
кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носи допълнителни ползи за него. Предвид на това счита, че е
нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане.
Съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с
отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Същата представлява
начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на
добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към
договорената възнаградителна лихва. Счита, че всичко това е в пряко
нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са
3
неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото
въвеждане на потребителя в заблуждение. Моли да бъде прогласена
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане предвидена в договора, сключен между страните по делото, като
нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Моли на основание чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД ответника да бъде осъден, след допуснатото изменение в размера на
предявения иск, да плати на ищеца сумата в размер на 237.97 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане Претендира направените
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който взема становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че
на 21.10.2019 г. между ,,***“ ЕООД (наименование на Дружеството към
момента на сключване на Договора), с ЕИК ********** като Кредитодател и
Н. Е. П. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № **********
(Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит
и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването
на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя
сума в размер на 70 (седемдесет) лева, представляваща главница по кредита.
Кредитът е за период от 30 дни и е с падежна дата 20.11.2019 г. Начислените
такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 2.35 лева и такса
Експресно разглеждане в размер на 19.18 лева. Така общият размер на
кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е
бил на стойност 91.53 лева. Твърди, че още в начален етап от процеса по
кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя
конкретни параметри, се предоставя Стандартен европейски формуляр
(СЕФ), който съдържа всички специални условия по Договора, включително
главницата, договорната лихва и таксата за експресно разглеждане, както и
общо дължимата сума. На този етап от кандидатстването, г-н П. е имал
възможността да разгледа условията по Договора и да се откаже от ползване
на услугата и/или ползване на кредита в цялост. Редът и условията, по които
на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се уреждат в Договор за кредит
№ ********** и Общите условия към него. Запознаването с последните е
задължителен етап от кандидатстването за кредит. Това е изискване
4
поставено от ЗПФУР. Няма как да бъде завършена заявката за кредит, без да
се премине през етапа със запознаване с Общите условия по кредита. Срокът
на Договора за кредит започва да тече от датата на превеждане на сумата по
Кредита по сметка на Кредитополучателя. Заявената и отпусната сума по
Договора е преведена от „***“ ЕООД на Н. Е. П. на 21.10.2019 г. по сметка на
каса на ,,Изипей“ АД. Кредитополучателят е избрал този начин на получаване
на заявената от него сума. Твърди, че Съгласно допустимата възможност в т.
2.2 от Общите условия към Договора, г-н П. се е възползвал от правото си и е
заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена
горепосочената такса. Последната се изчислява спрямо сумата на Кредита и
срока на Договора за кредит, съгласно Тарифа на Кредитора, налична на
Началната страница на www.vivus.bg. Твърди, че в общия случай и когато
Кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, Кредиторът
предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване
на искането. В случая изрично заявената услуга за Експресно разглеждане
гарантира обработка на Искането и получаването на отговор в рамките на до
15 (петнадесет) минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и
без забавяне, веднага след постъпването на Искането за отпускане на кредит в
системата на Дружеството. Именно поради тази изначално ясна и за двете
страни насрещна престация при и по повод на изрично заявената и
предоставена допълнителна незадължителна услуга, ищецът е обвързан със
заплащането й. Твърди, че т. 8. от Общите условия, урежда възможността
Кредитополучателят да поиска отпускане на Допълнителен кредит(и) по вече
отпуснат Кредит. Страните се съгласяват, че получаването на Допълнителен
кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит,
посредством сключване на нов Договор за кредит, като всички параметри по
съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по
Кредита остават непроменени. Отпускането на всеки Допълнителен кредит
подлежи на отделно одобрение. Твърди, че Н. П. се е възползвал от правото
си да изтегли допълнителни суми към вече отпуснатата му такава общо
четири като за тази цел са били сключени четири последователни
допълнителни споразумения, както следва: С АНЕКС за допълнителна сума
от дата 22.10.2019 г. са завени и отпуснати допълнителните 50 лева, АНЕКС
5
за допълнителна сума от дата 28.10.2019 г. за сумата от 600 лева, АНЕКС
за допълнителна сума от дата 02.11.2019 г. за сумата от 200 лева и АНЕКС за
допълнителна сума от дата 02.11.2019 г. за сумата от 280 лева. Твърди,
че след сключване на Анексите за допълнителни суми, общият размер на
задължението е нараснало до 1467.09 лева, от които: главница - 1200 лева,
договорна лихва - 29.12 лева и такса Експресно разглеждане - 237.97 лева.
Твърди, че задължението по Договор за кредит № ********** / 21.10.2019 г. е
погасено, като е постъпила сумата от 1453.50 лева, с която е погасено изцяло
задължението, както следва: - главница - 1200 лева; - такса Експресно
разглеждане - 237.97 лева; - договорна лихва - 15.53 лева. Във връзка с
предсрочно погасяване и на основание от т. 10 от приложимите към Договора
Общи условия, предварително уговорената договорна лихва е намалена до
посочения по-горе размер.
Оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на
Договор за кредит № ********** и Анекс към него, както и на отделни
клаузи като неоснователна и недоказана. Счита за неоснователно и лишено от
обективни аргументи твърдението на ищеца, че Договорът противоречи на
чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл. 22 от ЗПК. Твърди, че в Специалните
условия на процесния договор изрично е посочен действителният размер на
разходите по кредита, който от своя страна съответства на заложената
законово допустима граница, определена в ЗПК. Всички параметри по
процесния договор за кредит са били изначално известни и са предоставени
по ясен и недвусмислен начин на кредитоискателя - г-н П., още на етап
преддоговорна информация - обективирани в Стандартния европейски
формуляр (СЕФ), откъдето е имал и възможността да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да сключи Договора при така
предвидените условия или не. Оспорва всички възражения на ищеца за
нищожност на договора или на отделни негови клаузи, като излага множество
правни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните и се установява от Договор за паричен заем
6
№ **********/21.10.2019г. и анекси към договора от 22.10.2019г., от
28.10.2019 и два броя анекси от 02.11.2019г., че Н. П. в качеството си на
кредитополучател го е сключил с „***" ЕООД /с предишна фирма ***/ в
качеството му на кредитодател. Страните са се договорили отпуснатия заем
да бъде в размер на 70 лева, при погасяване в срок до 20.11.2019 г. В
посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49.4%,
лихвен процент за кредита в размер на 40.85%, сума на лихвата за срока на
договора - 2.35 л, както и че кредитополучателят дължи сума в размер на
19.18 лв. такса за бързо разглеждане. На 22.10.2019 г. между страните е
сключен анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в
размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер
на 31.73 лв. На 28.10.2019г. с анекс е предоставена допълнителна заемна сума
и уговорена такса за експресно разглеждане от 126,05 лв. На 02.11.2019 г.
между страните е сключен анекс към договора с който анекс е отпусната
допълнителна сума в размер на 200 лв., като сумата за експресно разглеждане
се променя в размер на 191.19 лв. Отново на 02.11.2019 г. между страните е
сключен друг анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна
сума в размер на 280 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в
размер на 237.97 лв.
Не се спори между страните и се признава от ответника, че
задължението по Договор за кредит № ********** / 21.10.2019 г. е погасено
изцяло, като е постъпила сумата от 1453.50 лева, с която е погасено изцяло
задължението, както следва: - главница - 1200 лева; -такса Експресно
разглеждане - 237.97 лева; - договорна лихва - 15.53 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Съдът намира, че от обсъдените по-горе доказателства се установи
възникнало между страните правоотношение по силата на сключен между тях
договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между
страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
7
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е
реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е
предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на
заемната сума от 1200 лв. в случая не се и оспорва от ищеца.
Съдът намира за основателен предявеният главен иск с правно
основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗЗП за нищожност
на клаузата от договора и анексите към него за такса за експресно
разглеждане като противоречаща на добрите нрави и неравноправна.
Установява се, че процесният договор е за срок от тридесет дни и по
отношение на него е неприложим ЗПК на основание чл.4 ал.1 т.6 от ЗПК -
Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за
погасяване на задължението до три месеца.
Уговореното обаче в договора задължение на заемателя за заплащане на
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в
размер на 237.97 лева е нищожна поради нейната неравноправност. В чл.143
ал.2 ЗЗП неравноправните клаузи не са изчерпателно дадени, а само примерно
(Р. №345 от 09.01.2019г. ВКС, т.д.№1768/2018г., II т.о., ТК). Посочената
клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, доколкото
неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 ЗЗП, тъй като
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Видно е, че в приложения СЕФ също е отразена
такава сума и кредитополучателят не е имал възможност да не я приеме. За да
сключи договора и да усвои сумата е бил длъжен да се съгласи да заплати
така посочената такса. Следва да се отбележи, че в СЕФ предвидената сума от
237.97лв., е посочена като услуга Бърз кредит, в Договорите е наречена Такса
за експресно разглеждане, както и в ОУ към договора, като в тях /чл. 2.2. -
2.6./ са употребени изразите „експресно разглеждане“ и „експресна
обработка“. ЗЗП дава възможност да се прецени във всеки отделен случай
наличието на неравноправни клаузи и съдът приема, че в случая въвеждането
на такса експресно разглеждане представлява неравноправна клауза, тъй като
8
не е ясно какво задължение въвежда за заемодателя срещу заплащане на така
определената висока такса. Противоречието между клаузата за експресно
разглеждане и добрите нрави е налице още при сключването на договора и
съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ЗЗД, в тази част договорът
изобщо не е породил правно действие. В случая кредитът не може да бъде
усвоен, ако не бъде отпуснат, но същият не би бил отпуснат, ако заемателят
не се съгласи на клаузите по договора, за които липсват доказателства да е
дадена възможност за индивидуално договаряне. Тази клауза цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
да е извършена конкретна услуга и представлява и скрит разход по договора
за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на закона.
Уговорката е във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - същата е
неравноправна, защото задължава потребителя да заплати такса да услуга,
която реално не получава /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/. Клаузата е нищожна,
защото не е индивидуално уговорена, както изисква чл.146 от ЗПК. Поради
изложеното искът следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо
ЗЗД съдът намира следното: Според задължителната практика в т. 1 от ППВС
№ 1/1979 г., фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна
сфера в друга и начална липса на основание за разместване на благата. В
тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже
разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена
сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на
обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на
доказване от ответника. Съобразно изхода на предявения иск за нищожност
на клаузата за такса за експресно разглеждане по договора и установяването
на нейната нищожност съставлява пречка за възникване на задължение за
посочената такса. Поради изложеното, заплатената на основание нищожната
клауза такса за експресно разглеждане в размер на 237,97 лв. се явява
платена при начална липса на основание и подлежи на връщане на основание
чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, поради което искът следва да бъде
9
уважен в предявения си размер след допуснатото изменение от 237,97 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на
100,00 лв. за държавна такса.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 480лв., при съобразяване, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор
от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на
отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и определение №
60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по
ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос,
съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за
определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не
броя на предявените искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 МРАВ размери на минималните адвокатски възнаграждения. За да достигне
до това становище съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски
съвет – на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени
в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитаики
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава,
когато тои се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и
направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в
процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата
10
не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в неина тежест
ще бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на
подлежащи на възстановяване разноски в производство. По този начин се
отнема правото на съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да
присъди разумен размер за направените разноски. Така се нарушава и правото
на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия
му чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Същото се приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от
28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща
на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в
които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е
приета от ВАС – орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като
частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема
свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на
конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на
сдружението на адвокатите, както изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС
е извел задължение за националния съд да гарантира пълното деиствие на
нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива
да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,
дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или
да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на
ЕО. Така приемат и българските съдилища в редица свои актове: Решение №
6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. № 1061/2018г. на СГС; Определение № 2514
от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. № 407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95
от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е
№1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.146 ЗЗП по иска,
11
предявен от Н. Е. П., ЕГН ********** против ***, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от З.С.Р. клаузата за такса за експресно
разглеждане от Договор за паричен заем № **********/21.10.2019 г., като
неравноправна.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.С.Р. ДА
ПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** сумата от 237,97 лева, представляваща
недължимо платена сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от З.С.Р. ДА ПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН
********** сумата от 100,00 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ***,
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.С.Р. ДА
ПЛАТИ на *** „Д. М.“ гр. София, вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*********, представлявано от Д. М. М., като процесуален представител на Н.
Е. П., сумата от 480,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната по производството безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12