Р Е
Ш Е Н
И Е № 26
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 11.03.2020г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря ...НЕЛИ БЪЧВАРОВА................................................ и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№86
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г.С.А.
ЕГН ********** ***,чрез Адвокатско дружество“Я. и съдружници“,със седалище и
адрес на управление-гр.Д.,представлявано от адв.М.Я.
и адв.В.З. срещу „Застрахователно акционерно
дружество“***“АД,ЕИК **със седалище и
адрес на управление-1000,гр.С.,ул.“С.К.“№2,представлявано от Д.М.а,К.В.,М.И.и В.К.М.,с
цена на иска сумата от 253 121,20 лв.,от които 250 000
лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 3 121,20 лв.-обезщетение за
имуществени вреди-с правно основание чл.45 от ЗЗД,чл.51 от ЗЗД във вр.с чл.429 ал.1 и ал.2 от КЗ,във вр.с
чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
С уточняваща молба от
22.10.2019г. ищецът по делото уточнява,че претендира сумата от 170 000 лв.-неимуществени вреди,причинени
от смъртта на бащата на ищцата,настъпила при ПТП от 24.10.2017г.,а по отношение
на претърпените от нея болки и страдания вследствие на причинените й от
катастрофата телесни повреди претендира сумата от 80 000 лв.
Подадената искова молба е
редовна и допустима,родово и местно подсъдна на Добрички окръжен съд.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
На 24.10.2017г. при ПТП е
причинена смъртта на С.А.С. ЕГН **********-баща на Г.С.А.,а ищцата е получила и
телесни увреждания,вследствие на произшествието,изразяващи се в травматичен
шок,травма на глава,гърди и крайници,контузия на главата,разкъсно-контузна
рана на главата,счупване на челната кост и фронталния синус,счупване на долната
челюст ,контузия на гръдния кош,счупване на дясната бедрена кост и счупване на
лявата лъчева кост.
Обстоятелствата около настъпването
на ПТП са следните:
На 24.10.2017г. около 16,30 ч.от
гр.Добрич,към гр.Г.Тошево,след с.С.К. се е движел лек автомобил „Volkswagen
Polo“,рег.№***,управляван от С.А..Зад лекия автомобил се е
движел лек автомобил „Skoda
Fabia“,с рег.№***,управляван от П.М.П.на дистанция около 20 м.,като
и двата автомобила,намирайки се около 500 м.след с.С.К. ,са се движели с около
65 км./ч.,тъй като платното е било мокро от валящия в този момент дъжд.
По същото време в противоположна
посока се е движел лек автомобил „Mercedes ML 350“ с рег.№***,управляван
от А.Г.А.със скорост от около 117,98 км.ч.След кръстовището на с.Ц.,водачът на
лек автомобил „Mercedes ML 350“ губи контрол
над автомобила си , той се отклонява наляво и започва да навлиза в лентата за
движение,в която се е движел л.а. „Volkswagen Polo“ и се завърта около вертикалната си ос наляво с предната си част,губейки
напречна устойчивост.Водачът на л.а. „Volkswagen Polo“ ,виждайки загубилия своята устойчивост лек автомобил „Mercedes ML 350“ и навлизащ в
неговата лента,успява да намали частично скоростта си на движение до 42,04
км./ч.,след което настъпва удар между двата автомобила изцяло в лентата на
движение на л.а. „Volkswagen Polo“.
При така настъпилото произшествие
е причинена смъртта на водача на л.а. „Volkswagen Polo“,както и телесни увреждания на пътуващия до него пасажер в лекия автомобил
Г.С.А..
За събитието е образувано
наказателно производство №54/2017г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП
Добрич.
С Присъда №1 от
04.02.2019г.,постановена по НОХД №414/2018г.на Добрички окръжен съд,водачът А.А.е признат за виновен в това,че на 24.10.2017г.по главен
път гр.Добрич-гр.Г.Тошево,при управление
на МПС- лек автомобил „Mercedes ML
350“ с рег.№***, нарушил правилата за движение на чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП и ал.2 т.4 от
закона,чл.15 ал.1 от ЗДвП ,чл.16 ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП ,като по непредпазливост
е причинил смъртта на С.А.С. и ***С. ,както и средна телесна повреда на Г.С.А.,изразяваща
се в проникване в черепната кухина,трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето за период от 2-3 месеца,трайно затруднение на движението на долен
десен крайник за период от 5-6 месеца,трайно
затруднение на движението на горен ляв крайник за период от 2-3 месеца,поради
което на основание чл.343 ал.4 във вр.с ал.3
предложение пето,б.“б“,пр.първо във вр.с чл.342
ал.1 и чл.58а ал.1 от НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години,при първоначален общ режим и лишен от
право да управлява МПС за срок от 5 години.Производството е протекло по
съкратената процедура,в рамките на което подсъдимият изцяло е признал фактите
по обвинителния акт.
Ищецът счита,че причината за
настъпилото ПТП изцяло се корени в субективните действия на водача на л.а. „Mercedes ML 350“ с рег.№***А.А.,който допуснал виновно нарушение на цитираните
разпоредби на ЗДвП и в резултат на тези неправомерни действия е настъпил и
вредоносния резултат,а именно смъртта на пътуващия пасажер С.А.С. .
Вследствие на произшествието
ищцата е претърпяла описаните в исковата
молба телесни увреждания,откарана е по спешност в спешна медицинска помощ в МБАЛ „Св.Анна“
Варна в общо увредено състояние.Приета е в отделение за интензивно лечение и
травматология с оглед стабилизиране на състоянието й,след което на
27.10.2017г.същата е насочена към Клиника по ортопедия и травматология за
провеждане на оперативно лечение.Ищцата претърпява две оперативни интервенции в
областта на дясна бедрена кост,с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и поставяне на заключващ пирон и заключваща плака
за дистален радиус.След двуседмичен престой в
болничното заведение ищцата е изписана за домашно лечение,с препоръка за последващо
оперативно лечение,с оглед отстраняване на остеосинтезния
материал.Получената при ПТП фрактура на долна челюст е обусловила необходимостта от постъпване на ищцата в
Клиника по лицево –челюстна хирургия при МБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна за
провеждане на оперативно лечение,изразяващо се в репозиция
и фиксация на долна челюст в правилно анатомично
положение чрез прилагане на шини.
Вследствие на произшествието
пострадалата е претърпяла и търпи продължителни болки и страдания.Счупването на
бедрената кост е довело до трайно затруднение на движението на долен десен
крайник за период от около 6 месеца.Счупването на лява ръка е довело до трайно
затруднение на движението на горен ляв крайник за период от около 2-3 месеца.След
изписването й от МБАЛ“Св.Марина“ в продължение на няколко месеца пострадалата е
била обездвижена и на легло,с поставена гипсова имобилизация
на двете предмишници.Била е в невъзможност да се
обслужва сама,предвид невъзможността да стъпва на оперирания си долен десен крайник
и поставената гипсова имобилизация.Състоянието й е
изисквало денонощна грижа и помощ от
нейните близки и роднини,включително хранене,баня,тоалет и преобличане.Поради
фрактурата на долната челюст,ищцата не
можела да се храни нормално и да говори,изпитвала болка при движение на
челюстта и затруднение при отварянето на устата,поради което консумирала
предимно течна храна.Вследствие на фрактурите на челюстни шийки на долната
челюст ,при ищцата се развила посттравматична анколоза
на челюстните стави двустранно.Това състояние обусловило допълнителна
хирургично лечение в Отделение по лицево челюстна хирургия в „Аджибадем Сити Клиник-МБАЛ Токуда“-С.,с поставяне на реконструктивна титанова плака,ставна главичка и фасциална
присадка и извършване на артропластика.След
изписването й от болничното заведение на 22.03.2019г.ищцата е в невъзможност да
се храни самостоятелно и все още изпитва интензивни болки.Бавният лечебен и
възстановителен процес е създал изключителни трудности и неудобства за ищцата и
близките й и във финансов аспект.Разходите за болничен престой,оперативно
лечение и медицински изделия възлизат на 3 121,20лв.
При процесното
ПТП е причинена смъртта на бащата на ищцата-С.А.С..Бащата посрещнал с
изключителна радост и с обичайните за това празненства раждането и изписването
на дъщеря си.Той бил изключително всеотдаен баща и отдавал обичта и вниманието
си на своето дете,стараел се да не го лишава от нищо,мечтаел да я изучи и да и
осигури добро бъдеще.Г. била много привързана към своя баща,между тях имало
специална връзка ,каквато може да има само между баща и дъщеря.Той бил
най-близкия й човек и тя винаги търсела съветите и помощта му.Поради това,след
неговата смърт,тя изпитва емоционално страдание и мъка от неговата загуба.Предвид
младата възраст,в която е ищцата,тя има нужда от баща си,който я е отгледал сам
и е бил майка и баща за нея.Биологичната майка на ищцата се дезинтерсирала
от нея,още когато била на 2 години,като грижите за нея били изцяло поети от
нейния баща.Първоначално ищцата отказвала да приеме загубата на баща си,била в
изключително силен шок.Постепенно,като осъзнала тежките последици от случилото
се Г. се сринала психически,плачела непрестанно,отказвала да се храни,не
желаела да ходи на училище и да контактува с хора.Питала за баща си,търсела го
из дома.Въпреки неимоверните усилия на нейните баба и дядо,при които Г. живее
след смъртта на баща си,да я успокоят и да й вдъхнат кураж,ролята и мястото на
един баща в живота на неговата дъщеря са незаменими и неговата липса винаги ще
се усеща и ще създава трудности в живота на ищцата.Към настоящия момент ищцата все още не може да превъзмогне загубата
на баща си.
Лекият автомобил „Mercedes ML 350“ с рег.№***,при
управлението на който виновно е причинено процесното
ПТП е застрахован по риска „ГО“ в ЗК“***“АД ,по силата на полица №BG/11/117001695688,валидна до 23.06.2018г.
Съгласно чл.380 от КЗ,в сила от
01.01.2016г.към застрахователя е отправена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за претърпените
имуществени и неимуществени вреди,търпени от ищцата по делото,вследствие на
описаното ПТП.Въз основа на претенцията дружеството е образувало преписка по
щета №10018100101747Н,по която застрахователната компания се е произнесла с
отказ.
Гореизложеното обуславя правния
интерес на ищеца да предяви претенцията за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 250 000 лв.-обезщетение за неимушествени
вреди,ведно с обезщетение за забава от датата на подаване на претенцията
до изплащане на сумата и за сумата от
3 121,20лв.-имуществени вреди от процесното ПТП,
ведно с обезщетение за забава от датата на подаване на претенцията до изплащане на сумата.
В срок от ответника по делото е
постъпил писмен отговор,в който се излага следното:
Оспорват се изцяло предявените
срещу ответното дружество искове.
Оспорва се отговорността на водача А.Г.А.по основание и размер.Смята се
,че същият не е реализирал виновно поведение,в резултат на което е настъпило процесното ПТП.Оспорва се причинно следствената връзка
между ПТП и смъртта на бащата на ищцата,съответно между ПТП и получените от
същата телесни увреждания,както и причинно-следствената връзка между
произшествието и настъпването на претендираните неимуществени вреди.Освен като
факт от обективната действителност ,вредите се оспорват и по размер.
Оспорват се вината на водача,противоправността на поведението му-нарушения на норми на
ЗДвП ,причинната връзка между уврежданията и настъпилия вредоносен резултат.В
исковата молба липсва информация относно вида и размера на увредите,довели до
смъртта на С.А..Родството по права линия не свързва наличието на психологически
изживявания с настъпването на определени събития,засягащи лицата в родствени
отношения.Оспорва се причинно следствената връзка между настъпилото
произшествие и всички описани в исковата молба вреди на ищцата по вид и тежест.
Оспорва се размера на
имуществените вреди,претърпени вследствие на инцидента.Твърди се ,че подобни
разходи не са направени,а при условията на евентуалност,че разходите не са били
необходими ,нито са свързани с процесното
автопроизшествие.Те се явяват прекомерни.
Оспорва се посочения в исковата
молба механизъм на настъпване на ПТП.Твърди се,че е налице случайно събитие.
Размерът на исковите претенции е
прекомерно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения,включително от ВКС за
събития,настъпили пред 2017г.Оспорват се изцяло претенциите за лихви върху претендираната главница от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя .Според ответника в тази част исковата молба е
нередовна,тъй като не е посочен период от време,за който се претендират лихви
за забава.
Прави се възражение за съпричиняване ,като се твърди,че двамата пострадали не са
били с предпазни колани непосредствено преди удара между двата автомобила.
Твърди се,че е налице съпричиняване от страна на С.А.С.,поради неизправности
по гумите на автомобила,които са били
със значителна степен на износване и различни като вид и модел.Същевременно
задната лява гума на автомобила е била с различен размер,неподходящ за този
автомобил.В контекста на атмосферната обстановка непосредствено преди ПТП и
мокрия асфалт,състоянието на гумите на „Фолксваген Поло“ е повлияло директно върху
устойчивостта на автомобила и възможността за предприемане на спиране при
възникналата опасност,съответно за предотвратяване на удара.
Евентуално се прави възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила С.А.С.,като
се твърди,че той е бил под влияние на упойващи вещества,което е повлияло върху
реакциите на водача и възможността му да предотврати автоппроизшествието.Това
се установява от приложената по наказателното дело съдебно-химическа експертиза
№І-13/2018г.,където е посочено,че от анализа на кръвта на пострадалия водач е
установено наличие на амфетамини и метамфетамини от типа „екстази“.
Счита се,че рискът не е покрит,а
посоченото ПТП от 24.10.2017г.и настъпилите от него вреди не представляват
застрахователно събитие.
В срок от ищеца е постъпила
допълнителна искова молба,в която се уточнява следното:
По отношение на оспорването на
изключителната вина на водача,противоправното му
поведение и причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносния
резултат се поддържа искането за събиране на СМАТЕ,които ще докажат тези
твърдения в исковата молба.Посочени са изчерпателно правните норми от
ЗДвП,които са нарушени с поведението на водача.Вследствие с недопустимата и
неразрешена скорост ,с която се е движил водача на автомобила,той сам се е
поставил в състояние да не може да действа адекватно,при описаните влошени
метеорологични условия,с което е причинил катастрофата.Ищецът счита,че по
делото са представени достатъчни писмени доказателства относно причинно следствената
връзка между настъпилото автопроизшествие и уврежданията ,причинени на С.А.С..Прави
се искане за допускане на свидетелски
показания,които ще установят емоционалното състояние на ищцата и естеството на
връзката с покойния й баща приживе.Иска се и допускане на съдебно психологична
експертиза,която да установи по какъв начин се отразява на ищцата загубата на
нейния баща. Поддържа се
становището,изложено в исковата молба относно причинно-следствената връзка
между ПТП и причинените неимушествени вреди и
имуществени вреди .
Твърди се,че в случая категорично
не става въпрос за случайно събитие,при което деецът не е бил длъжен и не е
могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.Водачът А.А.съзнателно не е изпълнил въведеното в закона задължение
за всички водачи на ППС-та за движение със скорост,съобразена с атмосферните
условия и релефа на местността,със състоянието на пътя и превозното средство и
пр.С оглед мократа пътна настилка водачът е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасния резултат при движение с несъобразена
скорост.
Що се отнася до възраженията на
ответника за съпричиняване,твърди се,че пострадалите
не са допринесли за настъпване на вредоносния резултат,а доказателствената
тежест за това е на ответника по делото.Оспорва се действията на водача
обективно да са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.Позицията на
ищеца относно твърденията за неизправности на лекия автомобил на пострадалия е
,че дори лекият автомобил да е бил с
износени гуми и различна задна лява гума,това обстоятелство не е от значение за
конкретния механизъм на ПТП..Починалият водач на автомобила не е бил в
състояние да реагира чрез спиране или намаляване на скоростта,тъй като в
момента на навлизане на лекия автомобил на виновния водач в лентата за движение
на пострадалия,той се е намирал на разстояние,при което водачът технически не е
можел да предотврати произшествието.
Оспорва се твърдението в
отговора,че водачът С. е бил към момента на катастрофата под влияние на
упойващи вещества.Оспорва се доказателствената сила на издадените в досъдебното
производство актове.Счита се,че решаващият съд не е обвързан от съдържащите се
в тях констатации.При аутопсията на трупа на пострадалия е взета само проба за
алкохол в кръвта на починалия.Не е ясно кога и от кого е взета проба за
извършване на анализ за наличието на наркотични вещества и лекарства в кръвта
на С.А..
С допълнителен отговор ответникът
заявява,че поддържа всички възражения,изложени в писмения отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание страните
поддържат заявените от тях становища в разменените по делото книжа.
Окръжният съд,като се запозна с
писмените доказателства по делото и заключенията на допуснатите и изслушани комплексна
автотехническа и съдебно медицинска експертиза и със свидетелските показания
,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е протокол за оглед на
ПТП от 24.10.2017г.,от който се установява ,че на същата дата е настъпило
пътно-транспортно произшествие с починали лица по главен път гр.Г.Тошево-гр.Добрич,на
около един километър от с.С.К. на път с едрозърнест асфалт и мокра
настилка,запазена,без неравности по нея ,на хоризонтален участък от платното,при
наличие на дневна светлина-около 16 ч.
С присъда №1 от 04.02.2019г. по
НОХД №414/2018г.по описа на ДОС подсъдимият А.Г.А.роден на ***г. е признат за
виновен в това,че на 24.10.2017г.,при управление на л.а. „Mercedes ML 350“ с рег.№***е
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5 ал.І т.1 и ал.ІІ т.4 от ЗДвП
,чл.15 ал.І от ЗДвП,чл.16 ал.І,т.1 от ЗДвП,чл.20 ал.І и ал.ІІ от закона и чл.21
ал.І от ЗДвП ,като по непредпазливост е причинил смъртта на две лица,едно от които С.А.С.
,баща на ищцата и средна телесна повреда на Г.С.А.,изразяваща се в проникване в черепната кухина,трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за
период от два-три месеца,трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от пет-шест
месеца и трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за период от
два-три месеца и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири години и лишаване от право за управление на МПС за срок от 5 години.Към
момента на съдебното решение присъдата не е влязла в законна сила.
Съгласно протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта №199/03.11.2017г.не се доказва наличие на етилов алкохол в
кръвта на починалия С.А.С..Водачът на л.а. „Mercedes ML 350“ с рег.№***също
не е употребил алкохол-Протокол №1599/27.10.2017г.
При катастрофата е пострадала и
ищцата по делото Г.А.,която видно от представеното удостоверение за наследници
от 05.12.2017г. е дъщеря на починалия С.А..
Пострадалата е приета в спешен
център на МБАЛ“Св.Анна-Варна“,гр.Варна
със съчетана травма на глава-гърди,в състояние на травматичен шок-видно
от представената по делото медицинска документация,издадена от лечебното
заведение.Проведена е операция на 13.11.2017г.,поради наличие на счупване на
бедрената кост,закрито в дясно,при която
фрактурата е наместена,извършена е вътрешна фиксация,поставен
е заключващ пирон и заключваща плака-така епикриза от
Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД-стр.71 по
делото.Направена е гипсова имобилизация на метакарпални кости за 28 дни.От представената епикриза на Клиника по лицево-челястна
хирургия на МБАЛ „Св.Марина-Варна“ се установява,че пациентката е постъпила на
22.11.2017г. и е престояла в клиниката до 24.11.2017г.по повод налична фрактура
на долна челюст,като е направена операция на челюстта,наместени са анатомично
правилно фрагментите на долната челюст и са фиксирани чрез прилагане на шини по
Ерих.
Направена е втора операция на
челюстта на пострадалата,видно от Епикриза на
Болница“Токуда“,гр.С.,тъй като вследствие на
увреждането се е появила посттравматична анколоза на
челюстите двустранно.Поставена е титанова плака и
ставна главичка „Stryker“.Пациентката е
постъпила на 18.03.2019г.в лечебното заведение и е изписана на 22.03.2019г.
От приложената по делото съдебно медицинска експертиза по ДП№312/2017г.се
установява,че вследствие на ПТП ищцата е получила травматичен шок,травма на
глава ,гърди и крайници,контузия на главата,счупване на челната кост и
фронталния синус,счупване на долната челюст,контузия на гръдния кош,счупване на
дясна бедрена кост,счупване на лява лъчева кост.
По делото са представени множество
медицински документи,свързани с лечението на пострадалата в МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД,Болница
Токуда,гр.С., и МБАЛ“Св.Марина“,гр.Варна,които няма
да бъдат коментирани поотделно ,тъй като са проверени от вещото лице по
назначената КАТ и СМЕ по делото .
Като доказателства за извършените
разходи във връзка с лечението на ищцата са представени ф-ра
от 21.03.2019г. за заплатена потребителска такса в размер на 23,20лв.за болница
„Аджибадем Сити Клиник МБАЛ
Токуда „ЕАД, и касов бон,ф-ра
№**********/21.03.2019г.за заплатена такса битово обслужване в размер на 190
лв. и касов бон,ф-ра №**********/21.03.2019г. за
сумата от 1775,08лв.-стойност на
консуматив и медикамент и касов бон,ф-ра
№**********/21.03.2019г.за сумата от 900 лв.-избор на екип и касов бон,ф-ра №10000014302/11.02.2019г. за сумата от 130 лв.-за
извършено изследване компютърна томография на глава и касов бон,касови бонове
за заплатени 28 лв.ортопантомография и за 75
лв.първичен преглед в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда „ЕАД.
Съдът намира,че са налице
оправдани и доказани медицински разходи за сумата от общо 3 121,20лв.Ответникът твърди,че
разходите не са необходими,но не обосновава твърдението си.
На 03.05.2018г. е входирана в ответното дружество с вх.№100-1592 на ЗАД „***“,гр.С.
застрахователна претенция на Г.С.А. и искане за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
вследствие на катастрофата вреди.С писмо
изх.№10018-83-2175 от 03.08.2018г.ответникът по делото отказва изплащане на
обезщетение,поради непредставяне на документи ,искани с писмо изх.№100-2262/22.05.2018г.
По делото е допусната и изслушана
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза,от заключението на
която се установява следното:
Причината за настъпване на смъртта
на С.А.С. е разкъсването на десен бял
дроб,черен дроб и слезката и последвалите от това
кръвоизливи в гръдния кош и корема.
В протокола за съдебно-химическа
експертиза№І-13/2018г. е установено,че във пробите кръв,взети от трупа на С.А.С. се е установило наличие на амфетамин и метамфетамин в
екстрактите от кръвта.Допълнителните скрининг тестове
за наличие на тези вещества са положителни,а за наличие на морфин,марихуана и кокаин –отрицателни.Така
откритите вещества предизвикват еуфория,възбуда,,маскиране на умората,а в
по-високи дози халюцинации.
Нараняванията,получени от ищцата
по делото се установяват от прегледаната от вещото лице медицинска
документация,а именно-травматичен шок,травма на глава ,крайници,гърди,контузно –разкъсна рана на
главата,фрактура синус фронталис,фрактура мандибули,контузио торацис,фрактура феморис декстра/счупване на бедрената кост/,фрактура радии синистра/счупване на гривнена става/.Извършена гипсова имобилизация
на двете предмишници и шина на дясното бедро.Счупената
бедрена кост е оперирана и наместена.Фиксирана е вътрешно.Наложителна е гипсова
имобилизация за 30 дни и придвижване с патерица за 60дни.Имобилизация
на гривнената става за 28 дни.Отстраняване на остеосинтезния
материал след 40 дни.Гипсова имобилизация на метакарпални кости/кости на
дланта/ за 28 дни.Челюстта е оперирана в
МБАЛ „Св.Марина“ и в болница „ТОКУДА“,гр.С.,поради настъпили усложнения-посттравматична
анколоза на челюстните стави двустранно.
Към момента на изготвяне на
експертизата са възстановени всички основни функции,загубени по време на
инцидента,а именно-движение на горни и долни крайници,както и счупената долна
челюст.Все още е налице умора в крайниците и болки в местата на счупванията,особено при промяна на времето.
Механизмът на настъпване на ПТП е
следният:
На 24.10.2017г.по пътя от гр.Добрич към гр.Г.Тошево се движи л.а. „Volkswagen
Polo“, ***,управляван от починалия С.С.
,като на предната седалка пътува починалата в следствие на инцидента *** С.,а
на задната седалка-ищцата Г.С..Автомобилът се движи с около 65 км./ч.,тъй като
платното е мокро от валящия в момента дъжд.
Едновременно с това в насрещното
платно се движи л.а. „Mercedes ML
350“ с рег.№***,управляван от водача А.Г.А.със скорост 117,98 км./ч.,като след
кръстовището със с.Ц. ,водачът губи контрол над автомобила си и той се
отклонява наляво,започва да навлиза в лентата на движение на автомобила
Фолксваген,завърта се около вертикалната си ос наляво с предната си
част,вследствие на загуба на напречна
устойчивост.Водачът на л.а. Фолксваген,виждайки навлизащия в платното му лек
автомобил ,намалява скоростта до около 42,04 км.ч.,след което настъпва удар
между двата автомобила изцяло в лентата за движение на лекия автомобил
Фолксваген.Причина за настъпилото ПТП е взаимното пресичане на траекторията на
двата автомобила,вследствие на навлизането на лекия автомобил Мерцедес в
лентата за движение на л.а.Фолксваген.Водачът на лекия автомобил Мерцедес е
имал техническата възможност да предотврати удара,ако по време на движението си
бе упражнил контрол над автомобила си и не бе навлязъл в лентата за движение на
насрещно идващия автомобил.Поведението на водача не е било съобразено с
конкретната пътно транспортна обстановка.
Между смъртта на С.С. и катастрофата има пряка причинна връзка.Между
уврежданията на ищцата и катастрофата също е налице пряка причинно-следствена
връзка.
Нараняванията на ищцата са от
такова естество,че предполагат невъзможност в продължение на 2-3 месеца
самостоятелно да се обслужват битовите й нужди.Затруднението в дъвченето на
ищцата,вследствие на счупването на челюстта е продължило повече от година и половина.Понастоящем
остатъчните ефекти от травмите на ищцата са почти изцяло отшумели ,но тя се
нуждае от нови операции и физиотерапия за пълното си
оздравяване.Разходите,извършени от ищцата се необходими за нормалното
провеждане на терапевтичния процес.
Във връзка с твърдяното съпричиняване,на поставените от ответника въпроси вещото
лице –по автотехническата част на експертизата
отговаря следното:
В момента ,в който лекият
автомобил Мерцедес е пресякъл осевата линия с предната лява част на купето си и е навлязъл
в лентата за насрещно движение,лекият автомобил Фолксваген се е намирал на
около 9,01 м.преди мястото на удара.Движел се е със скорост от 42,04
км./ч.Същият не е имал техническата възможност да предотврати произшествието
чрез предприемане на спиране или друга маневра.Състоянието на гумите на
автомобила Фолксваген не са оказали влияние върху максималното закъснение при
спиране на автомобила,при отчитане на състоянието на платното за движение и
скоростта на движение на лекия автомобил и дължината на опасната зона на
спиране.
Размерът и състоянието на задната
лява гума на Фолксваген поло не е оказала влияние върху
механизма на настъпване на произшествието и на способите за предотвратяването
му.
Настъпилите травми на пострадалите
биха били идентични и при поставен и без поставен предпазен колан.Те са
причинени от навлезли части на автомобила в предницата на купето и наличието на
предпазен колан не би предотвратило настъпването им.
Наличието на амфетамин
и метамфетамин в кръвта на водача не влияе
отрицателно върху времето за реакция на водача.
Действително задната лява гума на
автомобила на пострадалия е била с различен от стандартния размер гуми,които се
монтират на такива автомобили,но това оказва влияние на устойчивостта на
автомобила ,когато се движи по крива,а в случая произшествието е станало на
прав участък,поради което състоянието на гумата не е допринесло за настъпване
на ПТП.
Относно психическото състояние на
ищцата след смъртта на баща й е изслушана съдебно психологична експертиза по
делото,която дава следното заключение:
Ищцата е без данни за сериозна
психична болест или отклонение в психичното функциониране.Налице са данни за
тревожност,депресивност,предразположение към
психосоматични реакции,както и за преживяна в миналото и актуална и към момента
психологична травма със съответните характеристики.Освидетелстваната преживява
отново травматичното събитие чрез интензивни смущаващи спомени,включващи
оживени образи,мисли и усещания,смущаващи сънища за събитието,действия или
чувства като че ли събитието се повтаря.Връщане на спомена за изживяното се
предизвиква от свързани с травмата стимули,като звуци,миризми,допир и снимки.
Продължителността на преживяната
психологична травма е започнала с инцидента и е актуална до настоящия момент.
Има пряка причинно следствена
връзка между претърпения инцидент и
смъртта на С.С. и настъпилото у ищцата душевно
разстройство или психотравма.Травмата е в състояние
да промени индивидуалните психологични особености на лицето.След загубата на
баща си освидетелстваната е преживяла остра стресова реакция,продължила и до
момента и изразяваща се с емоционални,поведенчески и психологични
характеристики.Прогнозата е към задълбочаване на преживяванията,свързани с
травмата и загубата на значим обект.За лечението на ищцата е необходима фармакологична
и психотерапевтична подкрепа с цел отшумяване или минимизиране на наблюдаваните
характеристики,свързани с понесената в миналото и актуална към момента психологическа
травма.
Разпитаните по делото свидетели
установяват следното:
Св.*** С.,първи братовчед на
бащата на ищцата показва,че го помолили да отиде в болницата,където била приета
Г..Тя била в безсъзнание и от устата й течала кръв.Впоследствие я
транспортирали в „Св.Анна-Варна“,обяснили на свидетеля ,че има множество травми
по лицето,крака и ръцете.В болницата във Варна й направили операция ,сложили й
пирон на бедрото.Възстановяването след изписването от болницата продължило в
домашни условия при баба й и дядо й.Рождената й майка заминала и я
оставила,когато била на две години,а оттогава за нея се грижил баща й.При
възстановяването й тя не можела да ходи сама до тоалетната и не можела да се
храни,тъй като трудно отваряла челюстта си.И сега има болки,оплаква се.Смъртта
на баща си преживяла много трудно,все
още не иска да чува и не може да възприеме,че баща й е починал.Св.***,първи
братовчед на бащата на ищцата показва,че
след катастрофата лицето на Г. било цялото в кръв.Имала счупена
ръка,крака и челюст.Направени й били две операции-една на челюстта и една на
крака.Когато разбрала,че баща й е починал,изпаднала в шоково състояние.Към пет
месеца след инцидента ищцата не можела да се храни и самообслужва,за нея се
грижели нейните баба и дядо.И към настоящия момент като се заговори за смъртта
на баща й започва да плаче и става нервна.Има болки в челюстта.Вече не е същия
човек.
Свидетелските показания са
непротиворечиви и кореспондират със заключението на съдебно-психологичната експертиза
по делото,поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
По делото не се спори,че л.а. „Мercedes ML
350“,с ДК№ ***е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество ,по силата на застрахователна полица №BG /11/117001695688,валидна от 24.06.2017г. до 23.06.2018г.Този факт е приет
за безспорно установен по делото.
Наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ответника по делото за автомобила,с който
виновно е причинено ПТП на 24.10.2017г. е
предпоставка за предявяване на прекия иск към застрахователя,основан на
разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ.Немотивирано е възражението,че събитието не е
обхванато от покритите от застраховката рискове.
В случая с подаването на
заявление за изплащане на обезщетение за претърпените в следствие на
катастрофата неимуществени вреди-болки и страдания от ищцата ,е спазена
разпоредбата на чл.380 от КЗ.Искът е допустим.
Налице е виновно поведение от страна
на водача на застрахования автомобил,който е нарушил правилата на чл.5 ал.1,т.1
и ал.2 т.4 от ЗДвП,чл.15 ал.1,чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП ,чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от закона.Същият се е
движил със скорост над разрешената,несъобразена с конкретните пътни
условия-мокра асфалтова настилка и дъждовно време,вследствие на което е изгубил
управление върху автомобила си,навлязъл е в лентата за насрещно движение,като
по този начин е причинил сблъсък между своя автомобил и този на
пострадалите,намиращи се в автомобила „Volkswagen polo“,управляван от починалия баща на ищцата.Според експертното заключение в
неговата медицинска част ,както смъртта на водача на лекия автомобил,така и
нараняванията на ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с удара.Не се
касае до случайно деяние,тъй като виновният водач на автомобил е бил в
състояние да предвиди настъпването на обществено опасните последици от
поведението си,бил е длъжен да ги предвиди,за да може да ги предотврати.
При деликта
вината се предполага до доказване на противното,като доказателствената
тежест за опровергаване на законовата презумпция на чл.45 ал.2 от ЗЗД и на
ответника по делото,който твърди,че водачът на застрахования автомобил няма
вина за настъпване на ПТП.В хода на делото презумпцията за вина не беше
опровергана от ответника.
Налице е противоправно
деяние,вина,вреда и причинно следствена връзка между деянието и настъпването на
вредите-смъртта на бащата на ищцата по делото и причинените й телесни
увреждания.Отговорността на застрахователя е субсидиарна
и функционално обусловена от тази на прекия причинител на вредата и в случая тя
следва да бъде ангажирана,на основание чл.45 от ЗЗД във вр.с
чл.432 ал.1 от КЗ.
По възраженията за съпричиняване съдът намира,че съпричиняване
вследствие на липсата на поставен предпазен колан на водача и на пътниците в
колата не е доказано.От назначената експертиза може да се установи,че смъртта
на водача и нараняванията на пътниците в купето на автомобила биха били същите
със и без поставен предпазен колан,тъй като автомобилът на виновния водач е
навлязъл в купето на автомобила на пострадалите и в този случай поставянето на
предпазен колан не би променило резултата от катастрофата.Не се доказа по
категоричен начин липсата на предпазни колани на пасажерите в автомобила.
Възражението относно това,че
едната от гумите на автомобила не е била от вида,който е следвало да се постави
на този модел автомобил и това е довело до липса на устойчивост на колата на
пострадалия,вещите лица са на становище ,че състоянието на гумите на автомобила
на пострадалите,в частност наличието на една различна от стандартните гуми не е
довело до съпричиняване на вредите,тъй като пътят е
бил прав,а състоянието и вида на задната гума биха се отразили на устойчивостта
на автомобила при движението му по крива,каквато не е била налице.
Доказа се наличието на амфетамин в кръвта на водача.Според вещите лица това не
влияе върху бързината на рефлекса му,тъй като въздействието на този тип
упойващи вещества трае няколко часа.Съдът счита,че в конкретната ситуация
употребата на упойващо вещество не е допринесла обективно за вредоносния резултат,тъй като водачът на „Volkswagen
polo“ е реагирал адекватно на ситуацията-виждайки насрещно
движещия се и навлизащ в неговата лента за движение лек автомобил,той е намалил
скоростта си до 42 кв./ч. и според вещите лица не е имал техническата
възможност чрез спиране преди удара или друга маневра да предотврати
катастрофата,тъй като разстоянието между двете коли от момента на възприемане
на насрещно движещия се и навлизащ в неговата лента за движение автомобил до
сблъсъка между двата автомобила е било
много малко-9,01м.преди мястото на удара.Т.е. липсва обективен механизъм,дори
при водач неупотребил каквито и да е упойващи вещества, да предотврати удара.Водачът
на автомобил „Volkswagen
polo“ обективно не е допринесъл по никакъв начин за
настъпване на сблъсъка.Противоправността на
поведението му в случая е ирелевнатна,в каквато
насока е практиката на ВКС по въпроса за съпричиняването.
По размера на предявените искове
за обезщетение.
Предявен е иск за присъждане на
обезщетение на ищцата в следствие на причинената смърт на нейния баща,който е
загинал при катастрофата.
При присъждане на обезщетението
размерът му следва да се съобрази с конкретните обстоятелства,икономическата
обстановка в страната и предвидените нива на застрахователно покритие за процесния период от време,както и с практиката на
съдилищата за този период .
Към момента на настъпване на
инцидента ищцата е била на осемнадесет години-възраст в която същата все още се
е нуждаела от подкрепата на родния си баща,починал при катастрофата.Рождената
майка на ищцата е изоставила семейството,когато тя е била на две години ,за да
отиде да работи в чужбина и оттогава не е поддържала контакт с дъщеря си.Баща й
единствен е полагал грижи за отглеждането и възпитанието й от най-крехка
възраст,поради което и нормално е ищцата да изпитва към него чувство на силна
привързаност и любов.Не случайно роднините са решили да й съобщят за смъртта на
баща й след като е била изписана от болницата.Това е предизвикало у нея силен
шок,след което ,а и до настоящия момент тя показва симптоми на посттравматичен
синдром.В тази насока е заключението на
изслушаната и неоспорена по делото съдебно-психологична експертиза и свидетелските
показания по делото.Загубата на единствения й родител предизвикала отчуждение
,депресия и безпокойство,силна тъга и раздразнителност.Тя е променила същността
й и ищцата станала друг човек.
Предвид и съдебната практика
,наложила се за размера на обезщетенията при смърт на родител за периода ,в
който е настъпила смъртта му,съдът намира за справедлив размер на обезщетението
сумата от 100 000 лв.,която макар да не може да възмезди загубата й ,поне
частично ще я обезщети за преживяната в следствие на загубата психическа
травма.До предявения размер от 170 000 лв. искът се явява недоказан и като
такъв неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за претърпените от ищцата
неимуществени и имуществени вреди:
При катастрофата са получени множество
телесни повреди,подробно описани по-горе в експертните заключения,наложили
оперативна интервенция на крака,обездвижване на двете ръце и операции на
челюстта на ищцата-веднъж поради счупването и втори път,поради настъпили
усложнения в резултат от травмата.В продължение на около половин година ищцата
не е могла да се обслужва самостоятелно,да се придвижва,да дъвче и говори
нормално,изпитвала е силни болки в областта на счупените крайници и
челюст,които и до сега не са отшумели напълно.Налагат се допълнителни операции
за отстраняване на поставените заключващи винтове и плаки
и физиотерапия.За получената психотравма от
преживяното е необходимо медикаментозно лечение.Психиката й също е пострадала
сериозна не само от загубата на баща й,но и поради собствените й физически
болки и страдания.
Предвид изложеното съдът намира,че
справедливо обезщетение в случая е сумата от 70 000 лв.,като за разликата
до 80 000 лв.искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Изцяло основателен и доказан чрез
представените по делото писмени доказателства е искът за сумата 3 121,20 лв.-имуществени вреди.Според
заключението на вещото лице в медицинската част от експертизата направените
разноски за лечение са необходими и наложителни за възстановяването на здравето
на ищцата.
На основание чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.496 ал.1 от КЗ се претендира лихва за забава при
плащане на обезщетението.Молбата,с която са предявени претенциите на ищцата е с
вх.№100-1592/03.05.2018г.Срокът за окончателно произнасяне на застрахователното
дружество по претенцията е не по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване.Следователно срокът за окончателно произнасяне е изтекъл на
03.08.2018г. и от този момент ответното дружество е в забава за изплащане на
дължимите обезщетения.Дължи се мораторна лихва считано
от 04.08.2018г.до 10.05.2019г.-датата на завеждане на исковата молба.
По разноските на страните:
Ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса по делото,поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 6 924,85лв.
пропорционално на уважената част от иска,дължима държавна такса.Разноските
авансирани от бюджета на съда са в общ размер на 500лв. ,от
които пропорционално на уважената част от иска в тежест на ответника следва да
се присъдят 340лв.-разноски,платими по сметка на ДОС.
Претендират се сторени разноски от
ищеца по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в размер на
7 908 лв.,като пропорционално на уважената част от иска ответникът следва
да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца сумата от 5 377,44лв.
Съобразно на отхвърлената част от
иска ответникът следва да получи частта от сторените от него разноски в
настоящото производство-ответникът е сторил 100 лв.-разноски,от които
700лв.-платени депозити за вещо лице и 300лв.-юрисконсултско
възнаграждение.Пропорционално на отхвърлената част от иска ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 320 лв.-разноски по делото.
Водим от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество“***“АД,ЕИК **със седалище и
адрес на управление-1000,гр.С.,ул.“С.К.“№2,представлявано от Д.М.а,К.В.,М.И.и В.К.М.да
заплати на Г.С.А. ЕГН ********** *** сумата от 100 000 лв./сто хиляди
лева/,обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания ,причинени от
смъртта на баща й С.А.С. ЕГН ********** настъпила при ПТП от 24.10.2017г.,ведно
със законна лихва ,считано от 10.05.2019г.до окончателното изплащане на
сумата,както и законна лихва за забава върху главницата,считано от 04.08.2018г.до 10.05.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта до сумата
от 170 000 лв.-за 70 000лв.като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество“***“АД,ЕИК **със седалище и
адрес на управление-1000,гр.С.,ул.“С.К.“№2,представлявано от Д.М.а,К.В.,М.И.и В.К.М.да
заплати на Г.С.А. ЕГН ********** *** сумата от 70 000 лв./седемдесет
хиляди лева/-обезщетение за претърпени болки и страдания от ищцата ,вследствие
на получените при ПТП от 24.10.2017г. травми на лицето,гърдите,ръцете и
крака,ведно със законна лихва за забава ,считано от 10.05.2019г.до
окончателното изплащане на главницата ,както и законна лихва за забава,считано
от 04.08.2018г.до 10.05.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта до
80 000 лв.-за 10 000 лв.,като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество“***“АД,ЕИК **със
седалище и адрес на управление-1000,гр.С.,ул.“С.К.“№2,представлявано от Д.М.а,К.В.,М.И.и
В.К.М.да заплати на Г.С.А. ЕГН ********** *** сумата от 3 121,20лв./три
хиляди сто двадесет и един лева и двадесет ст./,представляващи имуществени
вреди,вследствие от ПТП от 24.10.2017г.,ведно с лихва за забава,считано от
10.05.2019г. до окончателното изплащане на главницата,както и законна лихва за
забава,считано от 04.08.2018г.до 10.05.2019г.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество“***“АД,ЕИК **със
седалище и адрес на управление-1000,гр.С.,ул.“С.К.“№2,представлявано от Д.М.а,К.В.,М.И.и
В.К.М.да заплати на Добрички окръжен съд сумата от 6 924,85лв./шест хиляди
деветстотин двадесет и четири лева и осемдесет и пет ст./-дължима държавна
такса по делото и сумата от 340 лв./триста и четиридесет лева/-авансирани от
съда съдебно деловодни разноски,от които ищцата е била освободена.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество“***“АД,ЕИК **със седалище и
адрес на управление-1000,гр.С.,ул.“С.К.“№2,представлявано от Д.М.а,К.В.,М.И.и В.К.М.да
заплати на Адвокатско дружество“Я. и съдружници“,със седалище и адрес на
управление-гр.Д.,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З. сумата от 5 377,44 лв./пет хиляди триста
седемдесет и седем лева и четиридесет и четири ст./-адвокатско
възнаграждение,при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Г.С.А. ЕГН ********** ***
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество“***“АД,ЕИК **със седалище и адрес на управление-1000,гр.С.,ул.“С.К.“№2,представлявано
от Д.М.а,К.В.,М.И.и В.К.М.сумата от сумата от 320 лв./триста и двадесет
лева/-съдебно деловодни разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: