Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-19 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Маргарита Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията Стефанова търг. дело № 2598 по описа
за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 233, ал. 1 ЗЗД по реда на чл. 310 ГПК.
Образувано е
по депозирана искова молба с вх. № 149864/04.12.2019 г. от Н.д. фонд „1.в.Б.“***, пл. „*****, представляван от
изпълнителния директор С.И., чрез пълномощника адв. И.С.,
със съдебен адрес:***, срещу „Н.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, за опразване и предаване на наетите помещения, ведно с
оборудването, подобренията и движимите вещи в тях, съгласно приемо-предавателен
протокол от 21.10.2013 година и опис на имущество -оборудване на хотел и
ресторант от 21.10.2013 година и констативен протокол от 29.07.2014 година.
Ищецът Н.д. фонд „1.в.Б.“ е
предявил за разглеждане иск с правно основание
чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за връщане от ответната страна на наетите
вещи (ресторант, хотел и офис), находящи се в
жилищна сграда „Дом на НДФ 13 века България“, в гр. София, м. „Манастирски
ливади-запад“ на ул. „*****,
предадени с оборудването съгласно приемателно-предавателен протокол от
21.10.2013 г., опис на имуществото - оборудване на хотел и ресторант от
21.10.2013 г. и констативен протокол от 29.07.2014 г., който имот бил
предоставен за временно и възмездно ползване въз основа на сключен договор за
наем № 72/18.10.2013 година.
В исковата молба се твърди, че за процесния
имот на 18.10.2013 г. бил сключен наемен договор № 72 между страните и две
допълнителни споразумения от 26.01.2015 година и от 15.03.2018 година, като по
смисъла на същия на наемателя е предоставен за временно ползване гореописания
имот, ведно с движимото имущество и оборудването в него, съгласно приемо-предавателен протокол от 21.10.2013 година и опис на
имуществото - оборудване на хотел и ресторант от 21.10.2013 година за срок от
10 години. Ищецът поддържа, че съгласно наемния договор наемателят се задължава
да извършва за своя сметка текущите ремонти и поправки на вещта, както и други
ремонти и подобрения само след изричното съгласие на наемодателя, които ще
бъдат за сметка на наемателя (чл.6.2), като при прекратяване на наемния
договор, независимо от основанието, всички подобрения стават собственост на
наемодателя. Сочи се, че в изпълнение на поетите с договора задължения с констативен
протокол от 29.07.2014 година страните са установили извършените ремонтни
работи и подобрения от наемателя в обектите по реда и в сроковете по чл.
6.3 и чл. 6.4 от договора за наем.
Поддържа,
че след поредната забава за плащане на месечна наемна вноска и консумативни
разходи с повече от 30 дни, с уведомление изх. № РД-30-266 от 03.10.2019 г.,
връчено на 04.10.2019 година на наемателя, наемодателят развалил договора за
наем № 72 от 18.10.2013 година по реда на чл. 7, б. А от същия. Сочи, че с
уведомлението бил даден срок за доброволно изпълнение на задълженията на
наемателя, както и за представяне на доказателства за доброволно изпълнение,
като поради неизпълнение, договорът бил прекратен, считано от 08.10.2019
година. Твърди се, че с уведомлението бил даден и 10-дневен срок от
прекратяването на договора за предаване на държането на имота, подробно описан
в наемния договор, ведно с оборудването, подобренията и движимите вещи в него,
а с писмо изх. № РД-30-275 от 14.10.2019 г., получено на 15.10.2019 г. наемателят
бил поканен да предаде държането на имота на наемодателя собственик - в 11 часа
на 18.10.2019 г.
Сочи,
че видно от протокол № РД-29-605 от 18.10.2019 г., представителят на „Н.“ ООД
отказал да предаде държането, като отказвал и достъп на назначената комисия за
приемане на имота.
Предвид
изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде
осъден да изпълни задължението си за връщане на отдадената му под наем вещ.
Претендира присъждането на разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Направено е искане за допускане на предварително изпълнение на решението.
С
уточнителна молба от 16.09.2020 г., в която, с оглед
дадените от съда указания, ищецът е уточнил, че не предявява други искове освен
за опразване на предоставеното помещение и предаването му съгласно цитираните
протоколи и описи.
Ответникът „Н.”
ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска при наведени доводи за неоснователност. Оспорва обстоятелствата,
изложени в исковата молба - че наемният договор е развален, както и че
ответното дружество е в забава за плащане на задълженията по наемния договор.
Твърди,
че от самото начало на наемните отношения имал сериозни затруднения при
използването на имота поради непрестанни течове в помещенията и терасите,
повреди в оборудването и действия от страна на етажната собственост в сградата,
поради което бил в невъзможност да използва пълноценно имота. В резултат на
тези действия сочи, че търпи вреди, изразяващи се в претърпени загуби и
пропуснати ползи. Поддържа, че с писма уведомявал наемодателя за по-сериозните
проблеми. Сочи, че бил принуден да покрива разходи по отстраняване на повреди и
подмяна на обзавеждане и оборудване, които разходи били извън пределите на чл.
5.2 и чл. 6.1 от договора между страните. Твърди, че размерът на извършените от
него разходи за периода 01.11.2014 г. до 20.08.2019 г. във връзка с процесния договор за наем били в размер на 147 850.50
лева, като с покана за доброволно изпълнение поканил ищеца да заплати тази сума
в 30-дневен срок от връчване на поканата.
Сочи,
че вместо наемодателят да заплати дължимите суми на наемателя, ищецът изпратил
цитираното писмо от 03.10.2019 година, в което неоснователно твърдял, че
ответникът е в забава за заплащане на наемната цена за август, 2019 година,
ползва не по предназначение предоставения с договора офис като хотелски
апартамент и е в забава за заплащане на дължими режийни разноски във връзка с
ползването на имота. Сочи, че изпратил отговор по тази претенция на ищеца.
Относно твърденията за неплащане на месечните наемни вноски за август и
септември месец, 2019 г., възразява, като сочи, че било извършено прихващане с
4 протокола, като за останалите дължими суми продължил да плаща оставащата част
от месечния наем. По отношение на месечната наемна цена за месеците август и
септември, 2019 г., в размер на 7 000 евро, било извършено прихващане по реда
на чл. 103, ал. 1 ЗЗД с дължими от наемодателя суми за ремонт и подмяна на
оборудване в размер на 14 364 лв.
Оспорва
твърденията на ищеца за неплатени режийни разноски в размер на 14 000 лв., като
посочва, че към сочения период – август, 2019 г. неплатени били единствено
задължения към „Софийска вода“ АД в размер на 2 192.51 лв., а към „ЧЕЗ Електро
България“ АД – сума в размер на 830 лв.
Поддържа,
че въпреки че ищецът твърди че договорът е развален, считано от 08.10.2019
година, издал фактура на 01.10.2019 г. за дължим наем за месец октомври, което
според ответника означавало, че ищецът не се е противопоставил на ползването на
имота от наемателя и след 08.10.2019 година.
Ищецът
Н.д. фонд „1.в.Б.“ е депозирал молба с вх. № 274127 от
16.10.2020 г., в която, с оглед дадените указания, са направени уточнения, че
са налице хипотезите на т. 1, 2, 4 от чл. 7.3 от договора за наем от 18.10.2013
г., като отделните неизпълнения на наемателя се изразявали в следното: към
датата на изпращане на уведомлението в дадения срок за доброволно изпълнение,
към датата на разваляне на договора – 08.10.2019 г., наемателят не платил
дължимия наем за м. август 2019 г., с падеж за плащане 15.08.2019 г. и той бил
просрочен с повече от 30 дни; към датите на уведомлението и на прекратяване на
наемния договор наемателят използвал не по предназначение предоставения по
наемния договор офис, при условията и в сроковете на Договор № 72 от 18.10.2013
г. - офис-помещенията били преобразувани, обзаведени и използвани като хотелски
апартаменти, с обособени спални, дневни, трапезарни
кътове, кухненски боксове и бани; към датите на уведомлението и на прекратяване
на наемния договор наемателят бил в забава с повече от 30 дни за плащането на
дължимите режийни разноски, във връзка с използването на наетия имот. Твърди,
че наемателят има неплатени задължения към доставчика за ползване на вода и
неплатени задължения за електрическа енергия към ЧЕЗ.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Между
страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че между ответника „Н.” ООД – наемател и ищеца Н.д.
фонд „1.в.Б.“ – наемодател, е сключен Договор за наем № 72/18.10.2013 г.,
по силата на който наемодателят е отдал на наемателя за временно ползване следния
недвижим имот: ресторант, хотел и офис, находящи се в
жилищната сграда „Дом на НДФ 13 века България, с идентификатор
68134.1932.731.1, с адрес: гр. София, м. „Манастирски ливади – запад“, ул. „*****,
заедно с движимото имущество, находящо се в
ресторанта и хотела (описано в Приложение № 1 към Договора). Договорът е със
срок от 01.11.2013 г. до 01.11.2023 г., а месечната наемна цена е уговорена,
както следва – през първите пет години левовата равностойност на 3 000 евро с
ДДС; всяка следваща година (от шеста до десетата) месечната наемна цена се
увеличава автоматично с 500 евро (чл. 3). Договорено е наемателят да ползва гратисен период от три месеца от предаване на имота, през
който не се дължи наем, но се дължи извършването на описаните в т. 6.3. и 6.4.
ремонтни дейности в посочените срокове. Месечната наемна вноска се заплаща до
15-то число на всеки месец, за който се дължи наема и се извършва по банков
път.
В чл. 3.2. от договора за наем страните са
уговорили, че месечните консумативни разходи за ток, охрана, вода и газ за
наетия имот ще се заплащат от наемателя в установените за това срокове.
Съгласно
чл. 7.3. от процесния договор страните са уговорили
хипотезите, при наличие на които последният може да бъде развален от
наемодателя - в случай че наемателят се
забави с плащането на наемната цена повече от 30 дни (т. 1); съгласно т. 2 от
същия член в случай че наемателят не използва наетия имот по предназначението,
за което е нает и по т. 4 – в случай че наемателят се забави с повече от 30 дни
с плащането на режийните разноски.
Представен
е Приемо-предавателен протокол, подписан от страните
на 21.10.2013 г. (Приложение № 1 към договора за наем), от който се установява,
че наемодателят е предал имота на наемателя в състояние, подробно описано в
протокола. Към протокола е съставен подробен опис на имуществото,
представляващо оборудване в наетия имот, състоящ се от офис, хотел и ресторант.
На
26.01.2015 г. е подписано допълнително споразумение към договора за наем от
18.10.2013 г. между „Н.” ООД и Н.д.
фонд „1.в.Б.“. С него е уговорено, че размерът и условията за плащане на
месечната наемна вноска се променят както следва: за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г. – 3
600 лв.; за период от 2 години, считано от 01.01.2016
г. до 01.01.2018 г. – 4 120 лв. След 01.01.2018 г. размерът на месечния наем се привежда в
съответствие с изискванията на чл. 3 от Договора за наем от 18.10.2013 г. В
споразумението е посочено, че след намаляване размера на месечния наем, наемателят се задължава да извърши за
собствена сметка подробно описани ремонтни дейности.
С
Уведомление с изх. № РД-30-266 от 03.10.2019 г., получено от „Н.” ООД на
04.10.2019 г. (съгласно представено по делото пощенска разписка на л. 40 от
делото), Н.д. фонд „1.в.Б.“ е уведомил ответника, че
има просрочени задължения по договора за наем, а именно забава с повече от 30
дни за плащане на месечната наемна цена за месец август, 2019 г., както и че
наемателят е в забава с повече от 30 дни за заплащане на дължими режийни
разноски в общ размер на повече от 14 000 лв. В уведомлението е посочени още,
че наемателят е в неизпълнение на договора за наем, изразяващо се в
използването не по предназначение на предоставения по договора офис, тъй като
помещенията били преобразувани, обзаведени и използвани като хотелски
апартаменти. Отправена е покана за доброволно плащане на просрочените режийни
разноски и просрочените наемни вноски за месец август и септември, 2019 г. в
двудневен срок по получаване на поканата. Отправена е и покана за
преустановяване ползването на офиса не по предназначение. Направено е
изявление, че при неизпълнение в срок на задълженията по тази покана,
уведомлението да се счита за изявление за разваляне на договора от 18.10.2013
г., считано от четвъртия ден от получаване на поканата, по реда на чл. 7, б.
„А“ от наемния договор. В случай на настъпване на ефекта на разваляне на
договора е отправена покана за предаване държането на наетия имот, ведно с
оборудването, подобренията и движимите вещи, в 10-дневен срок от прекратяване
на договора.
Представено
е Писмо с изх. № РД-30-275/14.10.2019 г. от ищеца, връчено на ответното
дружество на 15.10.2019 г. (видно от пощенска разписка на л. 42 от делото), в
което е констатирано, че в дадения доброволен срок за изпълнение такова не е
последвало от страна на наемателя, поради което, считано от 08.10.2019 г.
договорът за наем е развален. Отправена е покана представител на наемателя да
се яви на 18.10.2019 г., в 11 часа, на адреса на наетия обект, за предаване
държането върху наетия имот, ведно с оборудването, подобренията и движимите
вещи в него.
Наемателят
„Н.” ООД е изпратил отговор на последното писмо, получено
от ищеца с вх. № РД-29-600/17.10.2019 г., в което изразява позицията си, че
договорът за наем не може да бъде едностранно прекратен, както и че не е налице
неизпълнение на договора от страна на наемателя, който счита себе си за
изправна страна.
Представен
е Протокол с вх. № РД-29-605 от 18.10.2019 г., в който комисия, сформирана от
ищеца е констатирала, че представител на наемателя отказва да извърши предаване
на наетия имот заедно с движимите вещи и оборудването.
От
изготвена справка от главния счетоводител на Н.д. фонд „1.в.Б.“ от 25.11.2019
г. се установява, че фактури с номера 2385/01.08.2018 г., 2396/03.09.2019 г. и
2412/01.10.2019 г., всяка на стойност 6 845.41 лв., с основание съответно наем
за м. 08, 09 и 10/2019 г., са неплатени.
Ответникът
е представил писмо-отговор на уведомление от 03.10.2019 г. за доброволно
изпълнение и разваляне на договора за наем, получено от ищеца с вх. №
РД-29-584/10.10.2019 г., в което посочва причината за неплащането на
наемните вноски за месеците август и септември, 2019 г., което представлява
своеобразно признание за неплащането на вноските. Наемателят е изложил, че са
налице условия за извършването на прихващане на насрещни задължения на
страните. Следователно направено е изявление за прихващане на задълженията на
наемателя за месечни наемни вноски със задължения на наемодателя по фактура №
**********/09.10.2019 г. с основание „ремонт на наети площи, подмяна на
амортизирана техника“, в размер на 14 346 лв.
Страните
са представили писмена кореспонденция между тях, касаеща
извършване на ремонти по наетия имот и претенции на наемателя по заплащането им
като подобрения по смисъла на чл. 231, ал. 2 ЗЗД.
По
делото е представена справка от „ЧЕЗ Електро България“ АД за издадените в
периода от 07.2019 г. до 10.2019 г. фактури на „Н.” ООД
за наетия обект, от която се установява, че всички задължения са платени с
по-малко от 30-дни забава от датата на падежа на всяко задължение.
Постъпила
е и справка от „Софийска вода“ АД за задължения по издадени за периода
14.08.2019 г. до 14.11.2019 г. фактури на „Н.” ООД за наетия обект, от която се
установява, че дружеството-наемател има неплатени задължения в общ размер на 10
599.98 лв., като задълженията по фактури за месеците август и септември са
просрочени с повече от 30 дни от датата на падежа, но към крайната дата на
изготвяне на справката – 14.11.2019 г. Към 03.10.2019 г. (датата на отправеното
изявление за разваляне на договора) не е налице 30 дни забава от крайната дата
на плащане на двете задължения.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК - за опразване на наети и заети за послужване помещения. При прекратяване
на наемния договор, наемателят дължи да върне на наемодателя наетата вещ в
състоянието, в което същата е била наета, като се отчете нормалното овехтяване
- чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Това задължение кореспондира на задължението на
наемодателя да предаде на наемателя наетата вещ при сключване на договора. За
да бъде основателна претенцията на наемодателя за връщане на отдадена под наем
вещ, той дължи да докаже главно и пълно, че е предал държането на вещта на
наемателя по силата на валиден договор за наем, че договорът за наем е прекратен
и че е настъпил уговорения между страните падеж за изпълнение на това
задължение или, ако такъв не е уговорен - че е поканил наемателя да изпълни.
За
да отблъсне успешно предявения иск, ответникът-наемател следва да докаже
фактите, от които извежда правопрепятстващите си
възражения. В предмета на настоящото дело ответникът е въвел допустимо провопрепятстващо възражение, отнасящо се да твърдението,
че е изпълнил задължението си за плащане на месечната
наемна вноска чрез прихващане и договорът между страните е действащ.
Следва
да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 3 ГПК по искове за
опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за
извършени подобрения в имота, каквито множество твърдения бяха наведени от ответника.
Възраженията за претърпените загуби и вреди от наемателя –ответник са неотносими към предмета на спора-опразване и предаване
държането на нает имот, поради което
съдът е оставил без уважение направените доказателствени
искания в отговора на исковата молба за изслушване на експертизи и гласни
доказателства.
По настоящото дело се установи, че между
страните по делото е сключен валиден договор за наем на ресторант, хотел и
офис, находящи се в жилищна сграда „Дом на НДФ 13
века България“, в гр. София, м. “Манастирски ливади-запад“ на ул. „*****, ведно
с оборудването и движимите вещи в тях. Установи се и че наемодателят е предал
на наемателя държането върху същия, съгласно приемо-предавателни
протоколи , което обстоятелство не е спорно между страните. В договора за наем
страните са приели, че забава в плащането на месечна наемна вноска за срок
по-дълъг от 30 дни е значително неизпълнение с оглед интереса на кредитора,
поради което още през м. септември, 2019 г. за него е възникнало потестативно право да развали договора поради неизпълнение
на задълженията за месец август, 2019 г. Доказателства за плащането на тези
задължения не са ангажирани от ответника.
Това
право е надлежно упражнено от ищеца с уведомление, изх. № РД-30-266 от
03.10.2019 г. след даване на допълнителен подходящ срок за изпълнение,
изявлението е достигнало до ответника на 04.10.2019 г. и поради неизпълнение в
допълнително дадения срок, развалянето е настъпило на 08.10.2019 г. Не е
спорно, че ответникът е продължил да ползва имота, въпреки отправена покана
същият да бъде предаден.
Следва
да се отбележи, че останалите две основания за разваляне на договора не бяха
доказани в настоящото производство. По отношение на основанието по чл. 7, б.
„А“, т. 4 от договора за наем – забава с повече от 30 дни с плащането на
режийните разноски, то към датата на изпращане на уведомлението за разваляне на
договора (03.10.2019 г.), фактическият състав не се е осъществил. По отношение
на твърдението, че наетия обект не се ползва по предназначението, уговорено от
страните, не са събрани доказателства. Независимо от посоченото, всяка една от
уговорените в процесния договор предпоставки за
развалянето му, е самостоятелно основание, на което изправната страна има право
да се позове.
От
събраните по делото доказателства се установи, че възражението на ответната
страна, че е изпълнил задължението си за плащане на месечната наемна вноска за
месец август, 2019 г. чрез прихващане, е неоснователно. Установи се, че
наемателят „Н.“ ООД е изпратил изявление за прихващане на насрещни задължения
на 09.10.2019 г., получено от наемодателя на 10.10.2019
г., тоест след настъпване на ефекта на разваляне на договорното правоотношение
между страните.
Гореизложеното
обуславя извод за основателност на предявения иск. Облигационното
правоотношение между страните по договора за наем е прекратено на основание чл.
87, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, б. „А“, т. 1 от
договора за наем от 18.10.2013 г. с изтичане предоставения на наемателя срок за
доброволно изпълнение.
Като
последица от прекратяването на договора наемателят, съгласно чл. 233, ал. 1,
изр.1 ЗЗД е длъжен да върна наетите помещения, предадени му с надлежно
съставени протоколи , на основание вече разваления договор за наем от
18.10.2013 година
По
искането на ищеца за допускане предварително изпълнение на решението.
С
исковата молба ищецът е направил искане за допускане предварително изпълнение
на осъдителното решение при условията на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, което
поддържа и при устните състезания. Основните доводи на ищеца са, че ответникът
дължал няколко неплатени месечни наемни вноски, неплатени обезщетения за
ползване на имота, считано от прекратяване на договора за наем, неустойка за
забава и прекратяване на договора, както и неплатени сметки към „Софийска вода“
ЕАД, тоест огромен дълг към ищеца, който би се увеличил от продължаващото
ползване на имота, съответно трудно ще бъде събран. От друга страна за ищеца и
към момента били налице значителни вреди, произтичащи от невъзможността да
събира гражданските плодове от имота си.
Съгласно
разпоредбата на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК съдът може да допусне по искане на
ищеца предварително изпълнение, когато от закъснението на изпълнението може да
последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало
невъзможно, или значително би се затруднило. В настоящия случай вследствие на
неизпълнението на задължението на ответника да върне имота след прекратяването
на договора за наем ищецът безспорно търпи вреди във формата на пропуснати
ползи, каквито би могъл да извлича като ползва сам имота или чрез другиго срещу
възнаграждение. Законът обаче изисква да са налице и други условия, за да е
допустимо предварително изпълнение на решението - вредите да са непоправими или
самото изпълнение да се затрудни или да стане невъзможно в бъдеще.
Доказателства за вреди на ищеца от такъв характер по делото няма, нито може да
се обоснове невъзможност на изпълнението в бъдеще. Твърденията за натрупаните
дългове на ответника към ищеца не обосновават необходимостта от допускане на
предварително изпълнение на решението.
Предвид
изложеното, искането за допускане на предварително изпълнение следва да бъде
оставено без уважение.
По
разноските: При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените разноски, каквито се доказват
в общ размер на 5 850.08 лв., от които за държавна
такса – 3 285.80 лв., за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 554.28 лв. и 10 лв. за 2 броя съдебни удостоверения.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Н.“ ООД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 233,
ал. 1, изр.1 ЗЗД, да опразни и да
предаде на Н.д. фонд „1.в.Б.“, Булстат *****, с адрес: ***, пл. “*****,
следния недвижим имот - ресторант, хотел и офис, находящи
се в жилищна сграда „Дом на НДФ 13 века България“, с идентификатор
68134.1932.731.1, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.731,
в гр. София, м. “Манастирски ливади-запад“ на ул. „*****, съгласно развален
договор за наем № 72 от 18.10.2013 година.
ОСЪЖДА
„Н.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.д. фонд „1.в.Б.“, Булстат *****, с адрес: ***, пл. “*****,
сумата 5 850.08 лв. (пет хиляди осемстотин и петдесет лева и осем стотинки)
- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Н.д. фонд „1.в.Б.“ за
допускане на предварително изпълнение на решението, като неоснователно.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - София, като в частта, в която съдът се е
произнесъл по искането за допускане на предварително изпълнение, имащо характер
на определение, срокът за обжалване е едноседмичен, а в останалата му част - в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяване на решението (29.01.2021 г.), на основание чл. 315,
ал. 2 ГПК.
СЪДИЯ: